О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр.Айтос,
28.09.2018 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Джанкова
като разгледа докладваното от съдия М.Джанкова гр. дело № 790 по описа на съда за 2 018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.Д.Д., ЕГН **********,
с посочен адрес ***
При
първоначалната проверка редовността на исковата молба съдът установи, че обстоятелствената
й част е изключително пестелива на факти – съставляваща две изречение, в
обобщение на които се твърди, че оспорената Заповед № РД – 11 –
45/07.08.2018г. на бившия ищцов работодател е
едновременно неоснователна, незаконосъобразна и нищожна, без да е посочено на
какво основание.
Предвид
нередовността на
исковата молба, на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на
съобщението да направи уточнение на иска като конкретизира обстоятелствата, на
които го основава, както и да посочи основанието за претенциите си.
С молба-уточнение вх.№ 5389/27.09.2018г. ищецът, чрез пълномощник адв.Т. е допълнил първоначално заявената фактическа обстановка с твърдението, че с оспорената от него заповед не му била предоставена от работодателя, предвидената по чл.210, ал.4 от КТ възможност за оспорване. Едновременно твърди, че оспорва размера на имуществената санкция и именно поради тези съображения моли за отмяна на Заповед № РД – 11 – 45/07.08.2018г. и за възстановяване на „незаконосъобразно удържаната сума от 330,00 лева.“.
При служебно извършената повторна проверка по редовността на исковата молба след уточнението й, съдът намира предявения с нея иск за недопустим по следните съображения: съгласно чл. 210, ал.1 от КТ в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Правото на иск пред съда възниква именно за работодателя, а не за работника, при условията на чл.210, ал. 3 КТ и то ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността. Вярно е, че в направеното от ищеца уточнение се твърди, че не му бил предоставен от работодателя срок по ал.3 на чл.210 КТ - за възражения по процесната заповед, то това не води до правна възможност за отмяната й по съдебен ред /така, както се претендира с исковата молба/, нито поставя, така очертания спор измежду трудовите, подсъдни за разглеждане от съдилищата съгласно чл.360 от КТ и посочени в чл.357 от КТ. Само в допълнение следва да се посочи, че за ищеца е налице възможност да сезира съда в случай на възникнал спор при прекратяването на трудовите правоотношения или при възникнали други облигационни отношения – досежно сумата от 330,00 лева, но такива и при направеното уточнение не са заявени.
Предвид
изложените съображения, както и на осн. чл. 130 от ГПК, Айтоският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба /ведно с
приложенията към нея/ на ищеца С.Д.Д., ЕГН **********,
с посочен адрес *** и съдебен адрес:***Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 790/2018 год. на Айтоския районен съд.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд, в едноседмичен срок от
връчване съобщение и препис от него на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :