О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27.02.2020 год. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 35 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ”СОЦИАЛИНВЕСТ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 23, , срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 59 – ФК от 30.01.2020 год. запечатване на търговски обект – газстанция, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена зона и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Жалбата срещу разпореждането е инкорпорирана в жалба срещу заповедта, по която е образувано настоящото дело
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като по същество не са налице материалноправните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Изложените мотиви са общи и не установяват наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Част от мотивите са ирелевантни за допускане на предварително изпълнение, а част от тях противоречат на правната и житейска логика Налице е превратно упражняване на правомощия от административния орган. От съда се иска да отмени допуснатото предварително изпълнение и да спре същото
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени следното:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 59-ФК от 30.01.2020 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил по отношение на дружеството жалбоподател принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – газстанция, находяща се в гр. Разград, Източна промишлена зона и забрана за достъп до него за срок от 7дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „г” от ЗДД
Като фактическо основание за налагане на ПАМ е посочено, че при проведена на 12.12.2019 год. и на 02.01.2020 год. проверка на търговски обект – газстанция, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена зона, стопанисван от „СОЦИАЛИНВЕСТ” АД е установено, че в обекта е монтирано ФУ модел DATECS FP 550-05 DV с рег. № на ФУ в НАП 3861257/05.10.2017 год. При последващи проверки в информационния масив на НАП на 12.12.2019 г., 31.12.2019 г. и на 02.01.2020 год. модул ФУДВ / справка за записани данни от Z – отчети/ е установено, че монтираното в обекта ФУ се рег. № 3861257/05.10.2017 год. не е подало данните от дневните финансови отчети с нулиране в НАП от 15.01.2019 год. до 31.12.2019 год., като последния записан и подаден по данъчния терминал отчет е на 14.01.2019 год. с дата на получаване 15.01.2019 год. в 09:00 часа. Административният орган е приел, че по този начин ДЗЛ е нарушило Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин изрозяващо се пропуск в записа на данните от дневния финансов отчет с нулиране в данъчния терминал, респективно неподаване на същите в НАП за периода от 15.01.2019 год. до 29.12.2019 год. Съдът констатира, че никъде в оспорената заповед не е посочено коя конкретна разпоредба от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. е нарушило ДЗЛице.
В заповедта е включено и разпореждане, с което се допуска нейното предварително изпълнение с оглед защитата на особено важен държавен интерес, съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено както и от обстоятелството, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Административният орган е обосновал защитата на наличието на особено важен държавен интерес с разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС, които осъществявали държавната принуда за защита на установените с този закон правни регламенти и в този смисъл имали санкционен характер, тъй като ПАМ по принцип се налагали с цел да преустановят и/или предотвратят извършването на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществувало опасност търговецът да извърши ново нарушение водещо до отклонение от данъчно облагане. Според административният орган жалбоподателят като ДЗЛ по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е следвало да е наясно с конкретните изисквания за осъществяване на дейността си и с начина на организация на същата. Въпреки, че е бил запознат с изискванията той е допуснал и извършил нарушение, с което се засягал основния ред на тази дейност, което означава че създадената организация нямала за цел и не водела до изпълнение на установените правни регламенти във връзка с отчитането на продажбите. От установените данни било видно, че е възможно отклонение от данъчното облагане, което водело до негативни последици за фиска. Ако не бъдела приложена ПАМ, съществувала възможност за извършване на ново нарушение.
В подкрепа на съществуването на опасност изпълнението на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено административният орган е посочил, че организацията на дейността на търговеца в обекта няма за цел и не води до изпълнение правните регламенти и че една от целта на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което е негативна последица за фиска. Допускането на предварителното изпълнение би предотвратило възможността за неотчитане приходите от негова страна и би коригирала поведението му. Според административния орган закъснението на прилагането на ПАМ можело да доведе до съществено отклоняване от данъчно облагане на конкретния субект, както и че нарушението му препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволявала проследяване на търговския оборот в цялост.
Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е насочена срещу разпореждане за предварително изпълнение на административен акт, допуснато при постановяването на акта. Разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК допуска обжалване и само на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на административен акт, независимо дали той е бил оспорен. Заповедта е връчена на представител на търговеца на 25.02.2020 год., а жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение е депозирана от адресата на заповедта на 26.02.2020 год. Предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези. В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или трудно поправими вреди за бюджета , които биха могли да настъпят от закъснялото изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на задълженото лице
Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл.186, ал.1, т.1б.”г” от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.
Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган и неговата преценка в тази насока противоречи на закона и не е обоснована.
Първото посочено в заповедта основание за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид и
коригиране поведението на нарушителя не е предвидено от законодателя, като
основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Предотвратяването и
преустановяването на нарушението като цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН,
но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което същото не
обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение. Коригирането на
поведението на нарушителя към спазване на правовия ред е цел на наказанието и е
регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е посочено като основание за допускане
на предварителното изпълнение в чл. 60, ал. 1 от АПК. Не подкрепено с конкретни факти и доказателства е твърдението
на административния орган, че
организацията на дейността на задълженото лице в търговския обект не
води към изпълнение на установените правила за коректно отчитане на приходите,
а от там и за правилното установяване на данъчните задължения. Фактът, че не е
подавало данните от дневните финансови отчети с нулиране в НАП от 15.01.2019
год. до 31.12.2019 год. не може да обоснове този извод. Предварителното изпълнение на ПАМ не следва да
се приема, че може да е обосновано от
необходимостта оспорващият да създаде адекватна организация на начина си на
отчитане. Задължението за организиране на отчетността на търговеца в
съответствие със законовите изисквания е перманентно и съществува независимо
дали е допуснато или не предварително изпълнение на ПАМ. Отделен е въпросът, че
както е отбелязано в съставения срещу жалбоподателя АУАН той е предоставил тези данни в НАП на
07. и 08.януари 2020 год., т.е. преди
издаване на заповедта за налагане на ПАМ.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси. Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното затваряне на обекта за срок от 7 дни ще се осъществи предварително или след влизане в сила на заповедта, е без значение. Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се защитава от чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.
В случая не е налице и другото обстоятелство- значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта. Запечатването на търговския обект няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели събирането на данъчни задължения. Напротив, временното спиране на дейността на търговеца неминуемо ще доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения. С препятстване на възможността на дружеството да реализира оборот в обекта през седемдневния срок несъмнено фактически ще настъпи ощетяване на фиска и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е тезата, че в следващите седем дни ДЗЛ няма да издава фискални бонове и няма да отчита продажби. Следва да се посочи, че такова нарушение не е установено при проверката. Административният орган не е посочил такива фактически основания за налагане на процеснта ПАМ.
Липсват конкретни констатации, на които се основава изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ след влизането ѝ в сила, когато принципно се изпълняват административните актове. Няма данни и доказателства, от които да се формира изводът, че се налага предприемане на предварително изпълнение на запечатването на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда, която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Изводът на административният орган за съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно облагане е необоснован. В обекта има инсталиран и работещ ЕКФП с изградена дистанционна връзка с НАП, който е регистриран и е осигурено сервизното му обслужване. На 30.12.2019 год. е инсталирана нова ЕСФП, която отговаря на изискванията на Наредба № Н-18. Ако законодателят е считал, че опасността за фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го причини.
Наред с гореизложеното следва да се посочи, че заповедта е издадена на 30.01.2020 год., а е връчена на търговецът след 25 дни, което само по себе си внася сериозни съмнения за наличието на сочените от административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Ето защо настоящият състав намира, че не се
налага предварително изпълнение на заповедта, тъй като не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, поради което обжалваното разпореждане
в тази насока следва да бъде отменено.
По отношение на искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 59-ФК от 30.01.2020 г. съдът
намира, че след отмяната на допуснатото предварително изпълнение с определение,
което не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 188, ал. 2 от АПК, не се налага изрично спиране на същото, чрез
отделно волеизявление, тъй като жалба срещу самия акт ще породи суспензивен
ефект по отношение на изпълнението ѝ
Мотивиран така, и на основание чл. 60, ал. 6
от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на принудителна
административна мярка „Запечатване на търговски обект – газстанция, находящ се
в гр. Разград, Източна промишлена зона, стопанисван от ”СОЦИАЛИНВЕСТ” АД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него
за срок от 7 дни” наложена със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка Заповед № 59-ФК от 30.01.2020 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“-
Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Националната агенция по приходите,
обективирано в самата заповед.
Определението да се съобщи на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия: