Р Е
Ш Е Н
И Е
N260100
гр.Русе, 19.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на
прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N569 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.Г.И. и В.З.И. против
решение №1065/30.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2114/2019 г. на Русенския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от тях обективно съединени иск
за собственост с правно основание чл.108 от ЗС и иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост по изложените в жалбата съображения и се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени изцяло. Претендират и
направените разноски
Ответниците по жалбата А.Т.К.,
В.С.Н., В.В.В., В.С.С., В.О.П., Д.Б.Р., Е.Д.Р., Ж.Т.К., И.М.И., И.С.К., К.И.Б.,
Н.Б.Р., Н.М.Ч., П.В.Т., С.М.С., С.Р.П., С.Х.Г., Т.К.С., Х.Г.Г., Х. Д.Р., Ю.И.Й.
в качеството им на съдружници на ДЗЗ „*** чрез управителя Ю. Й. считат жалбата
за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Искат
да се потвърди обжалваното решение като правилно, както и да им се присъдят
направените разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна- ищците, имащи право на жалба и правен интерес
от обжалване, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по предявените от жалбоподателите ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, съединен с искане за отмяна на нотариален акт по реда
на чл.537 от ГПК и иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за
правна защита на правото на собственост, което право може да се упражни и от
съсобственик срещу владеещия имота без правно основание за това, в т.ч. и срещу
друг съсобственик.
За успешното провеждане на исковата защита в
доказателствена тежест на жалбоподателите е да установяват, че са собствениците
на имота- предмет на иска, както и че същият се владее от ответниците без
правно основание.
Жалбоподателите се легитимират като собственици на
недвижимия имот- предмет на иска, с нотариален акт №75/01.12.1993 г., т.ХХХІІ,
дело №8885/1993 г. на РН. Същите са придобили правото на собственост чрез
договор за покупко- продажба, сключен с И. В. С., действаща лично за себе си и
като пълномощник на Е. В. К., И.С.И., К. П. Х. и Д. П. М.
Ответниците
по жалбата заявяват права върху процесния имот с доводите, че същите са
го придобили с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт
№40/31.01.2019 г., т.І, рег.№ 1036, дело № 30/ 2019 г. на нотариус Г. Г.- рег.№
*** на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 1019/01.02.2019 г., акт № 176, т.2, дело
№ 386/2019 г. от продавача С. С. К. Последната се е легитимирала като
собственик на процесния имот с констативен нотариален акт № 175/24.10.2018 г.,
т.ІV, рег.№ 13416, д.№ 643/2018 г. на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в
СВ-Русе- вх.рег.№ 13945/25.10.2018 г., акт №38, т.34, дело № 6974.
В настоящият случай и двете страни легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота, поради което в доказателствена
тежест на всяка от тях е да установи своето право- съответния фактически състав
на удостовереното в акта придобивно основание.
За установяване на
правото си на собственост върху процесния недвижим имот жалбоподателите са ангажирали
множество писмени доказателства, както и СТЕ.
Установено е, че с
нотариален акт № 128/02.03.1977 г., т.І, дело №365/1977 г. А. М. С. е признат
за собственик на ½ ид.ч. дворно
място и цялата къща, построена в него, съставлявано неурегулиран
поземлен имот с площ от 940 кв.м., находящо се в с.Н. С договор за продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 20/29.09.1980 г., т.VІ, дело
№2160/1980 г. на РН, наследниците на А. С. – М. А. М. и М. А.М. прехвърлят на В.
Л. Х. правото на собственост върху 1/ 2 ид.ч. от дворното място и цялата къща,
построена в него, находящо се в с.Нисово, цялото неурегулирано от 940 кв.м., с
описани граници, която от своя страна се разпорежда с правото на собственост
чрез договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт №
161/07.06.1982 г., т.ІV, дело №1509/1982 г. на РН, по силата на който прехвърля
притежаваната от нея ½ ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ***
по плана на с.Нисово.
По искане на Е. и И. В.
и С. И. в качеството им на заинтересовани собственици, със заповед
№129/16.11.1983 г. на основание чл.93, ал.2 от ППЗТСУ е одобрено изменение на
дворищната регулация като от парцел *** по плана на с.Нисово са обособени два
самостоятелни парцела ***. С. И. е притежавал правото на собственост върху
парцел *** с площ от 450 кв.м, а собственици на парцел *** с площ от 540 кв.м. са
били Е. В. К., И. В. С., И.С.И., К. П. Х. и Д. П. М. Правото им на собственост,
придобито по наследство и давност е признато с нотариален акт № 31/18.11.1993
г., т.VІ, дело № 8327/1993 г. на РН. С договор за покупко- продажба, сключен в
изискуемата от закона форма Е. В. К., И. В. С., И.С.И., К. П. Х. и Д. П. М. са
прехвърлили правото на собственост върху парцела на жалбоподателите. По силата
на сключената сделка с вещно правен ефект, жалбоподателите са придобили
собствеността върху парцел *** по плана на с.Нисово.
Придобитият от тях недвижим
имот е деклариран, за него редовно са заплащани дължимите данъци и такси и
периодично е посещаван от жалбоподателите. Придобитото право на собственост не може да бъде загубено поради неосъществяването му, т. е. не може
да бъде погасено по давност. Дори да
се приеме, че жалбоподателите не са упражнявала правото си
на собственост, те не могат да го загубят. Правото
им на собственост може да бъде погасено само, ако това право се придобие от
някой друг- чл.99 от ЗС.
По делото е установено,
че след смъртта на С. И. по силата на настъпило наследствено правоприемство и
договор за дарение, сключен с нотариален акт №175/06.10.1993 г., праводателката
на ответниците- С. С. К. е придобила правото на собственост върху парцел *** с
площ от 450 кв.м. За притежаваният от жалбоподателите недвижим имот същата се е
снабдила с констативен нотариален акт № 175/24.10.2018 г., т.ІV, рег.№ 13416, д.№ 643/2018 г. на нотариус с рег.№
*** на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 13945/25.10.2018 г., акт №38, т.34, дело
№ 6974.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/2013 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален
акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
Жалбоподателите,
легитимиращи се с нотариален акт като собственици на имота, са оспорили удостовереното в констативният нотариален
акт, поради което в тежест на ответниците е да установяват, че праводателката
им е придобила правото на собственост в резултат на давностно владение. Същите следва да установят, че жалбоподателите
са изгубили собствеността си поради придобиване на правото на собственост от
страна на С. К. в резултат на давностно владение.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Владението съгласно цитираната правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
В настоящият случай не
са налице доказателства, които да установяват както установена на фактическа
власт от страна на С. К. върху собствения на жалбоподателите имот, нито
действия, които да сочат на своенето му.
Разпитаните по делото
св.К., св.Р. и св.Й. установяват, че не са виждали жалбоподателите да посещават
и поддържат имота си, че същият е бил пустеещ и почистван от бащата на К. С
показанията на тези свидетели обаче не е установено, че С. К. или нейният
праводател са установили трайна фактическа власт върху имота, която да е
продължила повече от десет години, с намерение да се свои. Доказателства, които
да установяват както обективният, така и субективният елемент от фактическия
състав на владението не са релевирани, поради което не е установено
придобиването на правото на собственост по давност от К., респ. загубването му
от страна на жалбоподателите.
Установено е, че
ответниците по жалбата са сключили договор за покупко- продажба с предмет -***
с площ от 1080 кв.м., находящ се в с.Н., който УПИ е образуван от обединяването
на имота на жалбоподателите- УПИ *** с площ от 540 кв.м. и *** / бивш кв.***/.
Този договор не е породил вещно- правно действие по отношение на 540/1080
ид.ч., съответстващи на притежавания от жалбоподателите парцел ***. Ответниците
не са придобили правото на собственост по отношение на тези части от
новообразувания УПИ чрез правната сделка,
нито тя е валидно правно основание да
владеят същите.
В процеса
жалбоподателите са установили елементите от състава на чл.108 от ЗС, което
обуславя основателността на предявения ревандикационен иск.
Обжалваното решение в
частта, с която ревандикационният иск е отхвърлен е неправилно като постановено
при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. В тази част същото следва да отменено и вместо него следва да се
постанови друго, с което искът се уважи изцяло.
Жалбоподателите са
направили искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален
акт, легитимиращ С. К. като собственик на притежавания от тях недвижим имот.
Искането по чл.537, ал.2
от ГПК няма характер на самостоятелен иск, тъй като отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК
е последица от уважаването на иск за собственост, но предявен по отношение на лицето, което се е легитимира като собственик
с този акт. В случая С. К. не е конституирана като страна по делото, поради
което уважаването на иска за собственост спрямо ответниците няма за последица
отмяна на констативния нотариален акт на тяхната праводателка. Поради това
искането е недопустимо и съдът не дължи произнасяне.
Жалбоподателите са
предявили и иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на стойността на съборената ограда на имота в размер
на 990 лв.
Основателността на този
иск е обусловена от установяване на елементите от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД.
Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства- показанията на св.С., св.Г. и обясненията на ВЛ К.,
дадени в съдебно заседание, дават основание да се приеме, че имота- собственост
на жалбоподателите, е бил заграден с каменна ограда, която е съборена.
Установено е също, че средствата, необходими за нейното възстановяване възлизат
на 953.03 лв.
По делото обаче няма доказателства, които да
установяват, че ответниците са премахнали съществуваща ограда, поради което не
е налице основание за ангажиране на обезщетителната им отговорност.
Предявеният иск като недоказан
се явява неоснователен и правилно е отхвърлен. В тази част решението е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Разноските за
производството следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
За първоинстанционното
производство жалбоподателите са направили разноски в общ размер на 2200 лв.,
вкл. платена държавна такса, възнаграждение на ВЛ и адв. възнаграждение, а
ответниците по жалбата- 1200 лв. платено адв. възнаграждение. Съобразно изхода
от спора жалбоподателите имат право на разноски в размер на 1100 лв. След
извършване на служебно прихващане в ответниците имат право на направените от
тях разноски за първоинстанционното производство в размер на 100 лв.
За въззивното
производство жалбоподателите са направили разноски в размер на 1850 лв. С оглед
изхода от спора същите имат право на разноски в размер на 925 лв. Управителя на
сдружението е направил разноски в размер на 1200 лв. С оглед изхода от спора
същият има право на разноски в размер на
600 лв. за въззивната инстанция или общо в размер на 700 лв.-за двете
инстанции.
След извършване на
служебно прихващане в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в
размер на 225 лв. за производството.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1065/30.07.2020 г., постановено по гр.д.№
2114/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В.Г.И. и В.З.И. против А.Т.К., В.С.Н., В.В.В., В.С.С., В.О.П., Д.Б.Р.,
Е.Д.Р., Ж.Т.К., И.М.И., И.С.К., К.И.Б., Н.Б.Р., Н.М.Ч., П.В.Т., С.М.С., С.Р.П.,
С.Х.Г., Т.К.С., Х.Г.Г., Х.Д.Р., Ю.И.Й. в качеството им на съдружници на ДЗЗ „***,
представлявано от управителя Ю. Й. иск за собственост, както и в частта за
разноските и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.К., В.С.Н., В.В.В., В.С.С., В.О.П.,
Д.Б.Р., Е.Д.Р., Ж.Т.К., И.М.И., И.С.К., К.И.Б., Н.Б.Р., Н.М.Ч., П.В.Т., С.М.С.,
С.Р.П., С.Х.Г., Т.К.С., Х.Г.Г., Х. Д.Р., Ю.И.Й. в качеството им на съдружници
на ДЗЗ „***, представлявано от управителя Ю. Й., че В.Г.И. и В.З.И. *** са
собственици на 540/1080 ид.ч. от недвижим имот *** по плана на с.Н., при съседи
: от три страни улици, *** съответстващи на *** с площ от 540 кв.м., и ги ОСЪЖДА да им предадат владението им.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.Т.К., В.С.Н., В.В.В., В.С.С., В.О.П., Д.Б.Р., Е.Д.Р., Ж.Т.К.,
И.М.И., И.С.К., К.И.Б., Н.Б.Р., Н.М.Ч., П.В.Т., С.М.С., С.Р.П., С.Х.Г., Т.К.С.,
Х.Г.Г., Х. Д.Р., Ю.И.Й. в качеството им на съдружници на ДЗЗ „***,
представлявано от управителя Ю. Й. да заплатят на В.Г.И. и В.З.И. сумата в
размер на 225 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: