Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260105
гр. Севлиево, 29.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава
Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 1430/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от
всеки двама от законните си представители П.С., Я.Д.и Д.Д.срещу Б.Ю.М., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между страните по делото е
сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, като
ответника е клиент с клиентски № ********, във връзка с продажба на ел. енергия
за обект на потребление с Аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Севлиево,
ул. „Стефан Караджа" № 11, ет. 3, ап. 5. Заявява, че облигационните
отношения между страните се регламентират от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента на предявяване на иска). Съгласно
чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в Общите условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от
Общите условия, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че
потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от Общите условия „Потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден". Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на Енерго-Про Продажби АД /ОУПЕЕ/, „клиентът се задължава да заплаща
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 28,
ал. 5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на
фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в
срок". Следователно потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено
плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите
суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното
погасяване на задължението". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Към момента на подаване на
заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени
задължения в общ размер на 662,37 лв. за
обекта на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********. В посочената
сума били включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 636,17 лв.,
представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по издадени
фактури в периода 12.02.2020 г. - 13.04.2020 г., както следва: ФП0290585779/12.02.2020,
ФП **********/13.03.2020 г. и ФП
**********/13.04.2020 г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 26,20 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 08.09.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № ********, към същата дата. По ч. гр. д. № 1012/2020 г. на
Районен съд - Севлиево, била издадена заповед за изпълнение, като предвид
указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била предявявена
и исковата молба. След настъпване на изискуемостта на задължението до
предявяване на иска стойността на фактурите не била заплатена. Предвид
гореизложеното ищеца иска установяване със силата на пресъдено нещо, че
ответника му дължи заплащане на горепосочените суми, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски, включително
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител. В
отговора, се заявява, че от изложените в исковата молба твърдения и
ангажираните с нея доказателства не може да се направи извод за наличие на
облигационна връзка между дружеството - ищец и ответника. Нямало доказателства
и каква е връзката между електромерът, посочен във фактурите - № ***********и Б.М..
Щом нямало валидни договорни отношения между ищецът и ответника, нямало как и Б.М.
да е обвързан от представените към исковата молба общи условия. Само
публикуването им в един местен и един централен ежедневник не обвързвало само
по себе си дадено лице с тях. Вземането си, ищецът обосновавал с издаване на три
броя фактури, извлечение за фактури и плащания и извлечение от сметка. Тези
документи били частни удостоверителни. Те били съставени едностранно от
дружеството - ищец, удостоверявали обстоятелства изцяло в полза на дружеството
ищец, не били връчвани на Б.М. и не носели негов подпис. Следователно не можели
да бъдат достатъчно доказателство за отразените в тях обстоятелства. Оспорва
твърдението, Б.М. да е употребил за претендираните отчетни периоди отразените
количества електрическа енергия. Претендира отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа становище за заплащане
на дължимите суми за главница и лихва. Претендира разноски, за които представя
списък.
В съдебно заседание ответника, чрез своя особен представител, поддържа отговора по съображенията изложени в
него, евентуално при извод за основателност на исковете, предвид плащане на
претендирани суми сочи, че би могъл да бъде осъден само за заплащане разноските
по делото.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от извлечение от сметка към
08.09.2020 г. по партида на ответника, от справка от "ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните
12/24/36 месеца, от извлечение за
фактури и плащания, за ответника
и от приложени по делото фактури ФП0290585779/12.02.2020, ФП0291751201/13.03.2020
г. и ФП **********/13.04.2020 г., че за целия период 12.02.2020 г. - 13.04.2020
г., е начислена електрическа енергия, за която са издадени неплатени фактури в
размер на 636,17 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от
ответника, като е начислена и лихва
върху главницата в общ размер на 26,20 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 08.09.2020 г..
От справка от имотен регистър е видно, че
процесния обект е придобит от ответника с покупко – продажба на 01.12.2017 г..
От Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД и решение от 07.11.2007 г., се установява, че
съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в Общите условия. Съгласно чл. 26 вр. чл. 15 от Общите
условия, се задължава да снабдява с електрическа енергия всеки потребител, чийто обект е разположен на територията
обслужвана от дружеството, а задължението за плащане на потребителя става
изискуемо веднъж месечно по график, като неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
Съгласно чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
От приложеното ч. гр. д. № 1012/2020 г. на РС –
Севлиево се установява, че „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД е подало на 29.09.2020 г.,
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
посоченото ч. гр. д. на РС – Севлиево и е издадена срещу длъжника Б.Ю.М.,
заповед № 260029/29.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : сумата 636,17 лв., представляваща главница за консумирана ел.
енергия от ответника, както и начислена
лихва върху главницата в общ размер на 26,20 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка издадена фактура от падежа й до 08.09.2020 г., ведно
със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателно изплащане на сумите; както
и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева,
юрисконсулско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен на постоянния и настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомлението. Предвид това в изпълнение на указанията на
Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок е предявена и исковата молба.
Установи се от заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза следното: счетоводството на ищеца по
отношение на процесните фактури е
заведено съгласно изискванията на Закона за счетоводството; задължението на
ответника към датата на завеждане на делото по процесните фактури за ползваната
ел. енергия е в размер на сумата 636,17 лв.; мораторната лихва от датата на
падежа на задължението по всяка една фактура до 08.09.2020 г. е в размер на
сумата 26,20 лв.; на 15.07.2021 г.- след завеждане на делото задължението по
процесните фактури в размер на сумата 636,17 лв. и мораторната лихва до
08.09.2020 г., в размер на сумата 26,20 лв. е заплатено от ответника на ищеца;
количествата ел. енергия са остойностени по цени, утвърдени от ДКЕВР за
съответния период.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на
следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните
вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор за
доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба обект, чиито
клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на ел.
енергия в посочения обект за исковия период, задължения за предоставяне другите
услуги описани в исковата молба и задължение за ответника да заплати на ищеца процесните суми; изпълнение
на задължението си за доставка на ел. енергия в посочения обект за исковия
период; размера и стойността на доставената ел. енергия за исковия период;
поставянето на ответника в забава и размера на дължимото мораторно обезщетение.
Установи се, че в процесния период ищцовото дружество
и ответника са били обвързани от действието на валиден договор за доставка на
електрическа енергия в недвижим имот
съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД. От справка от имотен регистър се установи,
че процесния обект е придобит от ответника с покупко – продажба на 01.12.2017
г.. С решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение, е даден отговор на въпроса: кой е длъжник
по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ. Върховен касационен съд приема, че съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката цената на доставената електрическа енергия за битови
нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е
предоставен за ползване по силата на договорно отношение от собственик на
имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен
договор за продажба на електроенергия за същия имот. С оглед горното
неоснователни са възраженията в отговора за липса на договорна връзка, която да
обосновава претенцията на ищеца, като без значение е и дали ответника е употребил през претендираните
отчетни периоди, начислените количества електрическа енергия. Установи се също
така по делото, че съгласно чл. 26 вр. чл. 15 от Общите условия на „ЕНЕРГО –
ПРО Продажби” АД, ищеца е задължен по силата на сключения договор да снабдява с
електрическа енергия ответника, а последният съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, е задължен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Събраха се и доказателства, установяващи
стойността на доставената електрическа енергия за исковия период. От извлечение от сметка към
08.09.2020 г. по партида на ответника, от извлечение за фактури и плащания,
справка от "ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните 12/24/36
месеца, от извлечение за фактури и плащания, за ответника и процесния обект, от приложени по делото фактури и от заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, преценени съвкупно с плащането от ответника на ищеца
на процесните суми, неоспорено от страните, с характер на извънсъдебно
признание, се установи претендираният в исковата молба размер на процесните
парични суми.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в
заповедното производство вземания са доказани в претендирания в исковата молба
размер.
С оглед установеното от безпротиворечивите
изявления на страните и от заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза плащане на претендираните суми за главница и мораторна
лихва върху главницата, извършено в хода на предявеният иск от ответника, съдът
намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане,
ведно с искането за установяване на законната лихва върху главницата до
окончателното издължаване на сумата.
С оглед изхода на делото, предвид отхвърлянето на
предявените искове поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на
задълженията, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от
чл. 78, ал. 2 ГПК, ответника дължи на ищеца направени по делото разноски,
съобразно направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, представените
доказателства за разноски и списък на разноските, поради което ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца
направени съдебни разноски за държавна такса, заплатена от ищеца, в
размер на сумата от 75,00 лева, разноски за възнаграждение на особения представител
на отоветника от 150,00 лева, разноски за възнагражедание за вещо лице по съдебно
– счетоводната експертиза от 240,00 лева и разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт, в размер на сумата
от 100,00 лева, определена при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
и Наредбата за заплащането на правната помощ
или общо сумата от 565,00 лева. Съдът взе предвид, че при отхвърляне на иска,
поради плащане в хода на делото ответника дължи разноски на ищеца -
Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК
и определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за
2016 г., ВКС, III г.о., като този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. Не следва да се присъждат разноски на
ищеца за възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза, тъй като същата не е извършена, като
внесения депозит подлежи на връщане на ищеца при заявено желание с писмена
молба в законоустановения срок.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като погасени чрез плащане, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от
законните си представители П.С., Я.Д.и Д.Д.срещу Б.Ю.М., с ЕГН **********,***,
за установяване съществуване на парични вземания: за сумата от 636,17 лева,
представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответницата по издадени
фактури в периода 12.02.2020 г. - 13.04.2020 г., за обект с абонатен номер **********
и с клиентски номер ********, а също и за мораторна лихва върху главницата в
общ размер на сумата от 26,20 лева, представляваща сбор от мораторните лихви по
всички фактури от датата на падежа на задължението по всяка една фактура до 08.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2020
г. до окончателното погасяване на вземането, към длъжника Б.Ю.М., за които
вземания е издадена заповед № 260029/29.09.2020 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 1012/2020 г. по описа на
РС – Севлиево.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Б.Ю.М., с ЕГН **********,*** да заплати
на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано
заедно от всеки двама от законните си представители П.С., Я.Д.и Д.Д.,
направените по гр. д. № 1430/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 565,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: