РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Враца, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500618 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4450/08.11.2023 г. на адв.Е. Г., в
качеството й на пълномощник на Гаранционен фонд /ГФ/, гр.София, против
Решение № 168/13.10.2023 г. по гр.д.№ 447/23 г. по описа на Районен съд-
Мездра, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. И. С.
осъдителен иск за сумата 3 521,04 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди възстановени от ищеца на Националното бюро на
Българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по л.а. Опел
Астра с рег. № DUHR***, резултат от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска /30.01.2023г/ до окончателното изплащане на сумата, и е осъден да
заплати на деловодни разноски за първата инстанция в размер на 680,00 лева.
В жалбата се изразява несъгласие с изложените от
първоинстанционния съд мотиви, че от приложените по делото писмени
доказателства не е установено, че претендираната сума е била преведена от
ищеца на НББАЗ. Навеждат се доводи, че по делото е приложено заверено
копие от щетата и тези материали, макар и оспорени от ответника, са приети
от съда. Посочва се, че от приложения трансграничен превод се установяване
наличие на действително плащане от страна на ищеца на дължимото
обезщетение, съответно – възстановяване на тази сума на Националното бюро
на германските автомобилни застрахователи.
1
Въззивникът навежда доводи, че при настъпване на ПТП на 15.09.2017
г. полицията в Германия е съставила протокол съгласно местните законови
разпоредби, от който е видно, че произшествието е станало на паркинг и
пострадалото МПС е било паркирано, както и че ремаркето няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", но не е било налице
изискване в протокола да се посочва името на водача на МПС, което е
теглило ремаркето. Намира, че районният съд неправилно е възприел фактите
и обстоятелствата, както и че направените от него правни изводи не
кореспондират с приложените документи, а се основават единствено на
твърденията на ответника, че не е бил в Германия по време на ПТП, без да
вземе предвид, че последният признава, че е собственик на ремаркето.
Според изложеното в жалбата, от представения доклад по щета №
120204/16.03.2018 г. е видно, че на основание чл.34, ал.3 ПУДГФ е
определено да се възстанови на НББАЗ процесната сума за изплатени
имуществени вреди. Посочва се, че с платежно нареждане ГФ е възстановил
тази сума на НББАЗ, което от своя страна я е изплатило на Националното
бюро на германските застрахователи, съгласно чл.44 от Директива 2008/8/ЕО.
Въззивникът счита, че по този начин е доказано възстановяването на
платената сума и че е встъпил в правата на застрахования до размера на
изплатеното. Признава, че от показанията на разпитаната пред
първоинстанционния съд свидетелка, както и от представеното нотариално
заверено пълномощно, е установено, че ответникът и свидетелката, която е
негова бивша съпруга, са упълномощили лицето И. Д. А. с права да управлява
ремаркето в страната и чужбина, но намира, че със свидетелски показания не
могат да се оборят официални документи, доказващи настъпването на ПТП,
както и вината на участниците. Позовава се на Директива 2000/26/ЕО от
16.05.2000 г. и Директива 72/166/ЕИО и счита, че в случая са приложени
изискванията им.
В жалбата се твърди, че от 2008 г. до началото на 2017 г. ответникът не
е положил грижата на добър стопанин, не е потърсил ремаркето си, а е
започнал да отправя жалби до полицията едва като е получил съобщения за
настъпили ПТП и възникнали задължения. Въззивникът изтъква, че от
представената справка на ИЦ към ГФ е видно, че ремарке с рег.№ СО***ЕК
към датата на ПТП не имало и сключена задължителна застраховка "ГО".
Най-сетне се изразява несъгласие и с мотивите на районния съд, че в
уведомлението на ПТП не е било отразено, че собственикът на ремаркето е
идентичен с водача и не е отразено как е установено, че причинителят на ПТП
е именно посоченото ремарке, след като не е бил установен водача на МПС.
Посочва се, че НББАЗ не извършва преглед на представените от
Националното бюро на германските застрахователи преписки, а изплаща
платената като обезщетение сума и иска от ГФ да му възстанови заплатеното.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде уважен
предявения иск изцяло и ведно със законните последици. Претендира се
присъждане на направените разноски за държавни такси.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4779/24.11.2023
г. от адв.Т. Т., като процесуален представител на ответника А. И. С., в който
се оспорва основателността на въззивната жалба.
Изразява се становище, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване на материалния и
процесуалния закон. Навеждат се доводи, че с доклада по делото, който не е
оспорен от страните, районният съд правилно е определил правното
основание на исковата претенция по чл.599, ал.1, т.1 КЗ и е възложил на
ищеца доказателствената тежест да установи всички елементи на
фактическия състав, от който произтича вземането му, съдържанието, размера
и падежа на същото, но той не е успял да проведе успешно доказване.
Въззиваемият оспорва твърдението на въззивника, че в мотивите на
районния съд е отразено, че не е било установено, че процесната сума е била
преведена от ГФ на НББАЗ. Изтъква, че никъде в решението няма такъв текст,
а тъкмо напротив – съдът е достигнал до правния извод, че е предявен
суброгационен иск от ГФ, който е изплатил обезщетение за вреди, за които се
твърди, че са причинени при ПТП от ответника като водач на МПС без
сключена задължителна застраховка "ГО".
На следващо място се навеждат доводи, че ищецът не е успял да
проведе пълно и главно доказване на виновно и противоправно поведение на
ответника /застрахователно събитие/ и осъществяване на фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Посочва се, че за изясняване
механизма на ПТП по делото е представено уведомление на ПТП, изготвено
от полицейски служител в Германия, с което съдът правилно е приел, че се
удостоверява времето и мястото на произшествието, участниците в него,
месторазположението на автомобилите и настъпилите видими щети. В този
документ е отразено, че ремаркето е собственост на ответника, но не и че
последният е бил водач на МПС, теглило ремаркето, така както е отразено, че
за пострадалото МПС собственикът е идентичен с водача С. Т.. Изтъква се, че
в уведомлението не е отразено също и как е установено, че причинителят на
ПТП е именно посоченото ремарке рег.№ СО***ЕК, след като не е установен
водача на МПС. Прави се обобщение, че районният съд правилно е приел, че
въз основа на тези доказателства не може да се направи извод, че ПТП е
извършено от ответника и от неговото поведение в причинна връзка са
настъпили възстановените от ищеца вреди. Изразява се съгласие с мотивите
на районния съд, че фактът на извършеното в полза на компенсаторния орган
плащане сам по себе си не е достатъчен да легитимира ГФ като носител на
регресно вземане срещу ответника, тъй като въпросът за вината попада в
обхвата на приложимото право по силата на чл.4, т.1 от Регламент (ЕО)
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задълежния (Рим ІІ), съгласно
който освен ако не е предвидено друго, приложимото право при
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. Посочва се, че в случая ПТП е
настъпило на територията на Германия, поради което приложимо е
германското право, а съгласно параграф 823 на Германския граждански
кодекс всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като липсва оборима презумпция за вина, аналогична на залегналата
такава в чл.45, ал.2 ЗЗД. Прави се извод, че при това положение вината трябва
да се докаже по общия ред с всички допустими от закона доказателства. Сочи
се също, че тъй като задължението на застрахователя да обезщети
3
причинената на пострадалото лице вреда произтича от договор, приложимото
към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с
разпоредбите на Регламент (ЕО) 593/2008 г. (Рим І).
В отговора се подчертава, че по делото е безспорно доказано, че
ответникът от 25.08.2008 г. до момента не стопанисва ремаркето и не
упражнява фактическа власт върху него, поради което няма как да е извършил
описаното в исковата молба нарушение, с което да е предизвикал процесното
ПТП на 15.09.2017 г. в Германия. В подкрепа на това становище се извършва
позоваване на приложеното по делото нотариално заверено пълномощно с
рег.№ 4334/25.08.2008 г. на нотариус М. Х., на преписка № 4552/2023 г. по
описа на РП-Пловдив и приобщените към нея обяснения, както и на
показанията на разпитания в настоящето съдебно производство свидетел.
Въззиваемият счита, че макар и формално по документи да е останал
собственик на ремаркето, това не означава, че е виновен за настъпилата вреда
и че следва да отговаря за чуждо противоправно поведение.
В заключение се сочи, че предявеният иск е недоказан по основание,
тъй като не са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение по
настъпилото застрахователно събитие от ГФ, предвид липсата на установено
неправомерно поведение от страна на ответника А. И. С., в резултат на което
да е настъпило увреждането, както и причинната връзка между деянието и
резултата.
Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на Гаранционен фонд, ЕИК ***, с
която против А. И. С., ЕГН **********, е предявен осъдителен иск за сумата
3 521,04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
възстановени от ищеца на НББАЗ във връзка с претенция на Националното
бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по л.а. Опел Астра с рег. №
DUHR***, резултат от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.559, ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането и Споразумение между компенсационните органи
и гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 16.03.2018г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
120204/16.03.2018г. ГФ е възстановил на НББАЗ, в качеството му на
компенсационен орган, сумата 3 521,04 лв. чрез банков превод на 30.03.2018
г., като парична равностойност на 1 800,28 евро по курса за деня, от които
1525,66 евро - обезщетение и 274,62 евро - такса обработка по ф-ра №
**********/28.02.2018г. Посочва се, че на основание чл.559 и чл.561 КЗ на
посочената дата ГФ е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационния орган във връзка с претенцията на Националното бюро на
4
автомобилистите на Германия.
Според изложеното в исковата молба, към датата на образуване в ГФ
на щета № 120204/16.03.2018г. международното регулиране на претенцията
на Националното бюро на автомобилистите на Германия чрез изплащане на
обезщетение в размер на 1 800,28 евро, ведно с всички гореописани разходи
за щетите по увредения л.а. “Опел Астра” с per. № DUHR*** е вече
извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия, в
качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите, и
НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС, с прилагането от българското бюро
на чл.559 и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни
органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени
разноски, които на основание чл.559 и чл.561 от КЗ ГФ задължително
възстановява.
Твърди се, че виновен за ПТП е ответникът А. И. С., който на
15.09.2017 г. в Германия, при движение на заден ход по ул. „Отощрасе“ в гр.
Дуисбург не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него
ремарке с рег.№ СО *** ЕК, в следствие на което е ударил паркиралия там
л.а. “Опел Астра” с рег. № DUHR***, като така е причинил процесното ПТП.
Твърди се също, че в нарушение на чл. 490 КЗ ответникът е управлявал
увреждащото ремарке с рег. № СО *** ЕК без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
В исковата молба се посочва, че с регресна покана ищецът е поканил
ответника да възстанови платеното, но до депозиране на исковата молба
лицето не е погасило задължението си.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. И . С.,
който оспорва основателността на предявения иск.
С отговора се оспорва като изцяло невярна изложената в исковата
молбата фактическа обстановка относно механизма на ПТП, настъпило на
15.09.2017 г. в Германия. Твърди се, че на посочената дата ответникът не е
бил на мястото на произшествието, нито е бил водач на процесното ремарке.
Според изложеното в отговора, за да е налице регресен иск по чл.559,
ал. 1, т.1 КЗ и право на ГФ да възстанови суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, следва МПС на виновния водач обичайно да се
намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие да не може да се определи
застрахователят. Ответникът счита, че в конкретния случай не е налице
фактическия състав на предявената претенция, а именно: деликт, виновно
поведение от негова страна, настъпили вреди и причинно - следствена връзка
между поведението му и причинените вреди. Оспорва представените с
исковата молба писмени доказателства на чиято база ГФ на 30.03.2018 г. е
заплатил сумата в размер на 3 521,04 лева на НББАЗ, тъй като не
кореспондират с твърдението, че на 15.09.2017 г. именно ответникът А. С. е
участвал като водач на ремарке с рег. № CO *** ЕК и е виновен за
настъпилото ПТП в Германия. Навежда доводи, че няма протокол от
настъпилото произшествие, в който подробно да е установен механизмът на
станалото, че именно на тази дата при неспазване правилата за движение,
ответникът е причинил щета на л.а. Опел Астра с per. № DUHR***, тъй като
процесното ремарке, за да осъществи движение е необходимо да бъде теглено
5
от друго ППС, което въобще не е посочено/индивидуализирано, както и не е
установено кой е водач на въпросния автомобил, теглил процесното ремарке.
Намира, че приложените снимки касаят единствено увредения автомобил, на
който се виждат някакви драскотини, но не е заснет автомобилът и тегленото
от него ремарке, причинил вредата, за да се установи виновното лице.
Ответникът признава, че е собственик на ремаркето, но твърди, че не е
виновен за настъпилата вреда на пострадалия автомобил и счита, че не може
да бъде отговорен за нечие противоправно поведение. Твърди, че на
25.08.2008 г. ремаркето за лек автомобил марка „Аувертер", модел „ПТТХ
2.7" с рег. № CO *** ЕК с рама № WAA200000Y0148314, е предадено от него
на лицето И. Д. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, с нотариално
заверено пълномощно с per. № 4334/ 25.08.2008 г. на нотариус М. Х.,
нотариус в район PC Самоков, с рег. № *** на НК с права да го управлява в
страната и в чужбина, като минава границите на РБ, да го представлява,
навсякъде където е необходимо, както и да се разпорежда с ремаркето, както
намери за добре. Посочва, че пълномощното е дадено за срок от 1 месец до
дата 25.09.2008 г., но и след тази дата посоченото лице е продължило да
ползва ремаркето, не го е върнало на ответника и двамата са загубили връзка
помежду си.
В отговора се сочи, че от 2016 г. досега И. Д. А. прави непрекъснати
нарушения на територията на Австрия и Германия, за което ответникът, като
собственик, получава съобщения за глоби в различни размери. Това е
наложило А. С. да подаде жалба до директора на Главна дирекция „Гранична
полиция" през 2018 г., като изискал да се спре лицето И. Д. А. при
преминаването на границата с ремаркето и същото да му бъде върнато като
негов собственик. Твърди се, че през 2019 г. ответникът е подал и жалба в
РУ-Самоков, но не е уведомяван от полицията дали е установена връзка с
лицето И. А.. Сочи се, че ответникът не е получил ремаркето, но след тази
жалба е спрял да получава фишове за наложени глоби за извършени
нарушения.
Ответникът заявява, че след като на 20.02.2023 г. е получил
документите за заведено срещу него дело от ГФ за сумата от 3 521,04 лева, е
подал заявление до началник сектор ПП РУ 06 Пловдив за установяване
местонахождението и издирване на собственото му ППП - ремарке за лек
автомобил марка „Аувертер", модел „ПТТХ 2.7" с рег. № CO *** ЕК, както и
искане до началник сектор ПП ОДМВР София, за спиране на ремаркето от
движение на основание, чл.171, т.2 от ЗдвП, по което обаче все още няма
резултат.
В рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени
и гласни доказателства.
С обжалваното Решение № 168/13.10.2023 г. по гр.д.№ 447/2023 г. по
описа на РС-Мездра предявеният иск на ГФ е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл.269, изр.1 ГПК,
приема решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
След като обсъди доводите в жалбата и отговора на същата, както
и приложимите към спора материалноправни норми, очертаващи предмета
на въззивното производство, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл.272 ГПК)
6
относно фактическите му и правни изводи.
За да се произнесе по изложените от страните доводи пред въззивната
инстанция, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 вр. ал.1, т.1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ ГФ възстановява
суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато МПС на
виновния водач обичайно се намира на територията на РБ и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят, т. е. няма застраховка. В ал.3 на същата разпоредба е
предвидено, че след изплащане на обезщетението по ал.1 ГФ встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и за разходите за определянето и изплащането му.
В случаите, когато по силата на международен договор, респ.
споразумение, /каквото е сключеното на основание чл. 6 от Четвърта моторна
директива 2000/26/ЕЕС Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционни фондове/, националният компенсационен орган е възстановил
на компенсационния орган на държавата членка изплатеното от него
обезщетение, той встъпва в правата му спрямо ГФ /чл.517, ал.3 КЗ вр.чл.561
КЗ; чл.34 от Правилника за устройството и дейността на ГФ, които
разпоредби съответстват на предвиденото в Директива 2009/103/ЕО/.
Съобразно Кодекса за застраховането /в сила от 1.01.2016 г. /, за България
този компенсационен орган е НББАЗ, който съгласн чл.517, ал.3 КЗ
възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния
орган в държава-членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо
Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно
средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди
по смисъла на чл.561, ал.1 КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото.
Встъпването в правата на увредения от страна на ГФ срещу
делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1. Настъпване
на вреди вследствие виновно и противоправно поведение на делинквент,
управлявал на територията на Република България или на територията на
друга държава членка незастраховано МПС, обичайно пребиваващо на
територията на Република България и 2. Плащането на обезщетение за
настъпилите вреди на увредения от страна на национален компенсационен
орган и възстановяването им от българското НББАЗ, както и последващото
му възстановяването му от страна на ГФ.
Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца
съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГФ.
Твърдението за липсата към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", който да
покрива отговорността на причинителя на вредите, е за отрицателен факт,
поради което ответникът, ако твърди противоположния положителен факт,
носи тежестта да го докаже на основание чл.154, ал.1 ГПК.
Неоснователно е поддържаното становище от ГФ, включително и във
въззивната жалба, че не дължи да доказва деликта, тъй като НББАЗ не
извършва преглед на представените преписки от компенсационния орган на
другата държава-членка, а единствено изплаща платеното обезщетение, след
което иска от ГФ да му възстанови платената сума. С Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009 година относно
7
застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, с цел да се гарантира, че увреденото лице няма да остане без
обезщетението, на което има право, с чл.10 се предвижда създаването на
орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице да може да
предяви претенция, когато не е било изпълнено задължението за застраховане
на превозното средство, причинило увреждането. Съгласно чл. 25, ако в
двумесечен срок от произшествието не е възможно да се установи
застрахователното предприятие, е предвидено право на увреденото лице да
предяви претенцията си пред органа за изплащане на обезщетения в своята
държава-членка по местопребиваването си. В т. 48 от преамбюла на
Директивата действително е предвидено, че ролята на органа за изплащане на
обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички
претърпени от увреденото лице вреди в случаите, които могат да бъдат
обективно установени, поради което дейността му се ограничава до проверка
дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в
предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Това правило е
в резултат на целите на Директивата да осигури пълно обезщетяване на
пострадали при ПТП лица в най-кратък срок, но то не е приложимо в
отношенията с виновния водач и особено при предявен регресен иск срещу
него. Виновният водач не е адресат на задълженията, възникващи за
националните застрахователни бюра, съответните органи за изплащане на
обезщетения и гаранционните фондове на страните-членки при
имплементиране правилата на Директивата в съответното национално
законодателство и споразуменията между тях. При предявяване на регресния
иск срещу виновния водач ГФ дължи да докаже всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност на водача, причинил ПТП,
съобразно с правилата на българското процесуално право.
По делото е безспорно, че процесното ПТП е настъпило на
територията на Германия през 2017 г., при което намира приложение
разпоредбата на чл.4, т.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2008 г. ("Рим ІІ"), според която ако не е
предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват преките последици от този
факт. Следователно в конкретния случай е приложимо германското право
относно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
включително реда и формата на удостоверителните документи, които се
съставят при ПТП. Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран
в Bürgerliches Gesetzbuch /BGB/ от § 823 до § 853, като в разпоредбата на §
823 е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, но липсва презумпция за вина. Това означава, че в тежест
на ищеца е да докаже виновно поведение на ответника, довело до
вредоносния резултат.
По делото е представено уведомление за ПТП на немски език,
придружено с превод на български език, от което е видно, че на 13.09.20217 г.
в Германия, Дуисбург, Отощрасе 36, на паркинг, е станало ПТП между
участник № 01 - ремарке с peг. № CO *** ЕК, собственост на А. С., и
8
участник № 02 - л.а. Опел Астра с peг. № DUHR***, собственост на С. Т.. В
уведомлението е извършено отразяване, че собственикът на лекия автомобил
е идентичен с водача, но по отношение на ремаркето липсва такова
отбелязване. В уведомлението липсват и данни дали ремаркето е имало
влекач и ако е имало такъв - чия собственост е същият и от кого е управляван.
Отбелязано е, че в резултата на ПТП са причинени имуществени вреди на л.а.
Опел Астра с per. № DUHR***. Уведомлението съдържа и ръчно изготвена
скица, от която е видно, че ПТП е станало при паркирането на участник №
01, т.е. ремарке с peг. № CO *** ЕК.
В практиката си ВКС трайно приема, че ремаркетата и
полуремаркетата се смятат за моторни превозни средства за целите на
задължителното застраховане, предвид тяхната обществена опасност,
включително и когато не са функционално зависими от влекач. Хипотезите на
ангажиране отговорността за обезщетение за вреди, причинени от ремарке, са
разграничени в чл.479 КЗ. Според ал.1 на посочената законова разпоредба,
вреди, нанесени от ремарке по чл.481, ал.1, изр.2-ро и ал.2, т.3, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това
моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е
откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. В ал.2 на чл.479 КЗ пък е посочено, че вреди, нанесени от ремарке,
което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално
зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при
самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на ремаркето.
Както бе посочено, в случая от приложеното уведомление за ПТП се
установява единствено, че произшествието е настъпило между ремарке и лек
автомобил, но не е доказано дали ремаркето е било свързано с теглещо МПС,
респ. дали е било функционално зависимо от такова, или е настъпило при
самозадвижване на ремаркето. След като произшествието е станало при
паркиране, според отразеното в уведомлението, и при липсата на отразени
данни за самозадвижване на ремаркето, то логично е да се предположи, че е
било свързано с теглещо МПС, но липсват каквито и да са данни, въз основа
на които да се индивидуализира това МПС, кой е управлявал същото, както и
данни дали е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" за
него. Както бе посочено, в уведомлението за ПТП е отразен само собственика
на ремаркето, а именно –ответника А. С., но не е отбелязано, че същият е
идентичен с водача.
От проведеното по делото насрещно доказване от страна на ответника
се установява, че с пълномощно с нотариална заверка от 25.08.2008г А. И. С.
и Л. Б. С. са упълномощили лицето И. Д. А. от гр. Пловдив да управлява в
страната и чужбина ремарке марка „Аувертер", модел „ПТТХ 2.7" с per. №
CO *** ЕК с рама № WAA200000Y0148314, като управлява същото в
страната и чужбина и преминава държавните граници. С пълномощното е
дадено съгласие и упълномощеното лице да се разпорежда с процесното
ремарке, както намери за добре. Пълномощното е със срок от един месец до
25.09.2008г.
9
По делото е представена жалба от А. С. до директора на Главна
дирекция „Гранична полиция", подадена през 2018 г., с която е изискал да се
спре лицето И. Д. А. при преминаването на границата с въпросното ремарке и
същото да му бъде върнато като негов собственик, тъй като това лице прави
непрекъснати нарушения на територията на Република Австрия и до ищеца
пристигат съобщения за глоби в различни размери. С писмо от 30.10.2018г.
жалбоподателят е уведомен, при какви условия Главна дирекция „Гранична
полиция" през 2018 г. могат да изземват вещи. Представени са и два броя
фишове за наложени глоби за извършени нарушения с ремарке с рег. № CO
*** ЕК.
След получаване на исковата молба ответникът е подал жалба и до
РП-Пловдив, по която е образувана преписка № 4552/2023г по описа на РП-
Пловдив. Преписката е приключила с Постановление от 11.05.2023г за отказ
да се образува досъдебно производство.
Пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Л. Б. Ш. -
бивша съпруга на ответника, която посочва, че след развода двамата са се
събрали отново и в момента живеят заедно без брак. Свидетелката си спомня,
че през м.август 2008 г. са подписали пълномощно на И. А. и са му предали
ремаркето, заедно с всички документи. Свидетелката заявява, че от тогава не
са виждали И. и ремаркето. Според свидетелските показания, за периода от
2008 г. до момента постоянно са идвали глоби от Австрия и Германия, поради
което са потърсили съдействие от полицията и от „Гранична полиция“ с
искане да бъде спряно ремаркето и да не излиза от България, но са получили
отказ. Свидетелката установява, че през м.09.2017 г. двамата с ответника са
били в гр.Самоков, където са живеели към този момент.
Настоящият съдебен състав намира, че при така събраните
доказателства не може да бъде прието за установено, че към момента на
настъпване на ПТП през 2017 г. ответникът А. С. е управлявал на територията
на Германия собственото си ремарке с peг. № CO *** ЕК. При това
положение липсва част от първата група от посочените по-горе предпоставки,
обуславящи възникването на търсената регресна отговорност, а именно – че
вредите са причинени вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, който е управлявал на територията на Германия незастраховано
МПС, обичайно пребиваващо на територията на Република България.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
втората група предпоставки, а именно - плащането на обезщетение за
настъпилите вреди на увредения лек автомобил от страна на националния
компенсационен орган на Германия и възстановяването им от българското
НББАЗ, както и последващото му възстановяването му от страна на ГФ. От
представената кореспонденция между НББАЗ и Националното бюро на
германските автомобилни застрахователи, се установява, че по молба на С. Т.
– собственик на пострадалия л.а. Опел Астра с рег. № DUHR***, пред
националното бюро на Германските автомобилни застрахователи е
образувана щета и на пострадалия е заплатена сумата от 1525,66 евро,
включваща обезщетението за причинените вреди – 900,00 евро, адвокатско
възнаграждение - 201,71 евро, разходи за вещо лице - 398,95 евро и други
разходи – 25,00 евро. Националното бюро на германските автомобилни
застрахователи е поискало от НББАЗ да възстанови платената сума 1525,66
евро по щетата, както и такса за обработка от 228,85 евро или общо сумата от
10
1754,52евро. С платежно нареждане от 27.02.2018г НББАЗ е заплатило на
Националното бюро на германските автомобилни застрахователи сумата от
64 207,85 евро, в която е включена и сумата от 1754,52 евро по реф. №BG-
270.171-2017-B на Националното бюро на германските автомобилни
застрахователи и реф № D17 BG 00694 на НББАЗ. Последното е депозирало в
ГФ претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на
DEUTSCHES BURO по щета, причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация. Претенцията е за сумата от 1800,28 евро и включва обезщетение
от 1525,66 евро и 274,62 евро по фактурирана такса за обработка на щета от
228,85 евро с начислен 20% ДДС. По делото е представен от ГФ доклад по
щета за имуществени вреди № 12 0204/16.03.2018г, от който е видно, че е
прието на НББАЗ да бъде заплатена сумата от 3521,04 лева, включваща
обезщетение от 2983,93 лева и разходи от 537,11 лева. Начислени са и
разходи за ликвидация в размер на 0,25 лева. Сумата 3521,04 лева е заплатена
на НББАЗ с платежно нареждане от 30.03.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира, че сами по себе си така
установените факти, че ремаркето е собственост на ответника, както и че от
ПТП са настъпили вреди за пострадалия л.а. Опел Астра с peг. № DUHR***,
които са обезщетени от компенсационния орган и впоследствие са
възстановени от ищеца ГФ, не са достатъчни, за да бъде ангажирана
деликтната отговорност на ответника за деяние, по отношение на което не е
доказано да е извършено от него.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил исковата претенция
като неоснователна, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 680,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168/13.10.2023 г. по гр.д.№ 447/23 г.
по описа на Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК ***, да заплати на А.
И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 680,00лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3, т.1 ГПК и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12