№ 42
гр. Враца, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Галя Цв. И.ова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500482 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "***"ООД, ЕИК ***, представлявано
по пълномощие от адв.П. В. от БАК, срещу Решение №260165/12.08.2021г.,
постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№281/2020г., с което
дружеството е осъдено да заплати на В. В. К., ЕГН **********, Ц. Н. К., ЕГН
********** и В. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД
обезщетение в размер на 210 863лв. за всеки един от тях за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от трудова злополука, при която
е причинена смъртта на наследодателя им Н. Ц. К., починал на ***, ведно със
законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумите,
и дружеството е осъдено за разноски.
Инвокира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради
нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост, както
и поради отклонение от задължителната практика на ВКС.
Според въззивника от решението не става ясно как съдът е преценил, че
на всеки от ищците следва да бъде присъдено обезщетение в посочения
1
размер при липсата на мотиви и определяне на справедлив размер за всеки от
тях.
В жалбата се поддържа, че районният съд необосновано и без да се
произнесе по конкретно наведените доводи на ответника, е отхвърлил
възражението му по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия и в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил и не се е
произнесъл по възражението по чл.201, ал.4 КТ за намаляване на
отговорността на работодателя с размера на получените от ищците от
ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД застрахователни обезщетения в
общ размер 117 409.32лв. / по 39 136.44лв. за всеки поотделно/.
Въззивникът развива правни съображения в подкрепа на оплакването си
за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон и за
необоснованост на решението във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД.
Поддържа, че съдът е приел и обсъдил избирателно само част от установените
критерии при определяне на справедливия размер на обезщетенията по чл.52
ЗЗД, че в решението липсват мотиви за определянето на размера, който е
справедлив за всеки от ищците поотделно, както и че не са обсъдени и
преценени конкретни факти и обстоятелства нито за момента на настъпване
на смъртта, нито за възрастта и общественото положение на пострадалия,
степента на близост с всеки от претендиращите обезщетение, нито за
съдържанието на житейските отношения между тях, обществено-
икономическата конюнктура в страната и зрялата възраст на пострадалия.
Поддържа се също, че децата на починалия не са били във финансова и
емоционална зависимост от грижите на своя баща, не са живели с него в едно
домакинство, имали са свои семейства и са водили самостоятелен живот.
Във връзка с възражението за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ поради
груба небрежност от страна на пострадалия въззивникът настоява, че
районният съд е отхвърлил същото неоснователно и изводът му е
необоснован, като в тази връзка се сочи установеното от органите на НОИ и
Д"ИТ"-Враца и конкретни, събрани по делото доказателства. В жалбата се
поддържа, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпването
на злополуката, допускайки груба небрежност, като е пренебрегнал правилата
за безопасност при извършване на армировъчни работи, а в същото време е
изпълнявал функциите на бригадир на групата/екипа/ и като служител с
2
дългогодишен опит и най-висока квалификация е носел отговорност за
качеството на извършваните работи и е имал задължение да уведомява прекия
си ръководител за всички случаи на отклонения и неспазване на изискванията
за безопасност и здравословни условия на труд, били са му провеждани
необходимите инструктажи и са му били осигурени работно облекло и др.
В жалбата се изброяват пренебрегнати от пострадалия задължения,
вменени му от длъжностната характеристика, и се поддържа, че същият е
следвало сам да следи и изисква от екипа извършването на обезопасяване
и/или укрепване на армировъчните скелета, в т.ч. и стриктното привързване
на отделните детайли, докато в конкретния случай предприетите мерки не са
били достатъчно ефективни и пострадалият е нарушил конкретни разпоредби
от Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството и от ЗЗБУТ.
Следващото оплакване на въззивника е, че в нарушение на
процесуалните правила районният съд изобщо не е обсъдил и не се е
произнесъл по възражението му чл.200, ал.4 КТ за намаляване на
отговорността му с размера на изплатените на ищците застрахователни
обезщетения.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и
вместо да него да бъде постановено друго по същество, с което предявените
искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез пълномощника си адв.И. Й. въззиваемите са подали отговор, в
който оспорват въззивната жалба.
В отговора се сочат доказаните според въззиваемите факти и
обстоятелства за съществуващата с пострадалия връзка, за неговата личност и
за последиците от смъртта му за всеки от ищците.
Въззиваемите оспорват въведеното от работодателя възражение по
чл.201, ал.2 КТ, като се позовават на конкретни, установени по делото факти.
В отговора не се прави искане за допускане на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в
което пълномощникът на въззивника я поддържа и моли обжалваното
3
решение да бъде отменено. Чрез своя пълномощник въззиваемите оспорват
въззивната жалба и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжния
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от В. В.
К., ЕГН **********, с адрес гр.***, Ц. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр.***
и В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявани по пълномощие
от адв.И. Й., субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.200, ал.1 КТ срещу "***"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, всеки от тях за сумата 250 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния общ наследодател
Н. Ц. К., починал при трудова злополука на ***, ведно със законната лихва от
датата на смъртта му до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че Н. К. е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество, възникнало от трудов договор от 07.03.2019г., и е
заемал длъжността "***" с място на полагане на труда обект "Изграждане на
национално хранилище за радиоактивни отпадъци" в гр.Козлодуй. Трудовата
злополука настъпила на *** около 10ч. при изграждането на Фаза І от обекта,
площадка "Радиана", подобект "Подвижен покрив" в землището на с.Хърлец
по време на работа и в момент, в който К., заедно с четирима свои колеги
изпълнявали поставена задача да внесат 10 броя железни пръти М25 с
дължина 12 метра вътре в арматурната конструкция с цел извършването на
монтаж на армировка на фундамент арматурен покрив. При внасянето на
прътите работниците усетили, че арматурната конструкция поддава и започва
да пада от една страна и при падането К. бил затиснат от нея, вследствие от
което получил тежка гръдна травма –многофрагментно счупване на ребра
двустранно в гръдната кухина, което причинило смъртта му.
Сочи се, че от страна на работодателя е подадена декларация за трудова
злополука, по повод на която бил изготвен протокол от 24.01.2020г. и
издадено Разпореждане №5104-02-12/03.02.2020г. на ТП на НОИ-Бургас, с
което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Твърдението в исковата молба е, че от смъртта на своя съпруг и баща
ищците търпят тежки и непоправими неимуществени вреди, тъй като те били
прекрасно семейство, имали чудесни отношения, били особено близки,
4
обичали се много и били силно привързани един към друг. Като глава на
семейството Н. К. бил изключително отговорен, работел много, за да се грижи
за него и да го издържа. В. и Н. К.и имали щастлив 41-годишен брак, живеели
в обич и разбирателство в гр.Мизия, където отгледали двете си деца. Сочи се,
че когато пораснал, синът Ц. се преместил в гр.София, а дъщерята В.
останала в гр.Мизия и била до родителите си. Твърди се, че Н. К. бил силно
привързан към съпругата си, грижел се за нея и тъй като тя страдала от
високо кръвно налягане, се притеснявал за здравето й и следял да приема
лекарствата си редовно. В същото време бащата бил силно привързан към
двете си деца, стараел се нищо да не им липсва, когато били малки, а когато
пораснали, отново им бил в помощ, грижел се за тримата си внуци, които по
време на ваканциите били отглеждани в дома му. След смъртта на Н. К.
съпругата и децата му изживели тежък емоционален срив, тъй като загубили
своя най-близък човек, когото обичали и който бил тяхна морална и
материална опора. И досега ищците изживяват мъчително загубата, мъките и
страданията им са огромни, те не могат да се възстановят и в тях трайно се е
установило чувство за ненавременна и невъзвратима загуба и житейска
трагедия.
Чрез пълномощника си адв.П. В. ответното дружество е подало отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
В отговора се прави възражение, че претендираните обезщетения са
прекомерно завишени и несправедливи. Въвежда се и възражение по чл.201,
ал.2 КТ, че пострадалият сам е допринесъл в значителна степен за
настъпването на злополуката, допускайки груба небрежност, като виновно е
пренебрегнал правилата за безопасност при извършването на армировъчните
работи и като лице, изпълняващо функциите на бригадир на групата, и като
служител с дългогодишен опит и най-висока степен на квалификация "***"
V-ти разряд е носел отговорност за качеството на извършваните работи, както
и задължение за уведомява прекия си ръководител за всички случаи, при
които са наблюдавани отклонения и неспазване на процедурите и
инструкциите за безопасност и здраве в работния процес или представителя
на ръководството при опасност от настъпване на трудова злополука /т.2.1, 4.6
и 4.7 от длъжностната му характеристика/. Ответникът твърди, че
пострадалият е допуснал и нарушения на задълженията си по гл.VІІ от
длъжностната му характеристика, които са подробно изброени. Груба
5
небрежност според ответника е и това, че в момента за злополуката К. е
извършвал армировъчни работи на армировъчни скелети, поставени преди
монтиране на кофражните форми, без същите да са достатъчно осигурени
срещу падане или преобръщане, и като изпълняващ функциите на бригадир е
следвало сам да изисква и да нареди на екипа си да извърши достатъчно
обезопасяване и/или укрепване на армировъчните скелети.
Нататък в отговора се цитират изисквания на длъжностната
характеристика на пострадалия, на Инструкцията за безопасна работа при
кофражни и армировъчни работи на ответното дружество, на Правилника за
вътрешния трудов ред и на чл.33 ЗЗБУТ е се настоява, че като служител с
дългогодишен опит и висока квалификация К. е можел да предвиди и
съобрази риска от падане и преобръщане на армировъчните скелети и да
откаже изпълнението или да преустанови работа при възникване на сериозна
и непосредствена опасност за неговия живот и за този на колегите му. Сочи
се установеното в протокола за разследване на злополуката, че на К. са били
проведени необходимите инструктажи за безопасност и са му предоставени
работно облекло, обувки, каска и сигнална жилетка.
Нататък в отговора се прави искане по чл.200, ал.4 КТ за намаляване на
размера на обезщетенията с този на застрахователните обезщетения, получени
от ищците от ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, предвид наличието
на сключен от ответното дружество договор за застраховка "Трудова
злополука".
По искане на ответника като трето лице-помагач на негова страна е
привлечен застрахователя ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, който в
писмено становище вх.№260773/2020г. се присъединява към всички
възражения, наведени от ответника в отговора на исковата молба.
Подпомагащата страна прави възражение за прекомерност на
претендираните обезщетения, като настоява, че същите не са съобразени с
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, не оспорва обстоятелството, че
между него и ответника е била сключена застрахователна полица по
задължителна застраховка "Трудова злополука" и твърди, че е заплатил на
ищците застрахователни обезщетения в общ размер 117 409,32 лв. /по 39
136.44 лв. за всеки от тях/. Искането на третото лице-помагач е да бъде
постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. С
6
писменото становище са представени три броя преводни нареждания от
28.09.2020 г., от които е видно, че посочените застрахователни обезщетения
действително са изплатени на ищците.
С исковата молба е представен препис-извлечение от акт за смърт, от
който е видно, че Н. К. е починал на 16.12.2019 г. Представено е
удостоверение за наследници, от което се установява, че ищците са
преживяла съпруга, респ. пълнолетни деца на починалия К..
Представен е трудов договор от 07.03.2019 г., от който се установява, че
Н. К. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, в което е
заемал длъжността "***".
За изясняване на твърденията във връзка с настъпването на процесната
трудова злополука ищците са представили декларация на ответното
дружество за трудова злополука от 19.12.2019 г., Протокол № 1/24.01.2020 г.
на ТП на НОИ – Враца и Разпореждане № 5104-02-12/03.02.2020 г. на ТП на
НОИ – Бургас, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната от
ответното дружество злополука с Н. Ц. К. се приема за трудова по чл.55, ал.1
от КСО. В разпореждането се сочи, че се касае за травматично увреждане на
здравето, настъпило по време и във връзка с извършваната работа, както и че
К. е участвал в изпълнението на проект "R-10: Изграждане на Фаза 1 на
Национално хранилище за погребване на РАО, площадка "Радиана", подобект
Подвижен покрив. Прието е, че около 10.00 ч. К. заедно с още четирима свои
колеги са получили задача да внесат 10 бр. железни пръти М25 с дължина 12
м. вътре в арматурната конструкция, привързана с арматурна тел, след което
трябвало да извършат монтажа на армировката на фундамент на подвижен
покрив. При внасянето на осмия прът работниците усещат, че арматурната
конструкция поддава и започва да пада на една страна, след което К. бил
затиснат от конструкцията, следствие на което получил тежка гръдна травма:
многофрагментно счупване на ребра двустранно, кръвоизлив двустранно от
гръдната кухина, която причинила неговата смърт.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства
във връзка със сключената с ЗАД "Булстрад ВИГ" АД застраховка "Трудова
злополука", както и във връзка с водената със застрахователя и с Национална
следствена служба кореспонденция по повод процесната злополука.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността "***" и
7
декларация на К. за това, че е запознат със задълженията и отговорностите си
по трудовата му характеристика. Представено е удостоверение, от което е
видно, че пострадалият К. притежава квалификация V-ти разряд по професия
"***", както и извлечение от трудовата му книжка. Представен е Правилник
за вътрешния трудов ред на "***" ООД, декларация на К. за запознатост с
правилника, указания за работа по изграждане на фундаменти под подвижни
покриви, карта за оценка на риска, карта за оценка на работното място,
списък на служителите и работниците, запознати с оценката на риска.
С нарочна молба ответникът е представил Правилник за вътрешния
трудов ред на дружеството, декларация на К., че е запознат с него.
Представено е Разрешение за строеж № РС-21/25.05.2017 г. за обект
"Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци на
площадка Радиана", обнародван в неофициалния раздел на ДВ бр.
46/09.06.2017 г.
По искане на ищците с протоколно определение от 03.11.2020 г. на
основание чл.214, ал.1 ГПК районният съд е допуснал изменение на
предявените искове чрез намаляване на размера на същите от сумата 250 000
на сумата 210 863 лв. за всеки един от тях, предвид признанието им, че са
получили застрахователни обезщетения в размер на 39 137 лв. за всеки
поотделно.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпила процесната
трудова злополука, пред районния съд са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. К. е служител на ответното дружество и заема
длъжността "главен инженер". Същият дава показания, че пострадалият К.
бил с богат професионален опит като *** и добър служител, на когото всички
разчитали. К. свидетелства, че К. бил определен за бригадир на работниците,
които правели армировките, казвал им кой какво да прави, тъй като за
разлика от останалите, можел да чете чертежите. Свидетелят К. заявява, че
бил всеки ден на обекта, за който твърди, че бил укрепен. Заявява, че няма
обяснение как се е стигнало до инцидента, тъй като предния ден бил на
мястото и не видял нищо нередно. Според К. задачите на пострадалия К. били
поставяни от техническия ръководител, както и че на обекта бил извършван
ежедневен инструктаж. Свидетелят пояснява, че указанията за работа са
разработени от германо-български консорциум, чиято част е ответното
8
дружество.
Свидетелят И. Б. е работел в ответното дружество на длъжност "***" и
К. бил негов колега. Б. също свидетелства, че К. бил отговорник на група от 7
до 11 човека, бил професионалист, разбирал чертежите и работата си.
Б. свидетелства, че в деня на инцидента пристигнали на обекта и във
фургона на техническия ръководител бил извършен ежедневен инструктаж и
било определено кой къде ще работи. Групата на К. била от 11 човека и
работела на фундамента, който бил с размер около 250 метра. На тази група
сутринта било казано, че ще прави заготовки. Приблизително след 09.00 ч.
сутринта видял пострадалия К. и един от техниците, че са влезли във
фундамента, работниците говорили помежду си и в един момент се чул вик
"Бягайте!". В този момент свидетелят видял как падат метални стремена
върху работниците. Свидетелят обяснява, че на самия фундамент имал
голямо кулокран, че двама работника правели заготовка и имало четири или
пет човека, които правели заготовка на стремената. Когато свидетелят отивал
към тях, пет човека вкарвали дълъг 12 м. метален прът и К. бил най-отпред.
Според показанията на този свидетел в обекта идвали проектанти, имало и
надзор от страна на възложителя и от страна на ДП "РАО", които
наблюдавали строежа.
Свидетелят Д. М. е техник строителство и архитектура и бригадир в
ответното дружество. Същият заявява, че от м. юли 2019 г. К. работел като
***, бил много добър в работата си, знаел какво прави и разбирал от чертежи,
разпределял работата на подкрановия път, който се правел, и ръководел
работата на 10-15 работника. Според М. в деня на злополуката се връзвала
част от арматурата, предният ден бил почивен и никой не е работел по
подкрановия път и нямало индикации за нередности. Сутринта свидетелят
отишъл с техническия ръководител Ч. на обекта и заедно обсъждали защо се
получава отстояние, но не констатирали нестабилност на конструкцията. На
хората на К. било възложено да вкарат в обекта арматура, дълга 12 метра в
тунелите на самата конструкция, които били широки около 60 см. и по които
се движели хората, за да оставят арматурата на земята. Когато станал
инцидента, били вкарани всички железа. Нататък в показанията си М.
обяснява как К. разпределял работата на 11-те човека и обяснява какво
вършел всеки от тях. Сочи също, че на обекта има арматурни чертежи и по
9
работния план няма друго укрепване. Според свидетеля падналата
конструкция е вдигната 12 дни преди инцидента. Същият сочи, че в тази
конструкция има хиляди телени връзки и няма кой да определи каква тежест
носи телта. Сочи също, че желязото е под напрежение и след скъсване на една
или две връзки конструкцията става като домино и пада, но в случая е трудно
да се разбере какво е предизвикало процесния инцидент и е най-вероятно да
се е скъсала някоя връзка. М. споделя, че вижда за пръв път такъв проект и
такава конструкция и споделя, че в случая конструкцията се е огънала като
пружина, ударила е хората и след това се е изправила.
В хода на делото ответникът е представил препис от титулните
страници и от страница 78 за дата 16.12.2020 г. на Заповедната книга на
строеж "НХРАО на площадка Радиана".
По делото е представена част Конструктивна, подобект Платформа 1.
Подвижен покрив на обект "Национално хранилище за погребване на
радиоактивни отпадъци на площадка Радиана", изготвена от ДП
"Радиоактивни отпадъци".
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна
инженерно-техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило
първоначално, и по искане на ответника – допълнително заключение.
В заключението на експертизата се сочи, че възложител на процесния
строеж е ДП "Радиоактивни отпадъци" по силата на договор от 07.07.2016 г.
на Германо-български консорциум "Национално хранилище за радиоактивни
отпадъци"ДЗЗД, включващ дружество "Нюкем Технолоджис ГМБХ" /водещ
партньор/ и консорциум "Козлодуй 2015" ДЗЗД, в който са включени
дружествата "***" ООД, "Булинвест" ООД, "Юнг Проект" ЕООД и "Корект"
ООД.
Договорът за изграждане на Фаза 1 от Националното хранилище за
радиоактивни отпадъци е сключен между консорциум "Козлодуй 2015" ДЗЗД
с "***" ООД. В този договор липсват уговорки за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, за взаимно информиране за
рисковете при работа, съгласно изискванията на чл.18 от ЗЗБУТ. Не е
предоставена информация за наличие на договореност във връзка с началния
инструктаж на работещите в "***"ООД. В дружеството съществува оценка на
риска, мерки за оценка на риска по Наредба № 5, за работното място на
10
длъжностите "***" и "общ работник", но при огледа на площадка "Радиана",
подобект подвижен покрив и прегледа на предоставените документи,
експертизата е установила, че в плана за безопасност и здраве, в Заповедната
книга и в инструкцията за безопасна работа не са указани начините за
укрепване и осигуряване на арматурните скелети на фундаменти под
подвижен покрив срещу тяхното преобръщане и падане преди монтиране на
кофражните форми. В заключението се сочи, че съгласно протокола за
разследване на трудовата злополука, работодателят "***"ООД е допуснал до
работа пострадалите лица да извършват монтаж на арматура на фундамент
подкранов път, без да е предвидил и указал начините за укрепване и
осигуряване на арматурните скелети на фундаментите, като по този начин е
изложил на риск живота и здравето на работещите на обекта. Посочено е
също, че "***" ООД е нарушил чл.16, т.1, б."б" от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /ДВ бр.37/2014 г./, във вр. с
т.6.5 от Приложение № 2 на чл.2, ал.2 от Наредба № 2.
По поставената от съда задача относно механизма на настъпване на
процесната злополука на 16.12.2019 г. вещото лице дава отговор, че на
посочената дата около 09.00 – 09.30 ч. техническият ръководител Н. Ч. и
техникът "строителство и архитектура" Д. М. са влезли във фундамента, за да
извършат предварителна проверка за безопасността на работните места,
включително да проверят дали са спазени размерите по работния чертеж,
както и за видими дефекти. По време на проверката на конструкцията не са
установени видими следи за неустойчивост, след което работниците К., Й.,
Н., Ф. и Д. Н. е трябвало да внесат 10 бр. железни пръти Н25 с дължина 12
метра вътре в изградената от армировка конструкция. Към 10.00 ч. при
внасянето на 8-мия прът работниците усетили, че арматурната конструкция
поддава и започва да пада на една страна, като затиснала трима работници,
сред които и К..
В заключението се описват функциите и задълженията за длъжността
"***".
Вещото лице се произнася, че падналата конструкция е била изградена
от заготвена предварителна в арматурен двор армировка съгласно
спецификацията на армировката в армировъчния план от конструктивния
11
проект. Армировката не е заготвена като армировъчни скелети, а е на отделни
елементи съгласно проекта и се връзва и монтира стандартно на място. На
етапа до злополуката са били монтирани около 12 метра съгласно
спецификацията и е започнало внасянето на прави пръти от по 12 метра на
позиция 6. Вещото лице сочи, че за връзването на армировката няма проект и
всеки *** трябвало да знае как се връзва тя, като в случая К. е привързвал на
места монтираната армировка, след което е пускал общите работници да я
вържат навсякъде.
При извършената проверка вещото лице е установило, че монтираната
армировка около 20 метра по дължината на фундамента е с тегло по-голямо
от 12 000 кг., което предполага, че трудно би загубила устойчивост и паднала,
ако няма някакво външно въздействие. Армировката е изпълнена съгласно
спецификацията от "Стомана Индъстри"АД и е приета на обекта с протокол
от входящ контрол за закупените материали. Всяка доставка е съпроводена с
декларация за характеристиките на строителния продукт съгласно БДС,
сертификат за съответствие и сертификат за стоманата, т.е. армировката е
отговаряла на всички нормативни изисквания за качество. Вещото лице
приема, че армировката е заготвена съгласно спецификацията на проекта на
"Стомана Индъстри"АД, придружена е от всички сертификати и декларации
за качество, приета е с протокол за входящ контрол и се е монтирала по
стандартни правила за монтаж, като не е бил необходим проекта за връзване
на армировка, тъй като всеки работник, който има квалификация ***, е
следвало да знае това.
Нататък в заключението на експертизата се сочи, че в плана за
безопасност и здраве, работен проект – част Конструктивна, Заповедна книга,
инструкция за безопасна работа – начини за укрепване и осигуряване на
арматурните скелети на фундаментите под подвижен покрив преди
монтиране на кофражните форми срещу тяхното преобръщане и падане не са
указани последователността на монтиране на армировката на място, а от своя
страна координаторът по безопасност и здраве консорциум "Радиана МСВ
2015" не е разгледал плана за безопасност и здраве, за да се поиска
преработка на същия съгласно особеностите на обекта. Становището на
вещото лице е, че координаторът по безопасност и здраве е неглижирал
задълженията си.
12
Вещото лице приема, че независимо от посочените по-горе пропуски,
началникът на обекта съвместно с пострадалия К. са предприели действия във
връзка с осигуряване на устойчивост на монтираната до момента армировка,
като тези действия са подробно описани в отговора на вещото лице на
поставения на експертизата въпрос № 7.
Експертизата пояснява, че процесният обект е пръв от такъв тип в
България и за него няма установени, разработени и използвани стандарти
относно осигуряване срещу падане и преобръщане на армировъчните скелети.
Това според вещото лице е следвало да бъде направено от одобрилите проекта
и издали разрешението, респективно от проектантите чрез предвиждане на
технология за монтаж на армировката, както и мерки за предпазване плана за
безопасност и здраве.
Вещото лице инж. Д. В. е изготвила и допълнително заключение, което
не е оспорено от страните и е възприето от съда. При изготвянето на
допълнителното заключение вещото лице е ползвало и предоставения му
албум от воденото за злополуката досъдебно производство, протокола за
оглед на местопроизшествие и строително-техническата експертиза,
назначена в това производство, която е констатирала редица отклонения при
оформянето на напречната армировка, заваряването на прътите и скелета,
монтажа на армировката и прочие. В заключението се приема, че при
комбинирания механизиран и ръчен кофраж на долните надлъжни 12 метрови
пръти между стремената контактът в техните вертикални клонове е
неизбежен и това е причина за въздействия върху вързания и неукрепен
скелет, загубата на неговата устойчивост и верижното му разрушаване на
19.12.2019 г., което обхваща събарянето на прътите извън зоната на скелета
поради тяхното непрекъснато хоризонтално свързване чрез външните
укрепващи пръти и тази форма на загуба на равновесие в строителната
практика се дефинира като прогресивен колапс тип "домино". При прегледа
на проекта по част конструктивна, фаза Технически проект е установено, че
той е изпълним само след разработване на технология за изпълнение на
всички СМР, включващи укрепителни работи и етапност във височина, тоест
работен проект. Вещото лице сочи какъв е обхватът и съдържанието на
инвестиционните проекти съгласно чл.19, ал.4 на Наредба № 4. Становището
на вещото лице е, че по време на изграждането на авариралия армировъчен
13
скелет на средната фундаментна ивица не са изпълнявани дейности за
неговото пространствено укрепване. В техническия проект, част
Конструктивна, по който са изпълнявани армировъчните работи, такива
мероприятия, технологии и елементи не са предвидени. Било е необходимо
изработването на работен проект, в който да се конкретизират етапите на
изпълнение по височина и дължина на фундамента, да се предвидят помощни
елементи за стабилитет на армировъчния скелет и да се осигури технологична
безопасност. Съгласно протокола за разследване на трудовата злополука
работодателят "***"ООД е допуснал до работа пострадалите лица да
изпълняват монтаж на арматура на фундамент подкранов път, без да е
предвидил и указал начините за укрепване и осигуряване на арматурните
скелети на фундаментите, като по този начин е изложил на риск живота и
здравето на работещите на обекта.
В допълнителното си заключение вещото лице се присъединява към
приетото от Национална следствена служба, че по време на изграждането на
авариралия армировъчен скелет на средната фундаментална ивица не са
изпълнявани дейности за неговото пространствено укрепване. В техническия
проект, част Конструктивна, по който са изпълнявани армировъчните работи,
такива мероприятия, технологии и елементи не са предвидени. Било е
необходимо изработването на работен проект, в който да се конкретизират
етапите на изпълнение по височина и дължина на фундамента, да се
предвидят помощни елементи за стабилитет на армировъчния скелет и да се
осигури технологична безопасност.
За установяване на твърдените от ищците болки и страдания,
преживени от смъртта на техния близък Н. К., по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката С. О. заявява, че познава отдавна К., с когото работили
заедно дълги години и били близки приятели. Според О. К. бил прекрасен
човек, имал прекрасно семейство, към което бил силно привързан. О.
съобщава, че синът му е семеен, има две деца и живее в гр. София, а дъщеря
му е също семейна и живее отделно в гр. Мизия. Свидетелката съобщава, че
когато се видяла със съпругата на К., В. тя запознала да плаче, да трепери,
вдигала кръвно налягане и пиела лекарства. О. описва семейството на К. като
такова, в което "ядат прегърнати", т.е. били силно сплотени. Съобщава, че К.
14
много се радвал на внуците си и заявявал, че чака да се пенсионира, за да се
грижи за тях. О. описва начина, по който ищцата В. приела новината за
смъртта на съпруга й, и свидетелства, че след това тя получила здравословни
проблеми, както и че загубата била преживяна много тежко и от децата на К..
Свидетелят И. М. е съпруг на третата ищца и дава показания, че в
семейството на К. съществувала много силна спойка и магнитът бил именно
К.. Семейството постоянно се събирало и по празници, и в ежедневието, било
много задружно и сплотено. М. свидетелства, че след смъртта на баща си
ищецът Ц. К., който живее в гр. София, започнал все по-често да ходи в гр.
Мизия, че внуците били силно привързани към дядо си и всяка събота и
неделя били в неговия дом. Новев заявява, че съпругата му и нейният брат
били изключително грижовни към своя баща, който държал на тяхното
присъствие и искал да се виждат и чуват често. Този свидетел дава показания
и за това, че когато узнала за смъртта на баща си, ищцата В. припаднала,
както и че още е в шок и стрес от това събитие. След загубата на баща си
третата ищца, която преди това била напълно здрава, страда от безсъние и
висок пулс, неконтролируем и спонтанен плач и се изолира от приятели и
познати.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е уважил
исковете в пълен размер, като е присъдил на всеки от ищците сумата 210
836лв. – пълния размер на всяка от обективно и субективно съединените
претенции, формиран след поисканото от тях и допуснато от съда на
основание чл.214, ал.1 ГПК изменение. Ответникът е осъден да заплати
държавна такса в полза на КРС.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства въззивният съд приема следното:
По делото е установено по безспорен начин, че на *** наследодателят
на ищците Н. К. е загинал при трудова злополука по време на работа като ***
в ответното "***"ООД, с което е бил в трудово правоотношение. Злополуката
е декларирана от работодателя по реда на чл.55 КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
и от органа по чл.60, ал.1 КСО е призната за трудова. От изложеното следва
изводът, че основанието за ангажирането на обективната имуществена
отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ е доказано.
15
Ответникът въвежда възражение по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на
отговорността му, като поддържа, че от страна на пострадалия работник е
допусната груба небрежност, т.е. че е налице съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от негова страна.
Съдебната практика, в т.ч. и тази на ВКС, е единна и непротиворечива
по въпроса, че отговорността на работодателя може да бъде намалена на
основание чл.201, ал.2 КТ само в изключителни случаи – само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, но неговата вина не може да се предполага – доказателствената
тежест за наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя.
Съпричиняване при трудова злополука има винаги, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правила и на правилата за безопасност. Груба небрежност на
пострадалия е налице тогава, когато същият е проявил липса на елементарно
старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност -
когато не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил при
същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от
поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира, и в резултат от какви негови действия е настъпила вредата. При
липса на доказателства за точния механизъм на настъпване на злополуката и
за действията на работника, довели до увреждането, възражението за
съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е
доказано.
В разглеждания случай защитата на ответника отдава приоритет на
това, че загиналият К. е бил квалифициран ***, на когото са възложени
ръководни функции по изграждането на срутилата се арматурна конструкция.
По делото е доказано, че К. действително е притежавал най-високата
квалификационна степен, но заеманата от него длъжност е "аматурист" и по
делото не са ангажирани доказателства да са му възлагани конкретни
ръководни функции. От гласните доказателства може да се направи
единствено извод, че К. е бил най-опитен и квалифициран сред 10-15 от
работниците, с които е бил на обекта в момента на злополуката. Ответникът
не е ангажирал никакви доказателства, от които може да бъде направен извод
16
за допуснати от страна на К. конкретни нарушения при изпълнение на
възложената му работа, в резултат от които да е била компрометирана
срутилата се конструкция. Не са ангажирани и никакви доказателства за
пренебрегнати от пострадалия правила за безопасност и за наличието на
действия, с предприемането на които К. би могъл да предотврати срутването
на конструкцията и настъпването на вредите.
От свидетелските показания се установява кои са били техническите
ръководители на обекта. Заключенията на изслушаната техническа експертиза
дават основание за извода, че за обекта Национално хранилище за
радиоактивни отпадъци липсват установени и разработени стандарти по
отношение на осигуряване срещу падане и преобръщане и за него не е
изработен проект, предвиждащ конкретни мерки, технология и помощни
средства за обезопасяване, конструктивни етапи на изпълнение по височина и
дължина на фундамента, помощни елементи за стабилност на армировъчния
скелет и пр. Отговорността на ответника като работодател за настъпилата
трудова злополука не може да обсъждана и намалявана заради факта, че
процесният строителен обект е първи от този вид в България и че в
проектирането и изграждането му са участвали и други дружества, тъй като
именно работодателят е този, който носи отговорността да осигури на
работниците си здравословни и безопасни условия на труд.
По тези съображения въззивният съд намира за правилен извода на
първата инстанция, че възражението на ответника по чл.201, ал.2 КТ за
допусната от страна на пострадалия груба небрежност е неоснователно и
недоказано.
По делото е установено, че ищците /съпруга и деца на пострадалия при
трудовата злополука/ са материално легитимирани до получат обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на своя близък.
Настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е
неправилно в частта относно размера на присъдените на ищците обезщетения.
Съгласно чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера
на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците
и служителите. В разглеждания случай след предявяването на исковете
третото лице-помагач ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД е изплатило
на всеки от ищците застрахователно обезщетение по задължителна
17
застраховка "Трудова злополука" в размер на 39 136.44лв. и тази сума
подлежи на приспадане от размера на дължимото от ответника обезщетение
за всеки от правоимащите. В случая обаче ищците са поискали изменение на
предявените искове чрез намаляване на размера на всеки един от тях от
сумата 250 000лв. на сумата 210 863лв. и това изменение е допуснато от
районния съд на основание чл.214, ал.1 ГПК. По този начин самите ищци са
лимитирали отговорността на ответника до размера на сумата, до която са
намалили исковите си претенции, поради което, уважавайки исковете в пълен
размер без приспадане на получените застрахователни обезщетения,
районният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
След анализ на събраните по делото гасни доказателства настоящият
въззивен състав приема, че приживе ищците и пострадалият К. са били
традиционно, задружно и сплотено българско семейство, отношенията в
което са били основани на обич, уважение, доверие и взаимна грижа.
Пострадалият и съпругата му са имали продължителен и щастлив брак и са
живели в хармония и разбирателство. Смъртта на съпруга й е причинил на
първата ищца неимоверни болки и страдания и я е лишил от неговата
привързаност, морална и материална подкрепа в напреднала възраст, в която
е имала най-голяма потребност от такива. От своя стана децата на загиналия
при злополуката са били с него в традиционните за българското семейство
отношения на емоционална близост и са понесли тежко смъртта му. Децата на
загиналия са в зряла възраст, имат свои семейства и деца, материално са
обезпечени и живеят самостоятелно.
Изложеното дава основание на окръжния съд да приеме за справедлив
по критерия на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищцата В. К. сумата 210 863лв., до размера на която предявеният от нея
иск е изменен. След приспадане, на основание чл.200, ал.4 КТ, на полученото
застрахователно обезщетение в размер на 39 136.44лв., на първата ищца
следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
171 726.56лв. Следователно в частта, с която искът на първата ищца е уважен
над посочения размер, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде
отменено.
Настоящият състав намира за справедливо за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на техния баща всеки от ищците Ц. К. и В.
18
Н. да бъде обезщетен със сумата 160 000лв., при което след приспадане на
получените обезщетения в размер на 39 136.44лв., на всяко от децата на
загиналия при злополуката следва да бъде присъдена сумата 120 836.56лв. В
частта, с която исковете на втория и третия от ищците са уважени над
посочения размер, обжалваното решение следва да бъде отменено.
При този изход на делото обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на
Районен съд-Козлодуй държавна такса над сумата 16 535.99лв. В полза на
"***"ООД следва да бъдат присъдени разноски по компенсация за двете
инстанции по представения списък по чл.80 ГПК съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 10 313лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260165/12.08.2021г., постановено от Районен съд-
Козлодуй по гр.д.№281/2020г., в частта, с която е уважен предявен от В. В. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу "***"ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, *** иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ над
сумата 171 726.56лв.; в частта, с която е уважен предявен от Ц. Н. К., ЕГН
**********, с адрес гр.*** срещу "***"ООД, ЕИК *** иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ над сумата 120 836 56лв.; в частта, с която е уважен предявен
от В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу "***"ООД, ЕИК *** иск с
правно основание чл.200, ал.1 КТ над сумата 120 836.56лв., както и в частта, с
която "***"ООД, ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на Районен съд-
Козлодуй държавна такса над сумата 16 535.99лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
19
ОТХВЪРЛЯ предявените срещу "***"ООД, ЕИК *** искове с правно
основание чл.200, ал.1 КТ на В. В. К., ЕГН ********** над сумата 171
726.56лв. до пълния претендиран размер от 210 863лв., на Ц. Н. К., ЕГН
********** над сумата 120 836.56лв. до пълния претендиран размер от 210
836лв. и на В. Н. Н., ЕГН ********** над сумата 120 836.56лв. до пълния
претендиран размер от 210 836лв., като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, Ц. Н. К., ЕГН ********** и В. Н.
Н., ЕГН ********** да заплатят на "***"ООД, ЕИК *** разноски по
компенсация за първата и въззивна инстанции в общ размер 10 313лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20