№ 1208
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330201458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0273-000039/23.02.2022 г.,
издадено от Началник РУ Хисар към ОДМВР гр. Пловдив с което на Г. ИВ. К.
с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в
размер от 2000 /две хиляди/ лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено от нея нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателката К., чрез процесуалните представители адв. А. и адв.
С. – Иванчева обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че по делото не се установявало
жалбоподателката да е имала качеството водач на МПС към момента на
проверката. Също така последната е изявила желание да даде кръвна проба,
но в лаборатория различна от посочената от полицейския служител.
Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха
представител, като взеха отношение по съществото на спора с което оспорва
подадената жалба.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
1
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателлата е била санкционирана за това,
че на 14.02.2022 г. около 18:55 часа в с. Ръжево Конаре на ул. ,,30-та‘‘ № 33,
като водач на лек автомобил ,,Опел Антара‘‘ с рег. № РВ 4986 ТХ, отказва да
бъде изпробвана за наличие на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен № ARMD-0129.
Издаден бил талон за изследване № 074758, като същата не е дала кръвна
проба. Това представлявало нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И.С.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че след получен сигнал
от ,,криминална полиция‘‘ в насока, че жалбоподателката употребява
наркотични вещества бил последван управлявания от нея лек автомобил,
който впоследствие бил спрян. Отказала да бъде тествана за употребата на
наркотици. Издаден й бил талон за медицинско изследване, по силата на
който е следвало да се яви в спешния център в с. Калояново, което направила,
но не дала кръвна проба. Кръвната проба за наркотици се транспортирала до
гр. София, където й се правило изследване.
По инициатива на процесуалните представители на жалбоподателката
бяха допуснати до разпит и разпитани свидетелите Николай Йовков и Илиян
Слабаков.
Свидетелят Йовков заяви, че е станал свидетел на извършената
полицейска проверка на Г.К.. Като последната спряла пред хранителния
магазин в с. Ръжево Конаре, след което до нея спрял полицейски автомобил,
който започнал извършването на проверка.
Свидетелят Слабаков живее на семейни начала с жалбоподателката.
Същият не е бил пряк очевидец на извършване на деяние, но сподели
възприятия, че по телефона му се е обадила Г.К., която му споделила, че й се
извършва полицейска проверка и че трябвало да даде кръвна проба в с.
Калояново, но не искали там, а в гр. Пловдив.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
2
доколкото същите са ясни, логични, последователни и взаимнодопълващи се.
Въз основа на показанията свидетелите С. и Йовков се установи, че
жалбоподателката К. е управлявала непосредствено лек автомобил преди да й
бъде извършена проверка. За осъществяване на нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП е необходимо дадено лице да е привело в движение моторно превозно
средство. Това е станало, защото свидетелят С. посочи, че жалбоподателката
е потеглила с лекия си автомобил от касата на ,,Изи пей‘‘, която стопанисва и
е отишла до магазина в с. Ръжево Конаре. Важното в случая е, че тя е
управлявала МПС. Това си кореспондира и с показанията на свидетеля
Йовков, които бяха в насока, че същата е спряла пред магазина в селото и
непосредствено след нея е спряла полицейска кола. Не е от значение за
настоящото производство къде се е намирала Г.К. преди извършената й
проверка, дали в лекия автомобил или извън него, а това, че тя е привела в
движение същия и непосредствено след спирането му й е била извършена
проверка от полицейските служители.
Свидетелят Слабаков по време на разпита си посочи, че лицето с което
живее на семейни начало му се е обадило и заявило, че й се извършва
проверка, както и че в крайна сметка е отказала да даде кръвна проба.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От АУАН с бл. № 150613 се установява, че същият е бил редовно
връчен на жалбоподателката, като в графата възражения, тя е вписала, че е
няма.
От копие от талон за медицинско изследване с № 074758 се установява,
че е бил издаден такъв на Г.К., като й е бил връчен на 14.02.2022 г. в 19:10
часа и е следвало до 120 минути от връчването да се яви в ЦСМП ,,Филиал
Калояново‘‘, като в този талон последната изрично е написала, че отказва да
даде кръвна проба.
От постъпилото писмо от ЦСМП се установява, че в електронната
система на Центъра няма информация относно лицето Г. ИВ. К., като беше
представени копие от журнала за вземане на кръвни проби за алкохол и
3
наркотични вещества от ЦСМП-Пловдив филиал Калояново.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е
правоспособен водач от 10.11.2004 г., като до преди настоящия случай има
две извършени нарушения по ЗДвП, като последната е от 2009 г.
Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна
квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдебният състав намира, че по безспорен и категоричен начин се
установява, че жалбоподателката К. е извършила вменените й нарушение,
доколкото същата е била спряна на 14.02.2022 г. в гр. Пловдив и е отказала да
бъде тестван за употребата на наркотични вещества.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която по своята същност
е материална и санкционна норма - водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи
за избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от
посочените изследвания, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В случая Г.К. е отказала пробата с Дрегера Драг тест 5000, но в
установения от нарочната Наредба и в посочения й в талона срок не се е
явила в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна
проба за наркотици.
Правилно на основание чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателката
К. е била предоставена възможност да даде кръвна проба в срок от 120
4
минути в болнично заведение, което е случая се намира извън мястото където
й е връчен талонът. Разпоредбата на чл. 11 от Наредбата е в насока, че
медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения
на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите
на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън
областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са
транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за
лечение. В конкретния случай на жалбоподателката й е било указано, че може
да се яви в ЦСМП филиал с. Калояново, като същата е отишла заедно със
свидетеля Слабаков на това място, но не е дала кръвна проба.
Размерът на наложените административни наказания на
жалбодапотелката, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12 точки са били
правилно определени.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със
сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили
вредни последици, като следва, че е налице и изрична забрана в ЗДвП за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0273-000039/23.02.2022
г., издадено от Началник РУ Хисар към ОДМВР гр. Пловдив с което на Г. ИВ.
К. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘
в размер от 2000 /две хиляди/ лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘
5
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено от нея нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6