Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260085 26.04.2021 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№639 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „КРЕДИТ ИНС” АД, против П.Г.Г., ЕГН **********, с
която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че ответницата П.Г.Г., ЕГН ********** е кандидатствал/а за
получаване на потребителски кредит чрез сайта иа дружеството, на адрес wwW.crcditins.bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от нея данни, служител се
е свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинносгга на предоставената информация и желанието си да получи от
нас при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00лв.След обработване иа данните и одобрение на кандидата
за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената от него електронна nouta, електронен формат на договора за
кредит ог разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на
изпратения му от ,,КРЕДИТ ИНС” АД линк за
потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит„Екстра’"№ 82737/27.12.2018г.и желаната сума му/й е била преведена
чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на ..Изипей”
АД. срещу представена от П.Г.Г. лична карта.
С настоящата молба представяме копие от заявката,
изпратена до дружеството ни от П.Г.Г.. справка - извлечение за извършен превод,
както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с П.Г.Г.. който/която лично е предоставил/а
на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор
и никое друго лице не би следва.зо да притежава тези данни. Законът придава
значение на подписан документ не само на този електронен доку мент, към който е
добавен квалифициран електронен подпис не допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е
настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава
сила само за авторството па изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай
представяме договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител
не променя характеристиките му. Съгласно
чл.184 ал.1 изр.1
ГПК. той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната, като той е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от
страна на ответника в системата на доверителите ми, съгласяването му с
условията на съшия,
Съгласно формата за кандидатстване П.Г.Г.
е имал/а възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има
сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрал/а опция да му/й бъде
осигурен гарант за ползване на кредита от ..КРЕДИТ ИНС" АД, с което
на основание т.4 от договора сключен мевду страните, се е задължил/а към ежемесечната му/й вноска по кредита да
бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услута.
„КРЕДИТ ИНС” имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
25.10.2014г. с „БИКНЕЛ
КОРП” ООД. per. номер 155538/23.10.2014г.. съгласно който „БИКНЕЛ КОРП"
ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ
се задължава да гарантира вземанията на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ. ако тази опция с била избрана от съответния
КРЕДИТ01ЮЛУЧАТЕЛ при подавапс на заявката му за отпускане иа кредит и същата е
била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от
името и за сметка иа ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата
„гарант" от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.З е предвидено, че
ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка
с договори за предоставяне на потребителски кредити на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ,само след като последният е
положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на
предсрочната им изискуемост.
Към дата 11.03.2020г.
Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които били настъпили съответно на 27.04.2019, 27.05,2019, 27.06.2019, 27.07.2019, 27.08.2019,
27.9.19г.,27.10.2019, 27.11.2019, 27.12.2019, 27.01.2020, 27.02.2020.
Съгласно ЧЛ.86 ЗЗД П.Г.
дължала на „КРЕДИТ ИИНС” АД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлениезо възлиза на 109.20лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника. че дължи на
„КРЕДИТ ИНС” АД:
•
Сумата от 1375.00 лв./хиляда триста седемдесет и ист лена и нула стотинки/ главница ма основание сключен
Договор за потребителски кредит„Екстра”№82737/27.12.2018|\
•
Сумата от 198.00лв. /сто
деветдесет и осем лева и пула стотинки/ договорна лихва за периода 27.04.2019Г.-
27.02.2020 г.
•
Сумата от 1016.82лв./хиляда и шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ договорна такса
..Гарант” за периода 27.04.2019г. - 27,02.2020 г.
•
Сумата
от 109.20 лв. /сто и девет лева и двадесет
стотинки/ законна лихва за забава за периода 28,04.2019г,- 11.03,2020г.
•
законна
лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата.
С оглед изложеното моли да се осъди ответника да заплати на КРЕДИТ ИНС АД разноски
за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 378.98лв.
/триста седемдесет и осем и деветдесет и осем/, както и разноски за образуване на настоящото производство, включително
и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в
хода на съдебното производство ще бъде представен списък па разноските по чл.80 ГПК,
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ответника възражения са изложени в депозирания отговор на исковата молба.Оспорва
твърденията на ищеца ответникът да е теглил кредит и да е получавал проиесната
сума по кредита.Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск от „’’КРЕДИТ
ИНС” АД като неоснователен и недоказан, и да приеме за недоказано
по отношение на П.Г.Г., че в
полза на ищеца е налице ликвидно и изискуемо вземане, в завения размер и на
посоченото основание. Договорът за заем включвал два елемента- постигане на
съгласие между две волеизявления и реално предаване на вещта. Договорът обаче
се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор
или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена. Ако би се приело за правилно обратното положение, че разписката за
извършено плащане, която е представена по делото служи като доказателство за
реално получаване на сумата, означава да се приеме, че е сключен договор за
кредит от разстояние, без да е завършен фактическият състав на института на
заема. Разписката не може да послужи като доказателство за получаване и
усвояване на сумата.В подкрепа на горното била и
следната фактическа обстановка. Разписката евентуал но може да докаже, че
сумата е била наредена, но липсват доказателства за реалното й получаване.
Разписката за извършено плащане е от дата, идентична на представения договор за
заем от разстояние- 27 декември 2018 г.Видно от разписката е, че документът е
генериран ит системата на И- пей в 09:43 часа. От
представената по делото информация за заявка от клиент под номер 82737 същата е
била потвърдена на 27 декември 2018 г. в 09:27:32 ч., като след само 10 минути,
а именно в 09:37:04, заявката е била одобрена от Niki. Отново
според представените документи от системата на кредитора договорът е бил видян
на 27 декември 2018 г. в 09:40:38 ч. След преглед на хронологията считам, че не
е възможно само след 3 минути сумата да е била реално предадена на г-жа Г..
Поради което е и фактическият състав не е бил завършен.Пак във връзка с
горното, но на друго основание следвало доставчикът да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор- чл. 18, ал. 1, т. Зот ЗПФУР.Съгласно чл. 11 от
ЗЕДЕУУ се смята, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му
в разумен срок след неговото получаване. Ако се приеме от съда, че моментът на
узнаване на договора е 09:40:38 ч., считам, че не е разумен срокът от само три
минути, което е и технически невъзможно доверителката ми да се е запознала
подробно със СЕФ, договора, да е дала обратно съгласието си за сключването на
процесния договор и в 09:43 м. да е получила на каса сума в размер на 1505, 67
лв. Когато изпращач, или получател на паричен превод оспорват в
правоотношенията си изпълнението на транзакция , в частност получаването на
паричната сума от посочен в заявката получател - физическо лице, издаваните от
доставчика на платежни услуги документи за нейното регистриране идентифицират
транзакцията , но сами по себе си не били достатъчно доказателство за получаване на
парите, тъй като не се касае за официален, обвързващ съда свидетелстващ
документ, удостоверяващ този факт.На
основание чл. 13, ал. 4, вр. с чл. 13, ал.1 настоящият договор не е електронно
подписан, поради това, че страните не са уговорили електронният подпис да
приеме силата на саморъчен такъв.Предвид твърденията на ищеца, че служител на
дружеството се е свързал с ответника по телефон за потвърждение на самоличност,
истинност и предоставена информация, както и отново изразено желание за
сключването на процесния договор, както и посочената сума, ще следва кредиторът
да представи доказателства, послредством средство / например СД /, с което да
подкрепи изложеното с исковата молба. Моля, съда да съобрази изискването на чл.
18, ал. 3 от ЗПФУР, както и доказателствената сила за установяване на
твърдените обстоятелства, които биха се съдържали в СД или друго средство,
което да възпроизведе направения запис.По отношение на претенцията на ищеца за
дължими суми по уговорка за такса „ГАРАНТ” същата е неоснователна и недоказана.
В сочената област вече била налице трайна, многобройна и недвусмислена
практика, че подобен тип клаузи са неравноправни, следователно и нищожни и като
такива не пораждат права и задължения за страните. - чл. 4 от процесния договор
е нищожен.Чл. 5 от процесния договор бил частично недействителен- отделно
кредитът не се рефинансира автоматично, а след дадено от страна на потребителя
съгласие, а доказателства в тази област не били представени.
В заключение, за да е налице подписан
електронен документ и неговата доказателствена сила да е такава, каквато
законът признавал- чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР следвало да са налице
следните предпоставки: електронно изявление, което да е предоставено в цифрова
форма, като същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ЗЕДЕУУ, само ,
ако е изпълнено и задължението по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. В този смисъл липсват
доказателства за авторството на заявката, данни страните да са постигнали
съгласие на обикновения електронен подпис на се придаде равностойноспа на
саморъчен, данни СЕФ да е бил предоставен преди договора, а не едновременно с
него / както е видно от писмените книжа, че договорът е видян на 27 декември
2018 г. в 09:40:38 - „Виж договора / Виж СЕФ формуляра. Не може да се сподели
тезата на ищеца,че единствно въведените лични данни са достатъчни, за да се
приеме, че е дадено съгласие за сключването на договор.След като не е
възникнало валидно облигационно заемно правоотношение между страните по
договора, същият не ги обвързва и ответницата не дължи основното и акцесорните
вземания по него- гпавиица, договорим пихви, такса гарант и лихви за забава за
процесния период. Попълнението на логически свързана информация би могло да се
осъществи от всяко трето лице и не може да бъде равносилно на изразено от
доверителката ми съгласие за сключване на договор.Досежно изложението на ишеца,
че извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание на
неизгодния факт, че правоотношението е породило правното си действие
възразявам. По делото не са представени доказателства, установяващи изпълнение
на предвидените в общите условия изисквания за установяване на водени между
страните преддоговорни отношения, които да са финализирали със сключването на
договор за кредит. В тази насока е и нормата на чл.293, ал.4 от ТЗ, според
която писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Обстоятелството, че от името на ответницата е била приведена сума от 236
лева, 113 лв. и 114 лв. и то дори не по сметка на кредитора или пък с посочено
основание номерът на договора/ т.е. не може да се установи със сигурност, че
изсвършените плащания са извършени и то в полза на кредитора, и по именно
процесния договор за кредит от разстояние/ само по себе си не обуславя
приложението на чл.293, ал.З от ТЗ, затова защото ответникът не се позовава на
нищожност на договора, поради липса форма, а на липса на договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото като писмено доказателство е прието
извлечение от Договор за потребителски кредит „Екстра” сключен от разстояние №
82737 от 27.12.2018 г., по силата който „Кредит Инс”
ООД се е задължил да предостави на потребителя П.Г.Г. сумата от 1500 лв.
с краен падеж на 27.12.2019 г., срещу задължението на последния да върне
сумата, ведно с договорна лихва 18 лева на 12 равни месечни вноски, такса
гарант 92.5 лева, за периода от 27.01.2019 г. до 27.12.2019 г.
Кредитът е трябвало да бъде погасен за 12 месеца от
датата на подписване на договора, като крайният срок за издължаване е
27.12.2019 г.
Кредитът е с фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 36 %, като „КРЕДИТ ИНС” АД прави отстъпка от месечния лихвен процент в
размер на 60 %.
Съгласно чл. 4 от Договора за потребителски кредит
Кредитополучагелят е избрал Кредитодателят да ангажира ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ за
гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на Кредитодателя „такса гарант”, разсрочена към месечните му
вноски.
Видно от погасителния план към Договора кредитът се
погасява с 12 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и такса
гарант, като общата сума. която трябва да върне кредитополучателя е в размер на
2826.00 лв. Датата на падежа е 27 число на месеца.
По делото е представена разписка в оригинал № 07000835401133/27.12.2018
г., от която е видно, че на 27.12.2018 г. ищецът е превел чрез Изипей на ответника
сумата от 1500 лева с основание: договор № 82737/27.12.2018 г.
От приетото като доказателство по делото заключение на
вещото лице, неоспорено от страните се установи, че видно от Извлечение
хронология от счетоводната програма по сметки по отношение на процесния кредит
- Извлечение от Хронологична ведомост за периода от 27.12.2018 г. до 31.03.2020
г., аналитична партида на П.Г.Г. процесния кредит е отнесен
в сметка 531 - „Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия”.
-
Главницата по кредита в размер на 1500,00 лв. е отнесена в дебита на сметка 502 - ..Разплащателна сметка в лв.”
-
Такса гарант по кредита в размер на I 110,00 лв. са отнесени в дебита на сметка 499/1
- „Гаранции по кредита"
-
Договорната лихва по кредита в размер на 216,00 лв. е отнесена в дебита на сметка 752 - „ Финансови приходи за бъдещи периоди"
-
Начислената законна лихва е отнесена в дебита на сметка 720 - „Приходи от
лихви”
Плащанията по главница, договорна лихва, такса гарант
и законна лихва са отнесени в кредита на сметка 502 - „ Рзплащателна
сметка в лв.
-
Съдебни кредити / главница, договорна лихва, такса гарант и законна
лихва са отнесени в кредита на сметка 443 - „Вземания по съдебни спорове".В кредита на сметка
443 - „съдебни кредити” са посочени следните задължения по кредита :-главница -
1375,00 лв.договорна лихва - 198,00 лв.такса гарант - 1016,82 лв.Освен това
видно от Извлечение на кредитния софтуер - счетоводно разнасяне по пера на
получените плащания по задължението дължимите
суми по по процесния кредит към 13.03.2020 г. са:Главница - 1375,00 лв.Договорна
лихва - 198,00 лв. -
от 27.04.2019 г. до 27.02.2020 г.Такса гарант - 1016,82 лв. - от
27.04.2019 г до 27.02.2020 г.Законна лихва - 109,20 лв. - от 27.04.2019 г. до 27.02.2020 г.
Видно от Разписките за извършено плащане от П.Г.Г. и
Извлечение от кредитния софтуер на ищцовото дружество по кредита на П.Г. са
внесени следните суми : на 30.01.22019 г. - внесена
сума 236,00 лв., / Разписка № 2000000170900747 / с
която е погасена изцяло първата вноска за 27.01.2019 г. Погасени
са : - главница - 125,00 лв.; такса гарант - 92,50 лв. и договорна лихва -
18,00 лв. на 30.03.2019 г. - внесена сума - 113,00 лв. /
Разписка №200000017611167/. Погасени са : - такса гарант - 92,50 лв. и договорна лихва - 18,00 лв.
- за втората вноска - 27.02.2019 г.На 21.05.2019 г. - внесена сума 114,00 лв., / Разписка № 2000000180470506 / с които са
погасени : такса гарант - 92,50 лв. и договорна лихва - 18,00 лв. за третата
вноска - 27.03.2019 г. и 0,68 лв. такса гарант за четвъртата вноска -
27.04.2019 г. Платена е законна лихва в размер на 5,82 лв.Или с общо внесената сума от 463,00 лв. / 236.00 + 113,00 + 114,00 / са
погасени :-главница - 125,00 лв. - за
първата вноска - 27.01.2019 г. такса
гарант - 278,18 лв. -
три пълни вноски по 92.50 лв. и
частично вноската за 27.04.2019 г. договорна
лихва - 54,00 лв. - три пълни вноски по 18,00 лв. до 27.03.2019 г.
включително, законна лихва - 5,82 лв. На основание т. 5 от Договора за
потребителски кредит „Екстра” крайният срок на издължаване на кредита е бил
удължен с два месеца и новият падеж на вноските е бил 27.04.2019 г., а крайният
срок на погасяване на кредита е бил удължен до 27.02.2020 г. Общият размер на
задължението на ответника към „КРЕДИТ ИНС” АД е 2699,02 лв., от които :Главница - 1375,00 лв. / 1500.00 -125 /Договарна лихва - 198.00 лв.- от
27.04.2019 г. до 27.02.2020 г.Такса гарант - 1016,82 лв.
- от 27.04.2019 г. до 27.02.2020 г.Законна лихва - 109,20 лв. - за
периода от 27.04.2019 г. до 27.02.2020 г./
В дебита на сметка 720 / приходи от лихви
/ е начислена законна лихва в
размер на 115,02 лв. Изплатената законна лихва е в размер
на 5,82 лв.Дължимата законна лихва е 109,20 лв./ 115.02
- 5,82 /.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните изводи от правна страна:
От
материалите по приобщеното ч. гр. д. № 346/2020 г. на ДРС, се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена на длъжника лично. Исковете са предявени в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост
на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
За
успешното провеждане на предявените искове, ищецът в настоящото производство
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за
дължимост на главница, договорна лихва, договорна такса“Гарант“ и законна лихва
зазабава, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е
възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания
размер.
В тежест
на ответника в настоящото произвоство е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
Между страните е сключен договор за паричен заем от
разстояние, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 1500 лева,
със срок на издължаване 27.12.2019 г. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена от ответника
посредством услугите на Изипей. Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по
електронен път. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния
линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора.
С избора си да активира съответната препратка
потребителят е приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал
предварително с общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото
той е имал тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на
договора. С извършване на това фактическо действие последният се валидира и
страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от общите
условия, които са неразделна част от съглашението, без да е необходимо по
отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление за приемането
им. Още повече, че изрично в тези общи условия в раздел IV е записано, че при
одобряването на заемателя, на електронната поща на същия се изпраща като
прикачен файл текстът на договора, в който е маркирано, че ОУ са неделима част
от него. Наред с това е посочено, че с натискане на линка за потвърждение се
декларира запознаване и съгласие с условията на договора, което пък е
предпоставка за превеждане на съответната заемна сума по банковата сметка. По
тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение
по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата
дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и
ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в
негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил
доказателства за връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият
съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от
фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение.
По така изложените съображения, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД е
основателна, поради което следва да бъде уважена. Съобразно уговореното в
договора главницата е в размер на 1500 лева, частично претендирана от ищеца в
размер на 1375 лева, незаплатена предвид и заключението на вещото лице по
назначената съдебна експертиза.
Предвид липсата на изпълнение в срок на главното
задължение, основателна се явява и претенцията по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, която предвид
заключението на вещото лице е в размер от 109.20 лева за периода от 28.04.2019
лева до 11.03.2020 г., които следа да бъдат присъдени .
При така
наведеното възражение за нищожност на клаузата в процесния договор за кредит по
отношение на %такса гарант“, съдът е длъжен да обсъди, дали са спазени
императивно посочените законови изисквания.В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения начин.
Видно от представения по делото Договор същият съдържа посочените в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК данни. Ето защо, съдът намира, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Независимо от
горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР
съдът намира за нищожни и на основание чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на
36 %. В
тази връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите нрави
е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /реш. №906/30.12.04 г. по гр. д. №1106/03 г. ; реш. №
1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш. 378/18.05.06 г. по гр. д. №
315/05 г. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза
с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с
нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта.
Така при сключване на договора размерът на законната лихва е 10%. Следователно
реално договорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 36% е
с близо четири пъти по-висок от размера
на законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, от които да се установи,
че уговорките по договора за потребителски кредит са постигнати в момента на
сключване на договора и че ответникът е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, поради което съдът намира, че постигнатите по договора
уговорки не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, заемателят като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
Следва да бъде
споделено възражението на ответника за неоснователност и на претендирата такса
„Гарант”.Същата се претендира въз основа на сключен между „КРЕДИТ ИНС" ООД
и „БИКНЕЛ КОРП" ООД Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити 25.10.2014г., по силата на който който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в
качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена.Съгласно чл.1 ал.2,пр.последно от
сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството
гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от кредитополучателя. В
чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в
срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Видно е, че
страни по сключения договор за предоставяне на гаранция са „КРЕДИТ ИНС"
ООД и „БИКНЕЛ КОРП" ООД, но не и кредитополучателя, така че за него не е
възникнало задължение към „БИКНЕЛ КОРП" ООД. Задължението за заплащане на
възнаграждение на гаранта е за кредитодателя „КРЕДИТ ИНС" ООД. От представената заявка за
отпускане на кредит е видно, че ответникът е посочил, че желае банкова
гаранция, а в предоставения по делото договор е посочено, че кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно
погасителния план. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, доколкото
информацията за договорните задължения, която е предоставена на
ответника-потребител преди сключването на договора, не съответства на
задълженията по оформения впоследствие договор - във формуляра за заявка е
посочено, че клиентът иска банкова гаранция, а вместо това в договора е
вписвано, че същият иска ангажиране на дружество-гарант, като от
доказателствата по делото е видно, че ангажираното впоследствие дружество не е
банкова институция. Т.е. липсва съвпадение между изразеното от потребителя
желание за обвързване с конкретна договорна клауза и отразеното в договора.
На следващо
място при тези обстоятелства за това дружество заплащането на такса „гарант” е
разход по кредита, който няма пречка да се възложи в тежест на
кредитополучателя, но следва да бъде включен в ГПР по сключения договор за
кредит.С оглед изложеното, като се вземе предвид, че ГПР по Договора без в разходите да бъде включена таксата
„гарант” е 49.70%, то с включването на
тази такса ГПР значително ще надхвърли 5 кратния размер на законната лихва,
който към м. ноември 2018г. е в размер на 10 %.По изложените по- горе
съображения Договор за потребителски кредит „Екстра"с цитирания номер,
следва да се счита за нищожен, като на осн. чл. 23 от ЗПК, ответника дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита в претендирания размер на
1375.00 лева.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото съобразно уважената част от иска.
С оглед приетото
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Съгласно представения списък на
разноските ищеца претендира сумата в размер от 378.98 за заповедното
производство/53.98лева-ДТ и 325лева-адв.възнаграждение/ и сумата от 725 лв. за
исковото производство/200лв-ДТ, 325лв-адв.възнаграждение и 200 лева-депозит за
ВЛ/, които следва да се редуцират от съда съобразно изхода на делото, като по
заповедното се присъдят такива в размер на 192 лева, а в исковото 369.30 лева.
Ответникът не
претендира разноски.
Мотивиран от
изложеното ,съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Г., с ЕГН: ********** *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ВЗЕМАНЕTO на "КРЕДИТ ИНС”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Цар
Борис III“ №19, вх.В, eт. 1, ап. 6, представлявано от Марио Георгиев Алексиев
– изпълнителен директор, за сумата от 1 375,00 /хиляда триста седемдесет
и пет лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № 82737 от 27.12.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -12.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №165/16.03.2020г. по ч.гр.д.№346/2020г.
на Районен съд-Димитровград.
ОТХВЪРЛЯ иска
на "КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх.В, eт. 1, ап. 6, представлявано от Марио Георгиев Алексиев
– изпълнителен директор против П.Г.Г., с ЕГН: ********** *** , за сумата в размер на договорна лихва в размер на 198,00 лева / сто деветдесет и осем
лева/за периода от 27.04.2019 г. до 27.02.2020 г., договорна такса „Гарант“ в
размер на 1016,82 /хиляда и
шестнадесет лева и 82 стотинки / за периода 27.4.2019г.-27.2.20г., сумата 109,20 лева/ сто и девет лева и 20
стотинки/ - лихва за забава за периода от 28.04.2019 г. до 11.03.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Г.Г., с ЕГН: ********** ***,
да ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Цар Борис III“ №19, вх.В, eт. 1, ап. 6, представлявано от Марио Георгиев Алексиев
– изпълнителен директор ,сумата от 369.30/триста
шестдесет и девет лева и 30 ст./ – разноски по настоящото дело и сумата от 192/сто
деветдесет и два/ лева - разноски по
ч.гр.д. № 346/2020г. по описа на PC – Димитровград, съразмерно с уважената част
от иска.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на
26.04.2021 г.
Вярно с оригинала.
Секретар: Д.Петрова