РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управлениев ***** срещу решение №262578/01.12.2021 г. по гр.д. №
15236/2020г. по описа на РС-Пловдив,12 гр.с., с което е прогласен за недействителен
договор за потребителски кредит № 638289/28.06.2018г, сключен с В. К. К. , ЕГН
**********, от ***** на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит, и с което е
осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 50 лв.-платена ДТ и 300 лв.–
адв.възнаграждение на адв. Е. Г. И..
Решението се обжалва с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, иска се
неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендира за разноски.
Жалбоподателят навежда доводи, че съдът неправилно е приложил материалния
закон и съдопроизводствените правила, като неправилно е е прогласил договора за нищожен
на основане чл.11,ал.1,т.6 ЗПК като еприел, че срокът на договоар за потребителски кредит
следва да бъде включен в съдържанието му, с което недопустимо е тълкувал разширително
чл.22 ЗПК, където е казано, че договорът за потребителски кредит е недиействителен, когато
не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11.ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 като
счита, че изброяваннето е изчерпателно.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.Е. И. като пълн. на В. К. К., в който
се иска жалбата да се остави без уважение; претендира за разноски по въззивното дело.
1
Изложени са съображения, че не са налице допуснати нарушенея на материалния и
процесуалния закон от РС; че клаузата в ДПК, предвиждаща зплащане на такса гаранта
/възнаграждение за поръчителство заобикаля закона и наъкрнява равата на потребителя –
съгл.чл.144,т.9 от ЗЗП – неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
а съгл.чл.146,ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни освен ако ка уговорени
индивидуално. Счита, че клаузата за заплащане на такса гарант има неравноправен характер,
т.к с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и
представлява скрит разход по договора за кредите, с което се цели заобикаляне на чл.19,ал.4
ЗПК. Съгл.§1,т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита „ са всички разходи по кредита, вкл
.лихви, комисонни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с ДПК, в т.ч. застрахователните премии, когато са задължително условия за
получаване на кредита. Поради невключването на възнаграждението за поръчителство в
ГПР в процесния договор, посоченият ГПР не съответствува на реалния.
Пловдивският окръжен съд, 14-ти граждански състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание
и приложения.
Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.26 ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за
прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит №638289/28.06.2018г,
евентуално на чл. 5 от договора като е неравноправна съгл. чл. 143 от ЗЗП и в нарушения на
чл. 10, 10а и 19 от ЗПК.
От представения договор за потр.кредит от 28.06.2018 г. е видно че между страните с
сключен договор за заем, при следните условия: на В.К. е представена в заем сумата 1000
лв., платима на 6 вноски с първа падежна дата- 28.7.2018г.,възнаградителна лихва в
размерна 119,90 лв. при лихвен процент -11,99%, ГПР -49,05%, както и че договорът е
обезпечен с поръчетелство на Фератум банк. На л.11 от д. е представен договор за гаранция,
сключен между Фератум банк ООД и В.К., където в чл.1.6. е записано, че такасата за
предоставяне на поръчителството е в размер на 560,10лв.
ПРС е приел, че към ДПК липсва погасителен план- нарушение на чл.11,ал.1,т.11 от
ЗПК; не е отразен сбора на главница и възнаградителна лихва, не е посочен дата и падеж на
вноските, няма точен размер на цялата вноска, не е посочен в договора срока на връщане на
догвора, при което е неясна и датата на падеж на последната вноска, поради което е приел,
че договора е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК.
Пред ПОС е приет погасителния план, в който е отразен размера на всяка вноска,
2
като сбор от главница и възнаградителна лихва, посочена е дата и падеж на вноските, не
посочен общия размер на цялата вноска.
По делото е приета ССЕ, изпълнена от ВЛ В.Ш. – заключение от 18.6.2021г.,
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че таксата за
предоставяне на гаранция не е включена при изчисляването на ГПК, както и че при
включването й към параметрите на кредита, ГПР е 570,89 % . От това следва, че ГПР е
некоректно посочен в ДПК в размер на 49,05%, както и общата сума, дължима от
потребителя - нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, както и че действителният размер на ГПК
надвишава максимално допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК, който е 5 пъти размера на законна
лихва по просрочени задържения в левове и валута, определена с ПМС, т.е. не може да
надвишава 50%. Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК , клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4
се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от
ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено, като в полза на пълномощника на въззиваемата адв.Е. И. ще следва да бъде
определено и присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, съобразно с материалния
интерес по уважения иск в размер на 300 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262578/01.12.2021 г. по гр.д. № 15236/2020г. по описа на
РС-Пловдив,12 гр.с.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в *****, да заплати на адв. Е. Г. И. , личен номер на адвокат **********, адрес
на дейност *****, хонорар по делото в размер от 300 лева, на основание чл. 38 от
ЗАдвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3