№ 278
гр. Русе, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500268 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
АЛ. ИВ. АЛ. е обжалвал решението, постановено по гр. д. № 2785/2021г.
по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него
иск за установяване по отношение на М.С. С. и Община Русе, че е собственик
на 2/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.311, с адрес: гр.
Русе; с площ **** кв.м; територия: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м; при съседи 63427.2.320, 63427.2.318,;63427.2. 317;
63427.2.312; 63427.2.310; 63427.2.271, а също и на 2/4 ид. части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.311.2.1, който обект се
намира в сграда с идентификатор 63427.2.311.2, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.311,с предназначение: жилище,
апартамент, заедно с таван над жилището и маза под същото, срещу които ид.
части било насочено изпълнението по ИД № 207/2020 г. по описа на ЧСИ
В.Н., с район на действие Окръжен съд – Русе; както и е отхвърлен
предявеният от него срещу Община Русе отрицателен установителен иск, че
тя не е собственик на 2/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор
63427.2.311, с адрес: гр. Р., с площ **** кв.м; територия: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м; при съседи 63427.2.320;
63427.2.318; 63427.2.317; 63427.2.312; 63427.2.310; 63427.2.271; а също и на
2/4 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.311.2.1, който обект се намира в сграда с идентификатор
1
63427.2.311.2, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.311, с предназначение: жилище, апартамент, заедно с таван над
жилището и маза под същото, срещу които идеални части от имота било
насочено изпълнението по ИД № 207/2020 г. по описа на ЧСИ В.Н..
Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението и моли
въззивния съд да го отмени, да уважи предявените искове и му присъди
направените в производството разноски.
Ответникът Община Русе изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и иска първоинстаницонното решение като
законосъобразно и правилно да бъде потвърдено от въззивната инстанция.
Ответникът М. С. СТ. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и иска първоинстаницонното решение да бъде потвърдено
от въззивната инстанция, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и
провери атакуваното решение, с оглед наведените в жалбата оплаквания, прие
за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от страна, разполагаща с процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В първоинстанционното производство са предявени два иска,
квалифицирани от съда като положителен установителен / по чл. 124 от ГПК /
и отрицателен установителен / по чл. 440 от ГПК/, като с първия да се
признае за установено по отношение на двамата ответници – М. С. СТ. и
Община Русе, че ищецът А.А. е собственик на 2 /24 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 63427.2.311 – с предназначение жилище, с адрес гр.Русе ,ул.
„ Цар Шишман“ 23, с площ **** кв.м, както и на 2/24 ид.ч от сграда с
идентификатор 63427.2.311.2, срещу които идеални части било насочено
принудително изпълнение по изп.д. № 207/2020г. на ЧСИ В.Н., които с НА за
дарение №4/26.01.1996г. на русенския нотариус били прехвърлени на М. А.а
Д., а по втория иск – да се признае за установено, че длъжникът по изп.д. №
207/2020г. на ЧСИ В.Н. – Община Русе, не е собственик на описаните по-горе
имоти, срещу които било насочено принудително изпълнение по посоченото
изпълнително производство.
По така приетите за разглеждане претенции районният съд е постановил
обжалваното понастоящем съдебно решение, с което отхвърлил и двата иска,
мотивирайки се, че с оглед разпределението на доказателствената тежест
ищецът при пълно и главно доказване не е установил да е владял процесния
имот / ид.ч. / в продължение на 10 години. Иска с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК районният съд отхвърлил по съображения, че на основание
чл.11 от ЗН Община Русе е собственик на спорния имот, тъй като той е
жилище на нейната територия, по отношение на което са направени откази от
наследството на М. А.а, от нейните наследниците до 6-та степен.
Въззивната инстанция намира, че разглеждайки посочените два иска и
постановявайки съдебен акт по двата, районният съд е постановил частично
недопустимо решение. Първоинстанционният съд не е съобразил, че липсва
2
правен интерес от установяване спрямо един и същи ответник – Община Русе,
че ищецът е собственик на процесния имот / ид.ч/ и едновременно с това, че
ответникът Община Русе не е собственик на същия имот, тъй като предметът
на положителния установителен иск за собственост включва в себе си
предмета на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на
един и същи имот. Ето защо, като недопустимо, в тази част постановеното
съдебно решение – по иска по чл.440 от ГПК, следва да се обезсили.
Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е възприел за
доказана следната фактическа обстановка:
С нотариален акт за покупко-продажба № 63 от 26.05.1958 г., том V, дело
№ 1362/1958 г. на русенски нотариус, И.А.Б. и М.Н.Б. закупили 1/6 ид.част от
дворно място и процесния апартамент, находящ се едноетажна къща в гр. Р.
,ул. „Ц.Ш.“ **. И.Б. починал на 27.07.1985 г. и оставил за свои наследници по
закон М.Б.- негова преживяла съпруга / с дял вече 3/24 ид.ч от дворното
място и ¾ от самостоятелния обект/ и синът им - ищеца А.И. А. – придобил
по наследство 1/24 ид.ч от дворното място и ¼ от самостоятелния обект.
С нотариален акт № 4 от 26.01.1996 г., том II, дело 386/1996 г., на
Русенския нотариус, М.Б. дарила на ищеца 1/24ид.ч. от дворното място и ¼
ид.ч. от самостоятелния обект, а на внучката си М. А.а Д. - 2/24 ид.ч. от
дворното място и 2/4 ид.ч. от процесния имот. Така ищецът и дъщеря му
придобили собствеността на по 2/24 ид. ч. от дворното място и на по 2/4 ид. ч.
от процесния апартамент.
На 25.06.2009г., въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2009 г. по гр.
д. № 2962/2009 г. на РРС, издаден в полза на „ Райфайзенбанк България „ЕАД
срещу М. А.а Д., за сумата от 6856.58 лв. главница, 875.70 лв.-лихва, 129.48
лв. - наказателна лихва, 157.24 лв. - разноски и 327.85 лв.- възнаграждение за
юрисконсулт било образувано изп. д. № 20098310400427 на ЧСИ М. М., peг.
№***, с район на действие Окръжен съд – Русе, което вземане, чрез цесия
било прехвърлено на „ЕОС матрикс“ ООД. Ответникът М. С. се е
присъединил като взискател в изпълнителното дело, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 10772/2010 г. на РРС срещу М. А.а Д.,
за сумата от 11 000 лв. главница и 679 лв.
разноски.
На 06.02.2012г. М. А.а Д. починала и оставила за свои наследници по
закон С.Е. П. – нейна дъщеря, и Е.С.Д.- неин съпруг. Последният направил
отказ от наследството, останало след смъртта на съпругата му, който бил
вписан на 28.02.2012г. в особената книга при РРС. С.Е. П. направила отказ от
наследството, останало след смъртта на майка й, който бил вписан на
17.04.2012г. в особената книга при РРС. Ищецът също направил отказ от
наследството, останало след смъртта на дъщеря му, вписан на 05.06.2014г. в
особената книга при РРС. В същата били вписани откази от наследството и от
другите наследници на М. А.а Д. - до 6-та степен.
На 14.02.2020 г. изп. дело № 20098310400427 на ЧСИ М.М. било
прекратено само по отношение събиране на вземанията с взискател „ЕОС
матрикс „ ООД - на основание чл.433,ал.1, т.2 от ГПК, а на 18.02.2020 г. било
3
прекратено и спрямо вземането на ответника М.С.- на основание чл.433, ал.1,
т.2 от ГПК, като му бил върнат издаденият изпълнителен лист.
На 28.02.2020г. по молба на последния било образувано изп.д. №
207/2020г. на ЧСИ В.Н., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд –Русе,
въз онова на горепосочения изпълнителен лист, срещу наследниците на М.
А.а Д.. По него на 04.01.2021г. била уведомена Община Русе, че
наследниците до 6-та степен на починалия длъжник не са приели останалото
наследство, поради което ЧСИ приел, че на основание чл.11 от ЗН Община
Русе е собственик на процесните идеални части от спорния имот.
При така установената, според ангажираните гласни и писмени
доказателства, фактическа обстановка, правилно е прието от първата
инстанция, че ищецът, при условията на пълно и главно доказване не е
установил да е владял процесния имот / ид.ч. / в продължение на 10 години -
необезпокоявано и невъзпрепятствано, манифестирайки своето
собственическо отношение. За да достигне до този извод, районният съд е
анализирал показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели, от които се установява следното :
Свидетелят П. А.а, бивша съпруга на ищеца, понастоящем във
фактическо съжителство с него, сочи, че живели в процесния имот до 1980г. ,
от 1991г. до 2008 г. там живели дъщеря й и зет й, заедно с майката на ищеца.
Последната прехвърлила собственост върху имота на ищеца и дъщеря му, във
връзка с бъдещ строеж.Свидетелката твърди, че дъщеря й и зет й не се
възприемали като собственици на имота, за такъв смятали ищеца, на чието
име били партидите за ток и вода, плащал ги, както и данъците за имота.
Сочи, че понастоящем с ищеца живеят в апартамента, в който се нанесли през
1980г.
Свидетелят А.П., съпруг на внучката на ищеца, сочи, че от 2008 г.
посещавал съпругата си в къщата, знае от майка й, че къщата фиктивно й
била прехвърлена, но ищеца се грижел за поддръжката. Последният не
живеел в къщата към 2008г., когато той започнал да ходи там на гости.
Св. Невяна А.а, дъщеря на ищеца, сочи, че с родителите си живели в
процесния имот до 1980г., след което там останала да живее баба й, а
впоследствие заживяла и сестра й М. - от 1990г. до 2008г. Баща й поддържал
къщата, знаела, че част от имота е прехвърлен на сестра й, за да получи
жилище. След 2010 г. никой не живеел в имота.
Св. Ц.П., живяла във фактическо съжителство с ответника М.С. през
периода 2004 -2009 г., сочи, че М. А.а била счетоводител, работела с
ответника, били приятели. След работно време вечер свидетелката и
ответникът ходели в процесния имот, където М. живеела със съпруга и
дъщеря си. М. А.а споделила,че имотът й бил подарък от нейната баба.
Разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка С.Д. -внучка на
ищеца, сочи, че живяла в къщата на ул.“ Ц.Ш.“** в гр.Р. с родителите си, и
прабаба си, в периода от раждането си през 1990г. до 2009г., и го напуснала
след абитуриентския си бал.Не знае как е придобит имотът.Дядо й се
разпореждал там, а баща й отказвал да поддържа къщата, защото не била
4
негова.
Анализът на свидетелските показания сочи, че М. Д. не само формално е
била собственик на ид.части от имота, дарени й от баба й, но и фактически
упражнявала правата си на собственик - живяла в къщата до 2010г., след
което там, както и понастоящем, не живеел никой от семейството. Заявеното в
исковата молба, че ищецът никога не е възприемал дъщеря си за собственик
на половината имот и не признавал правото й да го придобие, независимо от
извършения дарствен акт на майка му, сочи на личното му възприятие,
несъответстващо на фактическото и правно положение. Не се доказа
твърдяното завладяване на имота след смъртта на майка му през 2000г. – към
този момент, и до 2010г. дъщеря му М. е живяла в имота / със съпруга си и
дъщеря си/, извършвала е обичайната поддръжка на жилището, заплащала
консумативи.
В този период, безспорно установено от свидетелските показания,
ищецът не е живял в имота. Дори и да го е посещавал често, видно от
показанията на св.С.Д., той не е предприемал каквито и да било действия, с
които да се манифестира като собственик и на ид.части, принадлежащи на
дъщеря му. Свидетелката сочи, че именно поради нежеланието на родителите
й да извършват ремонти, се обтегнали отношенията им с дядо й.
Фактическите действия на ищеца сочат, че е възприемал дъщеря си като
съсобственик на имота и се е съобразявал с този й статут, не е демонстрирал
намерение да свои нейните ид.части. Ремонти в имота ищецът започнал след
изнасянето от там на дъщеря му М. през 2010г.
Изложеното сочи, че към този момент ищецът не е манифестирал
промяна на отношението си към ид.части от процесния имот, принадлежащи
на дъщеря му, не й е демонстрирал, че е техен собственик, и така да се
противопоставил на правата й.
След смъртта на през 2012г.дъщеря си М., ищецът е направил отказ от
оставеното нейно наследство, вписан в особената книга при РРС през 2014г.
С тези си правни действия ищецът се е отказал да придобие по наследство
пр.на собственост, принадлежащо на дъщеря му, включващо и дарените от
баба й ид.части от процесния имот. Ако към този момент той се е възприемал
като собственик по давностно владение на целия имот, е щял да заяви правата
си, вкл. и по образуваното изпълнително производство, което не е сторил.
По тези съображения въззивната инстанция намира, че не е доказано
ищецът да е придобил спорните идеални части от имота по давностно
владение, и изводът на районния съд в този смисъл е правилен и обоснован.
При така установените процесуални факти окръжният съд счита, че
постановеното от районния съд по недопустим иск решение е недопустимо,
затова следва да бъде обезсилено в тази част, съответно - производството да
бъде прекратено, а в частта относно иска по чл. 124 от ГПК решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, в.жалбоподател дължи направените пред
въззивната инстанция разноски - сумата от 540 лв. на Община Русе и сумата
от 500 лв. на М. С. СТ..
5
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 305/10.03.2022г., постановено по гр. д. №
2785/2021г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от АЛ. ИВ. АЛ. иск по чл. 440 от ГПК –да се признае за
установено, че Община Русе не е собственик на 2/24 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 63427.2.311, с адрес: гр. Р., с площ **** кв.м;
територия: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м; при съседи 63427.2.320; 63427.2.318; 63427.2.317; 63427.2.312; 63427.2.310;
63427.2.271; а също и на 2/4 ид. части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.311.2.1, който обект се намира в сграда с
идентификатор 63427.2.311.2, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.311, с предназначение: жилище, апартамент, заедно с
таван над жилището и маза под същото, срещу които ид. части било
насочено изпълнението по изп.дело № 207/2020 г. по описа на ЧСИ В.Н., с
район на действие Окръжен съд – Русе; и прекратява производството по
делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305/10.03.2022г., постановено по гр. д. №
2785/2021г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от АЛ. ИВ. АЛ. от гр.Русе иск по чл. 124 от ГПК – да се признае
за установено по отношение на М. С. СТ. и Община Русе, че е собственик, по
давностно владение, на 2/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор
63427.2.311, с адрес: гр. Русе; с площ **** кв.м; територия: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м; при съседи 63427.2.320,
63427.2.318,;63427.2. 317; 63427.2.312; 63427.2.310; 63427.2.271, а също и на
2/4 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.311.2.1, който обект се намира в сграда с идентификатор
63427.2.311.2, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.311,с предназначение: жилище, апартамент, заедно с таван над
жилището и маза под същото, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. АЛ. от гр.Русе, ЕГН **********, да заплати на
Община Русе, гр. Русе, пл. "Сво6ода" 6, сумата от 540 лв. - разноски за
втората инстанция и на М. С. СТ., ЕГН **********, от гр.Р.ул.“Б.“ №**, вх.*
ет.* сумата от 500 лева - разноски за втора инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7