№ 1066
гр.Плевен, 22.07.2020 год.
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело №556 по описа на
Административен съд – Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от А.Р.Е.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.И. *** с адрес на кантората “*******”, против Ревизионен акт
№Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 год., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП-Велико Търново в частта, потвърдена с Решение №95/11.06.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико
Търново.
С решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ РА е потвърден в частта, с която са
определени допълнителни задължения за
данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др. по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 год. в размер на 689,36 лева и лихви в размер на
878,37 лева, за 2008 год. в размер на 43995,50 лева и лихви в размер на 49422,64
лева.
С диспозитива на постановеното от Директора на
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново Решение №95/11.06.2020 год. решаващият орган е
постановил още, че следва погасените по давност задължения за данък върху
доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др. по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 год. в размер на 689,36 лева и лихви в размер на 878,37 лева, за
2008 год. в размер на 43995,50 лева и лихви в размер на 49422,64 лева да се
отразят като такива в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, както и
че погасените по давност задължения, не подлежат на принудително изпълнение и
за тях е приложима разпоредбата на чл.173 от ДОПК.
Т.е. с диспозитива на постановеното решение на
Директора на Дирекция „ОДОП“ е постановено, че ВСИЧКИ задължения , установени с ревизионния акт и потвърдени с
решението на решаващия орган, са погасени по давност и следва да се отразят като такива в
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, както и че погасените по
давност задължения, не подлежат на принудително изпълнение и за тях е приложима
разпоредбата на чл.173 от ДОПК. В мотивите на решението са изложени следните съображения:
Приложим закон относно погасителната давност за задълженията за данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ (какъвто е установен с РА и
потвърдени с решението) за 2007 год. и
2008 год., е ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. На
основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността. С оглед разпоредбата на чл. 67, ал.
4 от ЗДДФЛ (сегашна ал. 5), дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДЦФЛ се внася
до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Следователно срокът по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за данъка по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ започва да тече съответно за 2007 г. на 1.01.2009 г. и за 2008 г. на
1.01.2010 г. При това положение, срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за
задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. е изтекъл
съответно на 1.01.2019г. и на 1.01.2020 г., т.е. в хода на първото и второто
ревизионното производство е изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност.
Предвид това, определените и потвърдени с решението на Директора на ДОДОП задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 689,36 лв. и лихви в размер на 878,37 лв., за
2008 г. в размер на 43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64 лв. следва да
се отпишат и да се преустанови принудителното им събиране, като погасени по
давност. Доколкото обаче погасителната давност представлява нормативно
определен период от време, с изтичането на който се преклудира възможността
задължението да бъде събрано принудително, но не и самото задължение, то не е
налице пречка за правилното и законосъобразно определяне на задълженията за
този период в съответствие с изложените в решението мотиви. В случая приложима
е разпоредбата на чл. 155, ал. 2, предложение второ от ДОПК, в сила от 4.08.2017
г.
С жалбата против
ревизионния акт, потвърден с решението на Директора на Д“ОДОП“ се
излагат съображения , че е изтекъл регламентираният в чл.109, ал.1 от ДОПК срок
за образуване и провеждане на ревизията; че ревизионното производство
незаконосъобразно е проведено по реда на чл.122 от ДОПК; изложени са оплаквания
по съществото на установените задължения
за 2007 год. и 2008 год., свързани с констатациите за предоставени от
жалбоподателя заеми на трети лица; направени са и възражения, че установените с
РА задължения са погасени по давност, по аргумент от чл.171 и сл. от ДОПК. В
заключение се претендира прогласяване нищожността, отмяна на РА в частта,
потвърдена с решението на решаващия орган.
При така
изложените факти, настоящият състав на съда намира подадената жалба против
Ревизионен акт №Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 год., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП-Велико Търново в частта, потвърдена с Решение №95/11.06.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико
Търново, за недопустима за разглеждане по същество поради липса на правен
интерес от търсената защита, който правен интерес е отпаднал след постановяване
на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“. Съображенията затова са следните:
Решението е постановено в производство по реда
на чл.155 от ДОПК. Съгласно цитираната
разпоредба, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на
нередовностите по чл. 145 или от
одобряване на споразумението по чл. 154.
Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично
ревизионния акт в обжалваната част. Изрично е разписано в чл.155 от ДОПК
правомощието на решаващия орган, когато давностният срок е изтекъл в хода на
ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият
орган да се произнесе по основанието и размера на задължението, като изрично
посочи, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Това е
сторил решаващият орган в потвърдителната ревизионния акт част. След като е
постановил, че потвърдените с решението задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 год. и 2008 год. и съответните лихви за тях, са погасени по
давност, той изрично е разпоредил тези погасени по давност задължения да се отразят
като такива в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, както и да се
отпишат по реда на чл.173 от ДОПК.
Последиците от това разпореждане на
решаващия орган са, че потвърдените с решението задължения за ДДФЛ по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 год. и 2008 год. и съответните лихви за тях са се
погасили по един от предвидените в чл.168 от ДОПК способи - този по т.3. Ето
защо , при погасено на законно основание задължение, жалбоподателят не
разполага с правен интерес да иска отмяна на акта, с който е потвърдено
съществуването на това задължение. Защото ефектът на погасяване на задължението
е постигнат. Нещо повече - разпоредено е отписването от данъчно-осигурителната
сметка на задълженото лице на тези задължения. С погасяването им по давност и с
отписването на същите, тези задължения няма да
бъдат отразени като задължения, а ако са отразени - ще се отпишат.
Недопустимо е същите да бъдат събирани по принудителен ред или по какъвто и да
е друг ред, защото след като бъдат отписани, те няма да фигурират изобщо в ДОС
на лицето.
Като аргумент в подкрепа на извода на
съда за отпаднал правен интерес от търсената защита, следва да се има предвид,
че с жалбата против РА в потвърдителната част от една страна също са релевирани
основания за изтекла давност както за започване на ревизия, така и за
погасяване по давност на установените с РА задължения, а не се релевират
оплаквания изобщо за недължимост на установените с РА задължения. А и следва да
се има предвид, че дори и да са съществували като задължения до настоящия
момент и да са били отразени в
данъчно-осигурителната сметка на лицето, те не са фигурирали като задължения в
издаваните на лицето удостоверения по чл.87 от ДОПК. Защото съгласно чл.87, ал.6, в издаваното удостоверение за наличието или
липсата на задължения не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове,
както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Предвид, че
установените с РА задължения за ДДФЛ за 2007 год. и 2008 год. и лихвите върху
тях, са били обжалвани, те не са били отбелязвани в издаваните на лицето
удостоверения. Друг аргумент е, че тези задължения не подлежат на принудително
изпълнение, а и не могат да бъдат прихващане в хипотезата на чл.128, ал.1 от ДОПК, поради факта, че с решението е разпоредено тяхното отписване.
Ето защо и предвид формулирания от
решаващия орган диспозитив на неговото решение по смисъла на чл.155, ал.2,
изречение второ от ДОПК, последиците, които биха настъпили за жалбоподателя при
отмяна на РА в обжалваната и потвърдена с решението част, ще настъпят и при
изпълнение на диспозитива на постановеното от решаващия орган решение в
частта по чл.155, ал.2, изречение второ
от ДОПК.
Ето защо
за жалбоподателя е отпаднал правния интерес да иска постигането на резултат от
производството по обжалване, който вече е постигнат с постановеното от органа
решение.
Жалбата
като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото следва да се прекрати.
Воден от горното
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на А.Р.Е. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.М.И. *** с адрес на кантората “****”,
против Ревизионен акт №Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 год., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново в частта, потвърдена с Решение
№95/11.06.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико
Търново.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №556 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се оспори чрез Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд,
в 7 /седем/ дневен срок от съобщението до страните.
ПРЕПИСИ от
определението да се изпратят на жалбоподателя
на адреса по жалбата и чрез адв. И. от ВТАК и на Директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Велико Търново.
С Ъ Д И Я: /П/