Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.10.2024 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ - 9 СЪСТАВ,

в публично заседание на дванадесети юни

две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от съдия Комитова търг. дело № 2262 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 517 АЛ. 4 ОТ ГПК.

Ищецът „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, бул. „******, представлявано от изпълнителния директор А.Г., чрез адвокат К.Р. от САК, с адрес ***, сграда вътрешен двор, ет. 4, е предявил на  20.11.2020 г. искова молба срещу “Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******.

В исковата молба се твърди, че на 08.10.2018 г. между „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ******, от една страна в качеството й на заемодател и „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, от друга страна в качеството на заемател, е сключен Договор за заем. Солидарен длъжник по договора е Л.Д.П., ЕГН  **********.

На 11.04.2019 г. „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ****** е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 3026860, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 20911/2019 г. по описа на СРС, 45 с-в. Длъжници по описаното дело са „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ****** и Л.Д.П., EГH **********.

На 20.05.2019 г. са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д.№ 20911/2019 г. по описа на СРС, 45 с-в. Въз основа на изпълнителния лист длъжниците „Е.Д.П.И.Е.“ ЕООД и Л.Д.П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“ АД следните суми: 217 292,71 лв. - главница по Договор за заем от 08.10.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 89 358,68 лв. - неустойка за периода 09.12.2018 г. до 27.01.2019 г.; 16 123,03 лв. - разноски по делото.

На 13.06.2019 г. е образувано и.д. № 347/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, район на действие СГС, за събиране на сумите по Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20911/2019г. по описа на СРС, 45 с-в.

На 07.11.2019 г. с Постановление с изх. № 15501 по и.д. № 347/2019г. по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, район на действие СГС, взискателят “ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ“ АД е овластен да предяви иск по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК за прекратяване на „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, с едноличен собственик на капитала Л.Д.П., ЕГН **********.

Към момента по изпълнителното дело са извършени погасявания посредством предприети изпълнителни способи за сумата от 17 624,23 лева. По делото не са извършвани доброволни плащания, сумата е събрана от запор върху трудовото възнаграждение на Л.П.и от запор върху банкови сметки на „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД.

Според ищеца актуалният размер на дълга по изпълнителното дело към 23.10.2020 г. възлиза на: 217 292, 71 лв. - главница; 33 928,77 лв. - законна лихва; 104 730,34 лв. - неолихвяема сума; 6 401,78 лв. - разноски.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде постановено прекратяване и откриване на производство по ликвидация на търговско дружество „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Л.Д.П., чийто едноличен собственик на капитала е Л.Д.П., ЕГН **********;, както и да бъде назначен ликвидатор на дружеството. Претендират се  разноски;

           

Ответникът “Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя Л.Д.П., чрез адв. Г.Г.– САК, съдебен адрес:***, е депозирал на 17.02.2021 г. отговор на искова молба.

С отговора е направено искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде спряно настоящото производство до приключването с влязло в сила решение на висящото съдебно производство по т.д. № 1506/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, предявени от „Ф.К.Л.” АД, срещу „Е.Д.П.И.Г.” ЕООД, ЕИК: ****** като длъжник и Л.Д.П. - солидарен длъжник.

Ответникът поддържа, че от приложеното съдебно удостоверение по т.д. № 1506/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав, е видно, че вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 347/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Д. не са установени със сила на пресъдено нещо, като предявените искове за тяхното съдебно установяване са все още висящи, поради което овластяването на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството е преждевременно. Ответникът  се позовава и на постановеното съдебно решение по т.д. № 1506/2019г., съгласно което съдът е отхвърлил изцяло претенцията на Финансовата къща досежно неустойката в размер на от 89 358, 68 лв.

На второ място, ответникът счита иска за недопустим като преждевременно предявен, тъй като от страна на ЧСИ не е връчено изявление на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник.

Ответникът се позовава на съдебна практика, съгласно която искът по чл. 517, ал. 3 от ГПК е правен способ за защита на кредитора, който има изискуемо вземане към свой длъжник - съдружник в дружество с ограничена отговорност и е образувал изпълнително производство срещу длъжника за принудително удовлетворяване на вземането си. Предпоставките за предявяване на иска са посочени изчерпателно в текста на чл. 517, ал. 3 ГПК. Връчването на изявлението не води до прекратяване на ООД, но същото е предпоставка за бъдещото прекратяване. Поддържа се, че моментът, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника в ООД не е фиксиран в законовите разпоредби, но възприетото от съдебната практика е, че прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя на ООД.

На трето място, ответникът счита предявения иск за неоснователен, тъй като към 03.02.2021 г. (когато му е връчена исковата молба), на която дата той приема, че до него е стигнало изявлението за прекратяване на дружеството, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял, поради което и взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация. Такова вземане не е възникнало и към 07.11.2019 г., когато взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, както и към 23.11.2020 г. - датата на подаване на исковата молба.

Според ответника, от предназначението на иска по чл. 517 от ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът - взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружника, негов длъжник. Ако вземането на съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудително изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството на основание чл. 517, ал.4 от ГПК няма да се постигне желания от взискателя правен резултат - удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез изпълнение върху дружествения дял.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

 

            Ищецът „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ******, чрез адвокат К.Р. от САК, е депозирал на 31.03.2021 г. допълнителна искова молба. В същата е изразено становище по твърденията и исканията на ответната страна.

 

            Ответникът “Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез адв. Г.Г.– САК, е депозирал на 28.04.2021 г. отговор на допълнителната искова молба, в който заявява, че поддържа изцяло изложените съображения и доводи в основния отговор на исковата молба Взема отношение и по изложеното от ищцовото дружество в допълнителната му искова молба.

 

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от представения Изпълнителен лист от 20.05.2019 г., издаден по гр.д. № 20911/2019 г. по описа на СРС, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 20.05.2019 г., СРС, 45 с-в, е осъдил „Е.Д.П.И.Г. ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Л.Д.П., с адрес гр. София, ул. ******12 и Л.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, ЕИК ******, представлявано от А.Р.Г., с адрес: гр. София, бул. „******, сумата от 111 100,00 евро, която сума се равнява на сумата от 217 292,71 лв., представляваща главница по договор за заем от 08.10.2018 г., ведно със законна лихва от 11.04.2019 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 89 358,68 лв. за периода от 09.12.2018 г. до 27.01.2019 г. и 16 123,03 лв. разноски по делото, а именно: 6 133,03 лв. държавна такса и 9 990 лв. възнаграждение на адвокат.

Както се установява от Постановление на осн. чл. 517 ал. 4 от ГПК с изх. № 15501/07.11.2019 г., въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Г.Д., с peг. № 781, с район на действие СГС, по което длъжникът Л.Д.П., с ЕГН **********, е осъден да заплати на взискателя „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, ЕИК ****** сумата от 111 100 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 89 358,68 лв. неустойка; 16 123,03 лв. съдебни разноски; 9 990 лв. адвокатски хонорар по изп. дело, ведно с разноските по изпълнението.

За обезпечаване на вземането на взискателя, по негова молба и в съответствие с разпоредбите на чл. 517, ал. 4 ГПК на 19.07.2019 г. е наложен запор в Агенция по вписванията на дяловете на длъжника от „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД.

С молба вх. № 17617/06.11.2019 г. взискателят „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, ЕИК ******, чрез пълномощника си адв. К.Р., е поискал овластяване за предявяване на иск за прекратяване на дружеството, по която молба на осн. чл. 517, ал. 4 от ГПК, ЧСИ Г.Д. е овластил взискателя „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, ЕИК ******, да предяви иск пред СГС за прекратяване на „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******.

С Удостоверение с изх. № 11419/26.10.2020 г., ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, е удостоверил, че при него има образувано изпълнително дело № 20197810400347 по молба на "ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ" АД, с ЕИК ****** въз основа на изп. лист от 20.05.2019 г. на СРС, 45 състав, издаден по гр.д. № 20911/2019 г. срещу Л.Д.П., ЕГН ********** и „Е.Д.П.И.Г." ЕООД, ЕИК ******, за заплащане солидарно на сумата от 111 100 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 89 358,68 лв. неустойка; 16 123,03 лв. съдебни разноски; 9 990 лв. адвокатски хонорар по изп. дело, ведно с таксите и разноските по изпълнението. По изпълнителното дело са постъпили суми от запор трудово възнаграждение на длъжника Л.П.в размер на 14 681,39 лв., а от запор банкови сметки на длъжника „Е.Д.П.И.Т.“ ЕООД сума в размер на 2 942,84 лв. Предвид на горното, остатъкът от дълга към 23.10.2020 г. е в размер на: 217 292,71 лв. главница, 33 928,77 лв. законна лихва; 104 730,34 лв. неолихвяема сума и 6 401,78 лв.

 

С Решение № 260035 от 08.01.2021 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, по т. д. № 1506/2019 г. по описа на СГС, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ” АД, ЕИК ****** срещу „Е.Д.П.И.Г.” ЕООД, ЕИК ******, и Л.Д.П., ЕГН **********, че „Е.Д.П.И.Г.” ЕООД и Л.Д.П. дължат солидарно на „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ” АД на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 217 292, 71 лв., представляваща предоставената за временно ползване парична сума по договор за заем, сключен на 08.10.2018 г., между „Финансова къща Л.- ТМ” АД, като заемодател, „Е.Д.П.И.Г.” EООД, като заемател, и Л.Д.П., като солидарен длъжник, която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.04.2019 г. — датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЕН е предявеният от „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ” АД, ЕИК ******, против „Е.Д.П.И.Г.” ЕООД, ЕИК ******, и Л.Д.П., с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.Д.П.И.Г.” ЕООД и Л.Д.П. дължат солидарно на „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ” АД сумата 89 358, 68 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от 09.12.2018 г. до 27.01.2019 г., дължима за забавено плащане на главницата съгласно чл. 10 от договор за заем, сключен на 08.10.2018 г., между „Финансова къща Л.- ТМ” АД, като заемодател, „Е.Д.п.И.Г.” ЕООД, като заемател, и Л.Д.П., като солидарен длъжник. Осъдени са на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.Д.П.И.Г.” ЕООД и Л.Д.П. да заплатят НА „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ” АД сума в размер на 17 182, 70 лв., представляваща направени разноски по делото. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ” АД да заплати на Л.Д.П. сума в размер на 2 468, 08 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението е влязло в сила на 22.06.2023 г.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Договор за заем от 08.10.2018 г., сключен между „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, в качеството на заемодател, „Е.Д.П.И.Г. ЕООД, ЕИК ******, в качеството му на заемател и Л.Д.П., ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник; Молба за образуване на изпълнително дело с вх. № на ЧСИ Г.Д. 08886/13.06.2019 г., по изп. дело № 347/2019 г., от „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД; Справка от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на „Е.Д.П.И.Г. ЕООД, ЕИК ****** към 20.10.2020 г.; Съдебно удостоверение по т. д. № 1506/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI‑17 състав; Справка от ТРРЮЛНЦ за наложен запор върху дружествен дял по партидата на „Е.Д.П.И.Г. ЕООД.

 

С Удостоверение с изх. № 04088/08.04.2024 г., ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, е удостоверил, че при него има образувано изпълнително дело № 20197810400347 по молба на "ФИНАНСОВА КЪЩА Л.- ТМ" АД, ЕИК ******, чрез пълномощника си адв. К.Р. и въз основа на Изпълнителен лист от 20.05.2019 г. издаден по гр.д. № 20911/2019 г. на Районен съд – София, 45 състав срещу Л.Д.П. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 111 100 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019г. до окончателното й изплащане; 89 358,68 лв. неустойка; 16 123,03 лв. съдебни разноски; 9 990 лв. адвокатски хонорар по изп. дело, ведно с таксите и разноските по изпълнението. Към 08.04.2024 г. неудовлетвореният остатък от дълга по изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 е, както следва: 217 292, 71 лв.- главница; 119 256,16 лв. - законна лихва; 37 973,56 лв.  - неолихвяемо вземане; 8 025,31 лв. - такси и разноски.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК.

Предмет на процесния иск е упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ, а не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец,

Съгласно константната практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517, ал.4 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството. Ищец по иска е взискателят, а ответник - дружеството, чието прекратяване се иска. Търговското дружество не става длъжник на кредитора, а има качеството на трето задължено лице по смисъла на чл.507 и сл. от ГПК, което е осуетило изпълнението.

Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху всички дялове на длъжника/длъжниците; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне.

В производството по чл.517 ал.4 от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Доказателствата за това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист се ангажират в съответното изпълнително производство и въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го конституира като взискател. Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК, в което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като титуляр на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо, при предявен иск по чл.517 ал.4 от ГПК ищецът не следва да доказва материалноправната си легитимация на взискател в изпълнителното производство.

Само прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател, а в тази връзка и овластяването му за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК (Решение № 104/10.07.2014 г. по т.д. № 2144/2013 г. на ВКС, II т.о.).

В исковия  процес за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал.4 от ГПК не може да се разглежда и спорът за съществуването на вземането, чието принудително изпълнение се цели с предприетия изпълнителен способ (в този смисъл са Определение № 6/08.01.2010г. по ч.т.д № 401/2009 г. ТК, ІІ-отд.; Определение №86/04.02.2010 г. по ч.т.д № 903/2009 г. ТК, ІІ-отд.).

С нормата на чл. 517, ал. 4 от ГПК се регламентира за първи път изпълнението върху всички дялове на длъжника в търговското дружество. Т.е. касае се за специална хипотеза на изпълнение, която е приложима, когато изпълнението е насочено върху всички дялове на съдружник в дружеството (така в Определение № 733/11.12.2009г. по ч.т.д. № 811/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ – отд.), а последното от своя страна е възможно, когато принудителното изпълнение е за дълг на единствения съдружник в ЕООД; за общи задължения на всички съдружници в ООД; за общи задължения на всички неограничено отговорни съдружници в СД;

Именно във връзка с горепосоченото, искът по чл. 517, ал.4 от ГПК  няма за цел провеждане на принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника, за разлика от хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК . Това е така, тъй като нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК регламентира насочването на изпълнението върху дял на ограничено отговорен съдружник, т. е. в предметния му обхват са само случаите, при които към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение върху тях дяловете, формиращи капитала на дружеството с ограничена отговорност принадлежат на различни лица, но не и в случаите, при които длъжникът по изпълнението е едноличният собственик на капитала на дружеството, респективно – длъжници са всички съдружници за общи задължения към кредитора.

В този смисъл е налице и практическа разлика между двете хипотези - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517 от ГПК, състояща се в изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчено от съдебния изпълнител, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване и издаването на овластителното постановление след изтичане на относително определения 3-месечен срок от това, относима само в хипотезата на иска по чл. 517 ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното, допустимостта на иска с правно основание чл. 517, ал.4 ГПК изисква кумулативното наличие само на следните процесуални предпоставки, а именно: висящо изпълнително производство, в което ищецът е взискател; принудителното изпълнение  да е насочено спрямо всички дялове в дружеството; да е изпълнено условието на чл. 517, ал.1 от ГПК; както и да е налице нарочното овластяването на взискателя за предявяване на процесния иск. С оглед разпределението на доказателствената тежест, установяването на така посочените обстоятелства е възложено на ищцовата страна.

Предвид горното,  от събраните по делото писмени доказателства и от извършената справка по партидата на дружеството „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД в Търговски регистър към Агенция по вписванията, в производството се установява, че въз основа на Изпълнителен лист от 20.05.2019 г., по гр.д. № 20911/2019 г. по описа на СРС, 45 състав, издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Г.Д., с peг. № 781, с район на действие СГС. Взискател по това изпълнително дело е ищецът - „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, ЕИК ******, а солидарни длъжници са „Е.Д.П.И.Г. ЕООД, ЕИК ******, и Л.Д.П., който е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Принудителното изпълнение по делото е насочено върху дяловете на длъжника Л.Д.П. в ответното дружество, като 19.07.2019 г. е наложен запор върху тях, вписан в Агенция по вписванията по партидата на дружеството „Е.Д.П.И.Г. ЕООД, ЕИК ******. Предвид липсата на последвало удовлетворяване на вземанията, с Постановление с изх. № 15501/07.11.2019 г. взискателят е изрично овластен от съдебния изпълнител да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество.

Действително, за част от вземанията е налице решение по иска по чл.422 от ГПК (досежно неустойката), че не се дължат суми по издадения изпълнителен лист. За главницата обаче и разноските, съгласно посоченото по-горе съдебно решение, сумата се явява дължима и липсват доказателства, че е заплатена, в какъвто смисъл е Удостоверението на ЧСИ от 08.04.2024 г.

С оглед изложеното, Съдът приема, че са налице предпоставките за прекратяване на ответното дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК. По делото се установи, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по изпълнително дело № 20197810400347 по описа на по описа на ЧСИ Г.Д., с peг. № 781, с район на действие СГС, по което изпълнението е насочено върху  дяловете на длъжника Л.Д.П., които дялове представляват 100 % от капитала на ответното дружество. Наложен е запор върху тези дружествени дялове, който е вписан в ТР към АВ. Има нарочно постановление на съдебния изпълнител за изрично овластяване на ищеца  да предяви иск за прекратяване на дружеството.

Ответникът, съобразно носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от  ГПК, не ангажира доказателства, че е изплатил на взискателя вземането, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени.

Предвид изложеното, и тъй като в производството по чл.517, ал.4 ГПК се проверява само дали е висящо изпълнителното производство, има ли овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да заведе иска и дали до първото съдебно заседание ответникът по иска е представил доказателства за удовлетворяване изцяло на вземането на кредитора. В хипотезата на чл.517 ал.4 от ГПК не следва да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ и изискването за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжниците в дружеството. Тези изисквания не се прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на длъжника Не се и преценява съотношение между активи и пасиви по счетоводен баланс и възможността в ликвидационното производство да се удовлетвори кредитора. Последното е така, тъй като нормата на чл.517, ал.4 ГПК,  за разлика от хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК, няма за цел провеждане на принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е  основателен и следва да бъде уважен.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените в производството разноски. Искането е направено своевременно. Представен и е Списък по реда чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното извършване.

Предвид изложеното, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 520 лв., от които: 80 лв. – за заплатена държавна такса и 1 440 лв., възнаграждение за процесуално представителство.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 517 ал. 4 от ГПК ЕДНОЛИЧНО ООД с фирма „Е.Д.П.И.Г.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Д.П., ЕГН **********, по иска, предявен от  „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, бул. „******, представлявано от изпълнителния директор А.Г., чрез адвокат К.Р. от САК, с адрес ***, сграда вътрешен двор, ет. 4, против “Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя Л.Д.П., чрез адв. Г.Г.– САК, съдебен адрес:***,  във връзка с неизпълнено задължение на едноличния собственик на капитала на „Е.Д.П.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ****** - Л.Д.П., ЕГН ********** към „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.– ТМ“ АД, ЕИК ******, по Изпълнителен лист от 20.05.2019 г., издаден по гр.д. № 20911/2019 г. по описа на СРС, 45 състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК  и за събирането на което е висящо изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Г.Д., с peг. № 781, с район на действие СГС против длъжника Л.Д.П., ЕГН **********.

ОСЪЖДА „Е.Д.П.И.Г.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Ф.К.Л.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, бул. „******, представлявано от изпълнителния директор А.Г., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата, 1 520 лв. (хиляда петстотин и двадесет лева), представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОФИЦИАЛНО заверен препис от настоящото решение, след влизането му сила, да се изпрати на Търговски регистър към Агенция по вписванията за вписване и предприемане на действия по ликвидация.