Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........5.02........2009
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На....................................двадесет
и шести...януари.................................
През две хиляди и
девета година,..........в състав:
Председател: Г.В.
Членове:
........................
........................
При
секретаря................Д.С.......................и в присъствието на
Прокурора...............................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.В...................................гр.д.№
1708
за 2007
година............................................................................................
Производството по делото е във фаза след допускане
на делбата.
С влязло в сила решение № 40/23.01.2008 г.,
постановено по гр.дело № 1708/2007 г., ЯРС е допуснал делба между Г.Ф., К.Ж. и А.Ф.
при равни квоти по отношение на съсобствен им по наследство недвижим имот в
гр.Ямбол, състоящ се от 1/2 ид.част от дворно място, жилищна сграда от 67 кв.м,
гараж от 22 кв.м и право на надстрояване на жилищната сграда с трети етаж.
В срока по чл.288 ал.5 от ГПК искане за възлагане
на допуснатия до делба недвижим имот е направил единствено ответника А.Ф.
поради това, че той и семейството му отпреди
Ищците чрез своя пълномощник не оспорват искането
за възлагане направено от ответника и не възразяват, а потвърждават
обстоятелството, че същият винаги е живял в имота, включително и към смъртта на
двамата наследодатели и няма друго жилище.
В хода на производството ответникът е посочил, че
направеното от него искане за възлагане на имота се отнася не за целия имот в
случай, че от експертизите по делото се установи, че същият е реално поделяем.
Искания по сметките страните не са заявили.
От назначената първоначално съдебно-техническа
експертиза се установява, че пазарната стойност на имота е 76 000 лв., а
състоянието, в което се намира с така обособените помещения в двуетажната
жилищна сграда не могат да се обособят две самостоятелни жилища, като дворното
място също е неподеляемо. Сградата, която е узаконена като гараж, така както е
построена не може да се ползва като гараж, същата е с обособени две помещения с
преддверие и се ползва като обслужваща стопанска постройка.
Тъй като ответникът оспори заключението на вещото
лице, както относно стойността, така и относно поделяемостта на имота, по
делото бе назначена и изслушана тройна съдебно-техническа експертиза. По тази
експертиза вещите лица дават заключение, че пазарната стойност на делбения имот
е 81 760 лв. и в тази стойност се включва 1/2 ид.част от дворно място,
двуетажна жилищна сграда изградена в същото, право на надстрояване и гараж /стопанска
постройка/. По отношение на сградата гараж, вещите лица от тройната експертиза
също заявяват, че тя по начин на ползване представлява допълващо застрояване –
помощна сграда лятна кухня. Тази сграда е лишена от достъп за кола от улицата и
не може да се използва за гараж. В същото време не отговаря и на изискванията
за постоянно жилищно обитаване. Тройната експертиза предлага варианти за реална
поделяемост на имота, при които се обособяват три дяла по следния начин: два от
дяловете се състоят от по един етаж от жилищната сграда, заедно с 83,07/553 ид.части
от дворното място и съсобствено ползване на стопанската постройка, а третият
дял се състои от право на надстрояване на трети етаж от жилищната сграда със
същата част от дворното място и съсобствено ползване на стопанската постройка.
Това заключение бе оспорено от ищцовата страна и
по тяхно искане бе назначена повторна тройна съдебно-техническа експертиза. По
тази експертиза вещите лица дават заключение относно поделяемостта на имота, че
в настоящото състояние процесният имот не позволява обособяване на две
самостоятелни жилища. След извършване на проектиране и преустройство по реда на
ЗУТ могат да се обособят две самостоятелни жилища, което обаче ще е свързано
със значителни по стойност СМР. Вещите лица посочват в заключението си, че на
всеки от двата етажа има жилищни помещения, но има кухня само на първия етаж и
една баня-тоалетна на втория етаж, разположена точно над кухнята от първия
етаж. В жилищната сграда липсва складово помещение, но като складова площ се
ползва стопанската сграда в двора. Принципно е възможно обособяване на две
самостоятелни жилища след извършване на инвестиционно проектиране по реда на ЗУТ,
при което да се обособи помещение за баня-тоалетна на първи етаж под съществуващата
баня на втори етаж след промяна в трасето на канализацията или част от площта
на едната от двете жилищни стаи и на двата етажа да се използва за обособяване
на баня-тоалетна. И в двата случая складовите площи ще бъдат в двора, както и
се налага изграждането на изцяло нова В и К инсталация на сградата със
заустване на канализацията в уличната мрежа.
Ответникът оспори това заключение на последната
тройна експертиза, включително и по отношение на участието на в.л.Д. дала
заключение по първата единична експертиза. Съдът не възприема възражението на
ответника относно участието на в.л.Д. в състава на последната тройна експертиза,
тъй като на първо място ответникът не е посочил изрично, че не желае участието
на това вещо лице при изготвяне на експертизата, а от друга страна съдът счита,
че с участието си в.л.Д. не би могла да повлияе на останалите две вещи лица, а
това, че е изготвила първоначалното заключение сочи единствено на
обстоятелството, че е най-добре запозната с вида и състоянието на имота. По
тези съображения съдът приема заключението на повторната тройна експертиза като
годно доказателство по делото, с оглед компетентното му и обективно изготвяне,
съобразено с всички относими към случая доказателства и нормативна уредба.
Именно имайки предвид това заключение, съдът
приема, че процесният недвижим имот е реално неподеляем, както по отношение на
собствените му технически параметри и невъзможността за обособяване на две
самостоятелни жилища без значителни по стойност СМР, така и по отношение на
броя на страните участващи в делбеното производство. Дори да беше възможно
реално обособяване на две самостоятелни жилища от сградата няма възможност за
приключване на делбата по този начин при положение, че съделителите са трима с
равни квоти и третият предложен дял се състои от право на надстрояване, идеална
част от дворно място и съсобствено ползване на стопанската постройка.
Обособяването по този начин на реални дялове е в противоречие с принципа за
справедливо приключване на делбеното производство с получаване на реален дял на
всеки от съделителите. Съдът не възприема предложените от вещите лица варианти
за три дяла поради неравностойността на дяловете съпоставена на равностойността
на квотите и съделителите и в този смисъл счита, че настоящото делбено
производство не може да приключи с разпределяне на дялове по чл.292 от ГПК,
каквото е последното желание на ответника.Това разпределение е неприложимо и
поради обстоятелството, че единственият желаещ възлагане на имота в неговата
цялост или част от него е ответника, а при нежеланието на останалите двама
съделители да получат реална част от недвижимия имот, съдът с решението си не
може да им натрапи такава.
При това положение съдът счита, че производството
следва да приключи, като на ответника бъде възложен процесния недвижим имот,
съобразно направеното от него искане за възлагане, неоспорено от останалите
двама съделители. Налице е хипотезата на чл.288 ал.3 от ГПК, а именно делбеният
имот е неподеляем, същият представлява жилище и съделителят, който желае
неговото възлагане при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище. Това бяха изложените от ответника обстоятелства, обосноваващи
искането му за възлагане и тези обстоятелства не бяха оспорени от ищците, а
напротив бяха потвърдени, поради което съдът ги възприема за доказани.
При този изход на делото, след като на ответника
се възлага целия недвижим имот, същия следва да бъде осъден да заплати на
ищците за уравнение на дяловете по 27 253,33 лв. Съдът намира за неоснователно
искането на ищците за произнасяне по въпроса относно вписване на възбрана върху
имота до изплащане на уравнението. Такава възможност законодателят действително
е предвидил в чл.288 ал.4 от ГПК, но тя е предоставена на заинтересованата
страна и не е обвързана от произнасяне на съда в тази насока, поради което
съдът намира това искане за неоснователно.
На основание изложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА на основание чл.288 ал.3 от ГПК на А.П.Ф. ЕГН **********
*** следния недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, представляващ 1/2 ид.част от дворно
място от 553 кв.м, представляващо поземлен имот № 87374.558.10 по кадастралната
карта на града, при граници имоти с №№ 87374.558.9, 87374.558.4, 87374.558.8,
87374.558.11 и 87374.558.14, ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда с площ от 67 кв.м с идентификатор № 87374.558.10.2 и гараж /стопанска
постройка/ с площ от 22 кв.м с идентификатор № 87374.558.10.3, както и правото
на надстрояване на жилищната страда с трети етаж с пазарна стойност на целия
имот 81 760 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.288 ал.6 от ГПК А.П.Ф. да заплати
на Г.П.Ф. ЕГН ********** и на К.П.Ж. ЕГН **********,***, к-с ”Златен рог” бл.3
ет.8 ап.42 за уравнение на дяловете сумата по 27 253.33 лв., ведно със
законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за
възлагане.
ОСЪЖДА Г.П.Ф., К.П.Ж. и А.П.Ф., тримата с посочени данни
да заплатят ДТ по 1090.13 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред
ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: