№ 8
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503000 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 30.06.2020г по гр.д. № 12792/2019г СГС, ГО, І-22 състав е осъдил
Гаранционен фонд да заплати на И. И. К. сумата от 5 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 7809лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди претърпени от ПТП, реализирано на 05.01.2017г от водач на лек
автомобил, за който не е била сключена валидна застраховка ГОА, на осн. чл.557, ал.1,
т.2,б“а“ от КЗ, като е отхвърлил предявените искове до техните пълни претендирани
размери. С решението си съдът е възложил разноските по делото , съобразно изхода от
спора.
Решението на СГС е постановено при участието на трето лице- помагач на ГФ- К.
В..
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна част,
както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 12 000лв.
1
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И. К., представляван
от адв. Ч. в отхвърлителната част по предявения иск за неимуществени вреди за сумата
над 5 000лв до 12 000лв, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че
неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е занижено,
несъобразено с установените , претърпени от ищеца , вреди. Поддържа, че неправилно
СГС е тълкувал доказателства по делото , че не е съобразил всички относими към
размера на обезщетението обстоятелства, че не е съобразил тежестта и
продължителността на вредите, претърпени от ищеца.Обжалва решението на СГС и в
частта, с която на ищеца е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва ,
считано от 31.08.2017г върху обезщетението за неимуществени вреди и от 21.12.2017г
– върху главницата за имуществени вреди до окончателното изплащане на сумите.
Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
ново, с което предявеният иск да бъде уважен за сумата от 12 000лв, ведно със
законната лихва върху двете главници от посочените дати . Претендира разноските ,
направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът Гаранционен фонд и третото лице-негов помагач К. В.,
представлявана от адв. Н. депозират писмени отговори, с които оспорват въззивната
жалба. Считат, че присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди е
справедливо и съобразено с всички доказателства по делото.
В о.с.з. главните страни не се представляват.
ВъззивникътИ. К. депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата
си и моли същата да бъде изцяло уважена. Претендира разноски, за които представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд депозира писмена молба, с която
заявява,че оспорва жалбата . Моли да й бъде присъдено юрк. възнаграждение по
делото.
Третото лице помагач К. В. се представлява от адв. Н., който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли решението на СГС да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80
от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени от въззивниците в
техните въззивни жалби и следва да бъде отменено .
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2,б”а” КЗ безвиновната отговорност на
ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при
наличието на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на
Република България от моторно превозно средство , за което няма сключена
задължителна застраховка ГО и от него да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. За да се ангажира
отговорността на Фонда следва да се установи по делото, че водач, чиято ГО не е
застрахована е причинил увреждането на пострадалото лице деликтно.
Т.е. следва да се установи,че водачът на МПС без ЗЗГОА е причинил виновно и
противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка
между поведението на водача и вредите на пострадалото лице, така и размера на
обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязло в сила първоинстанционно решение по делото /решението на СГС е
необжалвано и влязло в сила в осъдителната си част за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди на процесното основание / е установено със
сила на пресъдено нещо за страните и за съда, че ответникът отговаря на процесното
основание за причинените на ищеца вреди от процесното ПТП. Следователно между
страните по делото и за съда е установено по непротиворечив и обвързващ начин, че
Гаранционен фонд дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите,
претърпени при ПТП на 05.01.2017г, като причинени от водач на МПС без застраховка
ГО на територията на страната.
3
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на ищеца, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че пострадалият И. К. е бил на 19 години към момента
на ПТП.
Установява се от изслушаната по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р С. и
неоспорена от страните, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръден
кош и контузия на дясна колянна става. Според вещото лице за период от около
седмица ищецът е изпитвал болки със среден интензитет, след което болките са имали
затихващ характер. Лечението е било консервативно – прием на обезболяващи и
противооточни медикаменти. Срока на възстановяване е около 20 дни. Вещото лице
сочи,че към момента на извършения личен преглед – 20.09.2018г ищецът е съобщил,
че продължава да изпитва болки в двете колена при натоварване. Имал запазен обем на
движение на двете раменни и коленни стави. Според вещото лице не са били
установени трайни последици от получените увреждания при процесното ПТП.
Според съдебно-психиатричната експертиза , изготвена от в.л. д-р Р. ,
неоспорена от страните ищецът е млад, психично здрав. Според вещото лице
претърпяното ПТП не се е отразило върху психичното му състояние, не се е наложило
да търси специализирана психиатрична или психологична помощ. След инцидента
известно време е имал опасения и е избягвал да шофира, но постепенно го е преодолял.
В о.с.з. на 09.06.2020г са разпитани свидетелите К. - баща на ищеца и Б., от
чиито показания съдът установява, че след ПТП ищецът е бил в лошо състояние, имал
травми – по гърдите и коленете, приемал болкоуспокояващи. Според свид. К. ищецът
се оплаквал от болки във врата, било му е трудно да се оправя сам. Според този
свидетел ищецът се е променил, затворил се, не говорел много, не искал да гледа
телевизия, има страх от шофиране. Според свид. Б. ищецът се оплаквал първоначално
от болки в гърдите и коленете. След около две седмици след инцидента започнали да
излизат, но само пеша. Свидетелят установява,че когато шофира ищецът е притеснен,
не можел да се отпусне.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелите установяват
факти, които са възприели и техните показания са взаимно подкрепящи се , както и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед установеното – възрастта на ищеца, предполагаща по-бързо
възстановяване, като съобрази претърпените увреждания- контузия на гръдния кош и
4
дясна колянна става, като взе предвид възстановителния период, изпитваните
първоначално болки със среден интензитет, изпитания нормален за ситуацията стрес от
настъпилото ПТП , при ищеца изразен и в страх от шофиране съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 10 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобразят както момента на настъпване на увреждането- в случая
м.01.2017г , така и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и
спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимото
се по справедливост обезщетение за вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната , конкретните икономически условия, доколкото обезщетението не следва да
служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът, в настоящия си състав, намира,че предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 10 000лв, над която следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва върху главниците
По делото се установява, че ответникът ГФ е би сезиран с искане от страна на
настоящият ищец за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 12.06.2017г
и е постановил отказ на 31.08.2017г, както и че на 06.10.2017г е бил сезиран с
претенция за заплащане на имуществени вреди и е постановил отказ на 21.12.2017г. Не
се установява по делото ГФ да е изисквал от претендиращия обезщетение да представя
някакви документи по преписките.
Съгласно чл. 558,ал.1, изр. последно от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за
забава по реда на чл.497 от КЗ.
По силата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3/т.1/ или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 , освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
От ангажираните в процеса доказателства не се установи ответникът да е изисквал
от ищеца писмени доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, респ. последният да не
ги е представил, поради което т.1 от цитираната разпоредба е неприложима в случая.
Приложение намира т.2 от чл.497,ал.2 от КЗ съгласно която с изтичането на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът изпада в забава и от този момент
дължи лихви за забава. Това е крайният момент на изпадане в забава на ответникът,
ако той не се е произнесъл по искането на претендиращия обезщетение. В случая, в
5
рамките на срока Гаранционен фонд има постановени откази за изплащане на
обезщетение. С тези откази , в рамките на срока , ГФ се произнася по искането и
поставя край на висящността на претенцията за заплащане на обезщетение пред себе
си. Ето защо, в тези случаи няма нужда да се чака изтичането на тримесечния срок, тъй
като ГФ се е произнесъл по същесвото на искането с отказ. Обезщетението за забава в
този случай следва да се присъди от момента на произнасянето на ответника или това
са датите 31.08.2017г по отношение на претенцията за неимуществени вреди и
21.12.2017г по отношение претенцията за имуществени вреди.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
сумата над 5 000лв до 10 000лв и в тази част искът следва да бъде уважен. Решението
следва да бъде отмемено и в частта, с която исканията за присъждане на законна лихва
са отхвърлени за периода от 31.08.2017г до 25.02.2018г по отношение на претенцията
за неимуществени вреди и от 21.12.2017г до 25.02.2018г по отношение претенцията за
имуществени вреди и в тази част исканията за присъждане на законна лихва следва да
бъдат уважени. В останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от още 279.02лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 200лв и
разноски от още 50лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищеца е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 172.92лв.
Гаранционен фонд, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 100лв.
На ищеца пред настоящата инстанция се дължат разноски от 582.86лв , от общо
претендирани 816лв.
На ответника се дължи възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 50 лв.
6
На осн. чл.78,ал.10 от ГПК на третото лице- помагач разноски не се присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3886 от 30.06.2020г , постановено по гр.д. №
12792/2019г на Софийски градски съд , ГО, І-22 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от И. И. К. против Гаранционен фонд за сумата от 5 000лв до
10 000лв- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която
е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за периода от 31.08.2017г до
25.02.2018г по отношение на претенцията за неимуществени вреди и от 21.12.2017г до
25.02.2018г по отношение претенцията за имуществени вреди, както и в частта , с която
И. И. К. е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 172.92лв и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати на И. И. К. с ЕГН
********** сумата от още 5 000лв, представляващи разликата между присъдените
5 000лв и дължимите се 10 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 05.01.2017г, на осн. чл. 557,ал.1,т.2,б”а” от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 31.08.2017г до окончателното й изплащане, както и да
заплати законна лихва върху главницата от 5 000лв за периода от 31.08.2017г до
25.02.2018г и да заплати законна лихва върху главницата от 7809лв за периода от
21.12.2017г до 25.02.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3886 от 30.06.2020г , постановено по гр.д. №
12792/2019г на Софийски градски съд , ГО, І-22 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати на И. И. К. с ЕГН
********** сумата от още 279.02лв- разноски , направени пред СГС, както и сумата от
582.86лв- разноски, направени пред САС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 250лв- държавна такса и съдебно деловодни разноски, а по
сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 100лв- държавна такса за въззивното
производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. К. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд с ЕИК
********* разноски , направени пред настоящата инстанция в размер на 50лв- на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
7
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8