Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Гр. Перник, 08.08.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 268 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 219, ал. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Г.Й., с адрес: *** против
обективиран в Писмо с изх. № 22/ТР-1642-1 от 30.05.2022 година отказ на главен
архитект на община Перник да издаде Удостоверение за търпимост за жилищна
сграда, построена в имот УПИ ХIV-***, кв. 307 по
плана на град Перник, кв. ***с идентификатор **със ЗП-53 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна по КК и КР- Перник, с адрес: гр.
Перник, ул. „***“ № 11.
Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и
незаконосъобразен. Същият е немотивиран, съобразно представените към
заявлението документи и необоснован от фактическа и правна страна. Иска същият
да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на 15.07.2022 година,
жалбоподателят В.Г.Й., редовно призован се явява лично. Пледира жалбата да се
уважи.
Ответникът по жалбата-главен архитект на Община Перник,
редовно призован, в проведеното съдебно заседание на 15.07.2022 година за
представител изпраща адвокат А. А.**, от Адвокатска колегия-Перник. Оспорва
жалбата и пледира да се постанови решение, с което да се остави жалбата без
уважение. Излага доводи за законосъобразност на оспорвания акт. Не заявява
претенция за присъждане на разноски.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административният орган е започнало
по заявление вх. № 22/ТР-1642 от 28.03.2022 година /лист 7/, подадено от В.Г.Й.
за издаване на удостоверение за търпимост на строеж за „Жилищна сграда-еднофамилна,
двуетажна къща с идентификатор 55871.508.48.1, находяща се в УПИ ХIV-***, кв. 307 по плана на град Перник, която се намира на адрес: ул. „***“ №
11, кв. Пригаров район, гр. Перник.
Към заявлението са приложени нотариален акт № 172, том I, дело № 422/1985 година
на нотариус при Пернишки районен съд,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, рег. № 739, дело № 22 от 26.02.2021 година, издаден от нотариус с район
на действие Районен съд-Перник; декларация от А.С.С. и Р.С.И. за годината на
изграждане на строежа /лист 12/ и декларация от А.Г.З.за липса на претенции с извършеното
строителство на процесната сграда /лист 13/. Към заявлението са представени също и комбинирана скица за пълна
и частична идентичност и скица за поземлен имот № 15-102096-01.02.2022 година,
издадена от длъжностно лице при СГКК-Перник. Представено е и конструктивно становище от 20.03.2022 година,
издадено от инж. Н.Е./лист 17/.
По заявлението главен архитект на община Перник е постановил
отказ да се издаде Удостоверение за търпимост. Приел е, че не е налице
търпимост на строежа по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, защото жилищната сграда е застрашена от самосрутване,
вредна е в санитарно-хигиенно отношение, опасна е здравето и живота на
обитателите и е негодна за ползване, както и не отговаря на изискванията, които
са посочени в чл. 169, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ. Посочил е, че удостоверение
се издава за цялата сграда, а не за части от нея, като премахването на втория
етаж, така както е посочено в конструктивното становище би застрашило цялата
сграда.
Срещу обективирания в писмо изх. № № 22/ТР-1642-1 от
30.05.2022 година отказ на главен архитект на община Перник е депозирана жалба
от В.Й., по която е образувано настоящето производство.
Горната фактическа обстановка се възприе от представените
документи съдържащи се в административната преписка, които са приети като годни
доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд-Перник, като извърши проверка по реда на чл.168,ал.1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основание по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от
легитимирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният
отказ, по отношение на процесния
строеж, е издаден от компетентен орган. Съгласно § 16, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ,
удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, като съгласно чл. 145 от ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и
одобряват от главния архитект на общината. С оглед на това главният архитект на
общината е органът, който притежава необходимата компетентност да издаде или да
откаже да издаде удостоверение за търпимост по §16 от ЗУТ. Въз основа на
изложеното съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен
орган, поради което не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК.
Актът е
издаден при спазване на изискванията за писмена форма. Формално отговаря на чл.
59, ал. 2 от АПК, но е немотивиран. В съдържанието му не се откриват
фактически основания за постановения отказ да признае процесната сграда за
търпим строеж. Налице е основанието по чл.
146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения акт - неспазване на установената от
закона форма.
Наред с горното се приема, че е допуснато и
съществено процесуално нарушение на административно производствените правила,
което е рефлектирало и върху материалната незаконосъобразност на отказа. Това е
така, защото органът въобще не е изследвал предпоставките за търпимост на
строежа, нито е анализирал представените от настоящия жалбоподател
доказателства, свързани с годината на изграждане на строежа и приложимият
закон.
Отказът е незаконосъобразен, тъй като не са изследвани предпоставките по §16 от ПР на ЗУТ за издаване
на исканото удостоверение за търпимост и в него не се
съдържат фактически обстоятелства за строежа.
Предмет на производството, което е предвидено в
разпоредбата на §16 от ЗУТ е снабдяването на собственика на строежа или част от
строежа с удостоверителни документи, позволявайки му да превъзмогне забраната,
установена в същата норма за разпореждане с незаконно построено недвижимо
имущество. Това производство само по себе си е особен вид административна услуга,
при която заявлението на инициатора, което се явява заинтересовано лице
определя и предмета на обследването.
Предмет на заявлението в проведеното административно
производство, според заявеното от страна на жалбоподателя е цялата жилищна
сграда, която е определена като еднофамилна и двуетажна. От това следва, че
жалбоподателят претендира да не притежава издадено разрешително за строеж,
респ. издавани строителни книжа за цялото жилище и по тази причина е поискал да
му бъде издадено Удостоверение за търпимост на строежа, в случая касаещо цялата
жилищна сграда. В отказът е напълно неясно, за кои части на сградата е прието,
че се иска издаване на удостоверение за търпимост.
Оспореният отказ не съдържа фактически обстоятелства за строежа, относими
към периода на построяването му. Органът е бил длъжен да събере и анализира доказателства
за действалия застроителен и регулационен план на гр. Перник към годината на
изграждане на строежа, както и за относимите към него правила и нормативи,
допускащи или не извършването на такъв строеж – жилищна сграда. При
неустановяване на фактите по този въпрос, се приема, че отказът не съдържа
мотиви досежно наличието на едно от алтернативно посочените в §
16, ал. 1, предл. първо от ПР на ЗУТ условие за издаване на удостоверение
за търпимост. Следва да се отбележи, че няма и изложени мотиви и по предл. второ § 16, ал. 1, касаещи
допустимостта на строежа по сега действащия ПУП на гр. Перник.
От представените доказателства се следва, че процесната сграда е
изградена през периода от 1939г. до 1945
година, поради което намира приложение разпоредбата на §16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ,
съгласно, която „строежи, изградени до 7 април 1987 година, за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, които са действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими“. Законодателят е установил няколко предпоставки, които трябва да са
налице, за да бъде осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба, а
те са: строежът да е бил завършен към датата 7 април 1987 година, за него да
няма одобрени строителни книжа и да е бил допустим по действащите тогава
градоустройствени планове и едновременно с това да е бил допустим по
разпоредбите за устройство на територията, които са действали към момента на
довършването му, или по действащите към настоящият момент такива нормативи. Следователно разпоредбата въвежда две
алтернативни изисквания и наличието на едно от тях е основание строежът да се
приеме за търпим.
В
обжалвания отказ не са изследвани предпоставките за търпимост, както и не са
изложени относими мотиви към преценката за търпимост. При стриктното тълкуване на разпоредбата на §16, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ се стига до извода, че разглежданата процедура за установяване
на търпимост на строежа касае само и единствено урбаниризаните територии, т.е.
това са населените места и селищните образувания, а това е така, защото
необходимо и неизменно условие за признаване на търпимостта им е те да са били
допустими по тогава действащите подробни градоустройствени планове. С оглед
годината на изграждане на сградата е
бил в сила Законъ за благоустройството на населените места, обн., Държавенъ вестникъ,
бр. 117 от 31.05.1941 г.. Съгласно него са се изготвяли общи градоустройствени
планове определящи месторазположението
на различните държавни, общински и обществени строежи и на терените за
държавни, общински и обществени нужди; начините за застояване на отделните
части, зони, квартали и улици и пр., съгласно чл. 11, а урегулирането на
населените места се е извършвало чрез улично-регулационни и дворищно-регулационни
планове, съобразно целите на градоустройството (чл. 5). Всички строителни правила (алинея II) за застрояване
на сгради в тези населени места са се
определяли с общите градоустройствени планове, съгласно чл. 171.
Видно от това и изхождайки от чл. 1 на закона се следва, че общите
градоустройстевни планове са били задължителни за всички населени места с
повече от 20000 жители, както и за всички индустриални квартали, предградия,
лечебни и почивни места, железопътни гари, и др., в или извън строителните граници на
населените места. Следователно, за да е налице предпоставката „допустимост“ по
подробния градоустройствен план, то следва да се касае първо за строеж, находящ
се в населеното място по смисъла на ЗБНМ. За този строеж на следващо място не трябва да
е имало одобрени строителни книжа.
В отказът е посочено
единствено, че сградата е разположена на вътрешната регулационна граница с УПИ ХІ-4396, кв. 307 по плана на кв. Пригаров
район, но това не я прави нетърпим строеж към момента на строителството
доколкото застрояването на сградите, с оглед на разположението им, може да
бъде: сключено, групово, редово, свободно и верижно. Сключено застрояване е
това, при което сградите се разполагат долепено една до друга, съгласно чл. 173
от ЗБНМ. Липсват изложени мотиви относно предвижданията на плана, към момента
на изграждане на строежа.
В отказът е посочено, че
действащият застроителен план за УПИ ХIV-*** и УПИ ХІ-4396, кв. 307 по плана на кв. ***е
предвидено „свързано застрояване“, съгласно пар. 5, т. 22 от ДР на ЗУТ.
Следователно и към момента на изграждане е допустимо изграждане, а и към настоящия момент процесната постройка като изградена на
вътрешно регулационната линия е допустима за изграждане.
Следователно необсъждането на предпоставките по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ от страна на
административния орган не може да бъде преодоляно от съда, тъй като съдът дължи
проверка законосъобразността на оспорения акт, на основанията, на които е
издаден. Съдът не може да допълва акта, с мотиви, които органът не е изложил и
не е имал предвид.
Изложеното в отказа, касаещо техническите изисквания
към строежа, предмет на обследването не се споделя. Разпоредбата на §16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ изрично посочва предпоставките, при наличие на които следва да се
приеме, че строежът е търпим, като §16, ал.
1 от ПР на ЗУТ не въвежда изискване за
съответствие на строежа с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, която
разпоредба въвежда изисквания към тяхното състояние. §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
предвижда изследване на съответствието на строежа с предвижданията на ПУП и
правилата и нормите по устройство на територията, а не относно правилата и
нормите относно проектирането, изпълнението и поддържането на строежите. Следователно разпоредбата на чл. 169
от ЗУТ не намира приложение в
настоящото производство. В тази връзка е решение № 6148 от 22.06.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 2346/2022 г. Разпоредбата
на чл. 169 от ЗУТ е релевантна, но когато се касае за процедура регламентирана в чл. 195 и
сл. от ЗУТ, касаеща „Премахване на негодни за ползване или застрашаващи
сигурността строежи“. Съдът следва да отбележи, че от представеното чрез
административната преписка заверено копие на Решение № 107 от 14.05.2021 година на Административен съд-
Перник по адм. дело № 149 по описа за 2021 година на Административен съд-Перник
се установява, че във връзка с процесният имот е налице издадена Заповед № 1416
от 11.09.2012 година на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 195, ал.
3 и ал. 6 от ЗУТ е разпредено премахване на жилищната сграда. Именно разпоредбата
на чл. 169 от ЗУТ е релевантна в производството по чл. 195 от ЗУТ. С оглед на
това отказът, позоваващ се на чл. 169 от ЗУТ не може да послужи като основание
да бъде отказано издаването на удостоверение за търпимост.
Само по себе си удостоверението за търпимост има
единствено удостоверителна сила и то единствено досежно нотариално
охранителното производство за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността
върху строежа. В случая от доказателствата по делото се приема, че същото е
необходимо именно във връзка с нотариално производство.
Въз основа на изложеното се приема, че отказът за
издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж е незаконосъобразен,
поради наличие на отменителните основания по чл.
146, т. 2, т.
3 и т. 4 от АПК. След отмяната на отказа,
съгласно чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на
административния орган, който следва да установи наличието или отсъствието на
предпоставките на приложимия материален закон по нормата на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ и надлежно да мотивира своя акт.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на направени по делото
съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр.
с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Й. обективиран в писмо изх. № 22/ТР-1642-1
от 30.05.2022 година отказ на главен архитект на община Перник за издаване на
удостоверение за търпимост, за жилищна сграда, построена в имот УПИ ХIV-***, кв. 307 по плана на град Перник, кв. ***с идентификатор **със ЗП-53
кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, двуетажна по
КК и КР-Перник, с адрес: гр. Перник, ул. *** № 11.
ИЗПРАЩА делото като преписка на главния архитект на
община Перник за ново произнасяне по заявление с вх. № 22/ТР-1642/ 28.03.2022
година на В.Г.Й., съгласно дадените указания по прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 - дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия: /п/