Р Е Ш Е Н И Е № 273
гр. ВРАЦА, 15.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 07.08.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл.с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 342 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 6866/09.05.19 г. от И.М.М. ***
с ЕГН ********** срещу решение на районен съд гр. Враца № 362/25.04.19 г.
постановено по гр. дело № 471/19 г. по описа на същия съд, с което районен съд
е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от въззивника И.М. срещу работодателя
районна прокуратура гр. Мездра обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1-3 от КТ във вр. с
дисциплинарното му уволнение за изпълняваната длъжност "***"
извършено със заповед № 164/12.11.18 г. на адм. ръководител на районна
прокуратура гр. Мездра.
В жалбата се развиват оплаквания, за допуснати от районен съд нарушения
на императивни норми на КТ, доколкото първостепенният съд приел, че е спазен
чл. 193 от КТ въпреки, че според въззивника М. това не е така - работодателят
не е изискал от него писмени обяснения отделно за всяко едно от процесните
дисциплинарни нарушения описани в заповедта за уволнение. Работодателят бил
длъжен да проведе дисциплинарно производство за всяко от дисциплинарните
нарушения, за които е наложил процесното наказание уволнение и в тази връзка да
изиска обяснения по чл. 193 от КТ. И тъй като това не е сторено, според
въззивника заповедта за неговото уволнение подлежала на отмяна без да се гледа
по същество. На следващо място, той намира, че при индивидуализация на
наложеното му наказание, неправилно районен съд коментирал и се позовал на
предходни негови дисциплинарни наказания наложени със заповеди 86/04.07.17 г. и
№ 101/15.08.17 г., доколкото според нормата на чл. 197, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се заличават с изтичане на една година от налагането
им. Жалбоподателят намира, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като
не е посочено четирите негови деяния какви дисциплинарни нарушения
осъществяват. Въззивникът навежда доводи, че районен съд е допуснал нарушения
на чл. 190, ал. 2 и чл. 189 от КТ и не е индивидуализирал наложеното му
наказание, тъй като неправилно ценил показанията на разпитаните свидетели
прокурори в РП гр. Мездра, които показания били в противоречие с данните от
трудовото му досие, от което се установявало, че няма наложени наказания. За да
приеме, че той е извършил процесните нарушения на трудовата дисциплина, районен
съд не обсъдил и не съобразил характера на трудовите му задължения и факта, че
районна прокуратура гр. Мездра се помещава в две сгради, който факт бил
установен безспорно в процеса. Въззивникът твърди, че в противоречие със
събраните доказателства, първостепенният съд приел, че той е бил в нетрезво
състояние на работното си място. Според него, "това човек да мирише на
алкохол и да е употребил алкохол" са две различни неща. Единственият начин
да се установи употребата на алкохол бил тест с дрегер, кръвна проба или
експертиза, а по делото нямало доказателства да са ползвани на такива средства.
Въззивникът оспорва да е извършил нарушение на тр. дисциплина на 26.09.18 г.,
изразяващо се в това, че не е донесъл едно нак. дело и друга кореспонденция на
прокурор К., тъй като по делото нямало събрани
доказателства в тази връзка. Не бил представен писмен документ, че му е
възложено да пренесе и достави делото и друга
кореспонденция на тази дата, а показанията на разпитаните по делото
прокурори работещи в РП гр. Мездра не били са достатъчни. Жалбоподателят М.
намира също, че решението на районен съд е незаконосъобразно, тъй като според
него не била преодоляна закрилата, с която се ползвал по чл. 333 от КТ, като
страдащ от болести /диабет и чернодробна болест/ в приложното поле на Наредба №
5/20.02.87 г., тъй като по делото не било доказано, че е спазена нормата на чл.
333, ал. 2 от КТ и е взето мнението на ТЕЛК във вр. с уволнението му.
При заявените оплаквания, въззивникът моли настоящата инстанция за отмяна
на атакувания акт и реши спора по същество с уважаване изцяло на предявените от
него искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Няма искане за
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът работодател РП гр. Мездра, чрез юрисконсулт Ц.М., представя
отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли решението на районен съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Страните не заявяват доказателствени искания към настоящата инстанция.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства, включително и
назначената от настоящата инстанция експертиза за изясняване на релевантни
обстоятелства по приложение императивната норма на чл. 333 от КТ, както и
доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
В рамките на проверката по чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира
атакуваното първоинстанционно решение на районен съд за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, според окръжен съд въззивнита жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящият жалбоподател И.М. е предявил пред районен съд гр. Мездра
срещу работодателя си районна прокуратура гр. Мездра /РПМ/ обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, с
искане - 1. да бъде признато за незаконно и отменено от съда уволнението му
извършено със заповед № 164/12.11.18 г. на РПМ връчена му на 12.11.18 г.; 2. да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "***-чистач";
3. да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението от 12.11.18 г. до 12.05.19 г. в размер на 5 974.32 лв., заедно със законната лихва от
предявяване на иска. От представената заповед за уволнение се установява, че
дисциплинарно наказание уволнение е наложено на ищеца М. на осн. чл. 190, ал. 1,
т. 3, 4 и във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 3, т . 7, т. 8 и т.
10 от ПВТР на РП Мездра и във вр. длъжностната характеристика на ищеца за
следните нарушения: 1. неявяване на работното място на 25.09.18 г. от 13.30
часа до 14.30 часа; 2. явяване на 26.09.18 г. на работа след употреба на
алкохол и в неадекватно състояние изразяващи се в некоординирани движения,
невъзможност за концентрания, мирис на алкохол, забавен говор, като работникът
е пробван с техническо средство "дегитален алкохолен тестер" показал
1.3% алкохолна концентрация. 3. На 26.09.18 г., след обедната почивка
работникът не е изпълнил задължението си да пренесе дело и кореспонденция за
прокурор К. и неоставане в деловодството на прокуратурата; 4. явяване на
работното място на 27.09.18 г. във видимо нетрезво състояние, изпробван с
техническо средство "дегитален алкохолен тестер", показал 1%
алкохолна концентрация. В исковата молба работникът М. твърди, че не е извършил
описаните в заповедта нарушения и посочва допуснатите според него нарушения на
дисциплинарното производството от страна на ответника работодател.
В отговора си по чл. 131 от ГПК, без да оспорва наличието на трудовото
правоотношение с ищеца за длъжността "***-чистач", ответната РП гр.
Мездра мотивира становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове.
В хипотезата на чл. 23, ал. 3 от ГПК, с определение на окръжен съд гр.
Враца № 93/01.02.19 г. по в. ч. гр. дело № 46/19 г. исковата молба на ищеца И.М.
и образуваното по нея гр. дело № 29/19 г. по описа на районен съд гр. Мездра е
изпратено за разглеждане от районен съд гр. Враца, чието решение е предмет на
настоящото въззивно производство.
Настоящият състав на окръжен съд намира, че обжалваното решение на
районен съд гр. Враца е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на
фактическата обстановка по спора, поради което на основание чл. 272 от ГПК
изцяло препраща към нея, като намира за безпредметно отново да я излага в
своето въззивно решение. Първостепенният съд е направил и всестранен анализ на
събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установени
изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства, а също и е
направил задълбочени правни изводи за неоснователност на предявените от работника
обективно съединени искове с посочената по-горе правна квалификация, които
напълно се споделят от настоящата инстанция.
Във вр. с наведените в жалбата оплаквания, окръжен съд намира, че следва
да изложи следното: По делото е установено безспорно, че страните са
били в трудово правоотношение за изпълняваната от ищеца М. длъжност "***-чистач",
като трудовоправната връзка е била прекратена, поради наложено от работодателя
дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед от № 164/12.11.2018г. Не се
оспорва от въззивната страна, че процесната заповед е издадена от компетентен
орган, в кръга на правомощията му и предоставената му дисциплинарна власт, при
спазване на разпоредбите на чл. 192, ал. 1 от КТ.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят навежда възражения, свързани с незаконосъобразност на проведеното от работодателя РП гр. Мездра дисциплинарно производство по налагане на процесната заповед за уволнение и за липса на реквизитите на заповедта предвидени в чл. 195, ал. 1 от КТ, които окръжен съд намира за неоснователни. Жалбоподателят твърди, че било недопустимо за четири нарушения да се наложи едно общо наказание, а следвало да се проведат от работодателя четири отделни дисциплинарни производства, като се определи отделно наказание за всяко нарушение на тр. дисциплина. Това не може да се сподели, тъй като всяко от посочените в заповедта нарушения поотделно може да не е достатъчно тежко за да обоснове уволнение, но всички нарушения взети заедно и преценени в съвкупност да имат тежест, която да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Освен това, когато се касае за системност на нарушенията според чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, основание за налагане на процесното уволнение, то едно от изискванията е да не е било налагано наказание за някое от извършените нарушения, а да бъде наложено едно наказано за всички нарушения поради тяхната системност.
Наведеното в жалбата оплакване, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не е мотивирана и от съдържанието й не става ясно изброените деяния като какви нарушения на трудовата дисциплина са квалифицирани, окръжен съд също намира за неоснователно. В случая изискуемите от закона реквизити в уволнителната заповед № 164/12.11.18 г. са налице. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, както е в конкретния случай, следва да се приеме, че заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 от КТ / Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., ВКС, IV г. о., Решение № 676 от 12.10.2010г. по гр. д. № 999/2009 г., ВКС, IV г. о. и други/. Процесната заповед за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като дисциплинарните нарушения са описани по разбираем начин, даващ възможност на работника М. да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ. Прокуратурата- работодател не е длъжна също така в искането на обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приела за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по ясен и разбираем за работника начин, което в случая е сторено, в този смисъл е Решение № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г., ВКС, IV г. о. Изискванията към мотивите на заповедта са да е ясно за работника какво нарушение на трудовата дисциплина му се вменява да е извършил и същото да бъде посочено и описано по разбираем за работника начин. Цифровото изразяване на нарушените разпоредби не е задължително, още по - малко възпроизвеждане на текста на разпоредбите. Дисциплинарните нарушения следва да са посочени в заповедта като факти, тоест конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, което е сторено в процесната заповед и правната квалификация, под която се подвежда нарушението не е изискуем според чл. 195 от КТ реквизит на заповедта. Процесната уволнителна заповед е мотивирана в степен, достатъчна за ищеца да разбере за какви нарушения на трудовата дисциплина е наказан. Тези изисквания са спазени от РП- Мездра. Във вр. с наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи още, че дори работодателят неправилно да е квалифицирал цифрово извършените нарушения, това не рефлектира върху законността на заповедта. Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение, не се отразява върху законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение, т.е. доказване на осъществените от работника или служителя подробно описани в заповедта нарушения. В този смисъл са Решение № 372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г., ВКС, III г. о., Решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ВКС, IV г. о.
Наведените в жалбата оплакания, че РП гр. Мездра не е изпълнила задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, според окръжен съд също са неоснователни. Работодателят РП-Мездра е спазил императивната норма на чл. 193, ал. 1 от КТ и е изискал обясненията на работника М. преди налагане на дисциплинарното наказание. С писмо - искане за представяне на обяснения изх. № 66/27.09.2018 г. и писмо - искане за представяне на обяснения изх. № 67/27.09.2018 г. работодателят е поискал обяснения на ищеца за извършените на 26.09.2018 г. и 27.09.2018 г. нарушения на дисциплината в срок до 28.09.2018 г., като видно от същите, писмата са връчени лично на ищеца на 27.09.2018 г. По делото не са представени доказателства само да това, че за нарушението извършено на 25.09.18 г. - закъснение за работа и неявяване на работното място от 13.30 ч. до 14.30 от работника М. не са поискани обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като прокуратурата не е представила доказателства, че писмото й с което са поискани обясненията изх. № 70/28.09.18 г. /стр. 39/ е получено от работника. Независимо от това, възражението на въззивника, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна на това основание, е неоснователно, тъй като обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ, като се приеме, че заповедта е изцяло незаконосъобразна. При такава хипотеза, следва по същество да се разгледа спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, в подкрепа на това становище Решение № 262/27.09.2013 г. по гр. д. № 2567/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., ВКС, IV г. о. Дисциплинарното уволнение е законно и когато е спазена процедурата по чл. 193-195 от КТ само за част или са установени само част от нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да им съответства по тежест, това е разпоредно със следните решения на ВКС - реш. № 334/22.11.2012 г. по гр. д. № 242/2012 г., ВКС, III г.о., решение № 82/21.07.2017 г. по гр. д. № 3249/2016 г., ВКС, III г. о. В заключение, както правилно е приел районен съд, по отношение на нарушенията, извършени на 26.09.2018 и на 27.09.2018 г., визирани в т. 2, т. 3 и т. 4 от процесната заповед за уволнение № 164/12.11.18 г., същата /заповедта/ отговаря на изискванията на чл. 193 - чл. 195 от КТ.
По следващото възражението на
въззивника, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 във
вр. с т. 2 от КТ, тъй като предварителното разрешение от Инспекцията по труда
за прекратяване на трудовото правоотношение е дадено без мнение на ТЕЛК,
окръжен съд намира следното: От представените
ЕР № 2751/03.06.16 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Хр. Ботев" гр. Враца и ЕР №
52115/29.10.18 г. на същия ТЕЛК /стр. 46-47/ и видно, че работникът М. страда
от "захарен диабет НИЗТ", което заболяване попада в обхвата на
Наредба № 5/20.02.87 г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл.333, ал. 1 от КТ. В конкретния случай, са
представени писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които се
установяват следните релеванти за спора факти - От представеното от работника М.
решение на ТЕЛК 2751-079 от 03.06.16 г., се установява, че на прокуратурата
работодател е било известно, че той страда от заболявания подробно описани в
решението на ТЕЛК на стр. 10 от приложеното гр. дело № 29/19 г. на районен съд
гр. Мездра, а именно: - чернодробна цироза след НВV - инфекция. Портална хипертония. Вариации на хранопровода ІІ ст.
Чернодробна недостатъчност кв."А" по Чайлд. Захарен диабет НИЗТ с
КДС-полиневропатия и микроангиопатия диабетика. Холелитиаза. Нефролитиаза.
Амблиопатия ок. син. Катаракта потологика инципиеснс ок. утр. При тези известни
й данни, с писмо № 73/01.10.18 г., на стр. 45, МР Прокуратура е поискала от
ТЕЛК гр. Враца, във вр. с провежданото
дисциплинарно производство за уволнение на работника М. за допуснати от него
нарушения на трудовата дисциплина /явяване на работното място в нетрезво
състояние/ на мнение за това дали някои
от заболяванията на работника М. попадат в приложното поле на Наредба № 5/20.02.87
г. и дали работника се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ. Въз основа
на писмото на прокуратурата работодател, ТЕЛК гр. Враца е издала решение №
5215/29.10.18 г. /стр. 46/47/, с което потвърждава изцяло заболяванията на
работника М. посочени в предходното решение на ТЕЛК от 03.06.16 г., за което е
реч по-горе, като посочва, че заболяването захарен диабет ИНЗТ с
КДС-полиневропатия и макроангиопатия диабетика попада в приложното поле на
Наредба № 5/20.02.87 г. В същото решение, ТЕЛК Враца изразява мнение, че
адаптивните възможности и възможностите за усвояване на нови професии за
работника М. са намалени. От служебно назначената от окръжен съд експертиза се
установява, че решението на ТЕЛК - гр. Враца № 5215/152 от 29.10.18 г. е
постъпило в инспекцията по труда гр. Враца с вх. № 18115901 от 07.11.18 г. във
вр. с искане на прокуратурата за даване на разрешение по чл. 333 от КТ за
уволнение на работника М.. На основание представените документи Д
"Инспекция по труда" гр. Враца е дала разрешение изх. № 18095707 от
08.11.18 г. за уволнение на работника М., представено на стр. 48 от делото.
При така безспорно установените обстоятелства в процеса, настоящият
състав намира, че работодателят е спазил императивната норма на чл. 333, ал.1
т. 3 от КТ.
Нормата на ал. 2 на чл. 333 КТ изрично предвижда, че в случаите по т. 2
и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия. В производството по безспорен начин се
установи, че работодателят е изискал
мнение на ТЕЛК, което да бъде изпратено на ИТ заедно с искането за
предварително разрешение. Чл. 3 – 5 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда изрично процедура, която
следва да бъде спазена от работодателя. Последният е длъжен след събиране на
предварителна информация от работника за болестите, от които страда, да
представи получените медицински документи по чл. 2 пред съответната
трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение. Трудово-експертната
лекарска комисия въз основа на представената медицинска документация в
седемдневен срок оформя мнението си в експертно решение за всеки работник
отделно, като ако за изясняване здравословното състояние на работника се
налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в
седемдневен срок след тяхното извършване. В решението на ТЕЛК се посочват
болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му,
показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на
уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна
в условията на труд. Едва след събиране на тази информация работодателят
отправя до съответната окръжна инспекция по охрана на труда писмено искане за
разрешение за прекратяване на правоотношението, като прилага към него и
експертното решение на ТЕЛК. В рамките на производството се установи, че тази
процедура е спазена от работодателя РП гр. Мездра. Вмененото чрез императивната
правна норма на чл. 333 от КТ задължение на работодателя за спазване на
предписана процедура по получаване на разрешение за уволнение, в казуса не е
нарушена от същия /работодателя/. По делото е установено, че мнението на ТЕЛК е
поискано и същото е предоставено на ИТ заедно с искането за предварително
разрешение. Дали това мнение на ТЕЛК е обосновано и дали същото е съобразено с
даденото от ИТ предварително разрешение не може да бъде предмет на контрол.
Дали обаче предписаната процедура по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е
спазена, съдът е длъжен да провери, доколкото е предпоставка за
законосъобразността на извършеното уволнение. В този смисъл решение № 219 от
28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 118 от
4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2013 г., III г. о., ГК, в които се приема,
че "ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в
разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на
това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил
на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си
по Наредба № 5 от 1987 г. Мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано
в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по
тази норма не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да контролира дали
решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин; той е длъжен само да изпрати
мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да
даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение".
При така изложените съображения, съставът приема, че доколкото се
установи, че към момента на уволнението ищецът М. е страдал от заболявания по
Наредба № 5, т. е. по отношение на него е била налице хипотезата на чл. 333, ал.
1, и т. 3 КТ, работодателят е изпълнил предвидената процедура по изискване
мнение от ТЕЛК и получаване на предварително съгласие от ИТ, то закрилата по
чл. 333, ал. 1 КТ е преодоляна и не може да се приеме, че прекратяването на
трудовото правоотношение е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 333 от КТ,
каквато теза се застъпва във въззивната жалба.
Останалите спорни по делото въпроси, съобразно наведените оплаквания във въззивната жалба, са следните: 1) извършени ли са от работника М., описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и 2) ако са извършени – дали същите представляват системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и обуславят ли налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съобразно критериите, посочени в чл. 189, ал. 1, вр. с чл. 190, ал. 2 от КТ.
Съгласно константната еднопосочна практика на върховната съдебна инстанция, обобщен израз на която е Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о., за да е налице системност на нарушенията на трудовата дисциплина, в хипотезата на по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост следва обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са извършени нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушениe.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са събрани доказателства, които установяват описаните в заповедта за уволнение факти, свързани с извършени от работника М. нарушения на трудовата дисциплина, като в тази връзка окръжен съд изцяло кредитира установеното от първостепенния съд, като съображенията за това са следните: С констативен протокол от 26.09.18 г. изготвен от прокурор Е.Е., в присъствие на адм. ръководител на РП Мездра Ц.П. е удостоверено, че на 26.09.18 г., в 14.25 часа, в сградата на съдебната палата в гр. Мездра , ет. 3, каб. 302 е извършена проверка на служителя И.М. с техническо средство "дегитален алкохолен тестер", който е отчел наличие на алкохол в издишания въздух 1.3%. С констативен протокол от следващия ден 27.09.18 г. изготвен от прокурор Е.Е., в присъствие на адм. ръководител на РП Мездра Ц.П. е удостоверено, че на посочената дата, в 14.40 часа, отново в сградата на съдебната палата в гр. Мездра , ет. 3, каб. 302 е извършена проверка на служителя И.М. с техническо средство "дегитален алкохолен тестер", който е отчел наличие на алкохол в издишания въздух 1.0%. И за двата дни, работникът М. е отстранен от работодателя от работа до края на работния ден поради неадекватното му състояние. От представената дл. характеристика за заеманата от ищеца М. длъжност "***-чистач", утвърдена на 10.08.16 г., връчена срещу подпис на работника на 10.08.16 г. /стр. 16-18/, се установява, че работника има задължения да пренася кореспонденция, печатни материали, съобщения и други по нареждане на съответния ръководител. В подкрепа на посочените писмени доказателства, от първостепенния съд са разпитани прокурорите Е.Е. и К., които установяват без противоречия, логично и подробно обстоятелства за състоянието и поведението на ищеца М. на датите 26 и 27 септември 2018 г. Свидетелите били уведомени от служители от деловодството на прокуратурата, че ищецът "отново е пиян". Те имат лични възприятия от състоянието на ищеца и за двата дни, той бил отпаднал, зачервен и лъхал на алкохол, като втория ден дори бил заспал на стола си, което наложило да бъде изпробван с "дегитален алкохолен тестер", който свидетелят Е. донесъл от дома си. Според свидетелката К., бивш административен ръководител на прокуратурата, имало и други случаи, при които ищецът се е явявал в нетрезво състояние на работното си място, тя му искала обяснения, но той просто отричал. Коригирал поведението си, но сама за няколко дни. Свидетелят Е. твърди, че знае за проблема на ищеца, който злоупотребявал с алкохол, като "много пъти излизал в отпуска за да се лекува от алкохол". И двамата свидетели твърдят, че имало случаи кмета на община Мездра да се обажда в прокуратурата с молба да не изпращат пияни хора да носят книжа в общината. Свидетелите твърдят също, че са чували подобни коментари и от други граждани. Свидетелката К. депозира показания и във вр. с описаното в т. 3 от заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина. На 26.09.19 г. уведомили от деловодството свидетелката К., че има на неен доклад бързо производство, по което следва да се произнесе в рамките на три дни. Ищецът следвало веднага да й донесе документите, тъй като кабинетът на свидетелката К. се намирал в сграда различна от сградата, в която се намира деловодството на прокуратурата - по делото не се спори, че РП гр. Мездра е разположена, тоест заема помещения в две различни сгради. Ищецът донесъл пощата на другите й колеги, но не и делото на неен доклад. По телефона я уведомили от деловодството, че ищецът не изчакал адм. ръководител да положи резолюция върху делото, за да й го отнесе за произнасяне. Наложило се свидетелката лично да отиде и да си вземе делото.
По делото не са представени доказателства от работника М., които да опровергават, макар и някаква степен представените писмени и гласни доказателства. Ето защо, окръжен съд приема за установено по делото, че в два последователни дни - 26.09.2018 г. и 27.09.18 г. ищецът М. е употребил алкохол по време на работа, като след проверка с дегитален алкохолен тестер около 14 часа, същият е отчел наличие на алкохол и издишания въздух съответно 1.3% и 1 % втория ден. Освен това, на 26.09.18 г., след обедната почивка не изпълнил основно свое задължение по дл. си характеристика да пренася кореспонденция, печатни материали, съобщения и други по нареждане на съответния ръководител - тъй като не отнесъл на свидетелката прокурор К. дело, по което тя следва да се произнесе в кратък срок, тъй като не изчакал да бъде резолирано от адм. ръководител на прокуратурата. В тази връзка, окръжен съд кредитира изцяло и показанията на свидетелите Е. и К., които имат лични впечатления и твърдят, че на посочените в заповедта за уволнение дни, ищецът М. бил във видимо неадекватно състояние и лъхал на алкохол, а свидетелката К. описва и обстоятелствата, при които ищецът не й донесъл бързото производство. Настоящият състав приема, че с това поведение ищецът М. е нарушил и чл. 126, т. 2 и т.13 от КТ, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 от КТ.
Наред с извършените по-горе дисциплинарни нарушения, се установи, че въззивникът М. е извършил и по-рано, съответно на 03.08.17 г., 09.08.17 г. и на 10.08.17 г. сходни нарушения на трудовата дисциплина /неизпълнение на възложената работа невръчване повече от месец на 8 бр. постановления за прекратяване на наказателни производства и невръщането им заедно разписките в деловодството на прокуратурата/, които са били санкционирани от работодателя със заповед № 101/15.08.17 г., с която е наложено на работника М. наказание „предупреждение за уволнение“ – нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, чл. 101 и чл. 102 от ПАПРБ. Със заповед № 86/04.07.17 г. работодателят е наложил на М. друго наказание - "забележка" за това, че на 11.05.17 г. от деловодството му е възложено да връчи постановление по бързо производство, което до 19.05.17 г. той не е сторил, без посочване на уважителни причини, нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ и чл. 23, ал. 2 от ПВТР в РП гр. Мездра.
Към момента на извършване на процесните дисциплинарни нарушения, наложените наказания „предупреждение за уволнение“ и "забележка" са били заличени, тъй като е бил изтекъл срока, предвиден в чл. 197 от КТ, поради което тези наказания не следва да се съобразят на осн. чл. 189 от КТ при индивидуализация на наказанието за дисциплинарните наказания по атакуваната процесна заповед № 164/12.11.18 г., както правилно е постъпил районен съд. Твърденията на въззивника за обратното не отговарят на истината. Посочените заповеди са описани от районен съд само в рамките на приетото за установено, но не и при правните изводи.
С оглед цитираната по-горе еднопосочна съдебна практика, системност на нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, настоящият съдебен състав счита, че извършените от въззивника дисциплинарни нарушения на 26.09.2018 г. – явяване на работа в нетрезво състояние и след употреба на алкохол изразяващо се в некоординирани движения, мирис на алкохол, невъзможност на концентрация, изпробван с техническо средство "дегитален алкохолен тестер", който е показал 1.3 % алкохолна конценстрация; на същата дата 26.09.18 г. не е изпълнил задължението си по дл. храктеристика да пренесе дело на прокурор К.; на 27.09.18 г. явяване на работното място във видимо нетрезво състояние, изпробван с техническо средство "дегитален алкохолен тестер", който показал 1% алкохолна концентрация, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извод за осъществени системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителя М., които са основание за дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
В тази връзка, съдът не споделя възраженията на въззивника, че наложеното дисциплинарно уволнение не е съответно на тежестта на допуснатите от него нарушения, като счита, че са спазени критериите, предвидени в чл. 189, ал. 1 от КТ, като съображенията за това са следните:
Извършените от М. нарушения, преценени в цялост, сочат на системно поведение на въззивника в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с трудовите функции, респ. – мотивират налагането на по-тежко дисциплинарно наказание. Извършените за кратък период от време дисциплинарни нарушения обективно сочат за постоянство и трайна нагласа от страна на ищеца М. в незачитане на трудовата дисциплина и склонност към нейното нарушаване. В задължение на съда е да изследва, дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията, доколкото това съответствие подлежи на преценка от съда, винаги когато се обжалва уволнение. Това е така, тъй като на работодателя е предоставена възможност за преценка, кое от изброените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания да наложи, като известно ограничение при определянето им се въвежда с чл.189, ал.1 КТ. Съобразно последната разпоредба, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя. Съгласно редакция на чл.190 КТ и в тези случаи работодателят има възможност както да наложи, така и да не наложи дисциплинарно уволнение. И в единия, и в другия случай обаче работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици и пр. (чл.189 КТ). И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
Особено важно в практически аспект е, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение във всички случаи подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото оценката за конкретно извършеното дисциплинарно нарушение съобразно критериите на чл.189 КТ е част от приложението на закона. А дали работодателят, при тази преценка е спазил закона или не, се включва в рамките на контрола за законност, който съдът упражнява при потърсена от работника или служителя правна защита с конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Следователно, във всеки отделен случай на извършено дисциплинарно нарушение, включително и във всички случаи на примерно посочените в чл.190 КТ, тежки нарушения на трудовата дисциплина, съдът проверява преценката на работодателя относно съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, т.е., дали работодателят е приложил чл.189, ал.1 КТ.
В конкретния случай, оценявайки за законност наложеното на ищеца дисциплинарно „уволнение”, окръжен съд намира преценката на работодателя за тежестта на нарушението за правилна.
В чл.190, ал.1, т.3 от КТ е предвидена възможност за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. В закона липсва легална дефиниция на понятието „системни нарушения”. Както се посочи по-горе, теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения. Нормата на чл.190, т.3 КТ е бланкетна и не сочи какви точно да са извършваните нарушения, като съгласно константната съдебна практика видът и тежестта на извършваните нарушения са без значение. Обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушението на трудовата дисциплина. С оглед забраната по чл.189, ал.2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 от КТ. За наличието на основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ, съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи, че с посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, в този смисъл Решение №55/01.03.2011г. по Г. дело№1972/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о.
В конкретния случай заповедта за уволнение съдържа три нарушения на трудовата дисциплина. Съдът приема, че визираните нарушения в процесната заповед за уволнение са осъществени - т.2, т. 3 и т. 4 от същата, всички при виновно поведение от страна на ищцата. Работодателят е съобразил обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на работника М.. Работодателят е съобразил високата отговорност и концентрация, която се изисква от работника М. при оформянето и връчването на книжа в прокуратурата, доколкото това е свързано с охраната и реализиране на значителни интереси на гражданите. Освен това, поведението на ищеца във вр. с употребата на алкохол не е единичен случай, работодателят е проявявал толерантност, но тя /толерантността/ не е оценена от работника М. и той не е променил поведението си при изпълнение на трудовите си задължения. Напротив, с нарушенията извършени на процесните дати 26.09.18 г. и 27.09.18 г., той за пореден път е имал поведение, което злепоставя прокуратурата и руши авторитета й в обществото. Извършените от ищеца нарушения на тр. дисциплина отговарят на критериите за системност – извършени са при спазване на забраната по чл.189, ал.2 от КТ – нито едно от тях не е било санкционирано от работодателя. За всяко от посочените нарушения на трудовата дисциплина, повече от три е спазен срока по чл.194 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Производството по налагане на дисциплинарно наказание е проведено при спазване изискванията на чл.193 и чл.195 от КТ. Правната квалификация по чл.190, ал.1, т.3, вр. с чл.187, т.2 и т. 10 от КТ, е правилно определена.
В обобщение, съдът намира за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените системни нарушения на трудовата дисциплина, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения и естеството на дейност на прокуратурата, са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". В този смисъл, уволнението е законно и не следва да бъде отменяно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ: Неоснователността на иска за отмяна на незаконното уволнение, има за последица неоснователност и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иска за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение общо в размер на 5 974.32 лв.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на ответната прокуратура следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 362/25.04.2019 г. по гр.д. № 471/2019 г. по описа на районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА И.М.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на Районна прокуратура гр. Мездра сумата от 300 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и във вр. с ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставкитена чл. 280, ал. 1 и ял. 2 от ГПК.
Председател ..... Членове 1...... 2........