№ 132
гр. Стара Загора, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530104344 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищците Д. Ц. И. и Г. П. П. твърдят в исковата си молба, че с влязла в сила Присъда
№123/20.09.2023 г. по НОХД № 20235530201930 на РС - Стара Загора ответникът бил
признат за виновен в това, че на 25.09.2022 година в град Стара Загора, по хулигански
подбуди причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно на две лица: на Д. Ц.
И. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК- изразяваща се в счупване на
клона на долната челюст вляво, осъществяващо медико биологичния квалифициращ признак
- счупване на челюст, с период за възстановяване над тридесет дни - около 1,5-2 месеца и на
Г. П. П. - лека телесна повреда /многостепенна/ по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
изразяваща се в разкъсно контузна рана по лявата вежда с оток и кръвонасядане,
кръвонасядане по клепачите на лявото око, кръвоизлив под слизестата обвивка на лява
очница, оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето, които му причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с период на
възстановяване под тридесет дни - около две седмици, поради което на основание чл.131,
ал.1, т.4, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 във вр. с чл.58а, ал.1 ответникът бил
осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК
изпълнението на това наказание било отложено за срок от три години. Ответникът бил
признат за виновен и в това, че на 25.09.2022 г. в град Стара Загора противозаконно
унищожил чужда движима вещ- мъжки диоптрични очила, състоящи се от рамка марка
„EMPORIO ARMANI“ и стъкла марка „RODENSTOCK“ на обща стойност 651,03 лева,
собственост на Г. П. П., поради което на основание престъпление по чл.216, ал.1 от НК и
чл.54 във вр. с чл.58а, ал.1 НК бил осъден на шест месеца лишаване от свобода. На
1
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от
три години. Ответникът бил признат за виновен в това, че на 25.09.2022 г. в град Стара
Загора отнел чужда движима вещ мобилен телефон марка/модел „Самсунг/ Samsung/A - 80“,
на стойност 530,00 лева от владението на ищеца Д. Ц. И. с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл.198, ал.1 НК и чл.54 във
вр. с чл.58а, ал.1 НК бил осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл.66,
ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от четири години. На
основание чл.23, ал.1 НК съдът кумулирал наложените наказания на ответника като му
определил едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от четири години. Вследствие на
деянията, за които ответникът бил осъден, на 25.09.2022 г. ищецът Д. Ц. И. получил травми
подробно описани в съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 150/2023 г. на д-р
Теодор Танков Стаматов - специалист съдебен лекар - вещо лице в списъка на Окръжен съд
гр. Стара Загора и д-р Диан Димитров Шарланов - специалист обща дентална медицина и
орална хирургия от гр. Стара Загора, от 15.05.2023 г. приложена по досъдебно производство
№ 1959 ЗМ 774/2022 г. по описа на Първо РУ „Полиция” гр. Стара Загора и приета по
НОХД № 1930/2023 г. по Описа на РС Стара Загора и Съдебномедицинско удостоверение
на живо лице № 120 /2022 г. с името на Д. Ц. И. от гр. Стара Загора, издадено на 26.09.2022
г. от д-р Тодор Пасев , Протокол от разчитане на КТ с № 3674/25.09.2022 г. на лицеви кости
от доц. д-р Митев - специалист по образна диагностика, който като заключение отразил:
„Счупване на горния клон в ляво на долната челюст. Счупване на задната стена на
максиларния синус. Счупване на носни кости. Горните и долни клепачи на двете очници са
оточни и петнисто мораво - синкаво кръвонаседната. Тръбната повърхност на външния нос е
оточна и към основата синкаво кръвонаседната. Срединно в изпъкналата му част се намери
обработена рана с неравни ръбове. Лявата лицева половина към левия долночелюстен ъгъл и
пред лявата ушна мида е с разлят оток. По лигавичната повърхност към устната кухина в
ляво се вижда мораво кръвонасядане. Прегледаният съобщава за силна болка при отваряне
на устната кухина и е налице видими затруднение и ограничение при отваряне на същата,
обобщени в заключението, като: травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на двете
очи; травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на носа, счупване на носни
кости; травматичен оток в лявата лицева половина; счупване на клона на долната челюст в
ляво; счупване на задната стена на лявата горночелюстна пазуха“. Счупването на клона на
долната челюст в ляво осъществявало медикобиологичния квалифициращ признак счупване
на челюст. Останалите травматични увреждания както поотделно, така и в съвкупност
причинявали на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на долната челюст
бил необходим срок от около 1,5-2 месеца. Срокът за възстановяване от останалите
травматични увреждания е бил в рамките на около 20-25 дни. В началото след инцидента Д.
И. изпитвал силни болки в описаните зони. Хранел се с пасирани храни и сламка 45 дни,
прилагал допълнителна устна хигиена. Трудно дишал както през носа, така и през устата,
което налагало всяко свободно от работа време да се прибира вкъщи и да остава в покой, тъй
2
като алтернативата му била при какъвто и да е регрес на основните травми да бъде
имобилизирана с пластини челюстта му. Строгият прилаган режим обаче водел до
десоциализация на иначе енергичния и широко скроен човек - душа на компанията.
Ограничени били за около два месеца контактите му с приятели и познати. От неприлагане
на имобилизация, поради допускане от лекарите на това или от неустановено първоначално
(поради отока) И. получил лекостепенно лицево изкривяване и нарушаване формата на носа.
От само себе си те водели до допълнителен дискомфорт при поглед в огледалото или
въпроси от познати (какво му било на лицето). Всеки въпрос или поглед в огледалото водел
до вторична виктимност и ново травмиращо преживяване на инцидента. Този случай бил
прецедент за него и освен личния дискомфорт, който изпитвал, си наложило дистанциране
от служебни функции като управител на Плувния басейн в Стара Загора и в отношения с
колегите. След връщането си от болнични стоял затворен в стаята си и изчаквал всички да
си тръгнат за да си тръгне и той и да не бил подложен на въпросите: „как си ?“ , „боли ли ?“
, „оправяш ли се?“ , „какви са тези хора дето така зверски те подредиха?“ и други . В този
период вършенето на работа за ищеца се оказало досада вместо удоволствие, довело до
отдръпване от и на колегите му и нормалното му общуване с тях в период от поне 60 дни.
Всеки един разказ в различна степен водел до припомняне на преживяното, агресията на
извършителя с вторична визуализация в спомена. Това довело до промяна в психологичния
статус, предизвикана от стресова реакция, преминала в адаптационна реакция след
инцидента. Следствие на деянията, за които ответникът бил осъден, на 25.09.2022 г. ищецът
Г. П. П. получил травми подробно описани в Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 373 - В / 2022 г. на д-р Тодор Георгиев Пасев - специалист съдебен лекар, вещо
лице в списъка при Окръжен съд - Стара Загора от 30.11.2022 г., приложена по досъдебно
производство № 774 / 2022 г., по описа на Първо РУ на МВР гр. Стара Загора и приета по
горното НОХД , в която било отразено, че П. получил: Разкъсно- контузна рана по лявата
вежда с оток и кръвонасядане. Кръвонасядане по клепачите на лявото око. Кръвоизлив под
слизестата обвивка на лява очница. Оток и кръвонасядане по лява скулна област на
лицето.Тези травматични увреждания причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и осъществило медико-биологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Срокът за
възстановяване от подобни наранявания бил в рамките на около две седмици. Макар и по-
леко пострадал от своя приятел И., характерът на травматичните увреждания на П.
препятствал за 15 дни възможността да упражнява нормално своите бизнес дела. Прекият
контакт с контрагенти по сделки със значителна стойност бил важен в деловата бизнес
атмосфера и не можел да замени онлайн връзките, каквито бил принуден заради травмите по
лицето си да осъществява П.. От своя страна това водело да недоверие в контрагентите.
Налагало му се да обяснява почти в пълни подробности причините за невъзможността за
личен контакт, като разказите в тази връзка го водели до вторична виктимност на
преживяното. В период на около месец време П. се десоциализирал, като избягвал въобще
срещите с хора и от общителен и весел човек се превърнал в такъв, който ограничавал
контакта си само с най - близките си хора. Вярата му в доброто у хората била силно
3
разклатена, често преживявал инцидента. Лошият спомен бил далеч по-траен от физическата
травма. Ищецът Д. Ц. И. моли съда да осъди Х. Г. Грпзев да му заплати сумата от 20 000
лева за обезщетение за претърпени от престъплението, за което бил осъден, неимуществени
вреди, изразяващи се в травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи;
травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на носа, счупване на носни
кости; травматичен оток в лявата лицева половина; счупване на клона на долната челюст в
ляво; счупване на задната стена на лявата горночелюстна пазуха, причинили средна телесна
повреда и множествени леки телесни повреди, за които при правилно протичане на
оздравителния процес до пълното възстановяване на долната челюст е бил необходим срок
от около 1,5-2 месеца за счупванията , а срокът за възстановяване от останалите травматични
увреждания е бил в рамките на около 20-25 дни, а те от своя страна са довели до
физиологични и емоционални травми, потиснатост, десоциализация и отчуждаване от
приятелите и познатите, вторична виктимност от преживяното, нарушение на работния
ритъм, ведно със законната лихва от деня на увреждането 25.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски. Ищецът Г. П. П. моли съда да
осъди Х. Т. Г. да му заплати сумата от 5000 лева за обезщетение за претърпени от
престъплението за което бил осъден неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсно-
контузна рана по лявата вежда с оток и кръвонасядане. Кръвонасядане по клепачите на
лявото око. Кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница. Оток и кръвонасядане по
лява скулна област на лицето, със срок за възстановяване - в рамките на около две седмици,
които от своя страна са довели до физиологични травми, десоциализация от приятели и
познати, нарушен работен ритъм в делова бизнес среда, ведно със законната лихва от деня
на увреждането 25.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по
делото разноски.
Ответникът Х. Т. Г. заявява, че признава предявените искове досежно причиненото
счупване на челюст на Ц. и многостепенна лека телесна повреда на П. по основание, но ги
оспорва по размер, тъй като размерът на претендираното обезщетение от страна на всеки
един от ищците бил прекомерно завишен. Не оспорва, че в хода на производството по
НОХД 1930/23г. по описа на PC - Стара Загора било постановено определение, по силата на
което било одобрено постигнато в производството споразумение, с което бил признат за
виновен в това, че на 25.09.2023 год. в гр. Стара Загора причинил на ищеца Д. Ц. И. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на клона на долната челюст вляво,
представляващо счупване на долната челюст, както и че отнел негова вещ. Не оспорва, че по
силата на същия съдебен акт бил признат за виновен и му било наложено наказание, затова,
че на 25.09.22 г. в Стара Загора причинил на ищеца Г. П. П. многостепенна лека телесна
повреда, подробно описана в исковата молба, както и че увредил негова вещ. Оспорва
твърденията в исковата молба за начина и липсата на причини за причиняване на телесното
увреждане, както и че Д. И. претърпял описаните болки и страдания посочени като
неимуществени вреди - че изпитвал силни болки, че не можел да се храни в периода от
около 45 дни, че трудно дишал, както и че получил лекостепенно лицево изкривяване.
Оспорва твърдението, че се дистанцирал от изпълнение на служебните си задължения, както
4
и че ограничил контактите си, а и самите му колеги се били дистанцирали от него. Оспорва
твърденията на ищеца Г. П., че в резултат на инцидента претърпял описаните в исковата
молба увреждания, че възникнало недоверие и отдръпване от него, както и че се е
десоциализирал в течение на месец. Оспорва и че настъпила личностна промяна и в този
ищец. След случилото се ответникът бил уведомен, че ако заплати обезщетение в размер
на 10000лв. за първия ищец и 3000лв. за втория, нямало да има проблеми. И ако за първия
ищец приел, че искането, макар да надвишавало справедливото обезщетение, било в някаква
степен резонно, за втория счел, че исканата сума била прекалено голяма. В течение на
времето претенциите за обезщетение варирали, като в момента, в който спрямо ответника
бил изготвен обвинителен акт и делото било внесено в съда, претенциите на ищците малко
преди съдебното заседание се увеличили до претендираните в исковата молба размери.
Причиняването на телесното увреждане на всеки един от ищците се дължало на
неприемливото им поведение. Същите се държали предизвикателно и ако не била тяхната
намеса в случващото се на процесната дата, нямало да се стигне до инцидент. Тези факти
били установени в хода на наказателното производство, водено срещу ответника. Било
налице съпричиняване от страна на всеки един от ищците за възникването на търпените от
тях неимуществени вреди, което съпричиняване се определяло на 50 %. Причина за
възникването на инцидента било поведението на всеки един от ищците и което поведение
било причина за реакцията на ответника. Претърпените болки и страдания на всеки един от
ищците не били тежки и в посочения в исковата молба обем и вид. След възникването на
инцидента и възстановяването им всеки един от тях се чувствал добре, продължил да се
занимава с трудовата си и социална дейност. Ответникът моли съда да отхвърли исковата
претенция относно претендирания размер от 20 000 лв., респективно от 5 000лв., като
завишена, да уважи същите по справедливост и след като отчете наличието на
съпричиняване от страна на всеки един от ищците за възникването на телесното му
увреждане и търпените от него болки и страдания да намали същата със 50 %. Претендира
направените разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Видно от приложеното НОХД № 1930/2023 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с Присъда №123/20.09.2023 г. ответникът е признат за виновен в това, че на 25.09.2022
година в град Стара Загора по хулигански подбуди причинил телесни повреди на повече от
едно лице, а именно на две лица: на Д. Ц. И. - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 НК, изразяваща се в счупване на клона на долната челюст вляво, осъществяващо
медико-биологичния квалифициращ признак счупване на челюст, с период за
възстановяване над тридесет дни - около 1,5-2 месеца, и на Г. П. П. - лека телесна повреда
/многостепенна/ по смисъла на чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по
лявата вежда с оток и кръвонасядане, кръвонасядане по клепачите на лявото око,
кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница, оток и кръвонасядане по лявата скулна
област на лицето, които му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
5
чл.129 НК, с период на възстановяване под тридесет дни - около две седмици, поради което
на основание чл.131, ал.1, т.4, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 във вр. с чл.58а, ал.1
НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода. Със същата присъда
ответникът е признат за виновен в това, че на 25.09.2022 г. в град Стара Загора
противозаконно унищожил чужда движима вещ - мъжки диоптрични очила, състоящи се от
рамка марка „EMPORIO ARMANI“ и стъкла марка „RODENSTOCK“, на обща стойност
651,03 лева, собственост на Г. П. П., поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК и чл.54
във вр. с чл.58а, ал.1 НК бил осъден на шест месеца лишаване от свобода. Със същата
присъда ответникът бил признат за виновен в това, че на 25.09.2022 г. в град Стара Загора
отнел чужда движима вещ мобилен телефон марка/модел „Самсунг/ Samsung/A - 80“, на
стойност 530,00 лева от владението на Д. Ц. И. с намерение противозаконно да я присвои,
като употребил за това сила, поради което на основание чл.198, ал.1 НК и чл.54 във вр. с
чл.58а, ал.1 НК бил осъден на две години лишаване от свобода.
В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Посочената разпоредба изключва
свободната преценка на доказателствата за фактите, чието осъществяване или
неосъществяване е установено с влязлата в сила присъда.
Разпитаната по делото свидетелка К. Д. З. сочи, че познава ищеца Д. И. от есента на
2022 година, когато бил назначен за управител на Плувния басейн. В понеделник, в края на
месец септември 2022 г., ищецът И. й се обадил по телефона и й казал, че е претърпял
инцидент и няма да идва на работа може би седмица. Наложило се обаче още същия ден да
дойде на работа, защото се случило произшествие на басейна. Когато дошъл, бил с тъмни
очила и превръзка на носа. Цялата лява страна на лицето му, включително бузата, надолу
към челюстта и лявото ухо била моравочервена и оточна. Като си свалил очилата, имал
кръвонасядания по двете очи, тип „травматични очила“, което говорело за счупване на носа,
и лицев дисморфизъм. Обяснил, че в почивните дни е претърпял побой от някакво момче, на
което Д. И. и компанията му са направили забележка да не се държи грубо с някакво
момиче. По времето, в което бил в болнични, постоянно се налагало свидетелката да
контактува с него по телефона. Д. говорел трудно и трудно му се разбирало. След седмица,
на следващия понеделник, дошъл на работа. Било му неудобно да обяснява на колегите
какво се е случило и дори казвал, че е претърпял инцидент по време на футболен мач.
Свидетелката М. В. Д., която съжителства с ищеца Д. И., твърди, че към три и нещо през
нощта получила съобщение на телефона и снимка. Д. бил обезобразен, имало кръв,
хематоми, подутини, счупен нос. След това се прибрал, тресял се целият, бил в шок. На
следващия ден отишъл в болницата и се разбрало, че челюстта му е счупена. В този период
той се затворил, защото изглеждал страшно. Изпаднал в депресия, а бил много активен,
социален и отговорен човек. Бил в болнични една седмица, но се наложило да иде на работа,
тъй като имал някакви проблеми. Много трудно говорел, един месец храната му трябвало да
6
се пюрира, да се храни с бебешки храни и със сламка. Челюстта му се подула, лицето му се
деформирало, носът му бил изкривен, а устата му била подута. Не си сложил шина, защото
трябвало да се върне в работния процес, а това отнемало време. Свидетелят Ч. И. Ч. сочи, че
е видял Г. П. след процесния инцидент - имал шевове по главата, над окото - на веждата.
Ответникът П. му заявил, че не може да присъства на среща с техен общ клиент. Около
месец и нещо-два не се появявал на срещи, тъй като не искал да се вижда с хора. Свидетелят
С. А. И. сочи, че е пряк участник в инцидента и по никакъв начин не са провокирали
извършителя. След инцидента не се виждали около месец с ответниците, защото всички
имали травми, включително свидетелят. Имали желание да общуват, но нямали
възможност, защото не били в лицеприятно състояние. Г. П. спрял всякакви контакти с
клиенти поради състоянието, в което се намирал. През периода след инцидента
контактували само по телефона. По време на разговор Д. даже не можел да говори, защото
имал травма на челюстта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина,
неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От свидетелските
показания по делото се установява, че в резултат на виновните и и противоправни деяния на
ответника, установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, всеки от ищците е
претърпял увреждане на здравето, причинило му болки и страдания и психо-емоционален
дискомфорт.
Съобразно правилото на чл.45 от ЗЗД посочените неимуществени вреди следва да
бъдат репарирани от делинквента. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение на ищеца Д. Ц. И.
съдът намира, че следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищеца умишлено е
причинено средно телесно увреждане, същият е изпитвал болки и страдания, имал е
затруднено дъвчене, съпроводено с дискомфорт при говорене, трябвало е да разчита на
грижите на друго лице, оздравителният процес е имал сравнително голяма
продължителност, по време на възстановяването си ищецът е търпял социални и
професионални ограничения, както негативни психични изживявания. С оглед на тези
обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца Д. Ц. И.
болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на 15000 лв.
При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение на ищеца Г. П. П. съдът
намира, че следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищеца умишлено е причинено
7
многостепенно леко телесно увреждане, същият е изпитвал болки и страдания,
оздравителният процес е имал кратка продължителност, по време на възстановяването си
ищецът е търпял социални ограничения и негативни психични изживявания. С оглед на тези
обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца Г. П. П.
болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на 4000 лв.
По делото са наведени доводи за съпричиняване на резултата от страна на двамата
ищци, тъй като нападението е било извършено, защото ищците се държали
предизвикателно. По този въпрос присъдата на наказателния съд не е задължителна за
настоящия състав, тъй като поведението на пострадалия не е елемент от състава на
престъплението, установено с влязлата в сила присъда /в този смисъл са: Решение № 33 от
3.II.1993 г. по н. д. № 852/92 г., I н. о. на ВКС и Решение № 360 от 14.IV.1975 г. по гр. д. №
128/75 г., I г. о. на ВКС/. От свидетелските показания обаче не се установява поведението на
някой от ищците да е било от такова естество, че да провокира ответника към употреба на
физическо насилие. Липсват данни ищците да са използвали конкретни думи и изрази с цел
да бъде уязвен ответникът и които обективно да са в състояние да засегнат неговите чест и
достойнство. Следователно от събраните по делото доказателства не се констатира
поведение на двамата ищци, което да стои в причинна връзка с настъпилите вредни
последици. Поради това и не може да бъде направен извод, че ищците са участвали в
причинния процес и че техните действия имат характер на условие за настъпването на
противоправния резултат.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният от Д. Ц. И. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до
размера на 15000 лв., като на основание чл.86, вр. с 84, ал.3 от ЗЗД следва да бъде присъдена
законната лихва от датата на увреждането – 25.09.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата. В останалата част до претендирания размер 20000 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Предявеният от Г. П. П. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 4000 лв.,
като на основание чл.86, вр. с 84, ал.3 от ЗЗД следва да бъде присъдена законната лихва от
датата на увреждането – 25.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата
част до претендирания размер 5000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
Д. Ц. И. направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1980
лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
възражението на ответника за намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението за
един адвокат на ищеца И.. Минималното възнаграждение за предявения иск, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 2640 лв. с ДДС. С оглед задължителната сила на присъдата
в настоящото производство ищцовата страна следва да реализира процесуална активност
единствено във връзка доказване размера на вредите. С оглед на това съдът намира, че на
сложността на делото за тази страна съответства адвокатско възнаграждение в минималния
8
размер по посочената Наредба. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът
И. да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 550 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
Г. П. П. направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 480
лв. Съдът намира за неоснователно искането за намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника П. /600 лв. с
ДДС/, тъй като същото е под минималния размер, определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 960
лв. с ДДС. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът П. да заплати на
ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на
160 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.4 ГПК следва бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса в размер на 760 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Т. Г. от гр. Стара Загора, ... да заплати на Д. Ц. И. от гр. Стара Загора, ...
сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от непозволено увреждане на 25.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 1980 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до претендирания размер 20000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Т. Г. от гр. Стара Загора, ... да заплати на Г. П. П. от гр. Стара Загора, ...
сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от непозволено увреждане на 25.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 1980 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до претендирания размер 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Ц. И. от гр. Стара Загора, ... да заплати на Х. Т. Г. от гр. Стара Загора, ...
сумата 550 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. П. П. от гр. Стара Загора, ... да заплати на Х. Т. Г. от гр. Стара Загора, ...
сумата 160 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Т. Г. от гр. Стара Загора, ... да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата 760 лева, представляваща държавна
такса.
Присъдените на Д. Ц. И. от гр. Стара Загора, ... суми могат да се преведат по банкова
сметка с IBAN BG84UNCR76301076349625.
9
Присъдените на Г. П. П. от гр. Стара Загора, ... суми могат да се преведат по банкова
сметка с IBAN BG72RZBB91554480467206.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10