Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд първи наказателен състав,
на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Маргарита Тянчева
като
разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 605 по
описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000850 от 31.08.2020
г. на Началник Група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на И.А.П., ЕГН **********,***
били наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП, както и е наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. С
посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с адв. С.- упълномощен, който поддържа
жалбата. По същество пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за липса на стикер в
издадения талон за изследване.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел
полицейски служители Н. като актосъставител и И. като
свидетел по акта и очевидец при установяване на нарушението, и приобщените
писмени доказателства- АУАН серия GA бл. № 158850/03.08.2020
г., наказателно постановление № 20-0281-000850 от 31.08.2020 г., разписка за
връчване на наказателно постановление, талон за изследване № 071211 от
03.08.2020 г., копие от седем броя стикери с № 071211.2,3,4,5,6,7,8, талон за
изследване № 071211 от 03.08.2020 г. със стикер № 071211.1, удостоверение за
преминали последваща проверка анализатори за алкохол
в дъха, справка за собственост от ИС на КАТ, справка за нарушител/водач, заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019
г., съдът намира за установено следното:
На 03.08.2020 г. свидетелите Н. и И.-
служители н.Р.н.М.К. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Около 06,00 часа полицейските служители се
намирали в гр. С., ул. „И.В.“ до № **, където спрели за проверка товарен автомобил
марка „Форд Транзит“ с рег. № *****, управляван от жалбоподателя П.. При
извършената проверка било установено, че автомобилът е собственост на Николай
Крушев, като водачът не носил в себе си и не представил при проверката
свидетелство за регистрация на МПС, както и че водачът лъха на алкохол. В тази
връзка и била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARBA- 0091, който отчел наличие на алкохол кръвта на П.
0,83 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, в който
същият собственоръчно отразил, че не желае да бъде изследван за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта чрез доказателствен
анализатор, както и не желае медицинско и химическо изследване. Водачът отказал
да получи талона за медицинско изследване, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на св. И..
Въз основа на констатираното мл. автоконтрольор Н. издал процесния
АУАН, с който приел, че жалбоподателят П. е осъществил нарушения на разпоредбите
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като на 03.08.2020 г.,
в 06,00 часа, в гр. С., ул. „И.В.“ до номер **, с посока на движение от изток
на запад управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № *****, собственост
на Николай Благоев Крушев, с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда,
установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARBA- 0091, определящо концентрация на алкохол в кръвта
чрез измерване в издишания въздух, а именно 0,83 промила. Водачът лъхал на
алкохол. Водачът приемал показанието на техническото средство и не желаел да
даде кръвна проба. Бил издаден талон за изследване с номер 071211/03.08.2020 г.
При проверката било установено, че водачът не носи СРМПС за управляваното от
него МПС.
Така съставеният АУАН бил подписан от
жалбоподателя П. без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 31.08.2020 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата
и място на извършване, на жалбоподател П. били наложени административни
наказания на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и е наложено
наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.,
за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. С посоченото наказателно постановление
били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на П. на 17.09.2020
г., а жалбата срещу него- депозирана на 21.09.2020 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви
помежду си и пряко относими към предмета на доказване
по делото.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на
административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити,
а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата
от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушенията, и на обстоятелствата по тяхното извършване, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната квалификация
на същите и приложимите санкционни норми, размерът на наложените санкции- глоба
и лишаване от право да управля МПС. Индивидуализиран
е нарушителят.
Тъй като АУАН се явява редовен от процесуална страна,
то същия се ползва и от презумптивна доказателствена
сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се
установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели- Н. и И..
Прави се
възражение от страна на защитата на жалбоподателя, че е налице нарушение на
процедурата по установяване на концентрацията на алкохол, тъй като в
представения към административно- наказателната преписка талон за медицинско
изследване не е поставен изискуемия по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/Наредбата/. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от Наредбата „Талонът по чл.3
ал.2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или
се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към
акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл.3
ал.3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за
акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се
предоставя на водача“. Съгласно чл.24 ал.2 от Наредбата в протокола за химическо или химико- токсикологическо изследване се вписват и номерата на стикерите,
с които са запечатани пробите. Действително към екземпляра на талона за медицинско
изследване, приложен към АУАН липсва поставен стикер, какъвто е наличен към
екземпляра от талона за медицинско изследване, представен впоследствие по
делото. Посоченото се явява нарушение на изискванията на Наредбата, но същото
не е от категорията на съществените, което да е нарушило правото на защита на
санкционираното лице. В конкретния случай жалбоподателят не е оспорил
показанията на техническото средство. Същият собственоръчно е вписал срещу
подпис в талона за медицинско изследване, че не желае медицинско и химическо
изследване или изследване с доказателствен анализатор. Санкциониран е за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, установено чрез техническо средство. При
това положение наличието или липсата на стикер, чието предназначение е да
установи, че представената за изследване кръвна проба е взета от провереното
лице, не оказва влияние върху доказаността на
нарушението и обосноваността на атакуваното наказателно постановление.
С оглед
гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано, че
жалбоподателя П. е осъществил вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в посочения текст на
закона да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. П. е управлявал
МПС на процесната дата с концентрация на алкохол 0,83
% на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARВА-0091, като не е оспорил показанията му и е отказал
да медицинско изследване на кръвта или изследване с доказателствен
анализатор. Осъществил е и нарушението на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, която
разпоредба вменява на водачите на МПС да носят в себе си свидетелство за
регистрация на МПС, управлявано от тях.
Размерът на наложените наказания на жалбоподателя-
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, и глоба в размер на 10 лева са съобразени с посочените фиксирани размер
в разпоредбите на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, които се
явяват относимите санкционни разпоредби към извършените
нарушения.
Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за
което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са
отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление,
съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000850 от 31.08.2020
г. на Началник Група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, с което на И.А.П.,
ЕГН ********** *** били наложени административни наказания на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
както и е наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. С посоченото
наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ