Мотиви към Присъда № 260076/23.11.2021 год. постановена
по НОХД № 571/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение срещу подсъдимите В.М.Х.
*** за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК и А.М.А. *** за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Делото е върнато за ново
разглеждане от ЯОС след отмяна на Присъда № *** постановена по НОХД № *** по
описа на ЯРС, с която подсъдимите В.М.Х. и А.М.А. са били признати за виновен
по предявеното им обвинение и осъдени съответно на две години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим и на единадесет месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години – за
подс. А..
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимите В.М.Х. и А.М.А., като
изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
безспорно е установено, че подсъдимите са осъществили състава на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение, поради което пледира да
бъдат признати за виновни. По отношение на наказанията, които следва да бъдат
наложени на подсъдимите, представителят на държавното обвинение пледира да им
бъдат определени такива при условията на чл.54 от НК, като предлага на
подсъдимия Х. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
години, което да изтърпи при строг режим, а на подсъдимия А. да се наложи
наказание в минимален размер, което да бъде отложено за изпълнение за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият В.М.Х. участва лично
в съдебно заседание и с назначения му от съда служебен защитник - адвокат от
АК-Ямбол. Не се признава за виновен и твърди, че не е участвал с подсъдимия А.
при осъществяване на кражбата. Защитникът счита, че не са събрани
доказателства, сочещи подсъдимият Х. като автор на инкриминираното деяние, като
в тази насока са само обясненията на подсъдимия А.. Излага съображения, че не
следва да се кредитират показанията на свид. Т.Ж., с която подсъдимият А. е
живял на семейни накачала и на полицейския служител Г.Г..
Подсъдимият А.М.А., нередовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Разпоредителното заседание и
съдебното следствие се проведоха при задочна процедура, без участието на подсъдимия
на основание чл.269, ал.3, т.4, б.„а“ от НПК, с участието на служебен защитник
– адвокат от АК-Ямбол. Видно от изготвената по делото справка от ОД МВР –
Ямбол, подсъдимият А. е напуснал страна и няма данни за завръщането му към
датите на разпоредителното заседание и при започване на съдебното следствие. Тъй
като подсъдимият А. е признал вината си в хода на досъдебното производство,
съдействал е на разследващите органи, възстановил е половината сума на
пострадалата и е изразил съжаление за извършеното, защитникът му пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
като пледира за минимално наказание, което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено от изтърпяване за срок от три години.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2015 г.
подсъдимият В.Х. и подсъдимият А.А. ***. В хода на разговора подсъдимият Х.
споделил с подсъдимия А., че има информация за възрастна жена в с. ***, която
държи в дома си голяма парична сума. Двамата подсъдими взели решение да отидат
до дома й и да извършат кражба на въпросната сума. В изпълнение на намисленото,
на следващият ден – 12.09.2015 г. двамата подсъдими се придвижили до с. *** с
лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. ***, управляван от подсъдимият А.. Около
10.00 ч. на посочената дата спряли автомобила на кръстовище на ул.***, което се
намирало в близост до дома на свид. Х.. Подсъдимият А. останал в автомобила, за
да наблюдава и при необходимост да предупреди подсъдимия Х.. Докато чакал
другия подсъдим, подсъдимият А. запалил цигара и изхвърлил на земята празна
кутия от цигари „Давидов класик“. През това време подсъдимият Х. отишъл до дома
на свид. Т. Х.,***. Подсъдимият Х. извикал от улицата и след като свид. Х.
излязла, я помолил да му отключи пътната врата, за да разговарят. Свид. Х. му
отключила вратата и го поканила в дома си. Двамата влезли в стая, обособена
като всекидневна. Подсъдимият Х. попитал свид. Х. сама ли живее и колко ток
плаща. Свид. Х. му отговорила, че е вдовица и че плаща високи сметки за ток. Свид.
Х. си помислила, че подсъдимият е представител на „енергото“ и решила да му
покаже сметките си за потребена ел. енергия. За целта отишла в другата стая и
извадила торбичка, в която държала квитанции за платена вода и ел. енергия,
както и хартиен плик, в който била сложила сумата от 5800 лв. в банкноти с различен
номинал. Свид. Х. оставила плика с парите от торбичката на леглото в тази стая и
започнала да разглежда фактурите. В този момент от другата стая се обадил
подсъдимият Х. и свид. Х. го повикала при себе си. Подсъдимият Х. отишъл в
другата стая, където свид. Х. му показала квитанциите.В един момент, свид. Х.
решила да почерпи подсъдимия Х. и излязла в коридора, където държала кутия с
бонбони. През това време подсъдимият Х. видял хартиения плик с банкнотите, взел
го и го скрил в дрехите си. Когато свид. Х. се върнала в стаята, подсъдимият Х.
й казал, че не иска бонбон, че бърза и ще тръгва, но ще дойде друг път, след
което излязъл на улицата и побягнал към автомобила. Казал на подсъдимия А. да
тръгва по най-бързия начин, защото е взел много пари, след което двамата
тръгнали за гр.Бургас, като преминали през гр. Стралджа.
В гр.Бургас подсъдимият
Х. дал на подсъдимия А. част от отнетите пари, а именно сумата от 2680 лв.
След разкриването му
от органите на полицията – на 16.09.2015 г,. подсъдимият А. предал сумата от
2680 лв., която срещу разписка била върната на пострадалия собственик – свид. Х..
На 16.09.2015 г. за
времето от 15.05 ч. до 15.30 ч. в с.*** бил извършен следствен експеримент с
подс. А., при който показал мястото на което е изчакал подс. Х..
От заключението на
изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се установява, че иззетата
дактилоскопна следа от намерената по
време на огледа празна цигарена кутия е оставена от ляв показалец на подс. А..
Видно от заключението
на прочетената в съдебно заседание видеотехническа експертиза се установява, че
при изследване на записите, направени от камера №1 и №6 от системата за
видеонаблюдение на Община Стралджа за времето от 10.25 ч. - 10.30 ч. са
извлечени фотокопия на кадри в които се вижда влизане в гр. Стралджа в посока
от с. *** на лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. № ***
От приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия В.М.Х. се установява, че е многократно осъждан, като
по отношение на него има постановени и влезли в сила деветнадесет присъди и
споразумения.
Със Споразумение от 24.07.2009 г.
по НОХД № *** на РС-Бургас, влязло в сила на 24.07.2009 г. е осъден на основание
чл.211, ал.1 вр. чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
„б“ от НК и чл.55, ал.1, т.1 НК на осем месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 14.05.2010 г.
С Присъда № *** по НОХД № ***. на
РС-Русе, влязла в сила на 12.07.2011 г. е осъден на основание чл.211, ал.1 вр.
чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК на шест години и осем
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
С Присъда № ***. по НОХД № *** на
РС-Балчик, влязла в сила на 14.05.2012 г. е осъден на основание чл.211, ал.1
вр. чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„б“ вр. чл.54 НК на
две години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
му е определено общо наказание по НОХД *** г., *** и ***. в размер на шест
години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. От тази
последна влязла в сила присъда на 14.05.2012 г. не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието към датата на извършване на деянието – 12.09.2015 г.
по настоящото дело. Предвид което настоящото деяние се явява извършено от
подсъдимия Х. при условията на опасен рецидив с оглед разпоредбата на чл.29,
ал.1, б.„а” от НК.
От приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия А.М.А. е видно, че е неосъждан.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа отчасти на обясненията на подс. Х., от
показанията на свид. З.Х., свид. Г.Г., дадените в хода на досъдебното
производство показания на свид. Т. Х. и свид. Т.Ж., прочетени в съдебно
заседание по предвидения процесуален ред, въз основа на писмените заключения на
изслушаните по делото дактилоскопна и видеотехническа експертизи, а така също и
въз основа на приложените писмени доказателства
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият В.М.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК, тъй като на 12.09.2015 г., за
времето от около 10:00 часа до около 10:20 часа, в с. ***, от стая в частен
дом, находящ се на ул.„***, действайки в съучастие след предварителен сговор с А.М.А.
***, като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес 200 Е“ с peг. ***, е отнел чужди движими вещи - парична
сума от 5800 лв. от владението на собственика им Т М.Х. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив.
Подсъдимият А.М.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2015 г., за времето от около 10:00 часа
до около 10:20 часа, в с. ***, от стая в частен дом, находящ се на ул***,
действайки в съучастие след предварителен сговор с В.М.Х. ***, като
съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Мерцедес 200 Е“ с peг. № ***, е отнел чужди движими вещи - парична сума от
5800 лв., от владението на собственика им Т* М.Х. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по несъмнен начин от показанията на свид. Г., показанията на
свидетелите З.Х. и Т. Х., като показанията на последната са прочетени по
предвидения процесуален ред, от заключението на изслушаните по делото
видеотехническа и дактилоскопна експертизи, от данните, съдържащи се в
протокола за проведен следствен експеримент и протокола за доброволно
предаване. Видно от показанията на свид. Г., който към него момент е работил в
сектор Криминална полиция към РУ-Стралджа при проведена беседа с подс. А.,
последният подробно му е разказал начинът на извършване на деянието, личното си
участие в него и това на подс. Х.. Свид. Г. е без родствена връзка с
подсъдимите и пострадалата, без каквато и да е заинтересованост от изхода на
делото, за да се приеме, че чрез даването на неверни показания би се стремил да
ангажира наказателната отговорност на подсъдимите. Показанията на свид. Г. се
подкрепят и от показанията на пострадалата Х. и от заключенията на дактилоскопната
и видеотехническата експертизи. Последните по безспорен начин установяват, че
намерената по време на огледа празна цигарена кутия е носила отпечатък от левия
показалец на подс. А. и в непосредствена близост във времево отношение след
извършване на инкриминираното деяние автомобилът на А. е бил засечен от камера
в гр. Стралджа. В тази насока са и
данните съдържащи се в протокола от проведения следствен експеримент, по време
на което действие подс. А. точно показва мястото, на което е спрял автомобила и
посоката, в която подс. Х. е тръгнал след пристигането им и от която се е
върнал с парите, В същия смисъл е и
собственоръчно вписания от подс. А. текст в протокола за доброволно предаване,
в който е отразил, че сумата която връща е тази, която подс. В.Х. му е дал като
негов дял от кражбата на пари от възрастна жена от с.*** на 12.09.2015 г. В
тази връзка съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия Х. в частта
им, в която се твърди, че по време на деянието е бил в чужбина и, че А. го е
уличил защото преди време е имал връзка с жената /свид. Т.Ж./, с която А. живее
на семейни начала. Твърденията на подс. Х., че е бил в чужбина се опровергават от приложената справка от ОД МВР Ямбол, видно
от която няма регистрирано излизане на Х. през посочения период от време, а
само влизане в страната на 18.01.2019 г. С оглед всичко по-горе съдът счита
обясненията на подс. Х. в тази им част за защитна реакция и стремеж за
избягване на наказателната отговорност за извършеното от него престъпление.
Предмет на престъплението са
чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са имали определена
парична стойност, равняваща се на изписания върху банкнотите номинал.
Фактическата власт върху вещите се е упражнявала от техния собственик – свид. Х..
С отнемане на вещите от нейното владение подсъдимите са прекъснали
упражняваната от собственика фактическа власт и са установили своя такава. Не е
било налице предварително съгласие на собственика на вещите за извършването на
това своене.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че за осъществяване на
престъплението подсъдимите са ползвали МПС – личния автомобил на подс. А.. Чрез
него са се придвижили от гр.Бургас, където са живеели до населенето място на
пострадалата – с.*** и отново с автомобила са се върнали в гр. Бургас.
Използваното МПС е в пряка причинна връзка с извършването на инкриминираното
деяние, което води до квалифициране на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 НК.
От обективна страна, деянието –
предмет на обвинението, осъществено от подсъдимите по делото е извършено след
предварителен сговор между тях и в качеството им на извършители. Наличието на
квалифициращия признак по т.5 на ал.1 на чл.195 от НК се мотивира от
обстоятелството, че подсъдимите са взели участие в изпълнителното деяние и от събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимите са взели
решение за извършване на кражбата известно време преди осъществяването й. Освен
това същите са осъществили изпълнителното деяние в съучастие и в качеството на
съизвършители, като всеки един от тях е съзнавал участието на другия в
осъществяването на деянието. Деянието, извършено от подсъдимите не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба
„маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, за да е
налице „маловажен случай” на кражба следва обществената опасност на деянието да
е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската
степен на обществена опасност следва да се определи с оглед малката стойност на
предмета на кражбата, от липсата или незначителността на вредните последици, а
така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянията и
извършителите, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. На първо място
следва да се отбележи, че съобразно общата стойност на инкриминираните вещи –
5800 лв., деянието не съставлява маловажен случай. На следващо място, от
данните по делото и по-конкретно от приложената по делото справка за съдимост
на подсъдимия Х. се установява по безспорен начин, че същият е осъждан за
извършени от него други престъпления против собствеността, което налага извода
за съда, че личността му е с висока степен на обществена опасност. Степента на
обществената опасност на осъщественото от подсъдимите деяние е висока, предвид
обстоятелството, че те засягат пряко обществени отношения, свързани с правото
на собственост, високата динамика на този вид престъпления в страната и
користните подбуди за тяхното извършване. В резултат на изложеното по-горе,
първоинстанционният съд приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на
чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението,
чийто автори са подсъдимите.
От
субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл при осъществяване на
деянието, тъй като са съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещите от
фактическата му власт върху тях, предвиждали са преминаването им в тяхната
власт и пряко са целели установяването й.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимите, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия В.М.Х.
престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години, а за извършеното от подсъдимия А.М.А. престъпление, НК сочи
наказание от една до десет години. При определяне на наказанията за извършеното
престъпление от подсъдимите, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид високата динамика на този вид престъпления, високата
стойност на отнетите вещи, предмет на престъпно посегателство, високата степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия В.Х., който е осъждан многократно
за други престъпления против собствеността, а от друга страна взе предвид
обстоятелствата, че подсъдимият А.А. се признава за виновен на досъдебното
производство и е направил самопризнания, с които е способствал за разкриване на
обективна истина по делото, и се разкайва за постъпката си, както и чистото му
съдебно минало. Съдът отчете и продължителния период от време изминал от
извършване на деянието до постановяване на присъдата. С оглед на изложеното,
съдът счете, че са налице
условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК за определяне на
наказанието на подсъдимите под
най-ниският предвиден в НК размер и счете, че е справедливо наказание за
извършеното престъпление за подсъдимия В.Х. - лишаване
от свобода за срок от две години, а за подсъдимия А.А. – лишаване от свобода за срок от
единадесет месеца. Предвид това, че подсъдимият В.Х.
е осъждан на наказания лишаване от свобода за престъпления от общ характер, то
съдът счита, че не са налице условията за прилагане на института на условното
осъждане и наложеното му наказание следва да се изтърпи от него ефективно. С
оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът постанови наложеното на
подсъдимия Х. наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Съдът
счита, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо
подсъдимият А.А. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание и тъй като
липсват законови пречки за това, отложи изпълнението на наказанието, на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила. С така
наложените наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите
на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото – 1 брой празна кутия „Давидов Класик“, да се унищожи след влизане на
присъдата в сила, като вещ без стойност.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимите В.М.Х. и А.М.А. да заплатят направените по делото
разноски в размер на 184,39 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката
на ОД на МВР гр.Ямбол, като всеки един от подсъдимите да заплати по 92,20 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: