№ 366
гр. София, 07.09.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от пострадалата Н. Д. Л., подадена чрез
повереника й – адвокат Т.Д., срещу определение на Районен съд – гр.Б. от
16.06.2022 г., постановено по ЧНД № 204/2022 г. по описа на същия съд, с
което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура –
гр.Б. от 04.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 97/2019 г. по описа на РУ П., пр. пр. № 1041 от
2019 г. на РП гр.Б..
В жалбата се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт по своето
същество не съдържа произнасяне на съда по обосноваността и
законосъобразността на прекратителното постановление на прокурора,
каквото е дължимо съгласно разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК. Твърди се,
че първостепенният съд не е изложил никакви доводи в полза на решаващия
си извод за малозначителност на предметните деяния по смисъла на чл.9 ал.2
от НК, което налагало извод за липса на мотиви към съдебния му акт.
Претендира се също, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил
възраженията, изложени в депозираната пред него жалба срещу
прекратителното постановление, поради което се изразява становище, че
атакуваното определение е немотивирано. Отделно от това, в жалбата се
1
релевират и подробни доводи за несъгласие с възприетите от прокуратурата и
споделени от районния съд изводи за липса на доказателства за извършено
престъпление по чл.323 ал.1 от НК, както и за извършено друго престъпление
от общ характер. В тази връзка се сочи, че тези изводи не почиват на
събраните по разследването писмени и гласни доказателства. Предвид всички
тези съображения, подалият жалбата моли да бъде отменено атакуваното
определение, с което е потвърдено постановлението на прокурора от РП Б. за
прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато с
указания за продължаване на разследването.
Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 97 от 2019 г. по описа на РУ П. е било
образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.323 ал.1 от
НК, на основание чл. 212 ал.1 от НПК /с постановление от 19.11.2019 г. на
прокурор от РП Б./, а именно за това, че в периода 17.07.2019 г. – 19.07.2019
г., в с.О., област Софийска, махала „******”, самоволно, не по установения от
закона ред, е осъществено едно оспорвано от Н. Д. Л. предполагаемо право,
като случая не е маловажен.
В хода на разследването по така образуваното наказателно
производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в
качеството му на обвиняем, лице.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.Б. от
04.05.2022 г. по пр. пр. № 1041/2019 г. по описа на РП Б., ДП № 97/2019 г. по
описа на РУ П., на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК
е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на
прокуратурата е приел, че конкретните данни по делото, относно чистото
съдебно минало на свидетелите В. и Р. Р., условията на извършване /вкл.
собствеността на имота, върху който е изградена оградата/, личността на
извършителите, не сочат на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на процесните деяния, за да бъдат те третирани като престъпления
по чл.323 ал.1 от НК и чл.206 ал.1 от НК. Т.е. според прокурорът, при това
положение, след като са налице основанията за приложението на чл.9 ал.2 от
2
НК, се налага решаващият извод за прекратяване на наказателното
производство.
С атакуваното определение на Районен съд – гр.Б. от 16.06.2022 г.,
постановено по ЧНД № 204 по описа на съда за 2022 г., е потвърдено изцяло
горното прекратително постановление като правилно, обосновано и
законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на проверка в
настоящото производство, съставът на първостепенния съд не е изложил
фактически анализ на доказателствения обем по делото. С неангажирани с
правни съображения изводи и без каквато и да е конкретика, районният съд е
обосновал и заключението си за липсата на извършени съставомерни
престъпни деяния по чл.323 ал.1 и чл.206 ал.1 от НК, с оглед на което е
споделил и крайният извод на прокурора, относно необходимостта воденото
за тези деяния наказателно производство да бъде прекратено на основание
чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като се запозна с
наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен
акт намери същия за незаконосъобразен – постановен в несъответствие с
процесуалния закон /допуснати са съществени процесуални нарушения при
постановяването му/ и необоснован /допуснато е съществено процесуално
нарушение при оценката на доказателствата/.
При постановяването на своя акт, първостепенният съд напълно
формално е изпълнил задълженията си по чл.243 ал.5 от НПК, а по същество
– изобщо не ги е изпълнил, доколкото буквално и изцяло е възпроизвел в акта
си, мотивите на контролираното от него прекратително постановление на
прокурора. В частност, липсва изложен от първата инстанция фактически и
юридически анализ на доказателствения обем по делото, както и изведени
съдебни правни доводи за законосъобразност и обоснованост
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Събраните по делото доказателства, които са множество по
обем и разновидни по съдържание, изобщо не са обсъдени от районния съд в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, и отсъства какъвто и да било анализ и
оценка на всяко едно от тях. Не са изложени изводите на първостепенният
съд за фактите по делото - възприетата от него за доказана фактическа
обстановка по делото, доколкото оспорения акт не съдържа изобщо
3
произнасяне кои факти се приемат за доказани и безспорно установени, и въз
основа на какви доказателства и доказателствени средства. Липсва сторен от
районния съд и съответно предложен фактически анализ на съществуващата
по делото доказателствена основа, както и излагане на съдебни доводи какви
правни заключения следват от приетите констатации по фактите.
Единственото изведено от районният съд правно заключение е констатацията
му за липса на осъществени в конкретния случай престъпления по чл.323 ал.1
и чл.206 ал.1 от НК, без обаче същото да е ангажирано с аргументи и каквато
и да е конкретика.
Във връзка с така изложеното по-горе напълно основателно се явява
оплакването на повереника във въззивната жалба за отсъствие на изнесени от
първостепенният съд доводи в полза на решаващия му извод за
малозначителност на предметните деяния по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,
което налагало извод за липса на мотиви към съдебния му акт.
Известно е, че малозначителността на деянието е конкретно негово
обществено качество, поради което е необходим внимателен анализ на
обстоятелствата, дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. Този въпрос
обаче се разрешава при съвкупна преценка на всички елементи на състава на
даденото престъпление, съобразно утвърдените в тази насока разрешения на
доктрината и съдебната практика. В това отношение принципно са от
значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може
да бъде засегнат, характера на конкретното деяние /с оглед конкретната
възможност, която то създава за засягане на обекта/, степента на застрашаване
на обекта, общественоопасните последици от деянието, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на персоналната му обществена
опасност. Именно всеки един от тези релевантни фактори за преценката на
обществената опасност на извършеното, следва да бъде съобразен при
обосноваване на основанията за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК. Това в случая не е направено от първостепенният съд в рамките на
извършената от него проверка на прекратителното постановление на
прокурора. Проверяваното определение съдържа единствено буквален препис
на изложените от прокурора съображения в прекратителното му
постановление, мотивирали го да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,
4
но лишени от каквато и да е конкретика. В частност, посочено е единствено,
че данните по делото, касаещи „чистото съдебно минало на извършителите,
условията, при които е извършено деянието, личността на извършителите и
собствеността на терена”, обуславят приложението на чл.9 ал.2 от НК, без да
се обосновава с критериите, поставени в коя от двете хипотези на цитираната
разпоредба, се характеризират процесните деяния.
По този начин, предметът на дължимата съгласно разпоредбата на
чл.243 ал.4 от НПК съдебна проверка е убягнал от вниманието на
първоинстанционния съд при извършения от него контрол на прокурорското
постановление. Липсва изложен фактически и юридически аргументиран
отговор на въпроса, който е същински за настоящото частно производство, а
именно въпроса относно ангажирани ли са по досъдебното производство
доказателства за извършено престъпление и ако такива са събрани – налице
ли са доказателства за неговия автор. Позоваването от страна на
първоинстанционният съд на приетите от прокурора изводи по фактите и
правото, чрез буквалното им преповтаряне в съдебния акт, съвсем не
означава, че този съд е изпълнил задължението си по чл.243 ал.4 от НПК – да
се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прекратяващото
наказателното производство постановление на прокурора. От своя страна
задължението за проверка на обосноваността на един акт предполага излагане
на фактически и правни съображения защо становището на прокурора, че не е
извършено престъпление е вярно, респ. невярно. В контролираният от
настоящата инстанция съдебен акт липсват каквито и да са мотиви по
отношение на посочените по-горе въпроси, свързани с обосноваността на
прокурорското постановление.
Неизпълнението на визираните в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК
процесуални задължения от районния съд, в производството по съдебна
проверка на прекратителното постановление на прокурора, не позволява да
бъде извършена проверка от контролиращата въззивна инстанция на
действителната воля на съда и на съдържанието на взетото от него решение,
като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви.
Предвид характера на допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че
същото може да бъде отстранено единствено при ново произнасяне по
същество от първоинстанционния съд в процедура по чл.243 ал.5 от НПК.
5
Противното би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция по
същество”, с решението на която могат и следва да получат категоричен и
непротиворечив отговор на въпросите, по които първият по степен съд дължи
произнасяне в рамките на посочената процедура.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно определение и за
връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на
същия първоинстанционен съд.
Воден от това С.ят окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 70 на Районен съд – гр.Б. от 16.06.2022 г.,
постановено по ЧНД № 204/2022 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.243
ал.4-5 НПК, от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Заинтересованите страни да бъдат уведомени за изготвянето на
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6