№ 44
гр. Тетевен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100313 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск предявен от Г. Д. Д. от с. Д. , баща на малолетното
дете Т. Д.а против М. Б. П. от сГ. с правно основание чл.127 ал.2 от СК .
В иска се твърди ,че страните живеели на съпружески начала от 2015г. до 17.02.2022г. ,
когато ответницата напуснала жилището ,където живеела с ищеца в с. Д. в къщата на
родителите на ищеца и си заминала при родителите си в с. Р. Оттогава същата не е идвала
при ответника и дъщеря им в с. Д. и се е обаждала само по телефона . Ищецът разбрал , че
ответницата е заминала на работа в Англия. Не се е инетересувала от малолетното им дете и
дори на 04 април , когато е рожденния ден на детето не се обадила да и честити,камо ли пък
някакъв подарък да и купи. Откакто ответницата напуснала жилището ищецът изцяло сам и
с помощта на родителите си ,поел издръжката за детето и грижата за нейното отглеждане и
възпитание .За това основно му помагала неговата майка, която е бабата по бащина линия .
Детето имало добре осигурен в момента дом и ходело на детска градина в в ДГ“Райна
Княгиня“ сборна група-с. Д. . Ищецът твърди ,че му е трудно с отглеждането и на детето,
тъй като същото се нуждаело от отопление, здравна помощ и постоянни грижи и внимание.
Откакто майката ги напуснала , същата не е заплащала издръжка, а нейната грижа в
момента се изразявала само и единствено в телефонни разговори с ищеца и детето.
Доколкото разбрал същата вече си има друг мъж до себе си. В момента срещал трудности по
издържането и задоволяването на нуждите на молалетното дете. При създалата се ситуация
с ответничката няма как да се разберат и за това кой от тях да упражнява родителските
права и произтичащите от това законови последици . Моли съдът да му предостави
родителските права за детето Т. Д.А с ЕГН ********** на него като баща , съдът да
определи режим на лични контакти с майката , както и издръка за детето , в размер на 180
лева месечно , начиная от датата на предявяване на настоящия иск ,до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване на същата ,заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска , считано от 10 число на месеца , за който се отнася
плащането.Претендира издръка за минал период начиная я от 17.02 2022 г. до образуване на
делото 08.04.2022г. , както и разноски по делото .
Постъпил е отговор от ответницата по делото ,в който се твърди ,че изнесеното в
исковата молба не отговаря на действителността. Ответницата постоянно била подложена
1
на психически тормоз от ищеца.Стигало се дотам,че баща му я наблюдавал когато влиза да
се къпе и ходи до тоалетна.Тя споделяла това с ищеца и излиза тя виновна за случая поради
което не можала да живея при тези условия и напуснала семейното жилище.Действително
тя отишла да работи в Англия,но на 18 Август 2022 год. се заврнала.Не се е дистанцирала
от отглеждането на детето просто поведението на ищеца било такова,че не и дава достъп до
него.
Постъпил е насрещен иск от ответницата М. Б. П. , в който се твърди ,че ищецът
изопачавал причините поради които е напуснала жилището в с. Д. , тъй като живеела под
психически тормоз, счита ,че ищецътпо първоначалния иск нямал нужния родителски
капацитет да отглежда детето , и майката можела да отглежда детето си. Моли съдът да и
предостави родителските права и претендира издръжка от датата на насрещния иск.
Постъпил е писмен отговор от ответника по насрещния иск Г. Д. , в който се твърди ,че
страните са заявили насрещни позиции, като иска е неоснователен , като излага доводи в
тази насока
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по
делото, като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището на
Дирекция ”Социално подпомагане”Луковит и Ч.Б. , дадено съгласно чл.21,т.15 от
ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна следното:
От социалните доклади се установява ,че от раздялата на родителите на детето Т.
основна грижа за детето полага от бабата по бащина линия Тота Д.а, като бащата и детето
живеянт в с. Д. в имот на родителите му, жилището е на два етажа водоснабдено и
електрифицирано има условия за отглеждане на детето.Майката се е завърнала от Англия
през м. август 2022г и е взела детето при себе си за седмица , като му е закупила обувки ,
клинчета и две рокли, а през м. септември 2022г майката е взела детето при себе си за месец
и половина , като през този период детето не е посещавало дентска градина, към момента
майката и детето подържат връзка по телефона.Ищецът работи като общ работник в
строителството в гр. София с възнаграждение около 1800лв.Детето посещава детска градина
„Райна Княгиня“ изнесена група в с. Д.. Към момента майката съжителства с друг мъж на
семейни начала в с. Г. в жилище собственост на лицето ,с което живее на семейни начала ,
което е електрифицирано и водоснабдено , поради което контактите на детето с майката се
ограничават.Майката работи по програма към общ. Ч.Б. и получава финансова подкрепа от
родителите си , които работят в Англия .
От изготвената и приета по делото психологическа експертиза се установява ,че детето
се държи искрено и топло към бащата , като при ТеТ. не се забелязва отблъскване и
омаловажаване на родителя, който в момента не упражнявал родителски права . Т. живее с
бащата и към момента на експертизата е по привързана към него , като не се открива
родителско отчуждение.
По делото са изслушани и двамата родители . В съдебно заседание бащата е заявил ,че
работи в гр. София и отглежда детето с помощтта на родителите си , като желае да отглежда
Т. . На 17.02.2022г страните поговорили на вечеря и ответницата заявила ,че трябва да се
разделят и се обадила на баща си , който дошъл да я вземе. Майката е разпитана в изнесено
съдебно заседание в Р.С.Ч.Б. , тъй като към него момент е бременна и е трудно да пътува до
гр. Тетевен , същата заявява ,че детето имало нужда от нея , ще започнело първи клас има
къде да я отгледа , къде да се храни и спи и има възможност и желание да се грижи за
дъщеря си .
По делото са разпитани свидетелките ТЦА и ТГ Д.а -баба по бащина линия на детето .
От показанията на свидетелките се установявва ,че бащата се грижи за детето с помощтта на
родителите си . Детето е добре облечено ,весело ,не е навиквано ,редовно ходи на детска
градина.Св.Д.а , която е и баба на детето заявява ,че издръжка не е плащана от майката
.След връщане от Англия майката е взела два пъти детето ,но го е връщала , майката и
детето говорят и по телефона .
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Родителите има право и задължение да се грижат за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични
и имуществени интереси. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите
на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и
поотделно. Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо
съгласие на родителите . Родителите на детето Т. нямат сключен граждански брак и същите
са се разделиил на 17.02.2022г , като детето е останало да живее с бащата ищец по делото.
Съгласно чл.127, ал. 1 от Семейния кодекс, в хипотеза на разногласие между родители,
които не живеят заедно, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. По отношение на характера на производството в решение №
64/20.02.2012 г. по г. д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че в производството по чл.
127, ал. 2 от СК като предоставя упражняването на родителските права върху детето на
единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира
граждански правоотношения. В производствата по спорна съдебна администрация съдът
определя начина за упражняване на материалните субективни права. Принципът е, че за
предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за
събиране на нови факти няма и процесуални преклузии. В определение № 1161/20.11.2013 г.
на ВКС по гр.д. № 4510/2013 г., III г.о. се приема, че различен е случаят, когато отделно
живеещите родители не могат да постигнат съгласие относно конкретния режим на
родителските права, свързан с местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката. Тогава всеки от родителите може да сезира
съда да се произнесе по спора с иск по чл. 127, ал. 2 СК /съответстващ на чл. 71, ал. 2 отм.
СК/. Това положение е идентично, както при развод /така решение № 669 от 17.VII.1992 г.
по гр. д. № 869/92 г., II г. о., ВС/ - ако липсва споразумение между съпрузите относно
отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на
решението за развод съдът е длъжен /чл. 59, ал. 2 СК/ да се произнесе служебно по всички
въпроси, свързани с родителските права върху децата, родени или осиновени през време на
брака, а именно: при кого от родителите да живеят децата, на кого от родителите се
предоставя упражняването на родителските права, определяне на мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК
не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/
им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения
съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен
интерес. Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се
даде възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са
тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
осъществяването . Поради вменената му от закона цел, в производството по спорна
съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производство, е засилено
служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните
правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите
на страната, ползваща се от държавна закрила, да събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в
3
исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 от СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по
смисъла на чл. 127, ал. 1 от СК, по който и да е от елементите му – местоживеене,
упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе
служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от
тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито
и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава
критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно
служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при
развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Видно от Постановление № 1 от 12. XI. 1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС , е
прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито
принципни постановки са актуални и днес. Според т. ІІ от същото, решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва
да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално
обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и
родители и между децата, помощ на трети лица и др. В мотивите към решението се
анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен
случай. Постановлението е приложимо към настоящия момент и обстоятелства, които имат
правно значение за упражняване на родителски права, са изяснени в него.
Относно исковете предоставяне на родителските права и за определяне местоживеенето
на детето: В производството по чл. 127, ал. 2 от СК съдът се съобразява преди всичко с
нуждите на детето и неговите интереси, поради което не е обвързан от исканията и
становищата на родителите за начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в
тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето. Висшият
/най-добър/ интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска
упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители,
отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1
от СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и
поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби
на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и
емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на
детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето”. В
това производство съдът не „наказва” единия родител, нито най- общо оценява по - добрия
в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече” детето. Родителят, на
когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито
титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права,
нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на фактическата раздяла между страните /от месец
февруари 2022г./ преките и непосредствени грижи за детето Т. са полагани изключително
от бащата , подпомагана от неговите родители. Безспорно положените след раздялата на
страните грижи от страна на ищеца са били в изключителен интерес на детето. В
разглеждания случай се касае за дете на ниска възраст -около 5 години, което изисква
постоянното присъствие на родител , в случая на бащата .
Като прецени всички обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за
постановяване на решението, а именно възрастта на детето, неговите физически и
емоционални нужди, преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на
4
детето, както преди, така и след фактическата раздяла между родителите, полагани
изключително от страна на бащата след раздялата с поомщтта на родителите си , съдът
намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Д.а следва да
бъдат предоставени на бащата Г. Д. Д. . Видно е и от съдебно психиатричната експертиза
,че при детето Т. няма родителско отчуждение , бащата разполага с добър родителски
капацитет същия е отговорен и привързан към детето си , а и има близки ,които да му
помагат в отглеждането . Що се касае до въпроса за местоживеенето на детето: Установи се
от данните по делото, че детето живее заедно с бащатата , в жилище на неговите родители ,
детето посещава и детска градина в с. Д. , като социално-битовата обстановка осигурява
сигурност и не крие рискове за живота и здравето на детето, гарантира нормалното
физическо, психическо, нравствено и емоционално развитие на детето, поради което следва
да се определи местоживеенето на детето при бащата на адрес с. Д. ,ул. Централна №52
По отношение режима на лични контакти между майката и детето: Както се приема в
трайната съдебна практика /ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/ при предоставяне
упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между
детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса се предприема въз
основа на обществения интерес, като се изхожда от съображения за целесъобразност, с оглед
интересите на детето и на родителите. Основната цел е да се организират родителските
функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето. Негова естествена
потребност е да общува и с двамата родители. Чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения трябва да
предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето, при положение,
че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права. При конкретното
определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай. В
закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя, на когото не
е предоставено упражняването на родителските права и децата. Основен критерий за всяка
от тях е най-добрия интерес на децата. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за
бъдещ период, ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето, те може да
бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със
свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности
на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и
мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните
становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и
подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и
бащата.
С оглед установените по делото конкретни обстоятелства, при съобразяване основно на
данните за ниската възрастта на детето и от друга страна прекъсването за един значителен
период от време на емоционалната връзка между детето и нейната майка , както и
отдалечеността на местоживеенето на майката от това на детето, съдът намира, че следва да
бъде определен следния режим на лични отношения на майката с детето:
Предвид факта ,че детето е малко ,а родителите бащата живее в с. Д. , а амайката в с. Г.
,общ. Ч.Б. е 38 км. , видно от направената справка с калкулатор за измерване на
разстояния:https://www.google.com/maps/dir/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA,+5991/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%86%D0%B8,+5762/@43.1771823,23.9627988,11z/data=!3m1!4b1!4m13!4m12!1m5!1m1!1s0x40aba0724539b5ed:0xa00a014cd0dfdc0!2m2!1d24.0426956!2d43.2878374!1m5!1m1!1s0x40abb21d2201d5fb:0xa00a014cd0e1690!2m2!1d24.0840656!2d43.0667172
, съдът счита ,че следва да определи режима на лични контакти на майката с детето Т.,който
следва да е : всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09, 00 ч. в събота
до 20, 00 ч. в неделя, с приспиване, на адреса на местоживеене на майката , като майката го
взема и връща от и на адреса на бащатата , един месец през лятото, когато бащата не е в
5
платен годишен отпуск, както и по време на Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, като родителите редуват същите както следва: всяка четна година детето ще е на
Коледните и Великденските празници при бащата, а Новогодишните празници – при
майката , и обратно на всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските
празници при майката , а на Новогодишните празници – при бащата .
Съдът следва да определи и издръжка , която майката следва да заплаща за детето, като
същата следва да се определи съобразно минималната работна заплата. Задължението за
издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на
раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ,
като с постановление ПМС № 497/29.12.2022 г.за определяне размера на минималната
работна заплата за страната обнародвано ДВ брой: 1, от дата 03.01.2023 г. в сила от
01.01.2023г същата е 780 лева . Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния
размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано
от 01.01.2023г е 195лв.
Съдът като взе предвид , възможностите на родителите, като взе предвид, че бащата
полага грижи при отглеждането и възпитанието на детето, както и като се съобрази с
нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на не навършили пълнолетие деца, а
именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето Т. Д.а , родена на 04.04.2016г. са
необходими и достатъчни 195 лв. ежемесечна издръжка от майката, в законоустановения
минимум, считано от датата на подаване на иска 08.04.2022г.в едно със законоустановената
лихва върху всяка просрочена вноска . В настоящият случай се установи ,че ответницата
майка на детето е бременна ,предвид което определя издръжка в минимален размер . При
преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка, освен
законово установено е и морално и нравствено задължение на родителя, предвид
необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро съществуване на
децата. В този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде предимство на
задоволяване нуждите на децата си, пред своите собствени, дори това от своя страна да
налага изтърпяването на известни житейски лишения и трудности.
По отношение на претенцията по чл.149 от СК , с който се пртендира издръжка от
180лв ,начиная от 17.02.2022г. до датата на завеждане на иска 08.04.2022г.Безспорно по
делото се доказва ,че майката не е заплащала издръжка за детето , подаръците , които същата
е правила не съставляват издръжка.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете през 2022 г. Съгласно
постановление № 37/24.03.2022 г.за определяне размера на минималната работна заплата за
страната обнародвано ДВ бр. 25 от 29.3.2022 г., в сила от 01.04.2022 е 710 лева а
минималния размер на издръжката е 177,50 лв., а към настоящия момент с постановление
ПМС № 497/29.12.2022 г.за определяне размера на минималната работна заплата за страната
обнародвано ДВ брой: 1, от дата 03.01.2023 г. в сила от 01.01.2023г е 780 лева ,т.е размера
на минималната издръжка е 195лв .Предвид горното издръжката по реда на чл.149 от СК
следва да се определи в размер на 195лв , която за периода 17.02.2022г. до 08.04.2022г. се
равнява в общ размер на 320,28лв., които ответницата следва да заплати в едно със
законната лихва от 08.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважения иск само за издръжка. Ищецът е заплатил разноски за
първоинстанционното производство в размер на 30.00 лева за платена държавна такса,200лв
за експертиза , но същите касаят претенцията за родителдсики права за детето , която е
спорна съдебна администрация и не следва да се присъждат ,в този смисъл Определение
№385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о . По отношение на разноските за
адвокатско представителство Съобразно, съобразно чл.7 ал.1 т.6 от наредбата за
6
минималните адвокатски възнаграждения минималното възнаграждение е 500лв . Видно от
представенот адвокатско пълномощно са заплатени 400лв за цялото производство , т.е на
ищеца се дължи половината сума от 200лв за адвокатско представнтелство за иска за
издръжка .
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Тетевен държавна такса в размер на 280,80 лева върху уважения размер на
претендираната издръжка, изчислена върху тригодишния платеж, както и сумата от 50лв за
иска по чл.149 СК или общо държавна такса в размер на 330,80лв
По отношение на насрещния иск същия е недоказан , поради което следва да бъде
отхвърлен в цялост .
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за присъждане на издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху малолетното дете Т. Д.а ЕГН **********
на бащатата Г. Д. Д. ЕГН ********** определи местоживеенето на детето Т. Д.а при
бащата на адрес с.Д. обл. ххххххх
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127 ал.2 от СК режим на лични контакти на майката М.
Б. П. ЕГН ********** от с. Г. ,общ. Ч.Б. , д. с детето Т. Д.а ЕГН ********** всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, за времето от 09, 00 ч. в събота до 20, 00 ч. в неделя, с
приспиване, на адреса на местоживеене на майката , като майката го взема и връща от и на
адреса на бащатата , един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
както и по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като родителите
редуват същите както следва: всяка четна година детето ще е на Коледните и
Великденските празници при бащата, а Новогодишните празници – при майката , и обратно
на всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при майката ,
а на Новогодишните празници – при бащата .
ОСЪЖДА на осн. чл.127 ал.2 вр. с чл.143 ал.2 от СК М. Б. П. ЕГН ********** от с.
Г. ,общ. Ч.Б. , д. да заплаща на детето Т. Д.а ЕГН **********,чрез бащата Г. Д. Д. ЕГН
********** , месечна издръжка в размер на 195 /сто и деветдесет и пет / лв., считано от
датата на подаване на иска 08.04.2022гв едно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка .
ОСЪЖДА на осн. чл.149 от СК М. Б. П. ЕГН ********** от с. Г. ,общ. Ч.Б. , д. да
заплаща на детето Т. Д.а ЕГН **********,чрез бащата Г. Д. Д. ЕГН ********** , издръжка
за периода 17.02.2022 до 08.04.2022г в общ размер на на 320,28лв., коитов едно съ
законната лихва от 08.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК М. Б. П. ЕГН ********** от с. Г. ,общ. Ч.Б. , д.
да заплати на Г. Д. Д. ЕГН ********** от с. Д. ,обл. Ловеч сумата от 200лв за адвокатско
възнаграждение по отношение на исковата претенция за издръжка.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК М. Б. П. ЕГН ********** от с. Г. ,общ. Ч.Б. , д. да
заплати в полза на Районен съд Тетевен сумата за държавна такса от 330,80 лева. съобразно
уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен
7
лист.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.127, ал. 2 от СК насрещен иск на М. Б. П. ЕГН
********** от с. Г. ,общ. Ч.Б. , д. срещу Г. Д. Д. ЕГН ********** от с. Д. ,обл. хххххххза
предостави упражняване на родителските права върху детето Т. Д.а ЕГН ********** на
майката , да се постанови детето да живее вс. Г. ,Г., да определи режим на лични контакти с
бащата Г. Д. Д. и по иска с осн. чл. 143 от СК за определне на издръжка за детето .
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8