№ 342
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000753 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по т.д.№
13 по описа за 2020 г. на ОС Х., в частта, с която са отхвърлени предявените
от Д. Д. Т. ЕГН ********** с. Б., обл. Х. иск да бъде осъдено ЗАД „ОЗК-З.“
АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да
й заплати сумата над присъдените 70 000 лв. до пълния претендиран размер
от 160 000 лв., частично от 220 000 лв. и предявения от ЗЛ. Ж. Т. ЕГН
********** от с. С., обл. Х., ул. С.К. № 16 иск да бъде осъдено ЗАД „ОЗК-З.“
АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да
му заплати сумата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 160 000 лв.,
частично от 220 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ж.З.Ж., настъпила на
28.11.2018г., вследствие ПТП, станало на същата дата около 03.00 ч. по
общински път между селата Р. и Д., Община Х. в посока път 11-76 на около 5
км. + 420 м. от него при управление на л.а. „О.В.“ с рег. № ..... с водач АС. С.
Д., както и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на законната
лихва за периода от 05.12.2018г. до 29.04.2019г..
Решението в посочените отхвърлителни части е обжалвано от ищците
Д. Д. Т. ЕГН ********** и ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** с адрес за призоваване
1
гр. К., ул. С. № 6, офис 10, представлявани от адв. П.К. с твърдения за
необоснованост и незаконосъобразност, като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, а искането отправено до въззивния съд е
обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковете бъдат уважени изцяло в заявените размери от по 160 000 лв.,
частично от 220 000 лв., както и да бъде присъдена законната лихва, считано
от 05.12.2018г., евентуално от 25.01.2019г. до окончателното заплащане на
сумите. Претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД
ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5,
представляван от адв. К.Т., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а
искането е съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св.
С. № 7, ет.5, представлявано от адв. К.Т. против решение № 260070 от
26.05.2021г., постановено по т.д.№ 13 по описа за 2020 г. на ОС Х., в частта, с
която са уважени предявения иск от Д. Д. Т. ЕГН ********** с. Б., обл. Х. да
бъде осъдено ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да й заплати сума в размер на 70 000 лв.., частично
от 220 000 лв. и предявения иск от ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** от с. С., обл. Х.,
ул. С.К. № 16 за сумата от 50 000 лв., частично от 220 000 лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на тяхната дъщеря Ж.З.Ж., настъпила на 28.11.2018г., вследствие ПТП,
станало на същата дата около 03.00 ч. по общински път между селата Р. и Д.,
Община Х. в посока път 11-76 на около 5 км. + 420 м. от него при управление
на л.а. „О.В.“ с рег. № ..... с водач АС. С. Д.. Оспорени са като неправилни и
необосновани изводите на съда, досежно приетите за справедливи размери на
обезщетенията, както и тези свързани с наведеното възражение за
съпричиняване, като искането е решението да бъде отменено, в частта, с която
в полза на Д.Т. е присъдена сума над 30 000 лв. и иска за разликата над тази
сума до 70 000 лв. да бъде отхвърлен, както и в частта, с която в полза на З.Т.
е присъдена сума над 20 000 лв. и иска за разликата до 50 000 лв. да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно
активно съединени искове на Д. Д. Т. ЕГН ********** и ЗЛ. Ж. Т. ЕГН
********** с адрес за призоваване гр. К., ул. С. № 6, офис 10, представлявани
от адв. П.К. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ..., ул. Св. С. № 7 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, обн. ДВ, бр.102
от 29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които се основават
2
исковете се свеждат до следното: ищците са родители на Ж.З.Ж., починала на
28г. при ПТП станало на 28.11.2018г. около 3.00 ч. на общински път между
селата Р. и Д. в посока път ІІ – 76 на около 5 км. + 420 м. от него при
управление на л.а. О.В. с рег. № ....., след като водачът АС. С. Д. нарушил
правилата за движение по пътищата и загубил контрол над управляваното от
него МПС, което излязло от пътното платно и се ударило в крайпътно дърво.
роздан за което зИщците сочат, че по случая е образувано ДП № 613/2018г.
по описа на РУ Х., пр.пр. № 1405/2018г. по описа на ОП Х., което не е
приключило с окончателен съдебен акт. Като твърдят, че гражданската
отговорност на водача на увреждащия лек автомобил към датата на ПТП-то е
застрахована при ответника, ищците сочат, че са отправили застрахователна
претенция до ЗАД „ОЗК-З.“ АД, получена на 25.01.2019г., по която
застрахователя е отказал плащане на заявеното обезщетение. Въз основа на
изложеното и като сочат, че смъртта на дъщеря им, им е причинила
неописуема мъка, душевни болки и страдания и като се отчете, че починалата
е била в млада, трудоспособна възраст, активна и в добро здраве, както и че
между ищците и тяхната дъщеря е съществувала връзка, характеризираща се
с чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност, а и факта, че
загубата на дете е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя
живота на семейството и налага постоянна скръб и страдание, настояват съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от
25 500 лв., частично от 200 000 лв., представляващата обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г. –
денят, следващ датата на изтичане на срока по чл. 429, ал.3 вр. с чл. 430, ал.1
КЗ до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.
Предявените искове са изменени като са увеличени от 25 500 лв. до
160 000 лв. за всеки един от ищците, за което е четено изрично определение
от първоинстанционния съд в проведеното на 26.04.2021г. съдебно заседание.
Ответникът – ЗАД „ОЗК-З.“ АД е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
посоченият в исковата молба механизъм на ПТП и извършения деликт от
водача Д.. Оспорва твърденията за съществуващи между ищците и тяхната
починала дъщеря отношения, характеризиращи се с обич, уважение, взаимна
подкрепа и всеотдайност, като твърди, че същите са били влошени, а
родителите разведени, което е довело до отчуждаването им. Оспорва и
претендираните размери на обезщетенията, като твърди, че същите са
завишени и несъответни на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата е
пътувала без поставен предпазен колан и е приела да се вози в автомобил,
водача на който е употребил алкохол и такъв, който не притежава
свидетелство за правоуправление. Претендира разноски.
Третото лице помагач – АС. С. Д. ЕГН ********** не агажира конкретно
3
становище по спора.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, по която с писмо изх. № 99- 449 от
29.01.2019г. е уведомил заявителя, че следва да представи допълнителни
доказателства, което след като не е изпълнено с писмо изх. № ЦУ99-1829 от
30.04.2019г. увредените са уведомени за постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищците застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязла в законна сила на 19.04.2022г.
присъда № 11 от 01.04.2022г., постановена по НОХД № 2/2022г. подсъдимия
АС. С. Д., род. на 27.02.1989г. в гр. Х. е признат за виновен в това, че на
28.11.2018г. на общински път между селата Д. и Р., община Х., обл. Х. при
управление на МПС - лек автомобил марка «О.», модел «В.» с рег. № ..... в
пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.37
на хиляда/ и без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата
за движение чл. 20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
едно лице, а именно Ж.З.Ж. и тежка телесна повреда на още едно лице, за
което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на АС. С. Д. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, а това
се установява и от представената застрахователна полица – л.96.
Няма спор и, че ищците са родители на починалата, вследствие ПТП -
то на Ж.З.Ж., което се установява от представените удостоверение за съпруга
и родствени връзки – л. 11.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби –
първоначална и насрещна, които се свеждат до това правилно ли е приложен
материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер
на обезщетението на увредените, вкл. и досежно заявените възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат.
4
За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните
гласни доказателства и приетата комплексна съдебно автотехническа и
съдебно медицинска.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан И.А. Д., чиито показания съдът преценява с приложението на чл.
172 ГПК и кредитира, доколкото са подкрепени от останалите събрани по
делото доказателства. Свидетелят твърди, че живее с Д. на съпружески начала
от 22 години, като заедно са отглеждали и Ж.. Отношенията между Д., Ж. и З.
определя като «добри» и «нормални». Свидетелят сочи, че майката и бащата
приели случилото се с Ж. като голяма трагедия, постоянно плачели и
изпитвали тъга. Уточнява, че Ж. е семейна от 15 годишна и има четири деца.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел
Г.П., която сочи, че Ж. била «златно дете», както и че от много години живее
с мъжа си А., а след като родителите й се развели живеела при майка си преди
да се омъжи, а с баща си подържала връзка, който редовно ходел при нея на
гости. Свидетелката сочи, че станалото било голяма трагедия за родителите й,
като уточнява, че не е виждала З. след смъртта на Ж., а Д. била в тежко
състояние и непрестанно плачела за детето си.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП. Установява се, че в резултат на причиненото
противоправно деяние, извършено от А.Д. и настъпилата, вследствие същото
смърт на Ж. ищците търпят болки и страдания с висок интензитет и с
постоянен характер. При това положение е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя
им.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат от съда. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат – внезапност на събитието, възрастта на
увредената – 28 годишна жена, общественото положение, отношенията между
пострадалия и близките, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява
страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близки
на увредения, вследствие на настъпилата смърт, която фактическа обстановка
се установи по-горе. Налице са доказателства за интензитета на негативните
емоции, преживяни от ищците, като следва да се посочи, че противно на
възраженията на жалбоподателя ответник, дори и да не са налице такива,
съдът би приел последните за доказани, предвид невъзможността да се
5
обективират болките и страданията, доколкото последните са част от
психичния живот на личността. Затова и преценявайки внезапността на
събитието, причинило смъртта на Ж. Ж.,нейната млада и трудоспособна
възраст и обстоятелството, че същата е дете на ищците,но отдавна е създала
собствено семейство, както и че по отношение интензитета на болките и
страданията, които търпи ищеца З.Т. категорични доказателства липсват, като
се има предвид, че такива се съдържат единствено по показанията на св. Д. и
не са подкрепени от тези, дадени от св. П., а също и факта, че след развода на
родителите, преките грижи по отглеждане на детето Ж. е осъществявала
майката, съдът счита, че заявените претенции за обезщетение са доказани и
основателни до размера от 140 000 лв. за ищцата Д.Т. и 100 000 лв. за ищеца
З.Т.. В този смисъл е и преценката на решаващия първоинстанционен съд,
която настоящия споделя и счита, че с посочения размер ще се постигне целта
на института за репарация на търпените от ищците неимуществени вреди и
същевременно ще се спази общественото разбиране за справедливост,
ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въззивният съд преценя като неоснователни възраженията на
жалбоподателите ищци, че посочените размери на обезщетение са
несъобразени с установената по делото фактическа обстановка. Именно с
оглед събраните по делото гласни доказателства - изолираността на тези на
св. И. Д. и заявеното от св. П., че не е виждала З. след смъртта на Ж., както и
установения факт, че Ж. е живяла със своята майка след развода на
родителите й, съдът приема за обоснован извода за присъждане на
обезщетение в различен размер на всеки от ищците и съобразно
установеното.
От ответника е заявено и подържано в първоинстанционното
производство възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, което същия свързва с пътуване без поставен предпазен колан.
Същото не се подържа пред настоящата въззивна инстанция, но въпреки това
ще се посочи, че то е и неоснователно, предвид данните съдържащи се в
приетата комплексна експертиза, която е категорична в извода си, че
наличието на предпазен колан няма отношение към вида, характера и
тежестта на получените травми.
Основателно е обаче следващото наведено и поддържано от ответника
възражение за това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който се е съгласил да пътува в лек автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол. Наличието на алкохол в кръвта на водача А.Д. е
установено със задължителната съгласно чл. 300 ГПК присъда, постановена
по НОХД № 2/2022г. по описа на ОС Х., тъй като този факт е квалифициращ
деянието. Противно на възраженията на жалбоподателите – ищци въззивният
съд изцяло споделя извода на решаващия състав на ОС Х., че знанието на
пострадалата Ж. е установено от събраните гласни доказателства и конкретно
6
показанията на св. Т.П., който сочи, че преди катастрофата са били заедно с
А. и Ж. и всички са употребили алкохол. Без значение е установения от
свидетеля факт, че А. не е показвал да е опианен, не е залитал или завалвал,
тъй като достатъчно за установяването на релевнатния факт – знание у
пострадалата е обстоятелството, че са прекарали повече от четири часа на
маса и всички заедно са употребили алкохол, което знание би следвало да се
отчете от пострадалата при вземане на решението й, при липса на данни за
ограничения във волевата и психически дейност, да се вози в автомобила,
управляван от А.. В този смисъл е и изводът на решаващия
първоинстанционен съд, който въззивният не намира основание да коригира,
поради което и приема, че с поведението си Ж. Ж. е съпричинила
настъпването на негативния за нея резултат, като е формирала съзнателен
избор да се вози в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Този
принос съдът определя на 50 %, с който процент следва да се коригират и
признатите за справедливи размери за всеки един от ищците.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и оспорения негов съдебен акт касаещ определените
размери на обезщетения, дължими се на ищците при съобразяване на
приетото за установено възражение за съпричиняване като съобразен със
закона съдебен акт следва да бъде потвърден.
От жалбоподателите - ищци е оспорен извода на съда и за присъждане
на законната лихва върху главниците, считано от 29.04.2019г.. Съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3.
В конкретният случай за дата, на която е сезиран ответника със
застрахователна претенция от ищците следва да се приеме датата, на която е
получено известието за доставяне – 25.01.2019г. – л.16. В отговор на
29.01.2019 г. застрахователя е поискал допълнителни доказателства –
представяне на всички документи по образуваното досъдебно производство;
постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно
решение, влязло в сила с мотиви към него, всички медицински документи,
банкови сметки и нотариално заверени пълномощни. С писмо изх. № ЦУ – 99
– 1829 от 30.04.2019г. заявителите са уведомени от застрахователя, че след
7
като изисканите документи не са представени, а приложените такива не са
достатъчни за доказване основателността на претенцията и определяне
размера на обезщетението, по преписката се постановява отказ за изплащане
на обезщетение.
Според чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой
от следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за
пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на
Министерството на вътрешните работи; друго удостоверение, издадено на
законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди,
които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на
собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищците очевидно са представили копие
от констативен протокол за ПТП за пострадали лица, след като същия този
документ не е изискан от застрахователя и който документ съдържа данни за
„…обстоятелствата и причините, довели до настъпване на щетата…“, поради
което и за него не е имало основание да откаже да се произнесе по
претенцията.
По така изложените съображения съдът приема, че застрахователя
дължи да заплати законна лихва върху главницата, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ,
считано от по – ранната от двете дати – тази на уведомяването на
застрахователя за настъпилото събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция, което е сторено на 25.01.2019г..
Не до същия правен извод е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което и постановеното от него решение в
коментираната част следва да бъде отменено, като законната лихва се
присъди, считано от 25.01.2019г..
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
неоснователността на жалбите с изключение на тази на жалбоподателите
8
ищци в частта, касаеща началния момент, от който се дължи законната лихва,
което обаче е акцесорна претенция и затова не е отделен иск, разноски не се
дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по
т.д.№ 13 по описа за 2019г. на ОС Х., в частта, с която е осъдено ЗАД „ОЗК-
З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ..., ул. Св. С. №
7 да заплати на Д. Д. Т. ЕГН ********** с. Б., обл. Х. сума в размер над
30 000 лв. до присъдените 70 000 лв.., частично от 220 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря й Ж.З.Ж., настъпила на 28.11.2018г., вследствие ПТП, станало на
същата дата около 03.00 ч. по общински път между селата Р. и Д., Община Х.
в посока път 11-76 на около 5 км. + 420 м. от него при управление на л.а.
„О.В.“ с рег. № ..... с водач АС. С. Д. и е отхвърлен иска до пълния предявен
размер от 160 000 лв., частично от 220 000 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по
т.д.№ 13 по описа за 2019г. на ОС Х., в частта, с която е осъдено ЗАД „ОЗК-
З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ..., ул. Св. С. №
7 да заплати на ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** от с. С., обл. Х., ул. С.К. № 16
сумата в размер над 20 000 лв. до присъдените 50 000 лв., частично от 220 000
лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на тяхната дъщеря Ж.З.Ж., настъпила на 28.11.2018г., вследствие
ПТП, станало на същата дата около 03.00 ч. по общински път между селата Р.
и Д., Община Х. в посока път 11-76 на около 5 км. + 420 м. от него при
управление на л.а. „О.В.“ с рег. № ..... с водач АС. С. Д. и е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 160 000 лв., частично от 220 000 лв..
ОТМЕНЯ решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по т.д.№ 13
по описа за 2019г. на ОС Х. в частта, с която е отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от
29.01.2019г. до 29.04.2019г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. ..., ул. Св. С. № 7 да заплати на Д. Д. Т. ЕГН
********** с. Б., обл. Х. и на ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** от с. С., обл. Х., ул.
С.К. № 16 законната лихва върху присъдените им обезщетения, считано от
29.01.2019г. до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по
т.д.№ 13 по описа за 2019г. на ОС Х. в частта, с която е отхвърлено искането
за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения на Д. Д. Т.
9
ЕГН ********** с. Б., обл. Х. и на ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** от с. С., обл. Х.,
ул. С.К. № 16 за периода от 05.12.2018г. до 29.01.2019г..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – АС. С.
Д. ЕГН ********** с адрес с. Б., бщина Х., обл. Х..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10