РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010157 от
28.10.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
полиция, с което на Р. Н. Ф., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно, като безспорно е було установено, че при проверката
жалбоподателката е управлявала въпросния лек автомобил. Моли да бъде
оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди
обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна като неправилно, по следните съображения:
Наказателно постановление № 21-1030-010157 от 28.10.2021г., е
издадено за това, че на 05.10.2021г., около 15,33ч. в гр. гр. Пловдив, на ул.
Ландос срещу № 4, като водач на товарен автомобил Тойота Ярис с рег. №
*******, Р. Н. Ф., ЕГН **********, е управлявала посочения автомобил,
чужда собственост, като не е поставила обезопасителен колан по време на
движение. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН бл.
№ 849904, издаден от С.Я., ******* при СПП, гр. Пловдив, съгласно който
било констатирано, че на 05.10.2021г. около 15,33ч. в гр. Пловдив, на на ул.
Ландос срещу № 4, като водач на лек автомобил Тойота с рег. № ********,
жалбоподателката е управлявала посочения автомобил, чужда собственост,
като не поставя обезопасителен колан по време на движение на МПС чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП.
В случая, при така проведеното съдебно следствие, съдът не установи
жалбоподателката да е управлявала посоченото в АУАН и НП превозно
средство.
В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел актосъставителя
Я.. Същият поддържа описаното в АУАН, като си спомня за случката.
Посочва, че той е спрял автомобила, като си спомня, че същият е бил тип
малък джип, като не знае какъв точно модел е бил.
В АУАН е записана само марката на автомобила - Тойота. Не е описан
моделът на автомобила, с който е било извършено твърдяното нарушение,
нито кой е собственикът му, но в НП същият е описан като Тойота Ярис,
който обаче е ноторно известно, че няма качеството на джип. По делото е
представено СРМПС на л.а. Тойота Рав 4 с рег. № *******, собственост на
2
бащата на жалбоподателката, който от своя страна има качеството „джип“.
За изясняване на обективната истина е била изискана справка за
собственост на автомобил с рег. № *******, от която се установява, че
същият представлява лек автомобил Тойота Ярис собственост на ОТП-Лизинг
– Клон Пловдив. Като вписан ползвател е посочена АН. ГР. Г.. Същата в хода
на съдебното следствие е била разпитана като свидетел, като заявява, че е
ползвател на посочения автомобил Тойота Ярис с рег. № *******, не познава
лице с имена Р. Н. Ф. и не е предоставяла автомобила на лице с такива имена.
Сочи, че само тя кара автомобила и не го е предоставяла на никой друг да го
кара. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която се явява
незаинтересована от изхода на спора и под страх от ангажиране на
наказателната й отговорност по чл. 290 от НК в случай, че се установи, че се
познава с жалбоподателката, не би следвало да изнася неверни показания,
още повече и констатирайки невисоката обществена опасност на деянието и
ниския размер на наложената санкция. Същевременно показанията на
свидетелката по никакъв начин не противоречат на останалите събрани в хода
на процеса доказателства.
С оглед на всички изложени обстоятелства, съдът прие от фактическа
страна, че жалбоподателката не е управлявала на процесната дата
автомобилът Тойота Ярис с рег. № *****, с който се твърди да е извършено
твърдяното нарушение.
При положение, че не се установи жалбоподателката да е управлявала
посочения в НП (а и в АУАН) автомобил, извършеното административно
нарушение се явява недоказано. Индивидуализирането на превозното
средство е от съществено значение, доколкото съставът на процесното
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП включва от обективна страна наличието
на управление на МПС. Нещо повече, нарушение на посочения състав би
имало само в случаите, когато съответното моторно превозно средство е
оборудвано с обезопасителен колан. Така при неправилно посочване на
превозното средство, се осуетява възможността на жалбоподателя да възрази,
че МПС-то не е оборудвано с обезопасителен колан и да представи
доказателства за това, с което се нарушава правото му на защита.
Административнонаказващият орган е следвало преди издаване на НП да
прецени кое е било действително управляваното от жалбоподателката
3
превозно средство и да посочи същото в наказателното постановление в
хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, дори и при констатираната нередовност
на акта. Няма как обаче съдът едва в хода на съдебното производство да
извършва преценка кое друго превозно средство е било действително
управляваното от жалбоподателката и да извършва проверка дали същото
отговаря на изискванията на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, включително дали е
МПС от посочените категории и дали е оборудвано с обезопасителен колан,
доколкото такъв извод би могъл да се изведе единствено след установяването
на факти, които са приети за първи път от въззивната инстанция и по които
жалбоподателят не е имал възможността да се брани при издаването на
АУАН и НП.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр.
чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от
насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор
„Пътна Полиция“ към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от
което е част наказващият орган, а именно ОДМВР-
Пловдив.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-010157 от
28.10.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
полиция, с което на Р. Н. Ф., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Т.В. Т., вписан в АК Пловдив с персонален
номер ********** и с адрес на кантората улица *********** , сума в размер
на 300 лв., представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5