Решение по дело №293/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 345
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20225220200293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Пазарджик, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200293 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 355/2021 г. от ... г. на Директор в
Териториална дирекция Митница П. към Агенция „М.“ на „П.М.К.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., р-н Т., ПК: ...,
бул. „В.“ № ..., на основание чл. 20, ал. 2, т. 19, чл.44, ал. 1, т. 4, чл. 84, ал. 7, т.
1, чл. 125, ал. 1, 128, ал. 2 от ЗАДС, чл. 36, ал. 1, чл. 53, ал. 1, чл. 57 и чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лв.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „П.М.К.” АД, в която се твърди,
че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението,
като излага допълнителни доводи за неговата незаконосъобразност. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
От ответника по жалбата, чрез процесуалния му представител, се
1
застъпва становище, с което се моли съдът да потвърди постановлението като
законосъобразно и обосновано.

Съдът, като съобрази доводите, изложени от страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
„П.М.К.“ АД, ЕИК *********, е освободен от акциз краен потребител с
издадено от директора на Териториална дирекция „Т." - гр. П., на основание
чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, Удостоверение за регистрация № BG003000E0215/
10.10.2019 г., с местонахождение на обекта, където ще се получават и
използват енергийните продукти: обл. П., общ. П., с. Ц.А., местност „И.Б.“
ПИ иден. ..., сгр. иден. ....1. Съгласно издаденото удостоверение дружеството
има право да използва енергийни продукти - Минерален терпентин, с код по
КН: 2710 12 21, код на АП: Е480 и МЕ - литри при 15°С. Цели, за които ще се
използва енергийният продукт (минерален терпентин): екстрагент при
производство на електролитна мед. Търговско наименование и код по КН на
произвежданите стоки: електролитна мед, с код по КН: 7403 11 00. УОАКП
№ BG003000E0215/10.10.2019 г., е издадено въз основа на подадено от
„П.М.К.“ АД, искане за издаване на Удостоверение за ОАКП, заведено с вх.
№ 32-216898/ 25.07.2019 г., с цел освобождаване от облагане с акциз по чл.
24, ал.2, т. 1-5 от ЗАДС, на енергийния продукт минерален терпентин
(търговско наименование - ксол Д60) с код по КН: 2710 12 21, който ще се
използва за извличане на медни йони от медни разтвори, при производството
на катодна (електролитна) мед. Извършена е проверка от служители на
Териториална дирекция „Т.“, между които и свидетеля П.К. – инспектор – за
изпълнение на условията на издаденото Удостоверение.
За резултатите от извършената проверка е изготвен Протокол (ПКд-73)
№ BG003000- РК4-ПП16/26.04.2021 г. След преглед и анализ на
представените в входа на проверката документи и справки от дружеството, е
установено, че дружеството е подало за данъчен период ... г. до ... г.
рекапитулативна декларация с вх. № BG003000/11-00437/14.09.2020 г. на
Териториална дирекция „Т.“ - гр. П.. Съгласно данните в нея, в началото на
периода наличността от енергиен продукт с код по КН: 2710 12 21, е 1613
литра при 15°С, към края на данъчния период същия акцизния продукт -
2
минерален терпентин (тьрговско наименование – Ексол Д60) с код по КН:
2710 12 21, е изразходван и няма наличност. За преобразуване на количество
минерален терпентин (Ексол Д60), с код по КН. 2710 12 21, от мерна единица
килограм в мерна единица литър, е използван коефициент на плътност от
0.7900 до 0.7980, съобразно анализния сертификат на всяка получена
доставка. За месец 08.2020 г., дружеството е изписало от счетоводна сметка
302/27 „Минерален терпентин“ с „Мемориален ордер“ № 11 количество от
1280 кг., с основание „Вложен минерален терпентин в производство на медни
катоди“, но не е декларирало и не е представило документи, доказващи
произведена продукция през текущия данъчен период. Въз основа на всички
представени от „П.М.К.“ АД документи, като доказателство за вложено в
производство количество минерален терпентин (Ексол Д60), е представен
Материален аналитичен регистър на сметка 302/27 „Минерален терпентин“,
но от дружеството не са представени първични производствени документи,
като доказателство, че акцизният продукт е вложен в самото производство,
нито такива, които да доказват наличие на произведена готова продукция.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно
задължено лице № ВС00300О-РК4-ИДП4/01.03.2021 г., са изискани
извлечения с аналитичност на счетоводна сметка 303 „Продукция“, както и
документи, издавани във връзка с използването на енергийния продукт,
такива не са представени. Представен е Материален аналитичен регистър на
сметка 701/1 „Медни катоди“, от който се вижда продадената продукция, но
не и произведената. За месец 08.2020 г. дружеството няма продадена
продукция.
При тези данни проверяващите приели, че дружеството не е доказало
използването на 1613 литра при 15°С, минерален терпентин (търговско
наименование - Ексол Д60) с код по КН: 2710 12 21, за целите на издаденото
удостоверение, т.е. производство на електролитна мед, е код по КН 7403 11
00, следователно счели, че проверяваното дружество е използвало акцизната
стока за цели, различни от тези в издаденото удостоверение. При това
положение за данъчния период от ... г. до ... г. на ... г. „П.М.К.” АД е следвало
да начисли акциз в размер на 1145,25 лв. за 1613 литра минерален терпентин с
код по КН 2710 12 21, тъй като е използвало акцизната стока за цели,
различни от тези в издаденото удостоверение, т.е. да произведе готов продукт
- електролитна мед, с код по КН: 7403 11 00. Дружеството е следвало да
3
издаде е-АДД по чл. 84, ал. 7, т.1 от ЗАДС и в 14-дневен срок от
потреблението да подаде акцизна декларация, както и да заплати дължимия
акциз в съответствие с чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Дължимият акциз, в размер
на 1145,23 лв. /хиляда сто четиридесет и пет лева и 23 ст./ е изчислен, в
съответствие с разпоредбите на чл. 41 от ЗАДС, а именно данъчната основа
по чл. 28 от ЗАДС, умножена по акцизната ставка по чл. 32, ал. 7 от ЗАДС за
енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1 е
710 лв. за 1000 литра. За изчисляване на дължимият акциз за конкретния
период е прието декларираното количество в рекапитулативната декларация.
С оглед горното на дружеството е съставен АУАН от свидетеля П.К.. В
срок не са постъпвали писмени възражения. Въз основа на АУАН е издадено
и атакуваното НП. В него е посочено, че се налага имуществена санкция в
размер на 5 000 лв., на основание чл. 125, ал. 1 от ЗАДС, на „П.М.К.“ АД с
ЕИК: *********, за това, че в качеството на освободен от акциз краен
потребител /ОАКП/ с УОАКП № BG003000E0215/10.10.2019 г., с
местонахождение на обекта, където се получават и използват енергийните
продукти - минерален терпентин (търговско наименование - Ексол Д60), с код
по КН 2710 12 21, а именно: обл. П., общ. П., с. Ц.А., местност „И.Б.“ ПИ
иден. ... сгр. иден. ....1, за това, че „като е изписал от отчетността по
счетоводна сметка 302/27 „Минерален терпентин“ с „Мемориален ордер“ №
11, количество от 1280 кг. = 1613 литра при 15°С минерален терпентин
(търговско наименование - Ексол Д60) с код по КН 2710 12 21, без
доказателства за произведен готов продукт - електролитна мед, с код по КН
7403 11 00, в качеството му на ОАКП, е използвало същия за цели, различни
от тези в издаденото удостоверение, т.е. не е изпълнил задълженията си
съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 и чл. 84, ал. 7, т. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 19 от
ЗАДС, касаещо незаплатен акциз в размер на 1145,23 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят П.К. и С. М.. Показанията им потвърждават описаната по-
горе фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от всички писмени
доказателства по делото, които са събрани в хода на воденото
административнонаказателно производство и съдебно такова. Видно от
4
показанията на актосъставителя К., че извършена проверка е била изцяло по
документи, не е извършвана такава на място, като са представени документи
за продажба на продукция медни катоди, но не и за влагането на минерален
терпентин в тяхното производство, поради което: „те не доказват, че са
произвели и аз съм счел, че щом няма производство на катоди, би следвало,
че го използват за различни цели“.
Според свидетелката М. - началник цех, отговаряща за производството
в дружеството от четири години, включително и през месец август 2020 г. -
минералният терпентин го използват с цел извличане на мед от разтвори и
впоследствие в производството на катодна мед. В този период няма разлика в
използването на минерален терпентин в дружеството, няма информация
някой да го използва за различни цели, освен за производство на
електролитна мед.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и по същество се явява основателна. Атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на процесуалните правила, а освен това не се доказа и по
безспорен начин извършването на нарушението. Аргументите в тази насока
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗАДС, енергийните продукти
подлежат на облагане с акциз. В чл.13 от същия закон са изброени кодовете
по КН, в които следва да са включени продуктите, за да са „енергийни
продукти“. Според чл.19, ал.1 от ЗАДС, стоките по чл.2 подлежат на облагане
с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз, а
според чл.20, ал.1 от същия закон, задължението за заплащане на акциз
възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. В
чл.24, ал.2, т.4 от закона е предвидено, че се освобождават от облагане с
акциз енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво
или гориво за отопление. В чл.24а, ал.1 от ЗАДС е предвидено, че
освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл.24, ал.2,
т.1-5 се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за
5
освободен от акциз краен потребител, какъвто се явява дружеството-
жалбоподател. В чл.24а, ал.5 от ЗАДС е предвидено, че искането за издаване
на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съдържа данни за:
(т.3) целите, за които ще се използват енергийните продукти по чл.24, ал.2,
т.1-5; (т.5) годишните прогнозни количества за енергийни продукти, които ще
се получават и използват – по видове дейности и по видове енергийни
продукти; (т.6) материалната отчетност, която ще се води от крайния
потребител - по видове дейности, а за енергийни продукти – и по видове
енергийни продукти; (т.11) технологична схема на производствения процес,
разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби,
техническа спецификация, като в случаите на комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия разходните норми трябва да включват
поотделно данни за количеството на енергийните продукти, използвани за
производство на топлинна енергия, и количеството на енергийните продукти,
използвани за производство на електрическа енергия.
Според чл.24б, ал.1 от ЗАДС, Териториалната дирекция, в която е
подадено искането по чл.24а, ал.4, извършва проверка относно изпълнението
на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител, която включва най-малко проверка на: 1. производствените
помещения и на оборудването; 2. всички дейности, за които ще се използват
енергийните продукти. Според чл.24б, ал.2 от ЗАДС, за установяване на
вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и/или за
определяне на кода по КН митническите органи могат да вземат проби за
лабораторен анализ на всеки етап от производствения процес. В чл.24б, ал.4
от ЗАДС е предвидено, че когато при проверката се установи, че
изискванията са изпълнени, директорът на териториалната дирекция издава
удостоверение за освободен от акциз краен потребител по образец, определен
с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.24в, ал.1 от ЗАДС, при
промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл.24б,
ал.4, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната
териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната. В
ал.2 на същата норма е предвидено, че при промяна на обстоятелствата, които
подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал.4, лицето подава
искане за издаване на ново удостоверение.
Административнонаказващият орган в случая се е позовал на
6
разпоредбите на чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС, според която освобождаването за
потребление (т.е. момента, в който възниква задължението за заплащане на
акциз), е потреблението на енергийни продукти от освободени от акциз
крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението, и на
чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, според който в тези случаи дължимият акциз се
внася в държавния бюджет, по сметка на компетентното митническо
учреждение, от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от
потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в
удостоверението.
Приложена за административното нарушение е санкционната
разпоредба на чл.125, ал.1 от ЗАДС, според която „освободен от акциз краен
потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели,
различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е
заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с
имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива
от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.“
При така посочената правна уредба, на първо място е видно, че в
издаденото НП е допуснато съществено процесуално нарушение. В
атакуваното НП не са посочени точно датата и мястото на нарушението.
Видно от разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗАДС е, че фактическият състав на
нарушението е изпълнен тогава, когато освободен от акциз краен потребител,
който е получил енергийни продукти, ги е употребил за цели, различни от
указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил
дължимия за стоките акциз по реда на този закон, т.е. нарушението се счита
за довършено не с употребата на енергийните продукти за различни цели, не с
неначисляването на този акциз, а едва, когато акцизът не е заплатен и то
съгласно чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС след изтичането на 14-дневен срок от
потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в
удостоверението. Видно е, че в НП липсва дата и място на нарушението от
тази гледна точка. От една страна в НП се сочи, че за данъчния период от ... г.
до ... г., на ... г. „П.М.К.” АД е следвало да начисли акциз, но тази дата – ... г.,
дори да е дата, на която следва да се начисли акцизът, категорично не е датата
на нарушението, тъй като дължимият акциз се внася в държавния бюджет, по
сметка на компетентното митническо учреждение, от освободения от акциз
краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните
7
продукти за цели, различни от посочените в удостоверението. На следващо
място липсва и място на нарушението, тъй като се касае за неизвършване на
действие по внасяне на акциза по сметка на компетентното митническо
учреждение, като липсват данни кое е то и къде е следвало да се внесе този
акциз, доколкото дружеството е със седалище и адрес на управление в гр. С.,
а мястото за използване на енергийния продукт е в село Ц.А., община П..
Датата и мястото на извършване на нарушението са задължителни
реквизити, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него
наказателно постановление, при което непосочването им е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до
невъзможност да се установи къде точно е извършено нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на извършителя и
пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание
и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или
несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна
правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност
съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административно-наказателна процедура. Нещо повече – съдът действа като
въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от
АНО фактическа обстановка. Изложеното е достатъчно основание за отмяна
на издаденото НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, но
следва да се посочи, че по същество нарушението остана и недоказано.
По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е лице, което е
освободено от акциз. В случая от показанията на свидетелите (в т.ч. и
актосъставителя) не се установи, че дружеството е използвал за други цели, а
не за производствени нужди освободен от акциз енергиен продукт минерален
терпентин, респ. за производство на продукти, които не били посочени в
8
издаденото удостоверение. При извършената документна проверка са
представени документи за продажба на продукция медни катоди, но не и за
влагането на минерален терпентин в тяхното производство, поради което
според актосъставителя: „те не доказват, че са произвели и аз съм счел, че
щом няма производство на катоди, би следвало, че го използват за различни
цели“.
Безспорни и категорични доказателства, че минералният терпентин е
използван за различни цели, не бяха ангажирани от АНО, върху когото лежи
доказателствената тежест. Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е
извършило твърдяното от контролните органи нарушение. Върху АНО лежи
доказателствената тежест да ангажира доказателства, че лицето е наказаното
правомерно. А такива доказателства според настоящия състав на съда не се
събраха. В случая АНО не е установил всички обстоятелства по процесното
административно нарушение и конкретно не е установено минералният
терпентин да е използван за различни цели. Нещо повече - проверката дори
не е извършена на място. Тук актосъставителят, а след него и АНО просто са
направили едно предположение: „те не доказват, че са произвели и аз съм
счел, че щом няма производство на катоди, би следвало, че го използват за
различни цели“. След като законът не въвежда презумпцията, че липсата на
документално оформяне на операциите в производството, означава, че тази
част от енергийния продукт е употребен за цели, различни от указаните в
удостоверението, то подобен извод няма как да бъде споделен от съда. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже извършването
на административно нарушение, с всички негови обективни признаци, което в
случая не е сторено. Всякога, когато са налице преди всичко предположения,
а не доказателства, отговорност не може да бъде ангажирана. В заключение -
едва след категорично и безспорно установяване, че дружеството е
използвало за други цели, а не за производствени нужди освободен от акциз
енергиен продукт минерален терпентин, респ. за производство на продукти,
които не били посочени в издаденото удостоверение – едва тогава - при
коректен отговор на тези въпроси, може да се достигне до ангажиране на
административнонаказателна отговорност на дадено лице.
Административнонаказателното производство е строго формално
производство. То има строго определени правила за установяване на
9
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. В тази връзка съдът счита, че
нарушенията не са доказани по категоричен начин. В НП липсва конкретна
яснота за какви различни цели е използван минералния терпентин, за да се
приеме, че се дължи заплащането на акциз. С даденото обобщение - че е
използван за цели, различни от тези по издаденото удостоверение, също
съществено се ограничава правото на защита на нарушителя да разбере
именно в какво конкретно действие/бездействие се е изразило неговото
неправомерно поведение, за да се защитава адекватно. В тази насока е налице
и съдебна практика - Решение № 208 от 26.10.2021 г. на АдмС - Хасково по к.
а. н. д. № 629/2021 г. и Решение от 4.03.2021 г. на РС - М. по а. н. д. №
14/2021 г.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, като е приложен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено
адвокатско възнаграждение по банков път е 360 лв. Приложено е и преводно
нареждане, като ще следва да се присъди сумата от 360 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
355/2021 г. от ... г. на Директор в Териториална дирекция Митница П. към
Агенция „М.“, с което на „П.М.К.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., общ. С., р-н Т., ПК: ..., бул. „В.“ № ..., на основание чл.
20, ал. 2, т. 19, чл.44, ал. 1, т. 4, чл. 84, ал. 7, т. 1, чл. 125, ал. 1, 128, ал. 2 от
ЗАДС, чл. 36, ал. 1, чл. 53, ал. 1, чл. 57 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за нарушение
на чл.125, ал.1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лв.
ОСЪЖДА Агенция „М.“ да заплати на „П.М.К.” АД, ЕИК *********,
10
със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., р-н Т., ПК: ..., бул. „В.“
№ ... сторените по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11