Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
12.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 425/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Х.Л.И., с която са предявени срещу Т.М. ЕООД и И.А.Б. ЕООД
искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, за сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от публикации на журналисти, за които
отговарят ответниците, която сума се претендира в
условията на солидарност.
Ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в накърнаване на
доброто име и авторитета му и претърпяно неудобство и стрес в причинна връзка с
публикации в електронни издания, съдържащи клеветнически и обидни твърдения за
него, като статията с първо публикувана в сайта на вестник Труд, а на следващия
ден – препечатана с друго заглавие в електронната медия Блиц. В процесните публикации чрез заглавията и изречения в текста
се сочи, че ищецът като министър е допуснал фалшифициране на документа (за
статията в trud.bg) и че е извършил фалшифициране на документа (за статията в blitz.bg), както и че всичко, изказано и
сторено от него, е фалшификат и служителите в Министерството на правосъдието го
наричат П.. Претендира законна лихва от датата на исковата молба – 11.01.2018
г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Ответникът Т.М. ЕООД оспорва
предявения срещу него иск. Оспорва да е възложил изготвянето на процесната статия, публикувана на сайта trud.bg, оспорва статията да е качена на сайта от негови служители.
Оспорва същата да съдържа обидни и клеветнически твърдения, в причинна връзка с
които ищецът да е претърпял неимуществени вреди, като твърди, че всички факти,
изнесени в статията, отговарят на истината. Оспорва да е налице солидарна
отговорност между него и другия ответник. Претендира разноски.
Ответникът И.А.Б. ЕООД оспорва
предявения срещу него иск. Твърди, че публикуваната на сайта blitz.bg статия е препечатана от trud.bg, поради което дори в последната да са налице обидни или
клеветнически твърдения, отговорността му не би могла да бъде ангажирана, тъй
като е цитирал информация, на която не е автор и която е била публична –
поместена на сайта на вестник Труд. Оспорва да е възложил изготвянето на процесната статия, публикувана на сайта blitz.bg, по съображения, че същата е препечатана, а самото качване
на сайта може да се осъществи от всеки служител или външно на медията лице. Счита,
че не са налице основания да отговаря солидарно с първия ответник. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на чл.49 ЗЗД е
налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работа, възложена му от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази отговорност
има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия
работата. За да възникне отговорността за чуждо действие при възлагане на
работа, трябва да са налице: 1). общите предпоставки на деликта
по отношение на изпълнителя – деяние (действие или бездействие), противоправност, вина, вреда и причинна връзка, а наред с
тях и следните условия: 2). работата да е била възложена на делинквента
от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и 3). вредите да са
причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. за
да бъдат уважени предявените деликтни искове, следва
да се установи, че лица, на които ответниците са
възложили работата по съставяне и публикуване на информацията в двете
електронни медии, са извършили противоправно деяние, представляващо
публично отправяне на обидни или клеветнически изявления за ищеца, годни да
накърнят доброто му име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са
настъпили неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на 30.11.2017 г. в
електронното издание „Труд“ на сайта trud.bg,
чийто издател и разпространител е ответникът Т.М. ЕООД, е публикувана статия
със заглавие: „Комплексна експертиза доказва: Документи менте.
Като министър Х.И. е допуснал фалшифицирането на документи на правосъдното
министерство“. В статията се сочи, че през май 2015 г. прокуратурата е
сезирана със сигнал за издадена министерска заповед за прекратяване на служебно
правоотношение и за заповед за възлагане на правомощия на служители на
министерството на извършване на финансови разплащания, които са фалшифицирани –
подписът на ищеца в двете заповеди е фалшифициран. В статията се сочи, че от
държавното обвинение са уточнили, че разследват не ищеца, а този, който е
подписал и подпечатал фалшивите документи. В статията се представят резултати
от експертиза на двете заповеди, която е установила, че подписите не са
положени от Х.И., но печатът върху документите е оригиналният на
министерството. В статията като обобщение на представената информация се сочи:
„Излиза, че служителите на същото това министерство с право са нарекли Х.И.
– П., защото всичко, изказано и сторено от него, накрая се оказва фалшификат“.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на 01.12.2017 г. на сайта
blitz.bg, чийто издател и разпространител е ответникът И.А.Б. ЕООД, е
публикувана статия със заглавие: „Грандиозен скандал! Експертиза закова Х.И.
– П. – фалшифицирал е документи.“. В статията се цитира вестник Труд и по
съдържание, с изключение на различното заглавие, същата е идентична с описаната
по-горе статия в trud.bg от 30.11.2017 г. В статията е
публикувано и изречението: „Излиза, че служителите на същото това
министерство с право са нарекли Х.И. – П., защото всичко, изказано и сторено от
него, накрая се оказва фалшификат“.
Спорни по делото са два въпроса: публикувани ли са процесните статии на сайта trud.bg и blitz.bg от
служители на ответниците по повод възлагане да
извършват журналистическа дейност или от случайни интернет-потребители и дали
изнесената за ищеца информация обективно е опозоряваща или клеветническа или
напротив - вярно отразява действително осъществили се събития, като оценката за
личността на ищеца е израз на правомерно осъществен журналистически коментар.
Т.е. спори се относно авторството на деянието и наличието на възлагане и дали
деянието е противоправно.
По осъществяване на деянието и наличието на възлагане:
Ответникът Т.М. ЕООД като собственик
на електронния сайт trud.bg и ответникът И.А.Б. ЕООД като
собственик на електронния сайт blitz.bg,
определят характера и съдържанието на публикуваните в тях материали, с оглед на
което същите имат качеството на възложители на работата по съставянето на
съответните статии спрямо авторите на същите. Независимо от
вътрешно-организационни отношения и създадения ред за публикуване на
материалите на сайтовете, наличието или липсата на конкретно възлагане към
определено длъжностно лице да състави и публикува конкретна статия с точно
определено съдържание не влияе на отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД,
след като собственикът на сайта е предоставил на свои служители оторизация да извършват публикации. Ответниците
не оспорват, че процесните статии се намират на
собствените им електронни сайтове. От изслушаната съдебно-техническа експертиза
се установява, че статиите се публикуват чрез специален оторизиран достъп до
сайта, позволяващ видимостта им за всеки интернет потребител, посетил сайта, и
е технически невъзможно да се извърши публикация от случаен потребител, без
достъп до т.нар. „уеб конзола за публикуване на статии“. От тук следва изводът,
че публикуването на статии става чрез предоставяне на специален оторизиран
достъп до процесните сайтове от собствениците им. Ето
защо следва да се приеме, че е налице възлагане на работа от ответниците на конкретни физически лица чрез предоставяне
на такъв специален контролиран достъп, разрешаващ им да публикуват статии в
сайтовете. По тези съображения съдът приема за доказано възлагането от ответниците като собственици на сайтовете на работа по
публикуване на процесните статии и извършването на
публикациите чрез предоставения от възложителя оторизиран достъп. Неоснователни
са възраженията, че статиите са публикувани от трети лица – случайни интернет
потребители, с които ответниците нямат никакви
отношения – експертизата по делото установи, че това е технически невъзможно.
По противоправността на
деянието:
С Конституцията на Република България – чл.39 и чл.40
и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – чл.10 е
прогласена свободата на словото, а именно: всеки има право да изразява мнение и
да го разпространява чрез слово, да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи; печатът и другите средства за масова
информация са свободни и не подлежат на цензура. Особеното значение на това
право идва от близката му връзка с демокрацията и ролята му на незаменим
инструмент на гражданското общество с цел насърчаване на обществено значимите
дебати. Ограничение на правото на мнение и свобода на словото може да се налага
само в интерес на легитимни цели, които са изчерпателно посочени както в КРБ,
така и в КЗПЧ, а именно - в интерес на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за
защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на
другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието (чл.10, пар.2 КЗПЧ). Ал.2 на чл.39 КРБ предвижда, че правото на
свободно изразяване на мнение не може да се използва за накърняване на правата
и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността.
В съвременното общество медиите гарантират стабилното
функциониране на демокрацията, упражняват обществен контрол върху държавното
управление и улесняват участието на гражданите в процеса на вземане на решения.
Медиите подпомагат оформянето на информирано обществено мнение и стимулират
дебат по въпроси от обществен интерес. Поради това журналистиката е обект на особена закрила, както в практиката на
Европейския съд по правата на човека, така и в практиката на българските
съдилища. Срещу тази закрила обаче стои задължението
на журналистите да действат добросъвестно и да представят надеждна и прецизна
информация (виж решението по дело Fressoz and Roire v. France,
1999 г.).
В решенията по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и „Хендисайд срещу Обединеното кралство“ ЕСПЧ приема, че
„свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на
информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като
безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като
оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото“.
За даването на мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение
№ 209 по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., и цитираните в него други съдебни
решения), че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39,
ал.1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно; не
е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в
нарушение на чл.39, ал.2 от КРБ; така и негативните оценки за определена
личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност.
В заглавието на статията,
публикувана на сайта trud.bg,
а именно: „Комплексна експертиза доказва:
Документи менте. Като министър Х.И. е допуснал
фалшифицирането на документи на правосъдното министерство.“, се съдържат
фактически твърдения, че е доказана фалшификация на документи и че като
министър Х.И. е допуснал фалшифицирането на документи на правосъдното
министерство. Тези твърдения са позорящи за ищеца, тъй като сочат неизпълнение
на задълженията му като министър и допускане на престъпления - фалшификации в
Министерството на правосъдието със санкцията на самия министър.
От представеното копие на сл.д. №
300/2015 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 7053/2015 г.
на СГП се установява, че последното е било образувано срещу неизвестен
извършител за това, че на 29.12.2014 г. и 11.03.2015 г. е съставил неистински
официални документи – заповед № ЧР-01-482/29.12.2014 г. и заповед № ЧР-01-91/11.03.2015
г. от името на министъра на правосъдието с цел да бъдат използвани. Касае се за
две заповеди за прекратяване на служебни правоотношения с лица – служители в
Министерство на правосъдието. По досъдебното производство се открива протокол №
287-Е/2016 от 09.06.2016 г. за извършена комплексна експертиза, по която вещите
лица - криминалисти са дали заключение, че подписът в графа „Министър“ на
заповед № ЧР-01-482/29.12.2014 г. не е положен от Х.И., И.Й.Н.,
С.Г.К., Д.А.Г., В.З.Ш., Д. И. Г.-Р.или М.Й.и че подписът в графа „Министър“ на
Заповед № ЧР- 01-91/11.03.2015 г. на МП не е положен от Х.И., И.Й.Н., Р.С.К., Т.Ц.Т., В.З.Ш., С.К.К.,
П.Й.Ц.или М.Й.Д.. Срокът за извършване на
разследването е бил удължен с 4 месеца от 18.03.2017 г. В настоящото
производство не са ангажирани доказателства въросното
досъдебно производство да е приключило, както и за резултата от него. Не се
установява Х.Л.И. в качеството му на министър на правосъдието да е имал участие
в каквото и да е процесуално качество в посоченото досъдебно производство, нито
в друго производство с предмет – най-общо - неизпълнение на задълженията му
като министър на правосъдието, изразяващо се в допускане съставянето на
въпросните заповеди. За установяване верността на твърдението, че той е
допуснал фалшифицирането на документи на правосъдното министерство, не е
достатъчно да се установи извършена фалшификация, за каквато впрочем при
неприключило досъдебно производство не би могло да се говори с категоричност. В
същото време следва да се държи сметка и за обстоятелството, че от журналистите
не може да се изисква при провеждане на разследването си да извършат пълно и
главно доказване – т.е. изнесените факти да са установени по несъмнен начин,
без да почиват на предположения. Но добрите
журналистически практики и журналистическата етика изискват публикациите да
почиват на надеждна и прецизна информация. В статията на вестник Труд се
представя достоверно и обективно резултатът от експертизата и се предоставя и
официалната позиция на Прокуратурата, че се разследва не ищецът, а лицето,
подправило подписа му и подпечатало фалшивите документи – тези обстоятелства се
потвърждават от досъдебното производство, представено по делото. Въпреки това
заглавието на статията и последното изречение от същата, посочени в исковата
молба от ищеца като позорящи го, не кореспондират с обективно установените
факти, включително така, както са представени и в текста на статията. Макар в
информационната част от публикацията да става ясно, че експертиза в
наказателния процес е установила, че неизвестно лице е подправило подписа на
ищеца и че досъдебното производство не е образувано срещу ищеца в качеството му
на обвиняем, а е срещу лицето (чиято самоличност е останала неустановена в
рамките на разследването), подправило подписа на министъра, не такова е
внушението на заглавието на статията, нито пък на журналистическия коментар в
края й. Напротив – заглавието и коментарът са в смисъл, че ищецът като допустител е отговорен за фалшификацията и всичко, изказано
и сторено от ищеца, се оказва фалшификат. Поради това статията, ведно със
различните заглавия, поставени от двете медии – заглавие: „Комплексна
експертиза доказва: Документи менте. Като министър Х.И.
е допуснал фалшифицирането на документи на правосъдното министерство“ (на trud.bg) и „Грандиозен скандал! Експертиза закова Х.И. – П. –
фалшифицирал е документи.“ (на blitz.bg)
не представлява израз на конституционно прогласената свобода на словото и
правото на журналистически коментар - оценка на обществено значими личности и
събития. В този случай, когато публикациите не почиват на „достатъчна фактологическа основа“ – не почиват на надеждна и прецизна
информация, те не представляват израз на свободата на изразяване на мнение и
журналистическото право на критичен коментар по обществено значим въпрос, а
поради необосноваността на обвиненията, имат характер на увреждащи действия – така
пар.37 на решението на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlick
v. Austria, 1995.
В останалата част, посочена от ищеца - в края на статията, се сочи, че служителите на министерството на правосъдието са нарекли Х.И. – П., която оценка се мотивира с твърдението, че всичко, изказано и сторено от него, накрая се оказва фалшификат. На първо място, по делото не са ангажирани доказателства служители на Министерството на правосъдието, които са определяем кръг лица, да са наричали министъра по сочения начин. Напълно неотносими са представените по делото статии от други електронни издания, в които соченото нарицателно се разпространява, отново като приписвано в авторство на трети лица. На второ място, неоснователно е възражението, че нарицателното П. не е позорящо, тъй като се свързва с герой от художествено произведение, любим на децата. Действително П. е герой от приказка, акцент в която е склонността му да лъже и как носът му расте всеки път, когато изрече лъжа. В контекста на израза: „Излиза, че служителите на същото това министерство с право са нарекли Х.И. – П., защото всичко, изказано и сторено от него, накрая се оказва фалшификат“, соченото нарицателно категорично е насочено към и създава внушение, че ищецът е лъжец. Това внушение се подкрепя от фактическото твърдение, което вече не се приписва на трети лица, а изхожда от самия ответници, а именно: че всичко, изказано и сторено от ищеца, накрая се оказва фалшификат (фалшификат в смисъл на лъжливо, неверено изделие, произведение, документ). Доказателства за действия или изказвания на ищеца, които са лъжливи или невярни, не са ангажирани, поради което използването на прозвище спрямо него, приписващо му качество на лъжец, също не представлява правомерно изразяване на мнение в духа на журналистическото право на критичен коментар по обществено значим въпрос или личност – квалификацията е явно обидна – унизителна за честта и достойнството на ищеца.
В заглавието на статията,
публикувана на сайта blitz.bg,
а именно: „Грандиозен скандал! Експертиза
закова Х.И. – П. – фалшифицирал е документи.“, се
съдържат фактически твърдения, че Х.И. е
фалшифицирал документи и че това е установено от експертиза. Заглавието на
втората статия се различава от това на първата. На ищеца се приписва да е
извършил фалшификация на документи. По делото не са ангажирани доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Както вече беше посочено, в образувано срещу
неизвестен извършител досъдебно производство е установено, че на 2 броя заповеди
подписите в поле „Министър“, не са положени от ищеца. По делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че експертиза доказва
извършена от ищеца фалшификация – пряко или като съучастник в каквато и да е
форма. Наред с посоченото, за разлика от първата статия, в която се прави опит
нарицателното „П.“ да се припише на трети лица, в заглавието на втората статия
соченото нарицателно не е употребено като цитат. Последното е позорящо по вече
изложените във връзка с първата статия съображения.
Неоснователни са възраженията на
ответника И.А.Б. ЕООД, че отговорността му не следва да бъде ангажирана, тъй
като поместената от него публикация е изцяло препечатана първата статия под
формата на цитат с посочване на източника. В решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д.№
1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че:
следва да се разграничат хипотезите в зависимост от това, дали съдържанието на
препечатаната статия е обидно или клеветническо. Когато се възпроизвеждат
факти, които впоследствие се окажат неверни, отговаря първоначалният издател,
тъй като той е трябвало да провери информацията в съответствие с правилата на
добрата журналистическа практика, като вторият издател не може да бъде държан
отговорен за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Ако обаче в
препечатаната статия се съдържат обиди, отговаря и вторият издател. Наличието
на обида е очевидно, не се налага извършване на проверка за установяването й и
поради това разпространяването й се явява противоправно.
От самата статия, представена по делото, обективирана
на хартиен носител (л.20), обаче е видно, че само по отношение на първия
параграф от статията е направено позоваване на източника - „Труд“, след което
са отворени кавички, които 15 параграфа по-късно не са затворени в нито един
момент, в т.ч. в края на статията, като в края липсва посочване на автора –
вестник Труд, от което читателят да направи извод, че текстът в цялост е цитат.
По тези съображения, въпреки че се касае за идентичен текст, не може да се
приеме, че е налице препечатване на първата статия с посочване на източника по
ясен за читателя начин. Но дори и да се приеме, че е налице ясен цитат, с който
ответникът И.А.Б. ЕООД препредава чужди твърдения, то той отговаря по
съображенията, посочени в цитираното по-горе решение № 62 от 06.03.2012 г. по
гр.д.№ 1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о.
По изложените съображения съдът приема, че са налице противоправни действия, извършени от служители на ответниците, чрез съставяне и публикуване на процесната статия и съставяне и публикуване на заглавията
към нея, съдържащи опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и
репутация и приписващи закононарушения и съдържащи нарицателно, явно обидно –
унизително за честта и достойнството на ищеца.
При преценка дали са възникнали
вреди за ищеца и съответно – за определяне на размера им, съдът съобрази
събраните гласни доказателства – разпита на свидетеля А.Ц.. От показанията й се
установява, че статии са причинили на ищеца негативни изживявания, създали са
му напрежение, бил е видимо ядосан, гневен и изнервен, накърнили са чувството
му за чест и достойнство, загубил е фокус и концентрация в организирането на публично
събитие, в която е участвал, а в неформални разговори между участниците на
форума статиите са били тема на обсъждане.
Съдът приема, че така установеното
води до извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания - изпитал е напрежение, гняв, изгубил е
концентрация при изпълнение на професионални ангажименти, засегнато е чувството
му за чест и обществения му имидж.
Както бе посочено по-горе, ответникът
Т.М. ЕООД като собственик на електронния сайт trud.bg и ответникът И.А.Б. ЕООД като собственик на електронния
сайт blitz.bg определят характера и съдържанието на публикуващите се в тях
материали, с оглед на което същите имат качеството на възложители на работата
по съставянето на съответните статии спрямо авторите на същите, независимо от
техните вътрешно-организационни отношения, което обосновава възникването и на тяхната
отговорност по реда на чл.49 ЗЗД за причинените от възложената дейност вреди на
трети лица.
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета и доброто му
име и понесените от него негативни изживявания.
Относно наличието на солидарна
отговорност:
Съгласно чл.53 ЗЗД ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Процесните
статии са публикувани в рамките на два последователни дни и с идентично
съдържание, като от показанията на свидетеля Ц. се установява, реакцията на
ищеца е била общо следствие от двете статии. Съдът намира, че в случая е налице
общо увреждане от публикуваните на 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. статии –
вредоносният резултат е едновременна последица от двете статии, без да може да
се разграничи приносът на всяка една поотделно в общите вреди. Ето защо са
налице предпоставките на чл.53 ЗЗД и съдът приема, че за вредите ответниците отговарят солидарно. В настоящото производство
не подлежи на изследване съотношението на приноса на всеки от ответниците, тъй като съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът
може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Относно размера на обезщетението:
При преценка съобразно чл.52 ЗЗД за
размера на обезщетението, което трябва да се присъди, съдът съобрази социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната, обуславяща обществения критерий за справедливост;
емоционалните притеснения, понесени от ищеца, който се е почувствал злепоставен
пред обществото, колегите и близките си,
обстоятелството, че изнесената невярна информация е засегнала авторитета и
доброто му име; обстоятелството, че изявленията на ответника са направени в
електронно издание, което ги прави достъпни за широк кръг субекти. В същото време,
съдът отчита обстоятелството, че ищецът е публична личност, към момента на
публикуване на процесните статии – бивш министър на
правосъдието, актуален участник в обществено-политическия живот, поради което
следва да е подготвен в по-голяма степен за обществен интерес и да понася в по-висока
степен обществена критика, както и да проявява повече толерантност към критики,
негативни оценки и саркастични коментари към себе си, в сравнение с лицата,
които не са публични личности. От друга страна, в случаи като процесния отзвукът от позорящи и клеветнически твърдения е
по-широк и преминава много по-бавно във времето, имайки предвид възприетия
подход от редица електронни издания да препечатват многократно дадена статия,
което на практика поддържа нейната актуалност през неопределен период от време.
Съдът отчита и ролята на медиите, в т.ч. електронните, които освен източник на
информация и фактор за формиране на обществени нагласи, което повишава
обществената им значимост, но същевременно с това – и отговорността за начина,
по който се представя информацията.
С оглед на това съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на 8000 лв. Исковата претенция следва да се уважи до тази сума и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 480 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от иска.
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 381,33 лв. за предоставена безплатна правна защита.
На ответника
Т.М. ЕООД следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1760
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
от 04.09.2018 г. (л.159), съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът И.А.Б.
ЕООД претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. по договор за правна защита от 12.01.2018 г. (л.92). От същия е видно,
че е уговорено заплащане на възнаграждението по сметка (по банков път), но по
делото не са представени съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. По изложените съображения на
ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.М. ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес: *** и И.А.Б. ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес: *** да заплатят солидарно на Х.Л.И., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация на сайта trud.bg от 30.11.2017 г. и публикация на сайта blitz.bg от 01.12.2017 г., заедно със законната лихва
от 11.01.2018 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 480 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Т.М.
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес: *** и И.А.Б. ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес: ***, да заплатят на адв.Н.Х.,
личен номер: ********, с адрес на кантората: гр.София, ул.********на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 381,33 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Х.Л.И., ЕГН **********, да заплати на Т.М. ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1600 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: