№ 262
гр. Свиленград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100042 по описа за 2025 година
Предявени са на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 345 ТЗ.
Ищецът „Максо България” АД (с предишно наименование „Кредисимо Супер“ АД)
иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Г. Р. И. съществуването на
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1014/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата
4754,72 лв. – главница, представляваща сбор от непогасени лизингови вноски за периода от
10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., дължими по сключен между страните Договор за обратен
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544 от
11.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на
заявлението пред съда – 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1002,80 лв. –
договорна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г.; сумата 1241,89 лв. - лихва за
забава върху непогасените лизингови вноски за периода от 11.06.2023 г. до 26.11.2024 г.;
сумата 1416,72 лв. – т. нар. „допълнителни разходи“, включващи сумата 162,30 лв. - данък
МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 84,27 лв. – разсрочено ГО за 2023 г.
за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия
автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата
28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 600,00 лв. –
възстановяване на владението върху лизинговия актив през 2023г., сумата от 392,00 лв. – за
пътна помощ - репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. – паркомясто за съхранение на лизинговия
актив. Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ищецът (лизингодател) твърди, че на 11.04.2022г. сключил с ответника
(лизингополучател) Договор за обратен лизинг със задължение за придобиване на
собственост върху лизинговия актив № 1544, по силата на който лизингодателят
предоставил на лизингополучателя МПС марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № Х2997КХ,
с рама № ************, а лизингополучателят се задължил да приеме лизинговата вещ
(лизинговия актив), да заплати на лизингодателя уговорената в договора и Общите условия
1
към него сума и „другите разходи“, както и да придобие собствеността върху лизинговия
актив. Съгласно Приложение № 1 към договора, лизингополучателят трябвало да заплати на
лизингодателя сума в общ размер на 10821,37 лв., включваща главница от 7000,00 лв. и
договорна лихва от 3821,37 лв., платима на 24 равни месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 523,41 лв., в срок до 10.04.2024 г., както и да заплати всички други разходи,
направени от лизингодателя във връзка с договора и лизинговия актив, съгласно т.8.6 и
следващите от Общите условия на „Максо България” АД. Лизингодателят изпълнил
задълженията си по договора, но лизингополучателят не изпълнил насрещните си
задължения, като към датата на изтичане срока на договора - 10.04.2024 г. погасил само 13 от
дължимите 24 лизингови вноски. Т.е. неплатени останали 11 лизингови вноски, дължими за
периода от 10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., в общ размер на 4754,72 лв. Дължимата върху тях
договорна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г. била в размер на 1002,80 лв. На
основание т.8 от договора, лизингополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасените лизингови вноски за периода от 11.06.2023 г. до
26.11.2024 г., възлизащо на 1241,89 лв.
На основание чл.11 от договора, лизингополучателят дължал на лизингодателя и
направените от последния допълнителни разходи в общ размер на 1416,72 лв., включващи
сумата 162,30 лв. - данък МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 84,27 лв.
– разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за
2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия
автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата
600,00 лв. – възстановяване на владението върху лизинговия актив през 2023г., сумата от
392,00 лв. – за пътна помощ - репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. – паркомясто за съхранение
на лизинговия актив.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове, като неоснователни.
Ответникът не спори, че е сключил с ищеца посочения в исковата молба Договор за
обратен лизинг, с посочените параметри. Прави възражение за нищожност на договора за
обратен лизинг, поради противоречието му със закона и по-точно - с императивни
разпоредби на ЗЗД, Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите,
както и поради накърняване на добрите нрави. Счита за нищожна и клаузата в договора,
касаеща дължимата договорна лихва, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
същата надвишавала трикратния размер на законната лихва.
Ответникът твърди, че бил във владение на лизинговия актив до 18.11.2022г., когато
същият бил задължан и приобщен като веществено доказателство по Досъдебно
производство № 244/2022г. по описа на РП – Самоков, ТО – Ихтиман. След датата
18.11.2022г. ответникът не дължал лизингови вноски, тъй като уговорките в договора и в ОУ
към него за дължимост на лизингови вноски с падеж след тази дата били неравноправни, на
основание чл.143 от ЗЗП.
Ответникът оспорва и исковете за заплащане на т.нар. „допълнителни разходи“. Моли
за отхвърляне на исковете и претендира разноски за производството.
Съдът, като съобрази доводи и възраженията на страните, и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото (съобщен на страните с протоколно определение от 22.04.2025 г.
и допълнен с протоколни определения от 27.05.2025 г. и 01.07.2025 г.), на основание чл.146,
ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: на 11.04.2022 г. между „Кредисимо Супер“ АД, чийто правоприемник е
ищецът „Максо България” АД, в качеството на лизингодател, и ответника Г. Р. И., в
качеството на лизингополучател, е сключен Договор за обратен лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизингов актив № 1544, с предмет лек автомобил марка
“Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама ************, рег. №
2
Х2997КХ; на 11.04.2022 г. между „Кредисимо Супер“ АД, в качеството на купувач, и
ответника Г. Р. И., в качеството на продавач, е сключен Договор за покупко-продажба на
същия лек автомобил за продажната цена от 7000,00 лв.; по този Договор за покупко-
продажба от 11.04.2022 г. продавачът Г. Р. И. е предал автомобила на купувача „Кредисимо
Супер“ АД, а последният му е платил продажната цена от 7000,00 лв.
Видно от Договор за покупко-продажба на МПС № 1544 от 11.04.2022 г., сключен
между „Кредисимо Супер“ АД, в качеството на купувач, и Г. Р. И., в качеството на продавач,
продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху МПС – лек автомобил
марка “Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама ************, рег. №
Х2997КХ, като купувачът се задължава да заплати продажна цена в размер на 7000,00 лева.
Не се спори, че в изпълнение на този договор продавачът е предал процесното МПС на
купувача. В т.2 от договора за покупко-продажба е посочено, че купувачът иска да придобие
собствеността върху МПС с цел да предостави същото за възмездно ползване на продавача,
при условията на договор за обратен лизинг. В т.3 от договора страните са се съгласили да
сключат такъв договор за обратен лизинг.
Видно от Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизингов актив № 1544 от 11.04.2022 г., сключен между „Кредисимо Супер“ АД, в
качеството на лизингодател, и Г. Р. И., в качеството на лизингополучател, лизингодателят
предоставя на лизингополучателя за ползване лизингов актив - лек автомобил марка
“Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама ************, като
лизингополучателят се задължава да заплати обща сума в размер на 10821,37 лева,
включваща цена на лизинговия актив в размер на 7000,00 лв. и уговорената възнаградителна
лихва по договора в общ размер от 3821,37 лева, както и да придобие собствеността върху
лизинговия актив. Уговорен е срок на лизинга 24 месеца, а плащането на лизинговите
вноски да се извършва съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора.
Уговорен е лихвен процент по лизинга – 40,00 % и годишен процент на разходите – 48,21 %.
Приложен е Приемо – предавателен протокол от 11.04.2022 г., видно от който на тази
дата лизингодателят „Кредисимо Супер“ АД е предал на лизингополучателя Г. Р. И.
лизинговия актив, предмет на процесния договор за обратен лизинг. Приложени са и
приложимите към договора Общи условия, с които лезингополучателят декларира, че е
запознат и получил – т.18.7.1.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.Т.К.,
ангажиран от ответника. От казаното от свидетеля става ясно, че той е собственик на
сервиза, обслужвал процесния автомобил след предаването му на лизингополучателя, както
и че лично свидетелят е извършвал това обслужване до месец октомври 2022 година.
Свидетелят посочва, че към месец октомври 2022 година колата е нямала „абсолютно
никакъв проблем“, изглеждала визуално добре и техническото и съС.ие също било добро.
Съдът, като извърши преценка на показанията на свидетеля Х.Т.К., съобразно правилото на
чл. 172 ГПК, намира, че следва да ги кредитира, тъй като са последователни и логични,
кореспондират с останалите събраните по делото доказателства, а за съобщеното свидетелят
има преки лични впечатления.
По делото е прието като писмено доказателство Постановление от 03.02.2023 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман, по Досъдебно производство
(ДП) № 244/2022 г. по описа на РУ – Ихтиман, пр. пр. 1466/2022 г. по описа на РП –
Самоков, от което се установява, че посоченото ДП е образувано на 18.11.2022 г. за това, че
на тази дата, в около 7,25 часа, в района на 39,800 км. от АМ „Тракия, в посока София, с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно е подпомогнал, като е
транспортирал чужденци от афганистански произход да преминат страната в нарушение на
закона, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и чрез използване
на МПС - лек автомобил марка “Порше”, модел “Кайен”, с рег. № Х2997КХ – престъпление
по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК. Видно от постановлението, лекият автомобил е бил
приобщен като веществено доказателство по ДП. От съдържащите се в ДП Протокол за
оглед на веществени доказателства от 24.02.2023 г. и Албум за оглед на веществено
3
доказателство от 24.02.2025 г. не се установява физическото съС.ие на автомобила да е
увредено към датата на огледа.
Видно от материалите по ДП № 244/2022 г. по описа на РУ – Ихтиман, изискани от
съда и постъпили с писмо от Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман, с
Постановление от 15.11.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Самоков, ТО –
Ихтиман е уважена молбата на пълномощника на „Максо България” АД за връщане на
приобщения като веществено доказателство лек автомобил марка “Порше”, модел “Кайен”, с
рег. № Х2997КХ. Видно от приложена разписка от 21.11.2023 г., на тази дата автомобилът е
предаден на упълномощен представител на „Максо България” АД.
В ДП са приложени писмени доказателства, а и такива са събрани по реда на чл.192
от ГПК от трето за спора лица – „Мега Партс Маркет“ ЕООД, видно от които на 31.01.2024 г.
процесният лек автомобил е предаден от лизингодателя „Максо България” АД на това
дружество за разкомплектоване, за което между двете дружества е сключен Даговор за
предаване на ИУМПС за разкомплектоване от 31.01.2024 г. Видно от този договор
автомобилът е предаден като отпадък по смисъла на ЗУО, за разкомплектоване, срещу
сумата 4500,00 лв. Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 31.01.2024 г., сумата
4500,00 лв. е преведена от „Мега Партс Маркет“ ЕООД на „Максо България” АД.
Последното се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/,
неоспорено от страните. От заключението на ССчЕ се установява още, че общата сума, която
ищецът е получил от разкомплектоването на автомобила и от платените лизингови вноски
по процесния договор за обратен лизинг възлиза на 9563,85 лв.
По делото е прието и неоспорено и заключение на съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/, от което се установява, че пазарната стойност по средни цени на лек
автомобил марка “Porshe”, модел “Cayenne”, с рег. № Х2997КС, към датата на прекратяване
на регистрацията – 05.02.2024 г. възлиза на 11570,44 лв.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава
мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент –
придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от
лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски.
Доколкото нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ е диспозитивна, в практиката и теорията се приема,
че няма правна пречка третото лице, от което се придобива актива, да бъде същото, на което
впоследствие се предава по договора или т. нар. обратен лизинг.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че на
11.04.2022 г. между страните е бил подписан договор за финансов /„обратен“/ лизинг, по
силата на който ищецът се е задължил да предостави лизинговия актив за ползване на
ответника срещу съответно възнаграждение. Ответникът, като лизингополучател от своя
страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да заплаща уговорената с договора
цена, както и да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока
на договора за лизинг.
Ответникът е направил с отговора на исковата молба възражение за нищожност на
договора за обратен лизинг поради накърняване на добрите нрави и противоречие на закона.
Съдът намира, че въпросът за валидността на възникналото между страните
правоотношение въз основа на Договор за обратен лизинг № 1544 от 11.04.2022 г. и
приложимите към него ОУ, е обусловен от действителността на договора за покупко-
продажба от 11.04.2022 г., с който ответникът е продал на ищеца собствения си лек
автомобил марка “Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама
************, който автомобил представлява и лизинговия актив по договора за обратен
лизинг.
Възражение за недействителност на този договор не е въведено от ответника.
4
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Видно от представените Общите условия към договори за обратен лизинг с
физически лица (ОУ) на ищцовото дружество, същото е установило процедура, стартираща
със заявка, посредством която бъдещият лизингополучател кандидатства за сключване на
договор за обратен лизинг (т. 3 от ОУ). В тази заявка, наред с личните си данни, сума на
исканото финансиране, информация за кредитоспособността си и др., клиентът предоставя и
данни за моторното превозно средство, бъдещ предмет на договора за обратен лизинг.
Следващата стъпка (т. 4 от ОУ) е лизингодателят да извърши оценка на кредитоспособността
на кандидата за финансиране и на предложеното МПС (лизинговия актив), след което
клиентът прехвърля правото на собственост върху МПС на лизингодателя (т. 5 от ОУ) на
цена, опредЕ. на база извършените оценки. Непосредствено след това страните сключват
договор за обратен лизинг, с който същото МПС се предоставя на лизингополучателя за
ползване срещу заплащане на сума, в размер на цената по първия договор, платима на
вноски, заедно с уговорена възнаградителна лихва. След изплащане на кредита,
лизингополучателят е длъжен отново да придобие собствеността върху лизинговия актив.
Видно от т. 2.2 от Общите условия, страните, от самото си встъпване в преговорния
процес, целят сключване на три взаимно свързани сделки: 1/. продажба на МПС (лизингов
актив) от лизингополучателя на лизингодателя; 2/. предоставяне на ползването на
лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя по силата на договор за обратен
лизинг срещу заплащане; 3/. прехвърляне на собствеността на лизинговия актив обратно на
лизингополучателя.
В договора за покупко-продажба на МПС от 11.04.2022 г. изрично е посочено, че
целта на сделката е МПС, предмет на договора, да бъде предоставено за възмездно ползване
от купувача на продавача при условията на договор за обратен лизинг (т.2). Условията на
договора за обратен лизинг включват задължение на лизингополучателя да изкупи обратно
вещта, предмет на договора за продажба на МПС (т.13 от ОУ).
Следователно, сключеният на 11.04.2022 г. договор за покупко-продажба на МПС
представлява по своята същност договор за продажба с уговорка за изкупуване. Съгласно чл.
209 от ЗЗД, продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Продажбата с уговорка
за изкупуване е обявена за недействителна, защото крие опасности за стопански по-слабата
страна. В правната доктрина се дава следния класически пример в това отношение: Някой
има нужда от пари и търси заем. Заемодателят иска да бъде обезпечен, но не чрез залог, а
иска вещта, която ще го обезпечава, да му бъде продадена, с право на изкупуване. Това
право на изкупуване продавачът (заемателят) ще може да упражни, ако върне заетата сума
на падежа. Пропусне ли тази възможност, продавачът безвъзвратно губи възможността да
откупи обратно имота си. Купувачът окончателно става собственик на (всъщност заложената
му) вещ, въпреки разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, която не му позволява това. Това е законовият
разум ЗЗД да забрани такива продажби. (Проф. д-р О. Г., Търговски сделки, 2008).
В процесния случай, макар и сделките да са търговски за ищеца, тъй като са свързани
с упражняваното от него занятие, съдът намира, че специалните разпоредби за търговската
продажба, в т.ч. чл. 333 от ТЗ, който регламентира търговска продажба с уговорка за
изкупуване, не намират приложениие в правоотношенията между страните, а отношенията
се уреждат от общите разпоредби на гражданското право. Съображенията за това са
следните:
На първо място, не е налице хипотезата на чл. 333 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
продажба с уговорка за изкупуване е допустима при наличие на две кумулативни условия –
договорът да е сключен в писмена форма и да определя срока, в който правото на
изкупуване може да бъде упражнено. В случая формата на договора е спазена, но не е
спазено второто изискване, тъй като вместо право на изкупуване е уговорено задължение за
5
изкупуване в определен срок след изплащане на парично задължение за лизингови вноски,
при това в тежест на икономически слабата страна – потребител по договора за обратен
лизинг, като неизпълнението на задължението за изкупуване е скрепено с неустойка. Наред
с това, продавач по първия договор за продажба на МПС е физическо лице и сделката не е
свързана с упражнявано от него занятие, следователно, за продавача сделката не е търговска.
Втората сделка по същество представлява договор за потребителски кредит, по който
ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ЗЗП и се ползва със
засилена потребителска защита. Специалните правила на търговското право, уреждащи
отношенията между търговци, са неприложими.
Третата сделка – „обратната“ покупко-продажба не е търговска, тъй като купувачът
по договора за покупко-продажба е физическо лице и сделката има за предмет вещ за лично
потребление – чл. 318, ал. 2 от ТЗ.
Трите сделки са неразривно свързани и нито единият от договорите не би бил
сключен без предварително да е уговорено сключването на другите два, като същинската
цел е предоставяне на паричен кредит от търговец на физическо лице – потребител, а целта
на първата сделка е да се обезпечи вземането на лизингодателя по договора за
потребителски кредит с имущество на кредитополучателя.
Ето защо, договорът за покупко-продажба на МПС от 11.04.2022 г., като неделима
част от комплексното правоотношение между страните по договора за обратен лизинг,
представлява продажба с уговорка за изкупуване и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД – поради противоречие на императивната разпоредба на чл. 209 от ЗЗД.
Нищожността произтича пряко от сделката и от събраните по делото доказателства,
поради което следва да бъде установена и съобразена от съда. Поради обстоятелството, че
договорът за покупко-продажба на МПС от 11.04.2022 г. е нищожен, лизингодателят не е
придобил право на собственост върху лизинговата вещ. Собственик на процесното МПС е
останал лизингополучателят, който има правомощието да ползва вещта и с оглед на
абсолютния характер на вещното право на собственост може да го противопостави на всяко
лице, в т.ч. на лизингодателя. Това обстоятелство лишава сключения договор за обратен
лизинг от основание, тъй като причината лизингополучателят да се съгласи да заплаща
лизинговите вноски е да получи като насрещна престация необезпокоявано ползване на
лизинговия актив за срока на договора, както и впоследствие да придобие право на
собственост върху същия. Като собственик на вещта ответникът има право необезпокоявано
да ползва същата и не би могъл да я придобие отново от самия себе си. Доколкото договорът
за лизинг е каузална сделка, липсата на основание води до нищожност на същия на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗЗД е оборена в
резултат на установената нищожност на договора за покупко-продажба на МПС от
11.04.2022 г.
С процесните обективно съединени искове се претендира установяване съществуване
на вземания, възникнали на основание Договор за обратен лизинг № 1544 от 11.04.2022 г.,
който е нищожен поради липса на основание. Доколкото договорът за обратен лизинг не е
обявен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, то и чл. 23 от ЗПК е неприложим в
настоящия случай. Доколкото всички искове са предявени на договорно основание –
подписания на 11.04.2022 г. между страните договор за обратен лизинг, то същите са изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Направените от ответника разноски се установиха в размер на
405,60 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. В същия е отразена и претенцията
за разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предвижда три хипотези, при които адвокатът
може безплатно да оказва адвокатска помощ и съдействие. Преценката дали страната е сред
кръга на тези лица е предоставена на адвоката, комуто е възложено процесуалното
6
представителство. По делото е представен договор за правна защита, сключен между ищеца
и неговия пълномощник, с който страните приемат, че ищецът е близък или роднина на
адвоката (чл.38, ал.1, т.3 от ЗА), поради което възложената задача ще се изпълни безплатно.
Срещу тази констатация ответната страна не е направила възражение и по тези
обстоятелства не е повдиган спор.
Според чл. 38, ал.2 от ЗА, за да възникне правото на адвоката да получи
възнаграждение по този ред, следва да са налице две предпоставки: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на лица от кръга на тези по чл. 38, ал. 1 и насрещната
страна в производството да е била осъдена да заплати разноски. В тези случаи съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В случая, посочените предпоставки са
налице, поради което за осъществената защита на адвоката на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ищецът е направил възражение за намаляване поради прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, предвид цената
на иска – 8416,13 лв., действителната фактическа и правна сложност на делото,
процесуалната активност на адвоката и обстоятелството, че се касае до спор по който вече
има установена съдебна практика, съдът счита, че дължимото адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца ще следва да се определи в размер на 600,00 лв.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да изясни, че съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз /Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 и
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, при произнасянето си за дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, установени в Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
на Европейския съюз е тълкувал чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че
национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. Предвид предимството на първичното общностно право - чл. 101, пар. 1
от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл. 633 ГПК, разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта й, предвиждаща минимален размер, определен от Висшия
адвокатски съвет, под който адвокатско възнаграждение не може да бъде намалено, не
следва да бъде прилагана. По всяко дело, по което следва да се извършва присъждане на по-
нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, националният съд следва да
извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван
от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер. Ето защо, преценявайки
посочените по-горе обстоятелства съдът счита за разумно и справедливо адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, определено по реда на чл.38 ЗА, да
е в посочения размер по-горе размер от 600,00 лв.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Максо България” АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146А, Бизнес център
„България“, срещу Г. Р. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, искове за
признаване за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес съществуват вземанията, за които е издадена Заповед за
7
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1014/2024г. по описа на
Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 4754,72 лв. – главница, представляваща сбор от
непогасени лизингови вноски за периода от 10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., дължими по
сключен между страните Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № 1544 от 11.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението пред съда – 27.11.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 1002,80 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2023 г.
до 10.04.2024 г.; сумата 1241,89 лв. - лихва за забава върху непогасените лизингови вноски за
периода от 11.06.2023 г. до 26.11.2024 г.; сумата 1416,72 лв. – т. нар. „допълнителни разходи“,
включващи сумата 162,30 лв. - данък МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил,
сумата 84,27 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. –
разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023
г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия
автомобил, сумата 600,00 лв. – възстановяване на владението върху лизинговия актив през
2023г., сумата от 392,00 лв. – за пътна помощ - репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. –
паркомясто за съхранение на лизинговия актив.
ОСЪЖДА „Максо България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146А, Бизнес център
„България“, да заплати на Г. Р. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, сумата
405,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Максо България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146А, Бизнес център
„България“, да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК - Разград, с л.н. ************, с адрес: гр.
Свиленград, бул. „България“ № 55, сумата 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение за
безплатно представителство на ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8