Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 18 ноември 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина
Дикова, като разгледа докладваното от съдия Борислав Методиев гражданско дело №1729
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба н. „А.з.с.н.в.“ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2 офис
4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез И.Н.Н. – юрисконсулт против А.Н.К. с ЕГН:**********,
с адрес ***, за признаване за установено по отношение на ответника К., че дължи
н. „А.з.с.н.в.“ЕАД, ***, сумите по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №680 от 05.07.2018г. по ч.гр.дело №1083/2018г. по
описа на РС-Козлодуй, както следва: сумата от 700.00 лева, представляваща
главница по договор за заем; сумата от 35,05 лева – договорна лихва за периода от
15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 87,50 лева, сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.;
сумата от 231,00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 99,54 лева – лихва
за забава по договор за заем от
16.05.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда; сумата от 43,13 лева
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.05.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018г. до
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски
за образуване на делото в размер на 25,00 лева – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Ищцовото
дружество твърди, че на 27.04.2016г. между „М. К.“АД и
ответника А.Н.К. е сключен Договор за заем CrediHome+ №1161-10134365, по силата на който на последния е
предоставен заем в размер на 700 лева. Поддържа, че подписвайки договора за
заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума,
като се е задължил да му я върне в сроковоте и при условията, посочени в
договора и приложимите общи условия. Заемополучателят е поел задължение да
върне сума в общ размер на 735,05 лева, представляваща чистата стойност на
заема, ведно с договорната лихва по него, на 5 равни месечни вноски по 147,01
лева, като първата е дължима на 15.05.2016г..
Сочи, че на основание
попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни
услуги, на 27.04.2016г. между „М. К.“АД и А.Н.К. е сключен Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome+ №1161-10134365, съгласно който микрокредит се
задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани
подробно в Приложение №1 към договора, което е пердоставено на заемополучателя
при сключване на договора. Съгласно договора, при неговото подписване клиентът
дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 87,50 лева,
като му е предоставена възможност да я заплати на 5 равни месечни вноски по
17,50 лева, при първа погасителна вноска платима на 15.05.2016г..
Релевира, че
на основание сключения договор за допълнителни услуги „М. К.“АД в
качеството си на посредник предоставя на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключената с посредничеството на „М. К.“ АД
застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У. Ж.“АД. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на
заемодателя, платената от страна на „М. К.“АД застрахователна премия, в срок от 5 месеца,
на равни месечни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 46,20 лева, платими считано от 15.05.2016г.
или обща сума за застрахователна премия – 231,00 лева, която покрива следните
застрахователни рискове:смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50℅, вследствие на злополука и смърт в резултат на
ПТП.
Поддържа,че
съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускането
на заема, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено негово
писмено искане с попълване на формуляр – Искане за допълнителни услуги и след
сключване на договора за допълнителни услуги.
Твърди се, че
на длъжника е начислена лихва за забава, както следва:
-
По договор за заем: 99,54 лева, за периода от
16.05.2016г. /датата, на което е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда;
-
По договор за допълнителни услуги:43,13 лева, за
периода от 16.05.2016г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда;
Посочва, че
размерът на начислените лихви е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка падежирала, неплатена погасителна вноска.
Според
ищцовото дружество срокът на договора е изтекъл на 15.09.2016г., с последната
погасителна вноска и не е обяввяван за предсрочно изискуем, както и че
заемополучателят не е извършвал плащане по дължимия паричен заем към
дружеството.
Поддържа, че на 10.09.2016г. е
подписано Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.“ООД
с ЕИК: :*********, и „М. К.“АД с ЕИК:*********, по силата на който
вземанията на „М. К.“АД срещу А.Н.К., произтичащи от Договор за заем
CrediHome+ №1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№1161-10134365 и двата от 27.04.2016г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството
кредитор. Сочи, се че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и
че „А.з.с.н.в.“ЕАД с ЕИК: :*********, е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ООД с
ЕИК: :*********,.
Релевира, че
длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на ,,М. К." АД,
чрез пълномощника ,,А.з.с.н.в.” ЕАД с две уведомителни писма, изпратени чрез
"Български пощи" ЕАД на посочения в договора за заем адрес, но
пратките не са получена от ответника, а са се върнали с отбелязване, че не са
потърсени от адресата.
Твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника А.Н.К.,
че съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч. гр. д. № 1083/2018 г. по
описа на РС Козлодуй е издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е
явил в съда, за да я получи, което обуславя правния му интерес от подаването на
искова молба. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи
сумата
от 700.00 лева, представляваща главница по договор за заем; сумата от 35,05
лева – договорна лихва за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от
87,50 лева, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 231,00 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 99,54 лева – лихва за забава по договор
за заем от 16.05.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда; сумата от 43,13 лева – лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 16.05.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.07.2018г. до изплащане на вземането, както
и направените в заповедното производство разноски за образуване на делото в
размер на 25,00 лева – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Претендират
се разноски.
Ответникът, в
срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, чрез
назначения му особен представител адв. С. ***, оспорва предявения иск като
недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи, се че ищцовото дружество не е
доказало своята активна процесуална легитимация, тъй като не е представено по
делото като доказателство Приложение №1 към Рамков договор за цесия от
16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.“ООД с
ЕИК:********* и „М. К.“АД с ЕИК:*********, сгласно който цедентът е
прехвърлил на цесионера своите вземания по Договор за заем CrediHome+
№1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№1161-10134365 и двата от 27.04.2016г..
На следващо
място се твърди, че не е изпълнено условието по чл.99, ал.3 от ЗЗД за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че
липсват доказателства договорената сума да е предоставена на заемополучателя, а
също и застрахователната премия.
На последно
място счита, че са налице и неравноправни клаузи в договор за заем, относно
уговорките за заплащане на лихви и разходи по кредита, които противоречат на
добрите нрави и намира същите за нищожни на основание чл.146 от ЗЗП.
След като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело №1083/2018г. по описа на РС-Козлодуй, въз основа на
заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на 05.07.2018г. е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №680, с която е
осъдил ответника А.Н.К. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ЕАД сумата от
700.00 лева, представляваща главница по договор за заем; сумата от 35,05 лева –
договорна лихва за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 87,50
лева, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 231,00 лева – застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.;
сумата от 99,54 лева – лихва за забава по договор за заем от 16.05.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда; сумата от 43,13 лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 16.05.2016г. до датата на подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.07.2018г. до изплащане на вземането, както и
направените в заповедното производство разноски за образуване на делото в
размер на 25,00 лева – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Посочената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, на заявителя му е указано да предяви
положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Заявителят,
по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
На 27.04.2016г.,
след подадени искания от ответника А.Н.К., между него и „М. К.“АД с
ЕИК:202073 629 са сключени Договор за
заем CrediHome+ №1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ №1161-10134365.
По силата на Договор
за заем CrediHome+ №1161-10134365, ответникът получил в заем сумата от 700,00
лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на 735,05 лева, включваща
чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Погасяването на
заема е трябвало да стане на 5 равни погасителни месечни вноски по 147,01 лева,
при ГПР 49,95℅ и фиксиран лихвен процент 19,82℅. Към размера на
погасителните вноски е включена и договорната лихва. Датата на първата
погасителна вноска е била 15.05.2016г.. Съгласно договора при отпускането на
заема на заемополучателя е отдържана еднократна такса в размер на 35 лева.
С
подписването на договора заемополучателят е декларирал, че е получил заема,
съгласно параметрите поосочени в поле №2 от него и се е задължил да плаща същия
точно и навременно, съгласно Общите условия и погасителния план, които са
неразделна част от договора.
По силата на сключения Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome+ №1161-10134365, ищецът „М. К.“АД се
задължил да предостави на ответника А.Н.К. , пакет от допълнителни услуги и
финасиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М. К.“АД
застраховка, както следва: Пакет „Комфорт“, включващ 1.посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска; 2.безплатно внасяне на вноските от името и
за сметка на клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит“АД; 3.безплатно
внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“АД;
4.безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.без наказателна лихва за
просрочие при закъснение до 15 дни; СМС известяване за направено плащане; и
Застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“.
За получения
Пакет „Комфорт“, ответникът се задължил да заплати на „М. К.“АД сумата в
размер на 87, 50 лева, дължима на 5 равни месечни вноски по 17,50 лева, при
първа погасителна вноска на 15.05.2016г..
За сключената
чрез посредничеството на „М. К.“АД, застраховка пакет „Премиум Живот“, между
Застрахователна компания „У. Ж.“АД с ЕИК: :*********, и А.Н.К., последният се
задължил да заплати на „М. К.“АД, застрахователна премия в размер на 231 лева.
Тази сума, съгласно договора е дължима на 5 равни месечни вноски по 46,20 лева,
дата на плащане на първата вноска 15.05.2016г..
Съгласно
клаузите на сключената застраховка ответникът К. е трябвало да получи покритие
на следните застрахователни рискове: смърт, вследствие на злополука; трайна
пълна неработоспособност над 50℅, вследствие на злополука и временна
неработоспособност, вследствие на злополука и смърт, в резултат на ПТП.
Съгласно чл.4
от Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1161-10134365 и чл.28
от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на
заемополучателя само по негово желание, изразено с писмено искане, с попълване
на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за
допълнителни услуги.
В чл. 19 от Общите
условия е уговорено, че при забава на дължима погасителна вноска, съгласно Договора
за заем CrediHome+ №1161-10134365 заемополучателят дължи лихва за забава, върху
дължимата, но неизплатена сума, в размер на законната лихва, от датата на
забава до окончателното погасяване на задълженията си към заемодателя.
Видно от
представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., сключен между "М. К." АД с
ЕИК: :*********, и "А.з.с.н.в." ЕООД, с ЕИК: :*********,,
както и Анекс №1 и приложение № 1 към него /л. 13-17; л.18 и л. 22-24/
вземанията по процесния договор срещу ответника А.Н.К. са цедирани н. "А.з.с.н.в."
ЕООД /чийто правоприемник е „А.н.с.н.в.“ЕАД, с ЕИК: :*********, /.
В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т.1.2 от
договора/.
С изрично
пълномощно законният представител на "М. К." АД е
упълномощил "А.з.с.н.в." ЕАД, в качеството си на цесионер по Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.
По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от "М. К." АД,
чрез "А.з.с.н.в." ЕАД, е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10134365 от 16.09.2019 г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в
договора за паричен заем. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната
разписка "Пратката не е потърсена от получателя". На 03.12.2018 г. е
изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10134365 за
станалата продажба чрез куриерска фирма "Лео експрес" с известие за
доставяне на друг известен адрес на ответника в гр.С. ж.к. „О. К.“№2, ул.“П.“, бл.***, вх.“Б“,
ет.4, ап.**. Видно от
обратната разписка пратката не е получена от него, като е отбелязано, че „няма
връзка с получателя“.
По делото
няма доказателства уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника-ответник преди депозиране на исковата молба. С оглед искането на ищеца
за връчването му с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото
производство на назначения му особен представител на 12.06.2019 г., видно от
приложеното на л.66 по делото съобщение.
Тъй като с
отговора на исковата молба, особения представител на ответника е оспорил
истинността на Договор за заем CrediHome+ №1161-10134365 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1161-10134365 и ищцовото дружество е
заявило, че желае да се ползва от тези документи, съдът е постановил
извършването на проверка за установяване на истинността им. Назначена е и е
изслушана съдебно-почеркова експертиза, заключението на която е категорична, че
подписите „Заемополучател“ и „Клиент“ в оспорените Договор за заем CrediHome+
№1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№1161-10134365 са изпълнени от ответника А.Н.К..
Предвид
заключението, което съдът кредитира като вярно и обективно, то следва да се
приеме, че оспорването на договорите от особения представител на ответника не е
доказано. Поради това, те следва да бъдат кредитирани от съда като годни
писмени доказателства.
По делото е
допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съдът приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след получаване на информация от „А.з.с.н.в.“ЕАД ***,
се установи, че на ответника заемната сума – предмет на договора за заем е
предоставена на 27.04.2016г..
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено от правна страна следното:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания за главница, договорна лихва, и
обезщетение за забава по договор за заем, както и за сума за допълнителни
услуги, застрахователна премия и лихва за забава по договор за допълнителни
услуги.
Исковете са с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК.
До
предявяването на исковете по чл.422 от ГПК се е стигнало, след като зааповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №680 от 05.07.2018г. по
ч.гр.д. №1083/2018г. по описа на РС.Козлодуй е връчена на длъжника, понастоящем
ответник А.Н.К., по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, тъй като
издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила, за ищцовото дружество е
възникнал правен интерес от предявяването на иска по чл.422 от ГПК, за
установяване на вземането си за сумите, за които е издадена заповедта. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
Предявените
искове са допустими, като предявени от правен субект с правен интерес.
Неоснователно
се явява оспорването на особения представител на ответника, че липсва активна
процесуална легитимация по отношение на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ЕАД с
ЕИК: :*********,, със седалище ***, тъй като не е представено като писмено
доказателство по делото Приложение №1, представляващо неразделна част от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., в което са
индивидуализирани вземанията, цедирани от „М. К.“АД на
10.09.2016г..
Това е така,
тъй като както беше посочено по-горе видно от представения по делото Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен
между "М. К." АД с ЕИК: :*********, и "А.з.с.н.в."
ЕООД, с ЕИК: :*********,, както и Анекс №1 и Приложение № 1 към него /л. 13-17; л.18 и
л. 22-24/ вземанията по процесния договор срещу ответника А.Н.К. са цедирани н.
"А.з.с.н.в." ЕООД /чийто правоприемник е „А.н.с.н.в.“ЕАД, с ЕИК:
:*********,
/. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т.1.2 от
договора/. Това Приложение №1 е представено от ищцовото дружество с исковата
молба и се намира на л.22-24 от делото. Впоследствие ново заверено копие на
същото Приложение №1 е приложено по делото с молба вх. №4250 от 28.09.2019г..
Същото се намира на л.86-88 от делото, като в него ясно е отразено, към кой
договор за прехвърляне на вземания се отнася, кои са страни по този договор,
кое вземане, по кой договор, срещу кое лице се прехвърля, като е индивидуализирана
главница, договорна лихва и общата дължима сума.
Поради това,
съдът намира, че исковете са предявени от процесуално активно легитимиран
правен субект и същите са допустими.
Също така,
особеният представител на ответника оспорва и правото на ищеца да получи
изпълнение от ответника по задълженията, които последният е поел по Договор за
заем CrediHome+ №1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ №1161-10134365 и двата от 27.04.2016г., тъй като липсвали
доказателства, затова че е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
В тежест на
ищцовото дружество бе да докаже сключването на валиден договор за цесия, по
силата на който е придобило вземанията на кредитора по договора за заем и
договор за допълнителни услуги към заем спрямо длъжника-ответник и изпълнение
на задълженията, визирани в чл. 99 от ЗЗД.
Както беше
посочено по-горе, за да установи качеството си на кредитор по Договор за заем CrediHome+
№1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№1161-10134365 и двата от 27.04.2016г., „А.з.с.н.в.“ЕАД се позовава на
представения като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между "М. К." АД с
ЕИК: :*********, и "А.з.с.н.в." ЕООД, с ЕИК: :*********,,
както и Анекс №1 и Приложение № 1 към него /л. 13-17; л.18 и л. 22-24/. Съдът
кредитира тези писмени доказетелства за относими и доказващи факта на
прехвърляне на вземанията спрямо ответника А.Н.К. от "М. К." АД с
ЕИК: :*********, към "А.з.с.н.в." ЕООД, с ЕИК: :*********, /с
правоприемник „А.з.с.н.в.“ЕАД с ЕИК: :*********, /. По делото е прието и
като писмено доказателство Потвърждение D-16-00178-1/10.09.2016г. за сключената цесия, с което "М. К." АД с
ЕИК: :*********, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД потвърждава писмено станалото
прехвърляне.
Този факт се
подкрепя и от това, че не са нарушени и изискванията на чл.99, ал.1 от ЗЗД,
където е посочено, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Действително,
в самия договор за заем не е уговорена възможност за прехвърляне правата на
заемодателя на трети лица, съгласно чл.26, ал. 1 от ЗПК, но такава възможност в
случая е предвидена в клаузата на чл. 21 от Общите условия към договора, според
която заемодателят има право да прехвърли правата си по договора за заем на
трети лица. Тъй като страните по договора за заем, съгласно чл.9 от същия, са
се съгласили за изпълнението на последния да се прилагат Общите условия, които
са неразделна част към договора за заем, съдът приема, че не е нарушена нормата
на чл.26, ал. 1 от ЗПК.
Друг спорен
между страните момент остава, това дали е спазено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, а именно за уведомяване на длъжника от стария кредитор за извършената
цесия.
Според
особения представител на ответника, прехвърлянето на вземането не е породило
действие спрямо длъжника, тъй като липсват доказателства за валидно съобщение
по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съдът приема възражението за неоснователно.
По делото е
прието като писмено доказателство, представеното с исковата молба от ищцовото
дружество пълномощно, видно от което „М. К.“АД
упълномощава „А.з.с.н.в.“ЕАД, в качеството му на правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ООД,
да извършва всички необходими правни и фактически действия, с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците по вземанията.
В
действителност по делото няма доказателства за извършване на уведомяване на
длъжника за извършената цесия от страна на „М. К.“АД.
Съдът приема,
обаче че е извършено уведомяване на длъжника от съда с връчването на назначения
му особен представител на исковата молба, ведно с приложенията към нея, част от
които са и Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10134365 от 16.09.2019 г.
и Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10134365 от 03.12.2019г.,
изпратени от „М. К.“АД чрез „А.з.с.н.в.“ЕАД, находящи се на л.26 и
л.27, съдържащи изявление и уведомление за извършената цесия по договора за
заем.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия казус. Представителната власт н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, е възникнала на база представеното на л. 25 по делото пълномощно.
Следва да се
счита, че чрез особения представител, на който надлежно е връчена исковата
молба, се счита известен и ответника. Това е така, тъй като връчването на
всякакви книжа на особения представител се считат за редовно връчени на
ответника. В тази връзка е и Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018
г., I т. о., ТК, което се споделя и от настоящия състав.
С оглед на изложеното съдът приема,
че възражението на ответната страна за ненадлежното й уведомяване за
извършената цесия не намира опора в закона и се опровергава от събрания
доказателствен материал. Поради това, следва да се приеме, че
ответникът-длъжник е надлежно уведомен за извършената цесия, чрез назначения му
особен представител, което води до извода, че „А.з.с.н.в.“ЕАД се легитимира
като кредитор по вземанията, възникнали от Договор за заем CrediHome+
№1161-10134365 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№1161-10134365 и двата от 27.04.2016г. и може да иска изпълнение на тези
задължения от ответника.
Съдът приема, че договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват
нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение
съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
По отношение на възражението на
особения представител на ответника, направено с писмените бележки, че по делото
липсват доказателства за усвояването на главницата по договора за кредит, съдът
приема следното:
Договорът за заем е реален договор и
като такъв, за да породи правните си последици, освен съгласието на страните е
необходимо и реалното изпълнение на задължението от страна на заемодателя, т.е.
последният трябва да е предоставил на заемополучателя заемната сума, съгласно
договора за заем.
В самия договор за заем CrediHome
№1161-10134365, изрично
е посочено, че заемополучателят, с полагането на подписа си удостоверява, че е
получил надлежно заема, съгласно параметрите, посочени в поле №2. Това
изявление, според настоящия състав има характер на разписка, която е подписана
лично от заемополучателя, видно от приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза. Също така в чл.6 на общите условия е отразено, че „сумата, посочена
в клетка „Чиста стойност на заема“ на поле №2 на договора за заем CrediHome
се предоставя на
заемполучателя в брой, като последният се задължава да удостовери получаването
й с подписа си в клетка „Подпис на Заемополучателя“ на поле №2 на Договора за
заем CrediHome“.
Заемополучателят се е съгласил с прилагането на общите условия и се е подписал
на всяка една страница от тях.
Отделно от това по делото без възражение от
страните е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че вещото лице е отразило, че след направена справка и след запознаване
с материалите по делото сумата по заема е предоставена на заемополучателя на
27.04.2016г.. Както беше посочено
по-горе съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като компетентно и
обективно изготвено.
Невярно е твърдението на особения
представител, че вещото лице е посочило в експертизата, че ответникът е получил
сумата в размер на 231 лева, представляваща застрахователна премия. В
съдебно-счетоводната експертиза никъде не е отразено, че ответникът е получил
застрахователна премия в размер на 231 лева, а единствено в т.3 на заключението
е посочено, че на А.Н.К. сумата предмет на договора за заем е предоставена на
27.04.2016г..
Поради това, настоящият съдебен
състав намира за установено и доказано по делото, че ответникът е получил сумата
от 665 лева, съгласно договор за заем CrediHome №1161-10134365 на 27.04.2016г.,
след като от договорената сума от 700 лева му е отдържана еднократна такса в
размер на 35 лева. По делото не са налице доказателства, ответникът да е
изпълнил задължението си по договора заем и да е върнал получената в заем сума.
Не са налице и доказателства, които да установяват направени правоизключващи,
правопогасяващи и правоунищожаващи възражения. С оглед на горното искът по
отношение на претендираната главница по договор за заем CrediHome
№1161-10134365 от 27.04.2016г. се явява
основателен и доказан.
Следва да се разгледа възражението на
особения представител на ответника за недействителност на клаузата за възнаградителна
лихва поради противоречие с добрите нрави. По правната си характеристика
договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими
вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/
и времето на ползването му. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД,
при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се
приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Следва
да се отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор
за кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата
на обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото
състояние на кредитополучателя. В случая чрез използване на онлайн калкулатор
съдът изчисли, че трикратния размер на законната лихва за периода от 15.05.2016
г. до 15.09.2016 г. е 72.36 лв./3х 24,12 лв./, от което следва, че договорената
възнаградителна лихва в размер от 35,05 лв. не е недействителна, поради
противоречие с добрите нрави, при което така предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
В чл.19 от Общите условия на договора
страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна
вноска, заемополучателят дължи на заемодателя лихва за забава върху дължимата,
но неизплатена сума в размер на законната лихва от датата на забава до
окончателното погасяване на задълженията си към заемодателя. Лихвата за забава
е изчислена от вещото лице по неоспорената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от приетото по делото заключение, размерът на обезщетението
за забава по договор за заем CrediHome №1161-10134365 за периода от
16.05.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда е 99.54лв., поради
което така предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Според настоящия съдебен състав
нищожни се явяват уговорките за заплащане на такса за допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1161-10134365.
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните
разпоредби на закона, не е формирана
цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията заложени
в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е предвидено, че
„Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." С оглед изложеното е налице
противоречие с императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК. В процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено едно общо
възнаграждение за плащане в размер на 87,50 лева. Също така не се установи и не
се доказа по делото такива допълнителни услуги да са били реално предоставяни
на ответника, поради което този иск следва да бъде отхвърлен.
Недоказана, според настоящия състав е
и претенцията на ищеца за заплащане на застрахователна премия. Не се установи и
не се доказа по делото заемодателят да е заплатил реално посочената в
застрахователната полица сума. Освен това според съда, уговорката за заплащане
на застрахователна премия от 231 лева за застрахователна сума от 700 лева
противоречи на добрите нрави и е нищожна на това основание. Поради това, съдът
намира, че този иск следва да бъде отхвърлен.
Искът за присъждане на лихва за
забава по договор за допълнителни услуги е акцесорен, доколкото същата може да
бъде дължима само при установяване съществуване на главно вземане по този
договор, поради което той също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът
е представил списък и претендира разноски в размер на 175,00 лв. за заповедното
производство и 838,73 лв. в исковото производство
Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото
дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и
исковото производство, както следва: сумата от 122,09 лв. - разноски в заповедното производство
съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от 585,17 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно на уважения размер на исковете.
Страните
следва да възстановят на съда, като заплатят по сметка на РС-Козлодуй сумата от
155,14 лева, заплатена за съдебно-почеркова експертиза, както следва: сумата в
размер на 108,24 лева, съдът възлага в тежест на ответника А.Н.К. ***, а сумата
от 46,90 лева, съдът възлага в тежест на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, ЕИК :*********,.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.К. с ЕГН:**********, с адрес
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***,
ЕИК :*********,, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано Н. Т. С. и М. Д. Д., сумата от 700.00 лева,
представляваща главница по договор за заем; сумата от 35,05 лева – договорна
лихва за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 99,54 лева – лихва
за забава по договор за заем от
16.05.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №680/05.07.2018 г.
по ч.гр.д.№1083/2018 г. на Районен съд-Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове
с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 2 от ГПК от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, ЕИК :*********,, със седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, против А.Н.К. с ЕГН:**********, с
адрес *** за дължимост на сумата от 87,50 лева, сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.;
сумата от 231,00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.; сумата от 43,13 лева – лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.05.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед №680/05.07.2018 г. по
ч.гр.д.№1083/2018 г. на Районен съд-Козлодуй като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.Н.К. с ЕГН:**********, с адрес ***
заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, ЕИК :*********,, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4,
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 585.17
лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за вещо лице и за особен представител и в заповедното производство по ч. гр.д.
№1083/2018 г. на Районен съд - Козлодуй в размер на 122.09 лв., съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА А.Н.К. с ЕГН:**********, с адрес ***
да заплати по сметка на РС-Козлодуй, направените от съда разноски за
съдебно-почеркова експертиза в размер на 108,24 лева.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, ЕИК :*********,,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4 да заплати по сметка на РС-Козлодуй,
направените от съда разноски за съдебно-почеркова експертиза в размер на 46,90
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: