Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ...., том ..... стр. .....

22.02.2021 год., гр.Добрич

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

       ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав, на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

                                                                   Секретар: С. Б.

като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №4642 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В.Т., бул. „В. В.” №.., вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК …, представлявано и управлявано от Г. К., Б. Д. П., ЕГН **********, П. С. С., ЕГН ********** и Я. М. Д., чрез юрисконсулт Я. Н. срещу Ш.К.М., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.98 от ЗЕ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          В ИМ се твърди, ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. №*** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. №***, находящ се на адрес: гр.Д., ул. „Х. Б.” №…. Тези отношения между страните се регулирали от ОУ на ищцовото дружество, приети от КЕВР. Ответницата не е заплащала консумираната от нея ел. енергия за периода от 14.06.2017г. до 13.06.2018г., поради което срещу нея ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за парично изпълнение на 07.10.2019г., въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №3635/2019г., по което е налице заповед за изпълнение и съдът е постановил Ш.К. да заплати на заявителя сумите от: 3947.66 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №***, находящ се на адрес: гр.Д., ул. „Х. Б.” №…, представлява главница за консумирана ел. енергия по 1 фактура, изд. на 21.06.2019г. за периода от 14.06.2017г. до 13.06.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 96.50 лв., от падежа на  фактурата /подробно визирана в заявлението по чл.410 от ГПК/ до 27.09.2019г., посочени подробно в извлечение от сметката на длъжника по клиентски №***, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане от 28.11.2019г.  съдът по ч. гр. д. №3635/2019 г. е дал указания на заявителя да предяви искове срещу Ш.К. в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е подало настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответницата му дължи горепосочените суми на визираното основание в исковата молба. Претендират се и сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

       С разпореждане от 13.01.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения от съда особен представител на Ш.К., а именно: адв. А.А. от ДАК на 15.05.2020г.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва исковете по основание и по размер.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права – наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, изразило се в осъществена продажба на електрическа енергия, като облигационните отношения между тях се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети на основание Закон за енергетиката и одобрени от ДКЕВР и неизпълнение на договора в частта за изплащане на цената от ответника – потребител по смисъла на чл.17, ал.2 от ОУДПЕЕ на ответното дружество.

            Правна квалификация на предявените искове: чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.98 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства – редовно проведено производство по чл.410 от ГПК; сключен договор между страните за доставка на ел. енергия; доставянето и приемането на стоката, така и размера на дължимото.  

В тежест на ответника е да установи следните обстоятелства - плащането на претендираната от ищеца сума, или да докаже наличието на правопогасяващи или правоизключващи претенцията на ищеца факти.

            И двете страни претендират направените съдебно-деловодни разноски в исковото производство.

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като обсъди събраните по делото  доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно приложеното ч. гр. д. №3635/2019г. по описа на ДРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за процесните вземания, което е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение №1837/09.10.2019г., която е връчена на длъжника Ш.К.М. при усовията на чл.47, ал.5 от ГПК /залепено е ило уведомление на входната врата на имота по постоянен и настоящ адрес ***.2019г., като в 14-дн. срок от залепването, М. не се е явил в ДРС, за да получи съдебните книжа. С разпореждане от 28.11.2019г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви в съответствие с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. За последното разпореждане, заявителят е уведомен на 05.12.2020г. и в указания преклузивен срок е предявил настоящия иск на 20.12.2020г. В този смисъл, като подаден в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и с предмет - вземанията по заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение, искът е допустим.

По делото не се спори, че жилището на процесния административен адрес – гр.Д., жк „Б.” №.., вх…, ап…. е присъединено към електрическата  мрежа и е зачислено към системата на ищцовото дружество като обект с абонатен №*** и клиентски номер №***.

 От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е краен снабдител с електрическа енергия, но е спорно по делото, дали между страните съществува правоотношение по доставка от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на електроенергия на посочения имот. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие. Ищецът е ангажирал доказателства, от които е видно, че Общите условия, на които се позовава, са били приложими към процесния период, тъй като са одобрени от ДКЕВР и публикувани в местен всекидневник.

Ответникът възразява, че е бил в договорни отношения с ответното дружество за процесния период, твърди, че в процесния период не е бил собственик на имота.

В чл.17 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия /действали към 09.10.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, са посочени задълженията на потребителя: да подаде заявление за продажба на ел.енергия по образец, ведно с изискуемите от електроразпределителното дружество документи; да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа енергия в определените срокове; да уведомява доставчика в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12 от ОУ, както и за промени свързани със собствеността, относно обекта.

Безспорно от 30.11.***г. ответникът не е собственик на имота в гр. Д., жк „Б.” №.., вх…, ап…, ет…., съгласно нот. акт №… вписан в СВп при ДРС вх. рег. №…от 30.11.***г., том …, дело №…/*** /л.117-118/, с който е обективирана разпоредителната сделка със жилището, като видно от този акт, собственик на имота е бил ответника Ш.К.М., който го е продал на 30.11.***г. на Б. М. Х. и на М. Я. Х.. Видно от изисканата в заповедното производство справка от НБД /л.9 по ч. гр. д. №3635/2019г./, от 13.04.2001г., Ш.К. е с настоящ адрес *** и от 27.05.2005г. това е и постоянния му адрес.

От представените от Община град Добрич справки /л.112-114/ за постоянени  инастоящ адрес на ответника, се установява, че той е регистриран на горепосочения адрес от ***г. до сега.

В Решение №205/28.02.2019г. по гр. д. №439/2018г., ІІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса – „кой дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание.” ВКС е приел следното: „при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.”

Неоснователно партидата на имота е била на името на Ш.М. след ***г. Към момента тя се води на името на Б. М., като съпругата му М.Я. Х. е подала заявление на 28.06.2019г. /л.25-27/ за снабдяване с ел. енергия от ответното дружество за процесния имот, като към заявлението е представен нотариалния акт за покупко-продажба от 30.01.***г. След прехвърлянето на собствеността на имота през ***г. длъжник по вземането е новият собственик на имота, в случая, това са съпрузите М. Х. и Б.Х.. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия) може да породи вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия.

        Предявените искове са за цената на доставена електроенергия от ищеца в жилище, находящо се в гр.Д., жк „Б.” №.., вх…, ап…, за период /14.06.2017г. – 13.06.2018г./, който следва с около 5 години датата на изгубеното от ответника право на собственост /през ***г./. Вземането по издадената заповед за изпълнение не съществува, следователно исковете по чл.422 от ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

        При този изход на делото и на чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца остават разноските, но ответникът не е направил такива, той е бил представляван от особен представител, като възнаграждението му е заплатено от ищцовото дружество, следователно няма данни за сторени съдебни разноски от ответната страна.

По гореизложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т., бул. „В. В.” №.., вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК …, представлявано и управлявано от Б. Г. М., ЕГН **********, Б. Д. П., ЕГН **********, П. С. С., ЕГН ********** и Я. М. Д. срещу Ш.К.М., ЕГН **********,***, искове за приемане за УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ответника Ш.К.М., ЕГН ********** дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В.Т., бул. „В. В.” №…, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК …, представлявано и управлявано от Б. Г. М., ЕГН **********, Б.Д.П., ЕГН **********, П. С. С., ЕГН ********** и Я. М. Д., следните суми, предмет на Заповед за изпълнение №1837/09.10.2019г. по ч. гр. д. №3635/2019г. по описа на ДРС:

            1) 3947.66 лева, представляваща дължима сума за неплатена цена за доставена електрическа енергия по фактура №…/21.06.2019г. за периода от 14.06.2017г. – 13.06.2018г. за обект с клиентски номер №*** и абонатен номер №***, намиращ се на административен адрес: гр.Д., жк „Б.” №…, вх…, ап…, ет…, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението - 07.10.2019г. до окончателното плащане на задължението и

2) 96.50 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата от 3947.66 лева, изчислена за периода от 01.07.2019г. до 27.09.2019г.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                         

                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: