РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1883
град Пловдив, 01. 11. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1391
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на сдружение „Автомобилен спортен клуб КА-2 РЕЙСИНГ ТИЙМ“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.Брани поле, местност „Анчов
бунар“, автокомплекс „Лем инвест“
№30А, представлявано от председателя на УС – Р.А.А.,
чрез адв.П., против ЗППАМ № 23-0444-000050/10.04.2023
г. по чл.171, т.2а, б.“А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 м.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с доводи, че по отношение на жалбоподателя неправомерно е наложена процесната ПАМ, тъй като той не е предоставял процесния автомобил на лицето, което го е управлявало с
отнето СУМПС.
Представя се писмено становище, с което се поддържа жалбата.
Претендират се разноски.
За
ответника по жалбата се представя становище за законосъобразност на заповедта.
Прави
се възражение за прекомерност на евентуално претендиран
адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0444-00050 по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП от 10.04.2023 г.,
издадена от Валя Ангелова Т., на длъжност началник сектор към ОДМВР – Пловдив,
РУ 05 Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2012 г. на
директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ
на жалбоподателя, изразяваща се прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца заради това, че на 10.04.2023 г., около 02.50 часа, в гр.Пловдив, на
бул.“Цариградско шосе“, на кръговото движение „Олга Скобелева“,
допуска управлението на лек автомобил АУДИ А8 с рег. № ***, собственост на
Автомобилен спортен клуб КА-2 Рейсинг Тийм сдружение, от И.Я.К.след като СУМПС му е отнето.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства: Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив, с
която на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
началниците на сектор в РУ да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171 т.2а от ЗДвП/.
Следователно,
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП № 23-0444-00050
по от 10.04.2023 г. е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия.
В настоящия случай, описаните в АУАН № 950061/10.04.2023
г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
няма спор между страните по установената от административния орган фактическа
обстановка, същата се установява и от събраните по делото доказателства, спорът е правен и се концентрира относно
тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
Правилото на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде
една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и
по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната
принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според
които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Промените са съобразени с Националната
стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република
България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември
2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено, че
регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е
насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде
управлявано от правоспособен водач.
Цитираната нормативна
уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно
прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни
нарушения, установено по съответния ред.
В конкретния случай е установено управление на автомобил от водач с отнето
СУМПС, поради което мярката правилно е насочена срещу собственика, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Действително, по делото на л.27 е
представен договор за наем на МПС от 01.07.2021 г. по силата на който
договор жалбоподателят, в качеството си
на собственик на процесния автомобил, е отдал по наем
същия на лице, различно от това, което е било водач при установяване на процесното нарушение, с изрична забрана за преотдаване на вещта. Този договор за наем обаче не е с
достоверна дата, съответно съдът не го кредитира. Така направения извод за антидатиране на представения договор за наем не може да
бъде преодолян посредством представеното пълномощно за управление на процесния автомобил, чиято нотариална заверка съвпада
с датата на договора за наем, дотолкова
доколкото, в самия договор за наем има различна
упълномощителна клауза с уговорка за забрана правото
да предоставя управлението и/или държането под наем на процесния
автомобил на трето лице без изричното писмено съгласие на собственика, каквато
не фигурира в нотариално завереното пълномощно. Така констатираното различие
съответства на извода на съда за антидатиране на
представения наемен договор.
Мотивиран от горното, настоящият състав
намира, че процесната принудителна административна
мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената
от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата се явява неоснователна.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение
„Автомобилен спортен клуб КА-2 РЕЙСИНГ ТИЙМ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.Брани поле, местност „Анчов бунар“, автокомплекс „Лем инвест“ №30А,
представлявано от председателя на УС – Р.А.А., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0444-00050 по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП от 10.04.2023 г.,
издадена от Валя Ангелова Т., на длъжност началник сектор към ОДМВР – Пловдив,
РУ 05 Пловдив.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: