РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502910 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4189/10.07.2024г, постановено по гр.д.№ 12 531/2022г по описа на
СГС, I ГО, 20 с-в, е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Ю. Г. Г.:
-3 304,20 лева обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.07.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховане (КЗ), връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от 10.11.2022
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за заплащането на обезщетение за
имуществени вреди от ПТП от 24.07.2022 г. за разликата над 3 304,20 лева до 3 305,20 лева.
50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.07.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429,
ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното
изплащане;
-1 049,98 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; на адвокат М.
Н.-Т. 5 897,19 лева адвокатско възнаграждение с ДДС; на СГС 1 832,17 лева държавна такса
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Осъден е Ю. Г. Г. да заплати на ЗД «БУЛ ИНС» АД 0,12 лева разноски на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, чрез адв.М.Г., в частта му, с която е
уважена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
25 000лв. до 50 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 1652.60лв. до
3 304,20 лева.
Сочи, че не оспорва, че ищецът е получил описаните травми, което е установено от
1
медицинските документи и СМЕ, както и, че е направил разходи за лечение. Възразява, че
съдът не е уважил направеното възражение за съпричиняване за 50%, тъй като пострадалият
е бил водач на мотоциклета е бил неправоспособен / не е имал умения да управлява/ и е
управлявал нерегистриран мотоциклет, който не е имал застраховка „Гражданска
отговорност”, не се е съобразил с характера и интензивността на движението, движел се е по
осевата линия на платното за движение с превишена и несъобразена скорост, което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Позовава се на заключението на вещото
лице по САТЕ, че преди настъпване на ПТП видимостта на двамата участника един към друг
е била ограничена и са имали възможност да се видят на разстояние около 22 метра, не са
имали възможност да спрат преди мястото на удара, тъй като разстоянието между тях е било
недостатъчно, но неправоспособността на водача на мотоциклета е изиграла роля при
неспособността му да реагира на създалата се опасност. Претендира да се отмени решението
в обжалваната му част и да се отхвърлят исковите претенции.
Ответникът по жалбата-Ю. Г.а Г., чрез адв.М.Т. от САК, е оспорил въззивната жалба.
Сочи, че по делото не е доказано съпричиняване, тъй като е установено, че единствената
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген”, който е
управлявал автомобила си в лентата за насрещно движение. Претендира да се остави без
уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът по делото Ю. Г. е посочил в искова молба, че на 24.07.2022 г. е участвал в
ПТП, предизвикано от В. Л., при което са му били причинени телесни увреждания:
диафизарно счупване на дясната бедрена кост с хематом; повърхностна травма на
окосмената част на главата. Претърпял е болки, страдания и неудобства, които оценява на 50
000,00 лева. Заплатил е 3 305,20 лева за лечението си и получаване на медицински
документи. Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на В. Л. е била
застрахована при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД. На 10.08.2022 г. е поискал от
застрахователното дружество да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, но му е отказано. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 50
000,00 лева за обезщетение за неимуществени вреди; и сумата от 3 305,20 лева обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното им
плащане.
Ответникът „Бул Инс” АД е оспорил исковите претенции с доводи, че са
неоснователни. Посочил е, че В. Л. не е причинил ПТП, че уврежданията на ищеца не са от
процесното ПТП, при евентуалност, че размерите на претендираните обезщетения са
завишени. Релевирал е възражение, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй
като: не е бил правоспособен водач и е управлявал нерегистриран мотоциклет, не е имал
застраховка ГО; не се е съобразил с характера и интензивността на движението, движил се е
по осевата линия на платното за движение с превишена и несъобразена скорост; бил е без
каска и протектори.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции.
Приел е, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
С оглед на гореизложеното и частичното обжалване на определения размер за
обезщетяване на вредите следва извод, че пред въззивната инстанция не се спори, че са
налице основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по чл.432 КЗ.
Не се спори между страните, че на 24.07.2022 г. около 16:45 часа Ю. Г. е управлявал
мотоциклет „Ямаха“ по ул. 3-ти март“ в село Горни Богров с посока от ул. „Трайчо Костов“
към ул. „Черковна“. В същото време по същата улица в обратната посока на движение, но в
2
лентата на Ю. Г., В. Л. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“. Скоростта на автомобила
е била около 35 км/ч, а на мотоциклета около 30 км/ч. Ю. Г. и В. Л. са могли да се забележат,
когато превозните средства, които са управлявали, са били на 11,00 метра от мястото на
удара. Тъй като опасната зона за спиране на всяко от превозните средства е била по-голяма
от разстоянието между тях, е настъпил удар, който е бил непредотвратим за Ю. Г., но
предотвратим за В. Л., ако не е управлявал автомобила „Фолксваген“ в лентата за насрещно
движение, съгласно заключението на вещото лице Т. по САТЕ. Към този момент Ю. Г. не е
имал свидетелство за правоуправление на мотоциклета „Ямаха“, който не е бил регистриран
и не е имал застраховка ГО . Бил е без каска и протектори. Безспорно е и, че отговорността
на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответното дружество.
Спори се между страните относно размерите на застрахователните обезщетения за
вредите и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по
чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
От заключението по СМЕ и медицинската документация се установява, че от удара
Ю. Г. е получил счупване на дясна бедрена кост в средна трета, които е щял да получи, дори
да е бил с каска и протектори. Бил е лекуван в болница „Пирогов“ чрез открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – интрамедуларен пирон
и винтове. Пиронът е бил 40 см дълъг и 1 см в диаметър, като той е бил изготвен от сплав,
позволяваща оставането му в крака, без да бъде ваден по-късно. Изпитвал е болки и
страдания около шест месеца, като през първите два те са били с по-голяма интензивност.
През първите два месеца Ю. Г. не е можел да стъпва на счупения крак и е било необходимо
да използва патерици. Понякога Ю. Г. изпитва болка в областта на счупването. Той е станал
по-раздразнителен и се страхува да шофира, за което са ангажирани гласни доказателства от
свидетелката В.. Ищецът е заплатил 3 153,00 лева за лечението си и 151,20 лева за
получаване на документите за него. Въз основа на изложеното следва да се определи за
претърпените неимуществени вреди обезщетение в размер на 50 000лв. и за репариране на
имуществените сумата от 3 304.20лв., ведно със законната лихва от 10.11.2022г. до
окончателното му изплащане.
По отношение на възражението за съпричиняване съгласно съдебната практика не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което
е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
3
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. / Така
Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г
на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II
Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./
По твърденията на застрахователното дружество, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите, тъй като не е бил правоспособен водач /не е имал умения да
управлява/ и е управлявал нерегистриран мотоциклет, който не е имал застраховка
„Гражданска отговорност”, не се е съобразил с характера и интензивността на движението,
движел се е по осевата линия на платното за движение с превишена и несъобразена скорост,
което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, съдът приема, че от
заключението по САТЕ не се установява водачът на мотоциклета да се е движел по осевата
линия с превишена и несъобразена скорост, да не се е съобразил с характера на движението.
Неговата неправоспособност и управление на мотоциклет без застраховка ГО, както и без
каска и протектори, не са допринесли за настъпване на ПТП, тъй като единствена причина
за него според вещото лице е управлението от В. Л. на лекия автомобил „Фолксваген” в
насрещната лента за движение. Нарушенията на правилата за движение от страна на
пострадалия, не са допринесли за настъпване на уврежданията.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд на основание чл.271 ГПК следва да се потвърди в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено ЗД
„Бул Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Н.-Т. сумата от 360 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Тази сума съответства на вида,
естеството и обема на оказаната пред въззивния съд правна помощ. Спорът пред настоящата
инстанция е само правен, производство по събиране на доказателства не е проведено.
Актуалната практика на СЕС позволява адвокатски хонорар да бъде определен и под
минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4189/10.07.2024г, постановено по гр.д.№ 12 531/2022г
по описа на СГС, I ГО, 20 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да
заплати на Ю. Г. Г.:
- сумата за разликата от 1652.60лв. до 3 304,20 лева обезщетение за имуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.07.2022 г., на основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законната
лихва от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане.
- сумата за разликата от 25 000лв до 50 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.07.2022 г., на
основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от
10.11.2022 г. до окончателното изплащане;
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. Н.-Т. сумата от 360лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
4
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5