Р Е Ш Е Н И Е
Номер 404
04.12.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Чолакова
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №545/2020г.
Производството е с правно
основание чл.493а ал.1 и ал.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД
Депозирана е искова молба от Й.Н.П. против ЗК Лев Инс АД
за заплащане сумата 24000лв. частичен иск от 50000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както законната лихва от
увреждането, както и 500лв. за имуществени вреди законната лихва от
22.11.2019г. Иска и разноски. Сочи, че на 29.032017г. при автопроизшествие,
което станало на ПЪТ 1-2 Русе Варна, км. 93+700 загинала внучка и – П= А.П.. Смъртта й била в резултат на престъпление,
извършено от И.Г.С.. С присъда по нохд №
33/2018 г. ШОС признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 29.03.2017 г. при
управление на МПС-лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д с per. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.6, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 47 ал.З от
ППЗДвП - наличие на знак В24, и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП; чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП ;чл.43, т.4 от ЗДвП- причинил пътнотранспортно произшествие между
управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д с per. № *** и лек
автомобил „Пежо 307” с per. № ***, в резултат на което по непредпазливост
причинил смърт на повече от едно лице-З. И. И., с ЕГН ********** и П. А.П.,
поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б” от НК във вр. с чл.342, ал.1
от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, при общ
първоначален режим. П. А.П. загинала нелепо на 34 годишна възраст в разцвета на
живота си, напълно здрава. Твърди, че след раждането й от 6 месечна възраст се
грижела за нея до 7 годишна възраст, понеже баща й /неин син/ бил военнослужещ
и често променял мястото на службата си. Когато се родила майка й била
студентка-редовно обучение. Отгледала я като свое дете и се грижела с огромна
обич, повече отколкото за единствения си син и неин баща. Тя я обичала много и
била изключително грижовна към нея. Не била омъжена. Работела в общинското
предприятие „Паркстрой” - Разград, уважаван и авторитетен специалист. Ползвала
се с висок авторитет в обществото, което било повод за много радост и гордост.
Поддържали изключително близки отношения.
Постоянно контактували, посещавала я в дома и в с. Осенец. Тъй като не
получавала голяма пенсия, често се налагало да я подпомага и парично. Между
двете съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Внезапната й и нелепа
смърт я съкрушила и причини неописуеми болки и страдания, които са непреходни и
ще останат през целия и живот. За автомобила, с който било извършено деянието,
имало сключен договор за гражданска отговорност с ответника и издадена
застрахователна полица № BG/22/116002273294 с валидност до 25.08.2017г.
Застрахователната компания отказала да заплати обезщетение по надлежно
предявена от нея застрахователна претенция. За да упражни правата си като
пострадал за предявяване на застрахователната претенция ангажирала адвокат,
който поел защитата и. За адвокатска защита заплатила адвокатски хонорар в размер
на 500 лева.
Ответникът депозира отговор, като оспорва исковете по
основание и по размер. Оспорва твърденията за изключително близки отношения
между ищцата и внучка и, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка,
както за отношения на близост и привързаност, грижовност, разбирателство, които
да са били прекъснати от ПТП. Както, че именно П. П. е помагала финансово на
баба си. Сочи за липса на доказателства, за това ищцата да е била зависима от
грижите на внучка и поради особени различни от обичайните обстоятелства. В тази
връзка оспорва отношенията им да са били с особена близост, както наличие на
особени обстоятелства, обосноваващи разширяване на кръга лица с право на
обезщетение за неимуществени вреди предвид ТР №1/2018г. ОСНГТК ВКС. и ППВС №4/61г.,
ППВС №5/69г. Както, че претендираните суми са прекомерни по аргумент на §96
ал.3 от ЗИДКЗ вр. с §77 от същия. Оспорва иска за имуществени вреди, твърди, че
заплатената сума се отнася за предявяване на застрахователна претенция през ГФ,
а не пред застрахователя. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради извършено нарушение на чл.137а от ЗдВП, като е била без
поставен обезопасителен колан, поради което е допринесла значително да травмите
довели до леталния край. Оспорва иска за заплащане на законни лихви от датата на
ПТП-29.03.2017г. Противопоставя се на искането за прилагане на нохд №33/2018г.,
назначаването на психологична експертиза. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, поради което се противопоставя на представяне
на застрахователната преписка, както, че не е ясно какви документи и във връзка
с какви спорни обстоятелства се искат да бъдат установени от ищеца. Иска да
бъде назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Конституираното трето лице помагач на страната на
ответника - И.Г.С., не депозира отговор
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка: С влязла в сила присъда по нохд №33/2018
г. ШОС признал подсъдимия И.Г.С. за виновен в това, че на 29.03.2017 г. при
управление на МПС-лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д с per. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 47 ал.З от
ППЗДвП - наличие на знак В24, и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП ;чл.43, т.4 от ЗДвП- причинил пътнотранспортно произшествие между
управлявания от него лек автомобил и лек автомобил „Пежо 307” с peг. № ***, в
резултат на което по непредпазливост причинил смърт на З. И. И.и П. А.П..
Ищцата е баба по бащина линия на починалата при процесното ПТП П. А.П.. Л.а.
Пежо 307 с per. № *** имал сключена застраховка Гражданска отговорност при
ответника - застрахователна полица № BG/22/116002273294 с валидност от
25.08.2018г. до 25.08.2017г. Предявила застрахователна претенция получена на
25.04.2014г. от застрахователя за заплащане на сумата 50000лв. за смъртта на П.
А.П., както и 500лв. адвокатско възнаграждение. С писмо от 19.06.2019г.
ответникът уведомил, че представените доказателства не установяват основание за
определяне на застрахователно обезщетение.
По искане на ищеца са разпитани свидетели Р. Р. и Р.П.. В показанията си св.Р. сочи, че живее в
с.Осенец, на улицата на ищцата, която познава от много години. Познавала и
загиналата внучка – П., за която се грижела нейната баба, т.к. майката била
студентка, бащата военен. До училищна възраст живеела при баба си, която я
водела на детска градина. След това учила в Разград, лятото изкарвала при баба
си. След завършване на висшето си образование работела в гр.Разград, събота и
неделя ходела при баба си, носела и провизии,били много привързани една към
друга. Бабата я гледала като свое дете. Когато П. починала бабата „ритнала
назад“ не искала да излиза на улицата, почти всеки ден ходело на гроба и.
Св.А. - снаха на ищцата сочи, когато се родила П., била
студентка, редовно обучение в гр.Стара Загора, съпругът и бил военен. За това
свекърва и помагала при отглеждането на децата. П. била на 3 месеца, когато я
оставили при баба и в с.Осенец, там била до предучилищна възраст. Двете много
се привързали, грижела се за нея като за нейно дете. Училището П. изкарала в
гр.Разград, след това била студентка. Във всеки удобен момент ходела на село,
което е на 12 кв. от Разград. Баба и много се гордеела с нея, била член на
Общинския съвет в гр.Разград Връзката между тях била много здрава. След смъртта
на П. баба и заглъхнала, не се усмихвала вече, плачела често, всеки ден ходела
на гроба поддържала там цветна градина. Навсякъде в къщата имало снимки на П.,
понякога обърквала името на другата си внучка Д. с нейното.
Св. Д.П. разпитана по искане на ответника,внучка на
ищцата сочи, че за нея основна грижа полагали родителите и. Сестра и
по-голямата част от времето прекарвала
при баба си, тъй като тя се грижела от малка за нея. Била по привързана към
нея, защото я е поела още от бебе.
От
заключението по назначената комплексна съдебно медицинска и автотехническа се
установява: При възникналия челен сблъсък е реализирана високоенергийна травма
върху телата на пътуващите в л.а. Пежо 307, а от последвалата ротация на същия
автомобил е възникнал втори удар с дясностраничната му част в лявата страна на
движещия се от дясната лента т.а. МАН. В резултат на това е настъпило силно разрушаване на предната
част на лекия автомобил и деформация по дясностраничната му повърхност.
Наличието на поставен предпазен колан на пътничката на предна дясна седалка
възпрепятства достигането на нейното тяло до елементи от вътрешността на купето
около мястото на седене и по този начин осигурява безопасното му положение,
докато се изчерпи енергията на удара чрез деформация на превозното средство, но
не и интрузивното преместване на детайли от интериора на автомобила и
стълкновението им с тялото на пасажерката. В конкретния случай има точно такъв
механизъм на получаване на травма, довела до летален изход за пострадалата П. П.,
изхождайки от категоричния извод, че по време на ПТП е била с предпазен колан...
Травмите са получени двуетапно - от два последователни удара на лекия автомобил
и съчетават механичен и инерционен
елемент и в двата удара. У пострадалата П. П. са установени т.нар. „колонни травми
„-по гърбите, в долния етаж на корема и към кантовете на тялото, които са
доказателство, че по време на ПТП същата е било с поставен предпазен колан.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в следствие на челния удара
са отворени предпазните въздушни възглавници Въздушните възглавници са
допълнение към предпазното действие на коланите, а не тяхна алтернатива. Ако не
е била с предпазен колан травмите биха били още повече и още по-тежки, включително и напускане
/изпадане/ от купето на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с
правно основание чл.493а ал.1 и ал.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, като за уважаване на
същия следва да се докаже, че търсещият обезщетение е изградил с починали
приживе, особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена
близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни“ по интензитета
си болки и страдания. Липсва дефиниция за „изключителни“, но изхождайки от ТР
№1/21.06.2018 т.д. №1/2016г. ОСНГТК ВКС следва да се възприема, че попадат само
тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно
въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с
продължителни негативни емоции, поради липсата на изключително значим близък.
При преценката на това следва да се изхожда в случая от спецификите на
традиционните в българското семейство отношения. По принцип отношенията между
баба и внуци носят дълбока обвързаност и емоция. По делото се установи, че
семейството на единствения син на ищцата са запазени и тачени патриархалните
разбирания и достойнства на разширеното семейство, като в частност е налице
връзка между баба и внучката П. и поради обстоятелството, че се е грижела за
нея още от малко бебе. От показанията на всички разпитаните свидетели Р. и П. се
установява, че лятото П. изкарвала при баба си. След завършване на
висшето си образование работела в гр.Разград, събота и неделя ходела в село
Осенец, носела и провизии, били много привързани една към друга. Бабата я
гледала като свое дете. След смъртта на П. баба и заглъхнала, не се усмихвала
вече, плачела често, всеки ден ходела на гроба поддържала там цветна градина.
Навсякъде в къщата имало снимки на П. Явно, че смъртта и е внесла изключителна
болка у ищцата Макар и да е изминал период от време усещала липсата и. От
внезапната загуба на тази си внучка ищцата „ритнала назад“ не искала да излиза
на улицата, почти всеки ден ходело на гроба и, сочи в показанията си св.Р. Съдът
няма причина да не кредитира показанията на разпитаните свидетели, като
обективни, последователни, взаимно свързани, макар тези на свидетелите П. и А.
при условията на чл.172 ГПК. При това се доказа по безспорен начин, че между
ищцата и внучката и П. А.П. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка,
още от ранните и детски години, продължила и укрепнала с годините, до смъртта
и. Може да се направи извод от събраните гласни доказателства, че от внезапната
загуба на младата жена, ищцата е търпяла
значителни по интензитет и времетраене
болки и страдания, в голямата си част непреодолими и с отпечатък върху целия и
живот. Това дава основание да се приеме, че отношенията им изпълват критерия
„изключителност“ въведен в ТР №1/2016г. на ОСНГТК ВКС и съответно основание да
се присъди обезщетение за преживените от бабата
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на внучка и. Критерий
при определяне на размера на обезщетението е принципът на справедливостта,
заложен в чл.52 ЗЗД. Като в случая се установяват и другите елементи от
състава, които не са спорни - извършеното деяние, противоправността
му/задължителна сила на присъда по нохд №33/2018г. на ШОС/ причинено от водача
на застрахования автомобил и причинната връзка между деянието и вредоносния
резултат. При определяне на дължимото обезщетение в случая съдът взе предвид
посочените обстоятелства свързани с
претърпени морални болки, продължителността на същите, особено силната
емоционална обич и привързаност между двете, възрастта на ищцата и особености
от нейното психично и емоционално състояние, произтичащо именно от загубата на
своята внучка, за което сочат всички разпитани свидетели. Съобразявайки посочените
обстоятелства, намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди възлиза на сумата 20000лв. При определянето му, не намира
приложение §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/ДВ бр.101/2018г/, с което е определен
максимален размер от 5000лв., за обезщетяване на разширения кръг лица по ал.4
на чл.493а КЗ. Но дори и да се приеме, че посочената разпоредба е приложима за
претенциите предявени след 21.06.2018г. тази разпоредби противоречи на правото
на ЕС тъй като предвижда по-малка сума от посочената в чл.1 §2 от Втора Директива
84/5 кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на Европейският Парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката Гражданска отговорност, като в чл.9 са предвидени минимални
лимити многократно надхвърлящи размера на претенцията. Съгласно постановеното
решение на СЕС от 24.10.13г. по дело С0277/12 - не се допуска национална правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1 пар.2 от Втора
директива 84/5 на която съответства понастоящем чл.9 ал.1 от Директива
2009/103/ЕО. Поради което е неоснователно възражението на ответника в този
смисъл на основание §96 от ЗИКЗ, за определяне размера на обезщетението до
5000лв.
В случая следва да се разгледа възражението на ответната
страна за съпричиняване на вредоносния резултат- извършено нарушение на чл.137а
от ЗдВП, като пострадалата е била без поставен обезопасителен колан, поради
което е допринесла значително да травмите довели до леталния край. От заключението на
вещите лица по изготвената съдебно медицинска и автотехническа експертиза,
безспорно се установява, че у пострадалата Петя П. са установени т.нар.
„колонни травми - по гърбите, в долния етаж на корема и към кантовете на
тялото, които са доказателство, че по време на ПТП същата е било с поставен
предпазен колан. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в следствие
на челния удара са отворени предпазните въздушни възглавници. Поради което
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, остана недоказано.
По отношение иска за заплащане на сумата 500лв. за
имуществени вреди, от приложените доказателства и уточнената молба /л.145/ се
установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за предявяване на
претенцията пред застрахователя-ответник. Явно, че е била предявена претенция от
ищеца по реда на чл.380 КЗ пред ответника, за чието изготвяне и
представителство, видно и от приложената кореспонденция между адвоката и
ответника, са сторените разноски в посочения размер, поради което я намира за
доказана.
В случая законната лихва за забава съгласно чл.497 КЗ се
дължи върху размера на застрахователното обезщетение, ако застрахователят не го
е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати, или от
изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106 ал.3 КЗ; изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3. Явно, че не са представени от ищеца,
поискани допълнително от застрахователя доказателства които намира, че са по
реда чл.106 ал.3 КЗ, тъй като не е налице отказ от заплащане на
обезщетение/л.74/, поради което счита, че законната лихва се следва от
подаването на исковата молба - 30.04.2020г.
За
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, следва да
е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по
т.1-3 на чл.38 ал.1 от ЗА, какъвто е налице в случая с ищцата и процесуалния и
представител. Поради което на адвокат С.Д. Н. се следва сумата 1250лв.
съразмерно уважената част от иска на основание чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба
№1/2004г. какъвто е посочен в списъка по чл.80 ГПК
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ответника има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска. В случая са заплатени 3000лв. за адвокатско
възнаграждение и 300лв. за експертиза. Направено е възражение от другата страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразявайки размера според
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. заплатеното такова е два
пъти и половина над посочения размер. Предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото, намира за съответно възнаграждение в размер на
2000лв. В този случай съразмерно отхвърлената част от иска, на ответника се следва
сумата 322лв. за разноски.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати за д.т. по сметка на РРС
сумата 800лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, адрес
гр.София, ул. Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ
на Й.Н.П., ЕГН**********, адрес *** сумата 20000 лв./двадесет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди-като частичен иск от 50000лв., на основание чл.493а ал.4 КЗ, сумата 500лв./петстотин
лева/ обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава от 20.04.2020г. до окончателното изплащане на всяка от сумите, като
отхвърля иска за неимуществени вреди до първоначално предявения му размер
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, адрес
гр.София, ул. Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат С. Н. Д.-***, сумата 1250лв./хиляда
двеста и петдесет лева/
ОСЪЖДА Й.Н.П., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК Лев Инс АД – София,
адрес гр.София, ул. Черни връх №51д, сумата 322лв./триста двадесет и два
лева/ за разноски
Делото
разгледано с участието на трето подпомагащо на страната на ответника лице - И.Г.С., ЕГН ********** ***
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: