Решение по дело №6553/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 204
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330206553
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  № 204, гр. Пловдив, 07.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 16.01.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6553/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-II-Б-23/13.09.2019г., издадено от Директора на РЗИ –Пловдив, с което на В.Д.У., ЕГН **********, на основание чл.209, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 58, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 и ал.2 /Приложение № 1/ от Наредба № 15 за имунизациите в Република България.

          Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в допълнителнo становище обжалва наказателното постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна като нищожно и противоречащо на закона. В условията на евентуалност излага становище за намаляване размера на наложената санкция до минимално предвидения в закона размер.

          Въззиваемата страна – РЗИ – Пловдив, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание се представлява от *** М.Т., която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 

На 23.04.2019 г. при проведен телефонен разговор от Е.Н.С. – здравен инспектор в РЗИ – Пловдив с В.Д.У., последната потвърдила отказа си детето й - Т.Щ.П.с ЕГН ********** да бъде обхванато със задължителна по имунизационен календар на Република България реимунизация с четири компонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит под търговско наименование „Tetraxim“, като по време на разговора присъствала и колежка на св. С.. По време на разговора В.Д.У. заявила още, че е запозната с всички рискове за здравето на детето си, които биха могли да възникнат при липса на ваксината. От амбулаторния лист № 000772/18.03.2019 г., издаден от ***Д.Г. - Г., ******** детето, проверяващите констатирали, че Т.Щ.П., родена на *** г. е била в добро общо състояние, без субективни оплаквания, без анамнеза за хронични заболявалия към момента на прегледа и нямала противопоказания да бъде обхваната със задължителна реимунизация. В същият амбулаторен лист, майката била удостоверила с подписа си и описала, че отказва детето й да бъде имунизирано и е запозната с последствията от липсата на четирикомпонентна ваксина.

За горните констатации бил изготвен констативен протокол от проведен разговор с В.Д.У., след което на последната бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 001218/14.06.2019г. за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 , т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 /Приложение 1/ от Наредба 15 за имунизациите в Република България. Препис от акта бил връчен на У. на 17.07.2019г. и тя го подписала без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят Е.Н.С., която потвърждава изложените в АУАН констатации. В допълнение сочи, че от личния лекар на детето Т.Щ.П.бил представен амбулаторен лист, в който е бил отразен отказ на В.Д.У. - майка на детето, на същото да бъде извършена реимунизация против дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит, в календарната година след навършване на 6 години на детето. Свидетелят С. посочи също, че след като майката на Т.П. е била поканена да се яви пред проверяващите, разговор с нея е бил проведен по телефона в присъствието на свидетели, при който тя потвърдила отказа си детето й да бъде имунизирано със задължителна реимунизация.

 Съдът напълно кредитира показанията на посочения свидетел като логични, последователни, незаинтересовани, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, намиращи се в синхрон и подкрепени от писмените доказателства по делото. 

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. В тази връзка по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Закона за здравето министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършването им. В тази връзка е приета Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република България. По смисъла на чл. 2, ал.1 от тази наредба, задължителните планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулозата, дифтерията, тетануса, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В и пневмококови инфекции. По смисъла на ал.2 от същия член тези задължителни планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационен календар на Република България, който е определен като Приложение № 1 към цитираната по-горе наредба. При неизпълнение на задължението, вменено по закон, определеното лице – носител на административнонаказателна отговорност, понася такава по смисъла на чл. 209, ал.3 от Закона за здравето, когато се явява родител или настойник на дете. В състава на този текст от Закона за здравето е предвидено административно нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие – неосигуряване за провеждане на задължителни имунизации на дете от родител, като в тези случаи нарушението се осъществява само от особен по вид субект – родителят /независимо кой/ на детето. В тези случаи конкретното изпълнително деяние се състои именно в липсата на законово предписано поведение – осигуряване на присъствието на детето от родителя за извършване на имунизация или реимунизация.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че В.Д.У. като майка на Т.Щ.П.с ЕГН ********** е осъществила състава на административното нарушение по чл. 209, ал.3 от Закона за здравето. Това се подкрепя от всички събрани по делото доказателства – представеният АУАН, показанията на свидетеля Е.Н.С. и амбулаторен лист № 000772/18.03.2019 г., издаден от ***Д.Г. - Г., *****на детето. На практика така възприетата фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател.

 Що се отнася до възражението на жалбоподателя за нарушени нейни конституционни права, то настоящият състав намира, че наличието на противоречие между закон, в частност чл.58, ал.1 от ЗЗ, с разпоредби на Конституцията и на Международни Конвенции, по които България е страна не е в правомощията на съд измежду включените в състава на съдебната власт и съответно не може да бъде инцидентно преценявано от такъв съд. До произнасянето на КС, респективно до обнародване на решение за съществуващо несъответствие на разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗЗ с тази на конкретна разпоредба на Конституцията или на международна конвенция органите на съдебната власт са длъжни да зачетат действието на законовата разпоредба при осъществяване на своята дейност.

Въпреки гореизложеното обаче от процесуална страна съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административно наказание на жалбоподателя.  АУАН е издаден в нарушение на  императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и създава неяснота относно нарушението, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. Основание за настоящето заключение са следните обстоятелства:

   Съгласно разпоредбата на чл.209 от ЗЗ всяко неявяване от страна на подлежащото на имунизация/реимунизация лице представлява административно нарушение. Последното обаче ще бъде извършено не когато компетентните за това органи установят неизвършване на съответната имунизация/реимунизация, а на датата, на която е изтекъл определения в имунизационния календар на Република България срок за извършването й. С оглед на изложеното при служебна проверка на атакуваното НП и на АУАН съдът констатира, че липсва посочена дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в атакуваното НП е налице описание само на неизвършената задължителна реимунизация без да е посочен срокът до когато тя е трябвало да бъде направена. Датата на извършване на административното нарушение има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Касае се за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като от една страна е препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата на която се твърди, че то е извършено, за да организира адекватно защитата си, а от друга, същото е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на наказателното постановление, с оглед съблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

             

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-II-Б-23/13.09.2019г., издадено от Директора на РЗИ –Пловдив, с което на В.Д.У., ЕГН **********, на основание чл.209, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 58, ал.1 и ал. 2 , т.1 от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 и ал.2 /Приложение № 1/ от Наредба № 15 за имунизациите в Република България.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                      

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.