Р Е
Ш Е Н
И Е №
260097
гр. Пловдив, 09.05.2022
г.
Пловдивски Окръжен Съд – шести граждански състав в
открито заседание на 19.04.2022 г. в състав
Председател: Величка
Белева
Членове: Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
при секретаря Валентина Василева,
като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 2305/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и след. от ГПК,
образувано по въззивна жалба на ответника по спора Главна Дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението – МВР срещу Решение № 333
от 13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2764/2019
г. на Районен съд – Асеновград, с което въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия – ищец И.А.А. сумата 1 715,07 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за положен от А. в периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г.
извънреден труд от 243, 67 часа, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.02.2017 г. –
10.12.2019 г. в размер на 228, 74 лв., и съответно на този резултат да заплати
и направените от А. деловодни разноски в размер на 400 лв. – възнаграждение за
един адвокат, а на РС – Асеновград да заплати дължимата се за производството ДТ
в размер на 77, 75 лв. и възнаграждение за ССчЕ в размер на 170 лева.
Жалбоподателят поддържа оплаквания
са неправилност на решението с искане за неговата отмяна и отхвърляне на
исковете.
Ответникът по жалбата И.А.А. не е
депозирал отговор по чл. 263 от ГПК. Чрез процесуалния си представител адвокат Т.
в съдебното заседание е депозирал писмено становище с подробно изложени в него
доводи за неоснователност на жалбата и с искане за присъждане на направени за
въззивното производство разноски от 450 лв. – възнаграждение за един адвокат,
съгласно приложения по делото договор за правна защита.
Съдът установи следното:
От фактическа страна по делото е безспорно
установено че ищецът И.А.А. работи в Регионална дирекция „ Пожарна безопасност
и защита на населението „ - Асеновград
към Регионална дирекция ПБЗН – Пловдив. Същата е структурно звено към ответника
по иска Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „ / ГД ПБЗН
/ – МВР – София. Заеманата от ищеца длъжност е „ **** “.
За исковия период 10.12.2016 г. –
10.12.2019 г. ищецът е полагал труд на смени при 24 – часов режим на работа при
сумирано отчитане на отработеното време и за този период / съгласно
представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00
ч. и 6,00 ч./ ищецът е отработил 213 нощни смени по 8 часа или 1 704 часа
нощен труд, който му е заплатен. Тези часове нощен труд обаче не са били преизчислени
в дневен с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /, при което преизчисление
положения извънреден труд се явява в размер на 1 947, 67 часа, и разликата
243, 67 часа не му е заплатена, като същата е на стойност 1 717, 07 лева.
Ето защо и като поддържа че за
положения от него за исковия период нощен труд са субсидиарно приложими
разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / НСОРЗ / и конкретно чл. 9 ал.
2 от същата, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати процесната сума
от 1 717, 07 лв. за положените 236, 80 часа извънреден труд / получени
след преобразуването на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143/, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за забава за плащането й за периода 01.02.2017 г. – 10.12.2019 г. в
размер на 228, 74 лева.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът
е оспорил исковете с доводи, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими по
отношение заетите лица по ЗМВР с оглед дадената с този закон и подзаконовите
нормативни актове по приложението му нормативна уредба, която се явява
специална по отношение на КТ и НСОРЗ и като така единствено приложима. В тази
насока поддържа, че съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се уреждат с наредба
на министъра на вътрешните работи. Приложимата за процесния период такава
наредба е Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г./ отм. /, в която - за разлика от
действалата до 02.08.2016 г. предишна Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., не
се предвижда преобразуване на нощен труд в дневен при сумирано отчитане на
работното време на положения нощен труд.
Счита че всички изисквания, възведени с приложимата в случая Наредба №
8121з – 776/29.07.2016 г. са спазени по отношение на положения от ищеца
извънреден труд, поради което искът е неоснователен. Поддържат се и възражения
че със ЗМВР е дадена регламентация относно продължителността на
дневния и нощния труд, нормалната седмична продължителност и на двата вида труд
и режима на работа, различна от тази по КТ.
Същите доводи се поддържат и във
въззивната жалба срещу решението за уважаване на иска.
Жалбата е неоснователна, а решението
– правилно, по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно
споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Както се каза и по горе, по
установената фактическа обстановка не е налице спор между страните.
Спорът е
за приложимият материалния закон във връзка с това каква е нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта, дали
тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли
на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да
надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до
възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за
получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.
Нормативната уредба относно отчитането на
положения труд при процесното правоотношение е следната:
Съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР / ред. ДВ бр.
58/23.07.2019 г. / работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5 – дневна работна седмица. При работа на смени работното
време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно
полагането на нощен труд в часовия интервал 22 ч. – 06 ч., като работните
часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа / ал. 3 на чл. 187 /.
Нормата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 58/2019 г./ предвижда при
работа на смени трудът извън работното време и при отработени 70 часа за
тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение. В чл. 187 т. 9 от ЗМВР е указано че с наредба
на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители. През процесния период е
действала Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. / отм. /, в която липсва изрична
разпоредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен – каквото е било
предвидено в действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г..
Това обаче не означава че такова преизчисляване не се следва. Защото последователно,
в различни нормативни актове законодателят е въвеждал закрила на работещите във
вр. с полаган от тях нощен труд. В чл. 188 ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че
държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната
закрила по КТ. Съответно в чл. 140 ал. 1 от КТ изрично е регламентирано, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 –
дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на
регулацията на правоотношенията между работниците/служителите и техните
работодатели. Затова дадената с него регламентация относно максималната
продължителност на нощния труд - при липса на уредена различна такава в
специалния закон, следва да се приложи и
за наетите по ЗМВР държавни служители – какъвто е настоящия случай. Предвиждането
в чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период не дерогира общия
принцип за максимална продължителност на нощния труд при 5 – дневна работна
седмица до 7 часа, и не обосновава извод че досежно тази категория държавни
служители – сред които и ищеца, е налице
изравняване на условията за полагане на дневния и нощен труд и конкретно че
продължителността на полагания от тях нощен труд е равна на тази на дневния /
до 8 часа и за двата/ за всеки 24 часа – както неоснователно се поддържа от
въззивника. Да се приеме противното би означавало поставяне на държавните
служители в неравностойно положение и би лишило от смисъл разпоредбата на чл.
188 ал. 2 от ЗМВР – препращащ към КТ и конкретно дадената с него изрична
закрила на нощния труд.
Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по
дело С – 262/20 не обосновава извод в
противна насока. Действително според това решение се приема да е допустимо
нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на
законодателството и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва
от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се
постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран
принципа, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат
компенсирани чрез различни мерки / намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки, допълнително заплащане, удължен годишен отпуск, заплащане
на обезщетения и др. /, които мерки са част от закрилата на полагания от тях
нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното
време, вкл. и за рагламентацията на нощния
труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации / вж § § 54, 56, 70
от решението на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното
заканодателство, като още в основополагащия закон – Конституцията на РБ, чл. 6
е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време
законодателят не е поставил и обосновал цел, оправдаваща по неблагоприятни
условия на труд на заетите в публичния сектор полицаи и пожарникари. Напротив
- техният труд е по – тежък и рисков,
поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита
на труда им и най вече за положения такъв през нощта.
С оглед изложеното съдът намира че
нормативно установената продължителност на работното време на държавните
служители в МВР – полицаи и пожарникари, през нощта е тази, регламентирана от
КТ – чл. 140 ал. 1, а липсата на нормативна уредба за преобразуване на нощните
часове в дневни за исковия период не съставлява забрана за преобразуването, а е
празнота досежно регламентацията на реда за организацията и разпределянето на
работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители
в системата на МВР. При наличието на непълнота в специалната уредба субсидиарно
приложение намират общите правила, в случая Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и конкретно нормата на чл. 9 ал. 2 от
същата, според която при сумирано изчисляване на работното време на работещ на
смяна държавен служител по ЗМВР нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /. В
настоящия случай ищецът, независимо че е работил на ненормиран работен ден с
оглед заеманата длъжност, е полагал и труд в сменен режим по назначените му 24
часови дежурства. Единствено полагания в този времеви период труд е предмет на
спора, поради което са неотносими доводите на жалбоподателя за друг ред на
компенсиране на ненормирания работен ден. Исковата претенция не е за подобна
компенсация при изпълнение на основните трудови функции на служителя.
Назначената по делото ССчЕ е
установила действително положените часове извънреден труд и дължимото за тях
заплащане – при приложението на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Безспорно е че плащанията не са престирани от
работодателя, поради което правилно първоинстанционния съд е приел искът за
основателен.
В горния смисъл и изводите в обжалваното
решение за уважаване на иска. Същото се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат
на ответника по жалбата се дължат направените от него разноски за въззивното производство,
съставляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Същото е в
размер на 450 лв., но се присъжда в редуциран размер от 370
лв. / минимума по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. /, тъй като се
приема за основателно възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 от ГПК – с
оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
И съдът
Р Е Ш И
Потвърждава
Решение № 333 от 13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2764/2019 г. на Районен
съд – Асеновград.
Осъжда
Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР – гр. София,
улица *** да заплати на И.А.А., ЕГН – ********** разноски за въззивното
производство в размер на 370 / триста и седемдесет / лева – възнаграждение за
един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: