Решение по дело №7912/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260553

гр. Пловдив,14.11.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7912/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                         

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-0432-000350  от 18.10.2019г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на З.Д.М., ЕГН: **********, на основание        чл. 183, ал. 2, т.11 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗдвП; на основание  чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец за нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят З.Д.М., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована, явява се лично в съдебно заседание, като поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, ОДМВР Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.09.2019 година, около 10:00 часа, в с. Брестник, на                         ул. „Иван Вазов“ пред № 1, пред хранителен магазин, жалбоподателят З.Д.М., като водач на лек автомобил „Субару Импреза“, рег. № …, собственост на Т. В. М., ЕГН ********** и при извършване на маневра на заден ход, не се убедила, че пътят зад нея е освободен и удря паркирания лек автомобил „Ауди А4“, рег. № … и допуска ПТП с материални щети.

След подаден сигнал в Първо РУ – Пловдив от собственика на ударения автомобил „Ауди А4“ С. Б. Д., след изглеждане записите от камерите на процесния магазин и изслушане на участниците в ПТП, свид. С.Б. съставил АУАН Сериа АА с бл. № 040647/19.09.2019г. срещу М. за извършени от нея три нарушения по ЗДвП, съответно по чл.40, ал.1, по чл.123, ал.1,т.3, б“в“  и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, затова, че същата в процесното време и място се движила на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, като е причинила ПТП, за това, че при наличието на разногласия, относно обстоятелсвтат за ПТП, го е напуснала и не е уведомила слубната за контрол, както и не изпълнява указанията й, както и че управлявното от нея МПС не е представено за технически преглед. 

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното наказателно постановление, в което за така установените нарушения по същите правни квалификации, била въприета фактическата обстановка по идентичен начин.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива - показанията на разпитания в съдебното заседание като свидетел - актосъставителят С.Б., както и от показанията на свид. З.М..

В показанията си свид. Б. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.  Пояснява,че започнал проверка по случая, след подаден в районното управление сигнал от потърпевшия собственик на автомобила. Изгледал записите от процесния магазин и установил как жалбоподателят М. дава назад с управлявания от нея автомобил, а зад него бил другия процесен автомобил. На записа точно не се виждал самият удар между колите, но ставало ясно, че е осъществен такъв от хората, които ръкомахали, за да  преустанови движението на МПС, управлявано от М.. Снети били обяснения от участниците в ПТП и извършен оглед на процесните автомобили, като щетите съответствали по описание и място. Сочи, че записаните в акта свидетели С.К. /съпруг на подалата сигнала Д./ и З.М., били лица от ударения автомобил.  Свидетеля обяснява, че забавянето на констатираните нарушения се дължало на факта, че работил по различни случаи, а и имало срок от 30 дни за обрабтоване на преписката, след входиране на сигнала в районнто управление.

От показанията на свид. М. се установява, че действително, заедно със С.К. са станали свидетели на съприкосновението между процесните автомобили. Обяснява, че К. първоначално бил паркил аудито пред магазина, но се наложило да го измести, тъй като в това време пристигнал бус, превозващ хранителни стоки, които трябвало да разтовари, в близост била и жалбоподателката М., като водач на процесния автомобил, която била спряла пред буса. Започнал спор между М. и водачът на буса, тъй като последният препречвал пътя и не можело да се разминат. Тогава М. дала заден ход на управлявания от нея МПС и със дясната му задница ударила лекия автомобил „Ауди“. През това време свид. М. и С.К. били извън „Аудито“, но на разстояние, в което ясно възприели ситуацията и удара между МПС-та. Чули и шума от съприкосновението между двата автомобила. Звъннали на телефон 112, за да съобщят за случилото се, но М. вече си била тръгнала, даже не слязла от колата, въпреки че се развикали да спре. Обяснява,че към магазина имало стълби, но автомобилът на М. ударил лекия автомобил „Ауди“.  

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непредубедени и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По отношение на нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, описано в                                т. 1 от НП:

От събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че от субективна и обективна страна, жалбоподателят е извършила административното нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място, като водач на лек автомобил „Субару Импреза“, рег. № …,  преди да започне движение назад, въпреки, че е длъжна, не се е убедила, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като е ударила с дясната задница на МПС паркирания лек автомобил „Ауди А4“, рег. № …  и по този начин допуснала ПТП с материални щети.  Правилно за така установеното нарушение е било наложено наказание, съответно по реда на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – а именно глоба в размер от 20 лв. водач, тъй като е нарушила правилата за движение назад. Наложената глоба е във фиксирания в закона размер, който не подлежи на редуциране от страна на съда.

Нарушението се доказва по безспорен начин от гласните доказателства на свидетелите Б. и М., както и от писмените доказателства по делото, включително и от материалната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото.  

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, по отношение на нарушението описано в точка 1 от него, поради което следва да се потвърди като правилно и законосъобразно в тази част. 

Относно  т.2 и т.3 от НП за вменените нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, постановлението в тази част следва да бъде  отменено като неправилно и незаконосъобразно. 

               В случая не се спори, относно това, че управлявания от  М. автомобил не е бил представен на технически преглед. Въпреки това, обаче неправилно е била ангажирана отговорността й, тъй като посочената от административнонаказващия орган разпоредба на чл.185 от ЗДвП                              не предвижда задължение и за водача, на МПС. Цитираната разпоредба е обща и намира приложение в случаи, когато едно деяние е указано като нарушение по ЗДвП, но липсва друга санкционна разпоредба. Въпреки това разпоредбата на чл.185 не може да въведе отговорност за неизпълнение задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП за един кръг лица, а именно – водачите на МПС, за които подобно задължение не е изрично посочено.  Всъщност отговорен субект за непредставено на задължителен периодичен технически преглед МПС може да се държи единствено  собственик на конкретното МПС или длъжностно лице, които без уважителни причини не сторят това, съгласно специалната норма на чл.181, т.1 от ЗДвП.  В конкретния случай процесното МПС не е притежание на жалбоподатеят М., за последната не се и твърди да е длъжностно лице по смисъла на цитираната разпоредба. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС.  Ето защо неоснователно М. е била наказана за така установеното нарушение. 

            На следващо място съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая от показанията на свид. М. – очевидец на станалото ПТП, се установява,че жалбоподателят М. е била действително в спор, но с водача на позиционирания в близост бус, който въобще не е участник в ПТП и то дори непосредствено преди съприкосновението между двата процесни леки автомобила. Няма данни М. да се е усъмнила, да е разбрала въобще за съприкосновението на управлявания от нея автомобил с ударения, за да е налице предвидения умисъл в закона за точно това нарушение. В този смисъл не може да се говори за разногласие между участниците, относно  обстоятелствата, свързани с ПТП, а от там и да се вмени неизпълнение на произтичащите от това задължения.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 19-0432-000350  от 18.10.2019г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, В ЧАСТТА, с която на З.Д.М., ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗдвП.

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ № 19-0432-000350  от 18.10.2019г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, В ЧАСТТА, с която на З.Д.М., ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец за нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП; както и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.