РЕШЕНИЕ № .....
Гр. Габрово, 1 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание
на 1 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
РАДОСВЕТА станимирова
при секретаря росица ненова, като
разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 52 по описа за 2019 г.
на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул.
„Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано
от Тервел Янчев Кънчев; Чрез процесуален представител: юк. Д.А.,
ЕГН**********; адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, тел. 0700 200 27; Срещу С.А.Ц., ЕГН**********,***, ПК 5300, п.код 5300, ул. ***** №18, вх. а, ет. 4, ап. 10;
·
По ч. г. д. № 1538/2018, 0 състав по описа на PC ГАБРОВО;
·
Основание:
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД,
чл. 92 ЗЗД;
·
Цена на иска:
1420.37 лева
ОТВЕТНАТА СТРАНА не е представила писмен отговор в срок.
В исковата молба се
твърди, че:
Доверителят ми е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
е връчена на С.А.Ц при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу нея/него. Обстоятелството, въз основа, на
което е издадена заповед за изпълнение е подписан
Договор за паричен заем № 2892105 от 05 юли 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и С.А.Ц като Заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Моля да
приемете, че датата на Договор за паричен заем с №
2892105 е 05 юли 2017 г., видно от
представения договор с настоящата искова молба, а не както погрешно, поради
техническа грешка, е посочена датата в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение като 07 юли 2017 г.. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите
реквизити на договора за паричен заем напълно съвпадат - неговият номер,
страни, предмет и съдържание. Поради изложеното Моля да приемете, че е налице
пълна идентичност на договора за кредит и да приемете представения такъв с
настоящата като доказателство за възникналото между страните правоотношение.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името
на доверителя ми е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 юни 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил
да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1200 лева, а последният усвоява
цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е
изпълнил задължението си. В настоящия договор страните се съгласяват, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за
паричен заем 2884690. Страните са направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на
разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло,
а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. С.А.Ц се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 1333.53 лв., ведно с договорната лихва на 27 седмична/и и месечна/и
погасителни вноски, всяка в размер на 49.39 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
·
По договора
за паричен заем, С.А.Ц е извършвал/а плащания в общ размер на 810 лв.
·
Към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 784.21 лв.
·
За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем 2892105 от 05 юли 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 55.42 лв. за периода от 13 юли 2017
г. - датата на първата вноска до 11 януари 2018 г. - датата на настъпване на
падежа на договора.
·
В сключения
между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване
на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
·
Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер на 505.15
лв.
·
Разпоредбите
на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на
по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В
настоящия случай С.А.Ц дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер 27. Следва да имате предвид, че
разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
·
Ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 11 януари 2018 г.- последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 48.59лв. от 12 януари 2018 г. датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението -19 юли 2018 г. г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
иска да се
признае за установено, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу С.А.Ц :
1.
784.21
лв. главница;
2. 55.42 лв. договорна лихва
за периода 13 юли 2017 г. до 11 януари 2018 г.;
3. 505.15 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
4. 27 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение;
5. лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 48.59 лв. за периода от 12 януари 2018 г. датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 19 юли 2018 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
·
ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
·
да се осъди С.А.Ц
да ни заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350,00 лв.,от които-
·
50,00 лв. по
чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
·
300,00 лв. по
чл. 25 от НЗПП.
по банкова
сметка: ***: ***: BPBI BG SF; Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД)
ОТВЕТНАТА
СТРАНА не взема становище в
писмен отговор:
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е за установяване съществуването на вземането
на ищеца
като цесионер на заемодателя за
връщане заем по чл. 240 от ЗЗД в
размер на:
·
784.21
лв. главница;
·
55.42 лв. договорна лихва за периода 13 юли 2017 г. до 11
януари 2018 г.;
·
505.15 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
·
27 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
·
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 48.59 лв. за периода от 12
януари 2018 г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 19
юли 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение,
·
ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
произтичащи от неизпълнение на :
·
Договор за паричен заем №
2892105 от 05 юли 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
като Заемодател и С.А.Ц като
Заемател;
·
като вземането е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 юни 2018 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********,
по силата, на който вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
за
което е издадена заповед за изпълнение № 3962/1-8-2018 г. по ч. гр. д. 1538/2018 на
ГРС, на основание чл. 422 от ГПК.
С протоколно определение от 9-7-2019 г.
е конституирано "АСВ" ЕАД като трето лице- помагач на ищеца, тъй като е цесионер на на процесните
вземания.
Обстоятелствата, имащи значение за
делото са: Възникването на задължението на кредитополучателя да върне получените
от заемодателя пари на цесионера /ищец/–
·
784.21
лв. главница;
·
55.42 лв. договорна лихва за периода 13 юли 2017 г.
до 11 януари 2018 г.;
·
505.15 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
·
27 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение;
·
Тъй като
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от значение
е дали сключеният между страните договор, който по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, е
валиден и дали клаузите му са съобразени
с изискванията на специалния закон- ЗПК, какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника, дали е налице явна нееквивалентност и нищожност на
договора, дали уговорената неустойка и разходи за събиране на вземането не са
нищожни, поради накърняване на добрите нрави,
изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г.
по т. д. № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС.
Ищецът е поискал
да се постанови неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът, като взе предвид горното и че са налице предпоставките по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, тъй като с оглед посоченото в исковата молба и представените доказателства,
искът за главницата от 784.21 лв. е вероятно основателен.
В останалата част искът е
неоснователен по следните съображения:
Установената съдебна практика
по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.
о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон- ЗПК в релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от
22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По процесния договор за потребителски кредит на ответницата е
предоставена в заем сума от 1200 лв., при
уговорен ГЛП в размер на 40,00 % и ГПР в
размер на 48,50 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност
между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност
на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
За да е налице нищожност е необходимо да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на
едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са
налице действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите
нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието в
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о.,
"понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо
до нищожност....".
В допълнение съдът счита, че Клаузата за неустойка при неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение чрез порчител в 3- дневен срок от подписване
на ДПК също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели
да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася
за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл
параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този
смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител, което задължение става
изискуемо след 3 дни от подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата
(решения по дела C-106/89 Marleasing и
14/83 Von Colson). На следващо място следва да се посочи, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. На последно място, по този начин се заобикаля законът,
тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди
да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка.
Съдът счита, че претенцията за такса разходи противоречи на ЗПК, на добрите нрави и е нищожна по
следните съображения: Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е
лихвата за забава. По изложените съображения процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя влиза в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.
В резултат на изложеното съдът
стига до извода, че процесният договор за кредит е нищожен като сключен в нарушение на добрите нрави.
Исковете за 55.42 лв. договорна лихва за периода 13 юли 2017 г. до 11
януари 2018 г.; 505.15 лв.
неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 27
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, следва да се отхвърлят като неснователни
Връщането на получената сума като главница по договора за кредит
категорично се дължи от лицето, което я е получило- в случая не е налице
дарение или друго обстоятелство, което да изключва дължимост на
главницата. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /
чл.23 ЗПК/.
разноски
Ищецът е поискал да му се присъдят направените разноски и
е представил списък на същите, поради което и съобразно изхода на
спора /58,63 % уважаване/ следва
му се присъдят
·
45,97 лв.- в заповедното производство /вкл. 28,41 лв.ДТ+50лв. юрк.
възнаграждение* 58,63%;
·
84,21 лв.- по исковото производство /вкл. 43,63
лв. ДТ и 100 лв. юрк. възнаграждение* 58,63%/
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение в случая не
може да бъде присъдено по следните съображения. Съгласно О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 477 от
22.11. 2018 година по ч. т. д. № 2249 по описа за 2018 г. на ВКС Граждански процесуалният кодекс допуска
страните да бъдат представлявани от пълномощници, които черпят представителната
си власт от волята на представлявания. За юридическите лица и едноличните
търговци освен адвокатите, пълномощници могат да са и юрисконсултите или други
техни служители с юридическо образование, т.е. процесуалният закон третира като
равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по
пълномощие на страните в производството. Съгласно решение № 10/29.09.2016г. по
к.д. № 3/2016г. на Конституционния съд на Република България, макар и да са
налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и
адвокатската дейност, по своята същност юрисконсултското процесуално
представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и
осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела.
Поради изложеното към хипотезата на едновременно представителство на страната и
от адвокат, и от юрисконсулт, приложими са разрешенията, дадени в практиката на
ВКС за дължимите разноски когато страната е била представлявана от двама
адвокати, като единият от тях е осъществявал представителство по реда на чл.38
от ЗА. Съобразно т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски
по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание,
в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Следователно изборът на страната кое адвокатско възнаграждение иска да бъде
присъдено следва да се направи в този срок. Ако правото не бъде упражнено от
страната и в рамките на посочения срок и двамата процесуални представители са
поискали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение : в единия случай
в полза на страната за извършените такива разноски по възмездния договор за
процесуално представителство, а във втория случай в полза на адвоката,
осъществил безплатната правна помощ на свой близък, сезираният със спора съд решава колизията на права. Принципът,
който закрепва процесуалният закон е, че се дължат действително заплатените
разноски, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането
им.Същото е разрешение е приложимо в случаите, когато страната е била
представлявана едновременно от адвокат и юрисконсулт. Поради това в случаите на
едновременно участие на адвокат и юрисконсулт в едно производство, не се
изключва приложението на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, а за страната се
поражда правото да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78
ал.8 от ГПК...Няма пречка юридическото лице да бъде представлявано в процеса
едновременно от адвокат и юрисконсулт.
Още в Исковата молба, която е подадена от юрисконсулт
Десислава Александрова, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК
Следва да се приеме, че по този начин е упражнено правото
на избор на страната дали да претендира адвокатското или юрисконсултското
възнаграждение.
Предвид
валидността на упълномощаването на юрисконсулт Александрова за осъщественото от
нея процесуално представителство в производството и предвид
своевременно направеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК, в полза на
АКПЗ ЕООД се дължи юрисконсултско възнаграждение , но не и адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
признава
за установено, че С.А.Ц., ЕГН**********, гр. Габрово, ПК5300, ул. *******
№ 18, вх. а, ет. 4, ап. 10; дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев; Чрез процесуален представител: юк. Десислава Александрова, ЕГН**********; адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, тел. 0700 200 27; 784.21 лв.- главница, ведно
със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК- 27-7-2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 48.59 лв. за
периода от 12 януари 2018 г. до 19 юли 2018 г., на основание Договор за паричен заем №
2892105 от 05 юли 2017 г. като вземането е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 юни 2018 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********,
за
което е издадена заповед за изпълнение № 3962/1-8-2018 г. по ч. гр. д. 1538/2018 на
ГРС, на основание чл. 422 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ исковете за 55.42 лв.- договорна лихва за
периода 13 юли 2017 г. до 11 януари 2018 г.; 505.15 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 27 лв.- разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като неснователни.
осъжда С.а.Ц., ЕГН**********, гр. Габрово, ПК5300, ул. ******** № 18, вх. а, ет. 4, ап. 10; да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев; Чрез
процесуален представител: юк. Десислава Александрова, ЕГН**********; Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, тел. 0700 200 27; 84,21 лв.- разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 45,97 лв.- разноски в заповедното производство, по банкова
сметка: IBAN BG75 BPBI 79401083971603; BIC BPBI BG SF; Банка: "Юробанк България" АД (б. "Пощенска банка" АД).
Решението
е постановено при участието на "АСВ" ЕАД като трето лице- помагач
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: