ОПРЕДЕЛЕНИЕ
18.11.2020г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година, в състав
Съдия: Ива
Байнова разгледа докладваното от съдия Байнова
ч. адм. дело № 1053 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по жалба от „Млечни продукти Тракия“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Х., Северна индустриална зона, комплекс „Сердика“, представлявано от Г. С. Г. – управител, против допуснато предварително изпълнение на наложена на дружеството ПАМ - задължителни предписания, обективирани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с правно основание чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.
В жалбата се сочи, че при извършена проверка на място на 09.10.2020г. и по документи на 15.10.2020г. контролните органи на ДИТ-Хасково констатирали нарушения на трудовото законодателство, извършени от дружеството в качеството на работодател, описани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. За предотвратяване и отстраняване на същите, контролните органи наложили на дружеството ПАМ – задължителни предписания по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от посочения протокол със срок на изпълнение 13.11.2020г. Твърди се, че всички задължителни предписания били изпълнени към момента на проверката. Във връзка с предписанието по т.1 от Протокола се представя уведомление за отпуските на работния персонал за 2020г. По отношение на предписанията по т.2-6 от Протокола се сочи, че са издадени в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК без да са изяснени всички факти и обстоятелства, и без да са събрани служебно и обсъдени всички представени, допустими, относими и необходими доказателства. В тази връзка се прави искане на основание чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложените ПАМ – задължителни предписания от т.1 до т.6, обективирани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. на ДИТ – Хасково, тъй като предварителното им изпълнение пряко засяга правата и интересите на дружеството и ще причини на същото значителни материални вреди. Твърди се, че дружеството в качеството на работодател не е допуснало нарушение на чл.128 т.2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ , тъй като преди проверката е заплатило на Н. В. З.-В. авансово срещу заплата както пълния размер на уговореното трудово възнаграждение за периода от м.ноември 2019г. до м. август , 2020г. , вкл. така и паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и за 2020г., с което е изпълнило задължителните предписания от т.2 до т.6 от протокола. Предвид последното, се излагат съображения, че предварителното изпълнение на задължителните предписания ще доведе до повторно, двойно плащане на уговореното трудово възнаграждение и паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съотв. до неоснователно обогатяване на лицето и до настъпване на значителни и труднопоправими материални вреди за дружеството в размер на 1039.56 лв. Излагат се пояснения относно начина на изплащане на трудовите възнаграждения на Н. В. З.-В. за периода м.ноември 2019г. - м. август 2020г., както и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г. като се визират и конкретните документите, от които това е видно. При позоваване на разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ се сочи, че връщането на неправилно и неправомерно получени суми (за които впоследствие е установено, че са получени при отпаднало основание ) е обусловено само и единствено от субективното отношение на работника/служителя към основанието за получаването им като било достатъчно последният да имал съзнанието, че за него съществува право да ги получи, за да отпадне задължението му да ги върне. В тази връзка се твърди, че при отмяна на задължителните предписания дружеството би могло да репарира тези средства от бившия работник единствено по съдебен ред чрез иницииране на съдебен спор пред гражданския съд, което щяло да доведе до допълнителни разходи , разноски и вреди, настъпили в резултат на извършени плащания на работника на отпаднало основание, а след това – и на мъчително удовлетворяване на дружеството по принудителен ред посредством предвидените изпълнителни способи.
Излагат се и съображения, че в условията на извънредна епидемична обстановка в страната дейността на дружеството и работния процес са силно затруднени като неблагоприятните в тази връзка финансови последици ще се отразят не само на дружеството, но и на лицата, които са в трудови правоотношение със същото. Дружеството следвало да разполага с достатъчно финансови средства за адекватни мерки в извънредната ситуация , гарантиращи заетост на служителите му.
По изложените съображения се иска от съда да спре предварителното изпълнение на задължителните предписания, обективирани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. на ДИТ – Хасково.
В подкрепа на твърденията , се представят писмени доказателства. Приложена е жалба от дружеството срещу Предписания на ДИТ-Хасково, обективирани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. на ДИТ – Хасково.
След
служебно извършена справка в деловодната система на съда се установи, че по
жалба на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД – Х. срещу задължителните предписания,
обективирани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. на ДИТ – Хасково към
настоящия момент е образувано адм.д. №1054/20202г. по описа на Административен съд- Хасково.
При така установеното, съдът намира следното:
Задължителните
предписания, обективирани в Протокол с рег.№ПР2029436/04.11.2020г. на ДИТ –
Хасково са с характер на принудителни административни мерки и са издадени на
основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ. Съгласно чл.405 от КТ, принудителните
административни мерки по ал.1 на чл.404 могат да се обжалват по реда на АПК
като обжалването не спира изпълнението им т.е. предварителното изпълнение на
задължителните предписания по чл.404 ал.1 от КТ е допуснато по силата на закона.
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК за спиране на
предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона е наличието на висящ
съдебен процес и в случая такъв е налице. За разлика обаче от производството по
чл.60 от АПК, производството с предмет искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение не е самостоятелно, а е подчинено на главното
производство по оспорване на административния акт, респ. съществува дотолкова,
доколкото съществува и главното производство. Последното означава, че преценката за
допустимост на искането по чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК е обусловена от
редовността и допустимостта на жалбата срещу административния акт, спиране на
чието предварително изпълнение се претендира.
В тази връзка искането по чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК , наименовано
„жалба“, не подлежи на самостоятелно разглеждане в отделно производство, а
следва да се разгледа в основното такова по оспорване на задължителните
предписания, а именно в производството по адм.д. №1054/20202г. по описа на Административен съд- Хасково.
В
рамките на основното производство съдът, разглеждащ жалбата срещу задължителните
предписания, дължи произнасяне по искането за спиране предварителното им
изпълнение, след преценка на нейната редовност и допустимост.
Водим
от горното и по аргумент от чл. 213 предл. ІІ- ро от ГПК, вр. чл. 144 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСЪЕДИНЯВА ч.адм.д. №1053/2020г.
към адм.д. №1054/2020г. - и двете по
описа на Административен съд- Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.адм.д.№1053/2020г. по описа на Административен съд- Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: