Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 / 06.08.2020г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на седми юли, две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 382 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 4893/
20.11.2019г. от Себахатин С.Р., ЕГН – **********
*** против Наказателно постановление № 19-0275-000316/ 29.05.2019г. издадено от
Георги Димитров Патриков – Началник група към ОД на МВР – Разград, РУ –
Исперих, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
изразяващо се в неносене на контролният талон към свидетелството за управление
на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10.00лв. и
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежният ред на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 200.00лв. и лицето е Лишено от право да управлява МПС за срок
от Шест месеца. Жалбоподателят Р. счита
административно-наказателният акт за неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Моли да бъде отменен изцяло. Оспорва описаната фактическа
обстановка, счита че при издаване на АУАН-а и Наказателното постановление са
допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита. На първо място счита, че в случая намира
приложение т.3 от Тълкувателно решение № 3/ 22.12.2015г. по ТД № 3/ 2015г. на
ОСНК на ВКС. Развива доводи, че за същото деяние е било образувано наказателно
производство, което обаче, е било прекратено от прокуратурата поради липса на
престъпление и в този смисъл по въпроса дали лицето следва да носи някакъв вид
наказателна отговорност по установените идентични в двете производства факти,
вече е налице влязъл в законна сила стабилен съдебен акт и не е следвало
материалите да се изпращат на Началника на РУ – Исперих за издаване на
наказателно постановление, тъй като с действия в противната посока е бил
нарушен принципът no bis in idem – не два
пъти за едно и също деяние. На следващо място жалбоподателят сочи, че
процесното МПС му е било докарано за ремонт и той не му е проверявал
регистрациите и дали има регистрационни табели, от собственика не са му
предоставяни и документи. След отремонтирането Себахатин Р. решил да откара
мотоциклета до вулканизатор, за да напомпи едната от гумите. Вулканизатора се
намирал на 150 метра от дома на жалбоподателя и той бутал мотора до сервиза,
като от време на време се качвал върху седалката за да проверява състоянието на
въздуха в самата гума. Твърди, че не е привеждал двигателят в режим на работа.
По пътя не е имало интензивно движение и Р. не е създавал опасност за
движението бутайки мотоциклета. На трето място жалбоподателя счита, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На пето място Р. счита, че не е
доказана вината му в осъществяване на вмененото административно нарушение, а
това е било в тежест на административно-наказващият орган. На пето място
жалбоподателят счита, че не следва да носи отговорност тъй като задвижването на
МПС-то в случая е било с цел проверка дали същото работи след проведеният му
ремонт, а това по закон не било забранено. И на последно място Себахатин Р.
счита, че административно-наказващият орган не е бил обвързан от указанията на
прокуратурата да се образува административно-наказателно производство, а е
следвало самостоятелно да прецени фактите и обстоятелствата. По всички изложени
съображения жалбоподателят моли
обжалваният акт да бъде отменен изцяло.
Жалбоподателят
Себахатин Р., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Същият се
представлява от адвокат П.М., който поддържа подадената жалба.
Ответникът
по жалба РУ на МВР – Исперих, редовно призовани, не се представляват в съдебно
заседание.
За
Районна прокуратура – Разград не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка: На 01.05.2019г. служители на РУ –
Исперих – свидетелите С.П. и С.С. били изпратени по сигнал на улица „Арда“. Там
те спрели за проверка управляван от жалбоподателя С.Р. мотоциклет „Пиаджо
Либерти“. Мотора бил без регистрационни табели. Водача обяснил, че се занимава
с ремонти на мотоциклети и мотопеди, отремонтирал е мотора и само го е
изпробвал дали работи. Свидетелите сочат, че лицето е управлявало мотоциклета
само около стотина метра, тъй като живеело в близост. На место били извикани
автоконтрольори – свидетелите Н.Б. и С.М., които съставили АУАН на
жалбоподателя.
По
случая било образувано Бързо производство № 275 ЗМ – 141/ 2019г. на РУ на МВР
гр.Исперих за осъществено престъпно деяние по чл.345, ал.2 в.в. ал.1 от НК,
което на 10.05.2019г. приключило с Постановление за прекратяване на досъдебно
производство, тъй като прокурор в районна прокуратура – Исперих е приел, че не
са налице данни за извършено престъпление от НК и обективно не могат да бъдат
събрани такива данни, липсвал умисъл за извършване на престъпление. Прокурорът
обаче счел, че лицето следва да носи административно-наказателна отговорност и
изпратил материалите на Началника на РУ – Исперих. По повод това изпращане е
било съставено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Н.Б.,
С.М. и С.П., както и от приобщеният писмен доказателствeн материал съдържащ се в административно-наказателната преписка и докладван
в съдебно заседание.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ
на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество, е основателна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на изискуемите за
тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При
преценка на законосъобразността на наказателното постановление следва, обаче,
да бъде изследван въпросът дали описаното в наказателното постановление
нарушение е било действително извършено и дали то е правилно квалифицирано по
закон. В случая жалбоподателят е санкциониран за две нарушения. В хода на проведените
разпити на свидетелите не се установи, че лицето е осъществило административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП т.е., че не е носил контролен талон от
свидетелството за управление. Никой от свидетелите в своите показания не сочи,
че такава проверка е била извършвана на жалбоподателя. По тази причина в тази
част съдът намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. По отношение на
второто описано в Наказателното постановление нарушение – по чл.140, ал.1 от ЗДвП съдът приема следното : Административно - наказателното производство не е
учредено законосъобразно и не се е развило законосъобразно според правилата на
ЗАНН, приключвайки с обжалваното наказателно постановление. В случая е нарушен
принципа "не два пъти за едно и също", приложим пряко по силата на чл. 4,
§ 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Според
разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗАНН "Когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува. ". Съответно, според приложимата към момента
на учредяването на производството редакция на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН "Когато се установи, че деянието, за което е
образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
". Както е посочено в ТР № 3/22.12.2015 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС "Наблюдаваните в практиката случаи на
дублиране на административнонаказателни и наказателни производства срещу едно и
също лице по повод едно и също деяние се дължат предимно на грешки при
квалификацията на деянието като административно нарушение или престъпление, а
като неминуемо следствие от това – и при определянето на компетентността на
оправомощения орган и вида и характера на производството. Конкретиката на
разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България разкрива красноречив пример
тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административно -наказващия орган. Във
връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да
се образуват и провеждат административно -наказателни производства спрямо
нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни
производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени
обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от
гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед перспективата за
по-експедитивно протичане на адм. -наказателното производство с наказателен
характер и окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на адм. -наказателно производство,
ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху
"деянието" като водещо основание при преценката за приложението й,
без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо
лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл. 211
от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се
изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна
отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с
оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно
производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му.
Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно
изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно
производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно. ".
Извън
горното, в това ТР на ВКС изрично е посочено, че: "В аспекта на правилото
ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно
наказателна и адм. -наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават
едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се
предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието
"idem" – че сама по себе си разликата в защитения обект не
предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на
тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение.
Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му
съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като
"престъпление" или "административно нарушение". Щом
деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства
– наказателно и административно-наказателно с наказателен характер по смисъла
на Конвенцията – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо
от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. ".
В
процесният случай разследването по бързото производство е за престъпление по чл.
345, ал. 2 вр. с ал.
1 от НК, като непосредствения обект на защита са обществените
връзки/отношения, които осигуряват законосъобразното управляване на моторните
превозни средства по принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбата
на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП са защита на обществените отношения, осигуряващи
законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено ползване
пътища /арг. от телеологическото тълкуване на чл. 1,
ал. 1 от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е налице признака
"idem" досежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно
аргументите, посочени в ТР № 3/22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г.
на ОСНК на ВКС в конкретният случай и за конкретното деяние.
Посоченото
по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано административно-наказателното
производство, завършило с процесното наказателно постановление. Действително,
няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството, но в
процесният случай прекратяването на производството е на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието липсата на престъпление. С оглед на
тази материалноправна по параметрите си констатация е приложима забраната за
ново наказателно преследване по аргумент от чл. 4,
§ 1 от
Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
която е пряко приложима към настоящият случай, тъй като процесното
административно-наказателно производство според два от критериите
"Енгел" има характер на наказателно преследване по смисъла и за
целите на Конвенцията.
Дори
и да се поддържа в разрез с практиката на ВКС и с целите на Конвенцията
възможността на прокурора след постановление, приключващо наказателно преследване
заради липса на престъпление, и в нарушение на принципа "не два пъти за
едно и също нещо" да изпрати материалите по това производство за
провеждане на друго наказателно по смисъла на Конвенцията производство, то в
процесният случай е нарушен принципа на равностойност, тъй като в националният
закон изрично е предвидена хипотеза за такъв случай – чл.
36, ал. 2 от ЗАНН в приложимата му редакция. В този смисъл настоящата
инстанция намира, че не е налице правомерно учредяване и развитие на
административно-наказателното производство, приключило с процесното наказателно
постановление
Накрая,
съдът като приложи в процесния случай критериите "Енгел", като тест за
характера на конкретното административно-наказателно производството, се
обосновава извода, че то има наказателен характер по смисъла на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Конвенцията и при провеждането и завършването му с наказателно
постановление се нарушава принципа "ne bis in idem", в какъвто
смисъл са мотивите на многократно цитираното ТР на ВКС. /виж Решение № 43/
15.06.2018г. по анд № 98/ 2018г. на РС – Елена, Решение № 73/ 03.10.2017г. по
ванд № 131/ 2017г. на ОС – Търговище, Решение № 46/ 08.06.2017г. по ванд № 229/
2017г. на ОС – Враца и др./
Настоящата
инстанция намира, че дори да става въпрос за извършено нарушение, то деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – установява се от свидетелските показания, че жалбоподателя отремонтира
различни мотори и мотопеди и целта на управлението на МПС-то не е била да се
нарушава правовият ред, а просто проба дали работи, мотоциклета е бил
управляван само около 100 метра и свидетелите не сочат да е застрашил по
някакъв начин движението по пътя или живота на други участници в движението, в
производството няма данни лицето и друг път да е нарушавало разпоредбите на
ЗДвП. Ето защо и на това основание наказателното постановление подлежи на
отмяна.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0275-000316/ 29.05.2019г. издадено от
Георги Димитров Патриков – Началник група към ОД на МВР – Разград, РУ –
Исперих, с което на жалбоподателя Себахатин С.Р., ЕГН – ********** *** за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП изразяващо се в неносене на контролният
талон към свидетелството за управление на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
е наложена Глоба в размер на 10.00лв. и за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо
се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред на осн.
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200.00лв. и лицето е
Лишено от право да управлява МПС за срок от Шест месеца КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: