Решение по дело №382/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 41
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20193310200382
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

   41   / 06.08.2020г., град  Исперих

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на седми юли, две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав :

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : Анна Василева

Прокурор :

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНДело № 382 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба вх.№ 4893/ 20.11.2019г.  от Себахатин С.Р., ЕГН – ********** *** против Наказателно постановление № 19-0275-000316/ 29.05.2019г. издадено от Георги Димитров Патриков – Началник група към ОД на МВР – Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП изразяващо се в неносене на контролният талон към свидетелството за управление на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10.00лв. и за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200.00лв. и лицето е Лишено от право да управлява МПС за срок от Шест месеца.  Жалбоподателят Р. счита административно-наказателният акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Моли да бъде отменен изцяло. Оспорва описаната фактическа обстановка, счита че при издаване на АУАН-а и Наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита.  На първо място счита, че в случая намира приложение т.3 от Тълкувателно решение № 3/ 22.12.2015г. по ТД № 3/ 2015г. на ОСНК на ВКС. Развива доводи, че за същото деяние е било образувано наказателно производство, което обаче, е било прекратено от прокуратурата поради липса на престъпление и в този смисъл по въпроса дали лицето следва да носи някакъв вид наказателна отговорност по установените идентични в двете производства факти, вече е налице влязъл в законна сила стабилен съдебен акт и не е следвало материалите да се изпращат на Началника на РУ – Исперих за издаване на наказателно постановление, тъй като с действия в противната посока е бил нарушен принципът no bis in idem – не два пъти за едно и също деяние. На следващо място жалбоподателят сочи, че процесното МПС му е било докарано за ремонт и той не му е проверявал регистрациите и дали има регистрационни табели, от собственика не са му предоставяни и документи. След отремонтирането Себахатин Р. решил да откара мотоциклета до вулканизатор, за да напомпи едната от гумите. Вулканизатора се намирал на 150 метра от дома на жалбоподателя и той бутал мотора до сервиза, като от време на време се качвал върху седалката за да проверява състоянието на въздуха в самата гума. Твърди, че не е привеждал двигателят в режим на работа. По пътя не е имало интензивно движение и Р. не е създавал опасност за движението бутайки мотоциклета. На трето място жалбоподателя счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На пето място Р. счита, че не е доказана вината му в осъществяване на вмененото административно нарушение, а това е било в тежест на административно-наказващият орган. На пето място жалбоподателят счита, че не следва да носи отговорност тъй като задвижването на МПС-то в случая е било с цел проверка дали същото работи след проведеният му ремонт, а това по закон не било забранено. И на последно място Себахатин Р. счита, че административно-наказващият орган не е бил обвързан от указанията на прокуратурата да се образува административно-наказателно производство, а е следвало самостоятелно да прецени фактите и обстоятелствата. По всички изложени съображения  жалбоподателят моли обжалваният акт да бъде отменен изцяло.

Жалбоподателят Себахатин Р., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от адвокат П.М., който поддържа подадената жалба.

Ответникът по жалба РУ на МВР – Исперих, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание.

За Районна прокуратура – Разград не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 01.05.2019г. служители на РУ – Исперих – свидетелите С.П. и С.С. били изпратени по сигнал на улица „Арда“. Там те спрели за проверка управляван от жалбоподателя С.Р. мотоциклет „Пиаджо Либерти“. Мотора бил без регистрационни табели. Водача обяснил, че се занимава с ремонти на мотоциклети и мотопеди, отремонтирал е мотора и само го е изпробвал дали работи. Свидетелите сочат, че лицето е управлявало мотоциклета само около стотина метра, тъй като живеело в близост. На место били извикани автоконтрольори – свидетелите Н.Б. и С.М., които съставили АУАН на жалбоподателя.

По случая било образувано Бързо производство № 275 ЗМ – 141/ 2019г. на РУ на МВР гр.Исперих за осъществено престъпно деяние по чл.345, ал.2 в.в. ал.1 от НК, което на 10.05.2019г. приключило с Постановление за прекратяване на досъдебно производство, тъй като прокурор в районна прокуратура – Исперих е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от НК и обективно не могат да бъдат събрани такива данни, липсвал умисъл за извършване на престъпление. Прокурорът обаче счел, че лицето следва да носи административно-наказателна отговорност и изпратил материалите на Началника на РУ – Исперих. По повод това изпращане е било съставено и обжалваното наказателно постановление.

  Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Н.Б., С.М. и С.П., както и от приобщеният писмен доказателствeн материал съдържащ се в административно-наказателната преписка и докладван в съдебно заседание.

  С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :  Жалбата е допустима, като подадена в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.

         Разгледана по същество, е основателна.

От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.  При преценка на законосъобразността на наказателното постановление следва, обаче, да бъде изследван въпросът дали описаното в наказателното постановление нарушение е било действително извършено и дали то е правилно квалифицирано по закон. В случая жалбоподателят е санкциониран за две нарушения. В хода на проведените разпити на свидетелите не се установи, че лицето е осъществило административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП т.е., че не е носил контролен талон от свидетелството за управление. Никой от свидетелите в своите показания не сочи, че такава проверка е била извършвана на жалбоподателя. По тази причина в тази част съдът намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно.  По отношение на второто описано в Наказателното постановление нарушение – по чл.140, ал.1 от ЗДвП съдът приема следното : Административно - наказателното производство не е учредено законосъобразно и не се е развило законосъобразно според правилата на ЗАНН, приключвайки с обжалваното наказателно постановление. В случая е нарушен принципа "не два пъти за едно и също", приложим пряко по силата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН "Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. ". Съответно, според приложимата към момента на учредяването на производството редакция на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН "Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. ". Както е посочено в ТР № 3/22.12.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС "Наблюдаваните в практиката случаи на дублиране на административнонаказателни и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние се дължат предимно на грешки при квалификацията на деянието като административно нарушение или престъпление, а като неминуемо следствие от това – и при определянето на компетентността на оправомощения орган и вида и характера на производството. Конкретиката на разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България разкрива красноречив пример тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административно -наказващия орган. Във връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да се образуват и провеждат административно -наказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на адм. -наказателното производство с наказателен характер и окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на адм. -наказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху "деянието" като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл. 211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно. ".

Извън горното, в това ТР на ВКС изрично е посочено, че: "В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и адм. -наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" – че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административно-наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. ".

В процесният случай разследването по бързото производство е за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като непосредствения обект на защита са обществените връзки/отношения, които осигуряват законосъобразното управляване на моторните превозни средства по принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са защита на обществените отношения, осигуряващи законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено ползване пътища /арг. от телеологическото тълкуване на чл. 1, ал. 1 от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е налице признака "idem" досежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно аргументите, посочени в ТР № 3/22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС в конкретният случай и за конкретното деяние.

Посоченото по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано административно-наказателното производство, завършило с процесното наказателно постановление. Действително, няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството, но в процесният случай прекратяването на производството е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието липсата на престъпление. С оглед на тази материалноправна по параметрите си констатация е приложима забраната за ново наказателно преследване по аргумент от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е пряко приложима към настоящият случай, тъй като процесното административно-наказателно производство според два от критериите "Енгел" има характер на наказателно преследване по смисъла и за целите на Конвенцията.

Дори и да се поддържа в разрез с практиката на ВКС и с целите на Конвенцията възможността на прокурора след постановление, приключващо наказателно преследване заради липса на престъпление, и в нарушение на принципа "не два пъти за едно и също нещо" да изпрати материалите по това производство за провеждане на друго наказателно по смисъла на Конвенцията производство, то в процесният случай е нарушен принципа на равностойност, тъй като в националният закон изрично е предвидена хипотеза за такъв     случай – чл. 36, ал. 2 от ЗАНН в приложимата му редакция. В този смисъл настоящата инстанция намира, че не е налице правомерно учредяване и развитие на административно-наказателното производство, приключило с процесното наказателно постановление

Накрая, съдът като приложи в процесния случай критериите "Енгел", като тест за характера на конкретното административно-наказателно производството, се обосновава извода, че то има наказателен характер по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията и при провеждането и завършването му с наказателно постановление се нарушава принципа                        "ne bis in idem", в какъвто смисъл са мотивите на многократно цитираното ТР на ВКС. /виж Решение № 43/ 15.06.2018г. по анд № 98/ 2018г. на РС – Елена, Решение № 73/ 03.10.2017г. по ванд № 131/ 2017г. на ОС – Търговище, Решение № 46/ 08.06.2017г. по ванд № 229/ 2017г. на ОС – Враца и др./

Настоящата инстанция намира, че дори да става въпрос за извършено нарушение, то деянието представлява маловажен случай по смисъла на                         чл. 28 от ЗАНН – установява се от свидетелските показания, че жалбоподателя отремонтира различни мотори и мотопеди и целта на управлението на МПС-то не е била да се нарушава правовият ред, а просто проба дали работи, мотоциклета е бил управляван само около 100 метра и свидетелите не сочат да е застрашил по някакъв начин движението по пътя или живота на други участници в движението, в производството няма данни лицето и друг път да е нарушавало разпоредбите на ЗДвП. Ето защо и на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна.

Воден от изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0275-000316/ 29.05.2019г. издадено от Георги Димитров Патриков – Началник група към ОД на МВР – Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя Себахатин С.Р., ЕГН – ********** *** за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП изразяващо се в неносене на контролният талон към свидетелството за управление на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10.00лв. и за нарушение по               чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200.00лв. и лицето е Лишено от право да управлява МПС за срок от Шест месеца КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :