Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, …..…/15.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА
РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 9711 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК - З.”
АД – длъжник по изпълнително дело № 535/2019 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. №
921 в КЧСИ, против разпореждане от 27.06.2019 г., с което съдебният изпълнител
е отказал да намали адвокатското възнаграждение, присъдено на взискателя и
включено в постановление от 17.06.2019 г. за присъединяване за събиране в
изпълнителното производство на допълнителен адвокатски хонорар за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя „ДЗИ Общо З.“ АД по
изпълнително дело, в размер на 228,17 лева. Излагат се доводи, че претендираното
допълнително възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от
взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,
с посочване в нея на способа за изпълнението. Не счита, че за определяне
размера на адвокатското възнаграждение в случая е приложима Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/,
доколкото наредбата се прилагала към дела с по-висока правна и фактическа
сложност. Поради това моли съда да намали общия претендиран размер на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като му
присъди единствено претендираното възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата,
а именно 276 лева.
Оспорва
се и начислената пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ/ ТТРЗЧСИ/, като неправилно изчислена, тъй като при изчисляването
ѝ не следвало да се взима предвид размерът на събраното адвокатско
възнаграждение като вземане за разноски в рамките на изпълнителното
производство. Евентуално, моли съда да намали размера ѝ пропорционално на
намаления размер на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за присъждане
на разноски в производството по жалбата.
Взискателят по изпълнителното дело „ДЗИ
- ОБЩО З." ЕАД, изцяло оспорва жалбата, като сочи, че претендираните
размери на възнагражденията по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредбата, попадат изцяло
в рамките на предвидения с наредбата минимум., като всяка от сумите е
претендирана, ведно с начисления ДДС. Счита, че по делото са налице достатъчно
действия по процесуално представителство и съдействие на взискателя, които да
обосноват претенцията за изплащане на адвокатско възнаграждение, предвидено в
чл. 10, т. 2 от Наредбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в настоящото производство. На свой ред
претендира разноски в настоящото производство.
В мотивите си
по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Производството
по изпълнителното дело № 535/2019 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ е
образувано на 18.04.2019 г. по молба на „ДЗИ
- ОБЩО З." ЕАД, чрез адвокат Б.. Приложен е оригинал на изпълнителен лист
и е поискано да се образува изпълнително дело за събиране на присъдените на
основание чл. 411 от КЗ в негова полза суми, а именно: 1424,33 лева – регресно
вземане за изплатено от взискателя обезщетение за вреди от настъпило на
19.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2017 г.
до изплащането ѝ, и сумата от 722,61 лева – разноски производството.
Направено е и искане за присъждане на разноски по делото – адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, в размер на 240 лева с ДДС.
По
делото са извършени следните изпълнителни действия: длъжникът „ЗАД ОЗК - З.” АД
е поканен да изпълни доброволно задължението на 23.04.2019 г., извършена е
справка при Национална агенция за приходите относно наличието на евентуални
задължения на длъжника към бюджета, по нарочна молба от 14.06.2019 г. от
взискателя, е извършена справка относно наличните банкови сметки на длъжника, и
с оглед постъпила нарочна молба от 17.06.2019 г. от страна на взискателя,
поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, е наложен запор по банковите
сметки на длъжника в „О.Б.“ АД до сума, в размер на 3228,28 лева.
Вследствие
наложения запор, „О.Б.“ АД превела по сметката на ЧСИ П., с преводно нареждане
с УРН: *******от 24.06.2019 г. сумата от 3224,71 лева.
Наред
с тези действия, по изрична молба от страна на взискателя от 17.06.2019 г.,
съдебният изпълнител, с постановление от 17.06.2019 г., е присъединил за
събиране в производството допълнителен адвокатски хонорар по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/Наредбата/. Вследствие отправеното от страна на длъжника
възражение, ЧСИ е издал разпореждане от 27.06.2019 г., с което, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, е отказал да намали размера на приетия за събиране
адвокатски хонорар за взискателя по делото.
При
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Преди
да се произнесе по същество, Съдът намира за необходимо, на първо място, да
посочи, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се прилага към всички възнаграждения, получавани от адвокати, регистрирани
и практикуващи в Република България, съгласно българското законодателство. С
наредбата се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение, както
в съдебни, така и в изпълнителни производства, като съгласно пар. 1 от ДР на
Наредбата, за непредвидените в тази наредба случаи, възнаграждението се
определя по аналогия. Критерият, по който следва да се определи дали наредбата
е приложима или не, е дали лицето, извършващо процесуалното представителство,
притежава качеството „адвокат“ и дали
осъществява възмездно представителство в хода на производството, за което са
представени доказателства, а не дали случаят се отличава с правна и фактическа
сложност. Последната характеристика се взима предвид, наред с други фактически
обстоятелства, като критерий при извършване на преценка относно това, дали
размерът на претендираното възнаграждение е справедлив.
Неоснователни
са възраженията на длъжника по изпълнителното дело, че възнаграждението по чл.
10, т. 2 от Наредбата не се следва на взискателя по изпълнителното дело, тъй
като последният реално е предприемал действия единствено по образуване на
изпълнителното производство, но не е извършвал действия в хода на
изпълнителното производство. Видно от приложения към делото препис на книжата
по изп. дело № 535/2019 г., взискателят е предприемал действия чрез
процесуалния си представител в хода на изпълнението /молба за проучване на
банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху открити негови банкови
сметки/, които действия са били насочени към събиране на вземането и дори са
дали резултат, като вземането е събрано в почти пълен размер още на 24.06.2019
година. В този смисъл, следва да се приеме, че по делото в действителност са
извършвани действия от страна на процесуалния представител на взискателя, с цел
удовлетворяване на парични вземания, по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Въпреки
това, от приложеното копие от изпълнителното дело не се установява взискателят реално
да е извършил разноски по заплащане на адвокатското възнаграждение по
изпълнително дело № 535/2019 г. срещу длъжника ЗАД ОЗК З. АД както по
образуване на изпълнителното дело в размер на 240 лева, така и допълнителни
разноски, претендирани с молба от 228,17 лева. С писмо от 09.08.2019 г., вх.
номер на СГС 101657, ЧСИ С.П. е представил по настоящото дело два броя фактури
и извлечения от банкови сметки, за които се твърди, че удостоверяват
заплатените адвокатски възнаграждения от взискателя. Видно от фактурите
обаче, в същите се цитират номер на
изпълнителни дела, сред които не е посочен номерът на настоящото изпълнително
дело, не е посочено и името на длъжника.
Съгласно
възприетото в т. 2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 год. по т. д. № 3/2015 г.,
на ОСГТК на ВКС, дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят
авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника
възниква материално - правно отношение за възстановяването им. По силата на това
правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка
с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има
съответното задължение да ги възстанови.
Аналогично, за да бъде взето предвид като разноски по изпълнителното
дело от съдебния изпълнител, адвокатското възнаграждение следва преди това да е
заплатено от взискателя, което подлежи на установяване с надлежни доказателства
– било то платежно нареждане или разписка, обективирана в договора за правна
защита и съдействие, или оформена като отделен документ.
Както
по-горе е посочено, от книжата по делото не се установява взискателят да сторил
претендираните от него разноски – по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие, а и липсват документи, установяващи реално плащане на
възнаграждението от страна на взискателя нито за образуване на изпълнителното
дело, нито за процесуално представителство в хода на вече образуваното такова.
Поради това, в полза на взискателя не е възникнало вземане за тези разноски
срещу длъжника.
Въпреки
това, доколкото с настоящата жалба се обжалва единствено постановлението от
17.06.2019 г. за присъединяване за събиране на адвокатското възнаграждение по
чл. 10, т. 2 от Наредбата, в размер на 228,17 лева, то Съдът намира, че това
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По тези
съображения, длъжникът е задължено лице за плащане само на сумата 240 лева -
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело.
Съобразно
становището на съда, следва да бъде намалена и пропорционалната такса по чл. 26
от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
За
пълнота следва да се посочи, че според настоящата съдебна инстанция, при определяне
на „паричното вземане“ и „събрата сума“,
въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за
адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“
следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на
взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен
лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за
разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично
вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е
различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за
събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и
Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране
на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която
при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението
– авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените от него
разноски за адвокат.
С
оглед гореизложеното, Съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи на основа събраните суми, посочени в запорното съобщение
от 21.06.2019 г., намалени със сумите: 228,17 лева – недоказани разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 Наредба, т.е върху сумата от
2 618,79 лева. Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т.
26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 229,50 лева.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
И
двете страни са поискали присъждането на разноски за настоящото производство.
С
оглед възприетото становище за основателност на жалбата, и доколкото са налице
доказателства за реалното извършване на разноските, на жалбоподателя се дължат
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед
направеното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско
възнаграждение, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева, с оглед разпоредбата на чл. 11 от
Наредбата, и с оглед действителната правна и фактическа сложност на настоящото
производство.
Водим
от горното, СГС, Търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.06.2019 г. на ЧСИ
С.П. по изпълнително дело № 535/2019 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в
КЧСИ, район на действие: СГС, в частта, с която е оставено без уважение
искането за изменение на постановление
от 17.06.2019 г. за присъединяване за събиране в изпълнителното производство на
допълнителен адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя „ДЗИ Общо З.“ АД по изпълнително дело, в размер на 228,17
лева, както и запорното съобщение от 21.06.2019 г. в частта, в която
е определена дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
постановление от 17.06.2019 г. за
присъединяване за събиране в изпълнително дело № 535/2019 г. по описа на ЧСИ С.П.
на допълнителен адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя „ДЗИ Общо З.“ АД по изпълнително дело, в размер на
228,17 лева.
ИЗМЕНЯ запорното съобщение от
21.06.2019 г. в частта, в която е определена дължимата такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като НАМАЛЯВА дължимата такса по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело №
20199210400535 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, на 229,50 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК ********,
съдебен адрес: гр. София, ул. „********, адв. А. Б., да заплати на „З.А.Д.ОЗК - З.” АД, ЕИК********,
с адрес: гр. София, ул. Света София ********представлявано от А. Л. и Р.Д., на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 240 лева с ДДС – разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и държавна такса за образуване на
производството в размер на 25 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.