ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467
град Пловдив, 26.02.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х
състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов административно дело № 3777 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на П.Т.З., с
адрес ***, срещу чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за чистотата и обществения ред
на територията на Община Първомай, приета с Решение № 454, взето с протокол № 45
от 30.11.2006 г. на Общински съвет Първомай, изменена с последващи
решения на ОбС Първомай / посочени на л.13 в кориците
на делото/ като се излагат съображения за нищожност и незаконосъобразност на
разпоредбата.
Оспорената разпоредба гласи…чл.2, ал.1 “За
недопускане на действия, противни на добрите нрави и обществения ред се
забранява: …т.3. Вдигането на шум и
извършването на дейности, нарушаващи спокойствието на обитателите в жилищните
сгради от 14,00 до 16.00 часа и от 23.00 до 07.00 часа.
Настоящият съдебен състав след като
разгледа въпроса с допустимостта на така подадената жалба от П.Т.З., с адрес ***,
срещу чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за чистотата и обществения ред на
територията на Община Първомай, намира оспорването за процесуално недопустимо,
поради липса на личен, непосредствен /пряк/ интерес от З..
Това е така, защото на първо място е
безспорно, че оспорващият не е жител на общината, няма постоянен и настоящ
адрес на нейна територия, нито собственост или трайни търговски отношения на
нейна територия. Същият обосновава в жалбата си, че временно пребивава на
територията на Община Първомай, като в тази връзка представя фактура за една
нощувка на 17.04.2018 година в хотел на територията на община Първомай; има
къща в село Бодрово /Община Димитровград/, което е на 900метра от село Езерово
/Община Първомай/, и почти всяка седмица пазарува от магазините на с. Езерово и
от Пазара в град Първомай.
Извън всякакво съмнение оспорения
подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган, в изпълнение на правомощията
на общинския съвет по чл.
76, ал. 3
АПК във вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.
Чрез приемането на разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т.3 от Наредбата общинският съвет е уредил обществени отношения, за които законът
му е предоставил компетентност по чл. 17, ал.
1, т. 1-10 от ЗМСМА.
Не съществува дори хипотетична възможност
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.3 от Наредбата
за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай
забраняваща вдигането на шум и извършването
на дейности, нарушаващи спокойствието на обитателите в жилищните сгради от 14.00 до 16.00 часа и от 23.00 до 07.00 часа, да наруши права и законни интереси на
жалбоподателя З..
Не се нуждае от доказване факта, че
нормата е съществувала и съществува в подзаконовата регулация на обществените
отношения на територията на всички общини, приета от органа на местно самоуправление - общинският съвет, който има правомощията да регулира всички обществени отношения, уредени в чл. 17,
ал. 1 от
ЗМСМА, а въведените
в наредбата забрани целят недопускане на действия, противни
на добрите нрави и обществения ред, като са
изцяло в интерес на обществото и не противоречат на норми от
по-висок ранг.
Извън всякакво съмнение разпоредбата на наредбата касае
вдигане на шум в определени часове в самите жилищни сгради, и по никакъв начин не може да бъде
отнесена към възможния шум, който би причинил З. с управляваното от него МПС. Ако пък същото в действителност е толкова
шумно, тогава органите на КАТ и Пътна полиция, биха имали възможност да извършат
своите проверки и констатации, и при съответните предпоставки дори да наложат глоба.
Този
съдебен състав намира, че преди всичко и съгласно чл.186 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Законодателят е въвел изискване за
наличието на правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт.
С
решение №5/17.04.2007 год. по к.д.№11/2006 год.на Конституционният съд на
Република България е прието, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК е в съответствие
с чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ. Интересът
трябва да е обоснован.
Активна легитимация имат всички правни
субекти в случаите, за които
подзаконовият нормативен акт засяга
пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или
създава задължения за тях.
За
да е
налице пряк интерес
е необходимо със
самото отменяване на оспорения
административен нормативен акт непосредствено да се отстрани
настъпилата или настъпващата
щета от изпълнението
на административния акт, да е налице действително и незабавно
удовлетворяване на лицето.
Личният
правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба
само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси,а не на
други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен
административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя
или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието
на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за
подаване на жалба и подлежи на доказване от оспорващия.
Липсата
му има за правна последица недопустимост на жалбата и прекратяване на делото.
За да
се приеме, че разпоредбите на подзаконовия акт реално и непосредствено
застрашават правата и интересите на оспорващия,е необходимо да е налице трайна
връзка между него и населените места в Общината, каквато не се твърди и не се
установява от данните по делото.
Жалбоподателят
З. не само, че няма правен интерес от обжалването, но той само би могъл да
адмирира действието на подобна правна норма и да изисква нейното действително
прилагане, при необходимост, чрез
осъществяване на контрол от общинската администрация.
Възможността
да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и по
чл.120, ал.2 от КРБ от оспорения
акт следва да
съществува реално, а не хипотетично.
В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява /така по идентични
оспорвания на З., но за други Общини –
Определение №13999 от 20.11.2017г. по адм. дело №12395/ 2017г.; Определение №13901 от
16.11.2017г. по адм.
дело №12393/ 2017г.; Определение №13946 от 16.11. 2017г. по адм. дело №12430/ 2017г.;
Определение №13137 от 01.11.2017г. по адм. дело №11836 /2017г.; Определение №13335 от
06.11. 2017г. по адм.
дело №12394/2017г. и Определение №13559 от 08.11.2017г. по адм. дело №11762/ 2017г. всичките
на ВАС на РБ/.
Обосновава се извод за оставяне
жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство на основание
чл.159, т.4 АПК, поради липса на правен интерес .
При този изход на спора,
при липса на хипотеза по чл.143 от АПК, разноски не се присъждат.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З., с адрес ***, срещу срещу чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за чистотата и
обществения ред на територията на Община Първомай, приета с Решение № 454,
взето с протокол № 45 от 30.11.2016 г. на Общински съвет Първомай, изменена с последващи решения на ОбС
Първомай.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №3777
от 2018г. по описа на Административен Съд Пловдив, десети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: