№ 7015
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100507755 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20101428/27.08.2023 г., постановено по гр.д. № 38456/2020
г. на СРС, ГО, 60 състав, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че съществува вземане на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Л. Е. М., ЕГН **********, в качеството
му на частен съдебен изпълнител, рег. № 785, с район на действие Софийски
градски съд, със служебен адрес гр. София, ул. „*******, за сумата 245,31
лева, задържана от съдебния изпълнител без основание по изпълнително дело
№ 20187850400126, изпълнително дело № 20187850400162, изпълнително
дело № 20187850400209, изпълнително дело № 20187850400261 и
изпълнително дело № 20197850400101, и подлежаща на връщане, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2020 г., издадена по ч. гр. д. №
18289 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 245,31 лева до пълния предявен размер от 619,61 лева.
Със същото решение Л. Е. М., ЕГН **********, в качеството му на
частен съдебен изпълнител, рег. № 785, с район на действие Софийски
градски съд, е осъден да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК
1
*******, сумата от 109,39 лева, представляваща направените в заповедното и
в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
С решението „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 3
ЗАдв. на Адвокатско съдружие „Б.К.“, Булстат *******, представлявано от
адв. К.Б., с адрес гр. София, ул. *******, офис – партер, дължимото за
заповедното производство адвокатско възнаграждение в размер на 30,20 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С решението „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 3
ЗАдв. на адв. К.И.Б., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул.
*******, офис – партер, дължимото за исковото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 181,23 лева съразмерно с отхвърлената част от
иска.
С определение от 15.04.2024 г. е оставена без уважение молбата на
ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД за изменение на решението в частта
за разноските чрез отмяната на решението в частта за разноските, като бъде
оставено без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е
подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, в която са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. В
жалбата се поддържа, че дадената правна квалификация е неправилна, като
искът следва да бъде квалифициран по чл.441,ал.1 ГПК, а не по чл.55,ал.1
ЗЗД. Твърди се, че по делото не е подаден насрещен иск или материално
възражение за прихващане, за да се преценява дали е следвало да се
начисляват и други такси извън тези, които са изтеглени със запори. Ищецът
оспорва изобщо да е получавал съобщения за прекратяване на изпълнителните
производства, поради което и такива такси изобщо не са дължими. Сочи, че
процесните суми са изтеглени незаконосъобразно, дължимостта на таксите е
отречена, като няма доказателства същите да са били върнати, респ. изводът
на първоинстанционния съд, че се дължат други неиндивидуализирани такси е
неправилен. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
в цялост на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият Л. Е. М. е депозирал отговор на въззивната жалба, в
което излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Сочи, че законосъобразно е събрал съответните такси по
образуваните изпълнителни дела. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Подадена е и частна жалба от 29.04.2024 г. на „Електрохолд продажби“
ЕАД срещу определение от 15.04.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
2
В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното определение и
се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че ответникът като съдебен
изпълнител повече от 20 години следва да познава добре изпълнителното
производство. Сочи, че ответникът и адв. Билева работят недобросъвестно по
изпълнителни дела от много години и представителството по чл.38 ЗА е
единствено с цел да се натовари ищецът с разноски. Отделно се твърди, че
размерът от 360 лв. е прекомерен, като няма пречка съдът да го намали под
минимума по Наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното определение и
присъждане н разноски по ч.ж.
Не е постъпил и отговор на частната жалба от Л. Е. М..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по
подадената въззивна жалба при съобразяване действителната правна
квалификация на предявения иск, а именно чл.441, ал.1 ГПК вр. чл. 45,ал.1
ЗЗД. На основание чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от
държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 ЗЗД. Съгласно ал. 2
на същия законов текст, налице е незаконосъобразно принудително
изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са
3
явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело
На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на
търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този
смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г.
о., ГК/. Без значение е и позоваване от ищеца на нормата на чл.55,ал.1 ЗЗД –
съдът следва сам да даде правната квалификация, която да съответства на
заявеното право и отправеното до съда искане /петитум/ - в този смисъл и
Решение № 367 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 742/2008 г., IV г. о., ГК. В
случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск по
чл.55,ал.1 ЗЗД, доколкото фактическите твърдения в заявлението по чл.410
ГПК и исковата молба са за това, че е претърпял вреди в резултат на
незаконосъобразно проведено изпълнение и по-специално изтеглени със запор
от банковата му сметка суми, които впоследствие в частта за разноските по
изпълнителното дело и начислените такси по ТТРЗЧСИ са били намалени с
решения на Софийски градски съд по реда на чл. 435 и сл. ГПК, но въпреки
това не са били върнати от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че
действителната правна квалификация на предявения иск е именно чл.441, ал.1
ГПК вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД, доколкото фактическите твърдения на ищеца са за
неправилно начислени и задържани такси, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Съдебният изпълнител е
органът, който е оправомощен да осъществява принудителното изпълнение на
неудовлетворени граждански права, в този смисъл и ЧСИ е органът, който
следва да следва и да отговаря за точното приложение на закона при
осъществяването на принудителното изпълнение, респ. да не допуска
нарушение на права на лица, които биват засегнати от принудителното
изпълнение, вкл. удържането на недължими такси от страните в
изпълнителното производство. Същевременно неправилната правна
квалификация на съда в случая няма за последица недопустимост на
постановеното решение, доколкото съдът се е произнесъл по фактите,
включени във фактическия състав на иска.
Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ
включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие
извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него
функции, т. е. да е налице хипотезата на така наречената процесуална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. За материално
незаконосъобразно принудително изпълнение съдебният изпълнител не
отговаря защото той е обвързан от изпълнителния лист в неговите обективни и
субективни предели, като за длъжника съществува друг ред за защита срещу
материално незаконосъобразно принудително изпълнение - исковете по чл.
439 ГПК и чл. 440 ГПК; 2) трябва да са настъпили вреди; 3) причинна връзка
между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния
4
изпълнител и настъпилите вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 74
ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно
индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което
на длъжника са причинени вреди. Липсата дори и на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Причинната връзка
не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По предявения иск съдът
преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на
ответника и причинната връзка между тях. При упражняване на
правомощията си по осъществяване на действия по принудително изпълнение
ЧСИ прилага процесуалните норми, като отклонението от тях се квалифицира
като процесуална незаконосъобразност. Съгласно установената съдебна
практика пряката вреда означава директно въздействие върху правната сфера
на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител. (в този смисъл решение № 275/5.03.2020 г. по гр. д. № 4596/2018
г. на ВКС, IV г. о.). Вредите от своя страна представляват неблагоприятно
изменение в имуществото на кредитора. Съдебните решения, постановени в
производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат
правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено
нещо. Същото не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за
присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД. Съдът
сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка
законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния
орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436
ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на
пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на
изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира
същия процесуален въпрос (така в задължителните мотиви по т. 3 от ТР №
7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, решение №
184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение №
238/30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., ВКС, III г. о., Решение №
139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Следователно съдът
по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали
същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по
жалбата срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на
пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се
постанови отмяната му, но не и по отношение процесуалната им
законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. Сила на
5
пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител би могла да възникне, ако
съществуваше иск за установяване на нарушението. Противоправността, като
елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител
отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жалбата, чиито
последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид, че
проявата на тези конститутивни последици спрямо по-нататъшното развитие
на изпълнителния процес изключват противоправността. Следователно,
представените решения, постановени в производството по чл. 435 и сл. ГПК,
образувани във връзка с жалба срещу разноските по процесните изпълнителни
дела, не обвързват съда, разглеждащ иска за вреди срещу съдебния
изпълнител във връзка с твърдяното процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те
се събират от длъжника.
При извършване преценка на основателността на предявения иск,
първоинстанционния съд правилно е изчислил дължимите разноски по
изпълнително дело № 20187850400126, изпълнително дело №
20187850400162, изпълнително дело № 20187850400209, изпълнително дело
№ 20187850400261 и изпълнително дело № 20197850400101, съответно
установил е размерът на удържаните суми от съдебния изпълнител и е
стигнал до извод, че са удържани в повече 245,31 лв. При определяне размера
на дължимите разноски съдът е съобразил постановените решенията по
чл.435 ГПК досежно дължимите разноски по всяко от изпълнителните дела.
Неоснователен е доводът на въззивника, че при намаляване на дължимите
събрани разноски от съда по реда на чл.435 ГПК съдебният изпълнител е бил
длъжен директно да възстанови удържаните в повече разноски. Съдебният
изпълнител е обвързан от решението по отношение наличието на основание за
начисляване и размера на оспорените разноски, но в случай, че впоследствие
бъдат начислени нови разноски по изпълнителното дело, няма пречка същите
да бъдат погасени посредством вече събраните суми. В случая не става въпрос
за възражение за прихващане, както твърди въззивникът, а за извършване на
разпределение от съдебния изпълнител. Доколкото събраните в повече суми за
такси по изпълнително дело № 20187850400126, изпълнително дело №
20187850400162, изпълнително дело № 20187850400209, изпълнително дело
№ 20187850400261 и изпълнително дело № 20197850400101 са в размер от
общо 245,31 лв., то предявеният иск се явява неоснователен за горницата до
пълния предявен размер от 619,61 лева.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и
6
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По подадената частна жалба от 29.04.2024 г.
Съдът намира подадената частна жалба за неоснователна. Ответникът е
бил представляван от адвокат, на който е било присъдено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Без значение е, че
ответникът е юрист с дългогодишен опит в изпълнителното производство –
самата възможност, предвидена в чл.38,ал.1, пр. 3 ЗА за безплатно
процесуално представителство на други юрист предполага, че
представляваното лице вероятно има познанията сам да се представлява по
делото. Съдът не може да изследва въпроса дали и колко задълбочени знания
има представляваният юрист сам да се защитава по конкретно по дело
предвид конституционно закрепения принцип, че всеки има право на защита.
Ето защо и процесуалните представители на ответника имат право на
адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска,
като определеният от първоинстанционният съд размер не е прекомерен с
оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършентие процесуални действия.
По разноските:
За въззивното производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в размер от
200 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20101428/27.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 38456/2020 г. на СРС, ГО, 60 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Л. Е. М.,
ЕГН **********, иск за признаване за установено, че Л. Е. М., ЕГН
**********, дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, сумата
над 245,31 лева до пълния предявен размер от 619,61 лева, задържана от
съдебния изпълнител без основание по изпълнително дело №
20187850400126, изпълнително дело № 20187850400162, изпълнително дело
7
№ 20187850400209, изпълнително дело № 20187850400261 и изпълнително
дело № 20197850400101, и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, което
вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 09.06.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 18289 по описа за 2020 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, при
правилна правна квалификация на предявения иск чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.441,
ал.1 ГПК вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение от15.04.2024 г., постановено по гр.д. №
38456/2020 г. на СРС, ГО, 60 състав.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв, на
адв. М. Л. Л., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8