Решение по дело №969/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Драгота“ № 3, партер, представлявано от управителя П.Й., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001622004349-091-001 от 11.01.2023 г., издаден от Н.Ж.К. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Е.С.Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение № 95 от 21.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, част за допълнително начислен ДДС в размер на 23 815,83 лв., ведно с прилежаща лихва в размер на 996,11 лв.

Твърди се незаконосъобразност на РА и се иска отмяната му от съда. От страна на дружеството-жалбоподател се твърди на първо място, че за да намери приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, е необходимо лицето да е осъществило множество, т.е. повече от една доставка в рамките на 12 последователни месеца, което в случая не е сторено. На следващо място се твърди, че приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, уреждаща авансово плащане по облагаеми доставки, в подкрепа на което е приложено Разяснение № М-24-36-22/22.10.2018 г. относно прилагане разпоредбата на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС при неподадено заявление за регистрация в срок при надхвърляне на облагаемия оборот от 50 000 лв. на Зам. изпълнителен директор на НАП. Други доказателства не са ангажирани.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622004349-020-001 от 24.08.2022 г., издадена от Д.А.И. в качеството му на заместник на Н.Ж.К. - началник сектор в ТД на НАП – Пловдив (съгласно Заповед № А-8093/18.08.2022 г. и Заповед № 8093/18.08.2022 г. и двете на Директор на офис за обслужване Стара Загора – л. 4-5), на дружеството-жалбоподател е възложена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 22.07.2022 г. до 31.08.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 29.08.2022 г. (л. 181-184).

В хода на ревизията на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001622004349-040-001/14.09.2022 г. (л. 171-180), в отговор на което са представени изисканите първични и вторични документи, заведена счетоводна отчетност, справки, декларации и обяснения от ревизираното лице (л. 73 и сл.). Жалбоподателят декларира, че основен предметна дейност, от който е формиран оборотът на дружеството за ревизирания период е внос и търговия с топлоизолационни панели и сглобяеми къщи (л. 81).

С Протокол сер. АА № 1855348 от 14.09.2022 г. към ревизионното производство е присъединен Акт за регистрация по ЗДДС № 160422203327327 от 10.08.2022 г., ведно с приложенията към него, в т.ч. Протокол № 16000232223/10.08.2022 г., връчени на ревизираното лице на 12.08.2022 г. (л. 111 и сл.).

Съставен е Протокол № Р-16001622004349-П73-001/19.10.2022 г. за установяване на факти и обстоятелства относно реализиран оборот и дължим ДДС (л. 66 и сл.).

Съставен е също така и АУАН сер. AN № F682811/27.10.2022 г., връчен на ревизираното лице на 28.10.2022 г. (л. 64-67).

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са констатирали, че за ревизирания период от 22.07.2022 г. до 31.08.2022 г. ревизираното дружество извършва внос и търговия с топлоизолационни панели и сглобяеми къщи. За данъчен период м.08.2022 г. дружеството е подало дневници за покупки и продажби и справка-декларация по ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Декларирани са извършени облагаеми доставки с 20% ДДС. Дружеството не е декларирало износ, ВОП, ВОД, освободени доставки.

От присъединения с Протокол № 1855348/14.09.2022 г. Акт за регистрация по ЗДДС № 160422203327327/10.08.2022 г. е установено, че на 22.07.2022 г. от „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ EООД е реализиран облагаем оборот над 50 000 лв. (105 000 лв.) от извършвана търговска дейност - търговия с топлоизолационни панели и сглобяеми къщи. Цитирана е разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, съгласно която, когато е достигнат облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Установено е, че лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив в законоустановения 7-дневен срок от датата 29.07.2022 г. Заявлението за регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е следвало да бъде подадено в ТД на НАП - Пловдив до 29.07.2022 г. вкл., а същото е подадено след срока - на 01.08.2022 г., с вх. № 163912203224366/01.08.2022 г. (л. 113). В тази връзка и „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422203327327/10.08.2022 г., считано от датата на връчването на акта - 12.08.2022 г. Мотивирано е, че на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. За периода 01.06.2022 г. - 31.07.2022 г., вкл. е установено, че са издадени три фактури, разплатени по банков път за продажби на топлоизолационни панели и сглобяеми къщи на обща стойност 105 000 лв. както следва:

- фактура № **********/28.06.2022 г. на стойност 11 000 лв. с предмет на доставка „топлоизолационни панели“ с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД с ЕИК *********, платена по банков път на 28.06.2022 г. и с дата на данъчно събитие 28.06.2022 г.;

- фактура № **********/22.07.2022 г. на стойност 94 000 лв. с предмет на доставка „топлоизолационни панели“ с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД с ЕИК *********, платена по банков път на 22.07.2022 г. и с дата на данъчно събитие 22.07.2022 г. С облагаемата доставка по тази фактура е прието, че лицето надхвърля облагаем оборот над 50 000 лв. и достига облагаем оборот от 105 000 лв.;

- фактура № **********/25.07.2022 г. на стойност 48 894,99 лв. с предмет на доставка „сглобяеми къщи“ с получател Л.О.М. с посочено ЕГН, платена по банков път на 25.07.2022 г. и с дата на данъчно събитие 25.07.2022 г.

За периода от датата, на която е надвишен оборотът - 22.07.2022 г., до датата, на която лицето е регистрирано от органите по приходите - 12.08.2022 г., е прието, че лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък, съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.

За периода 22.07.2022 г. - 31.07.2022 г. „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД не е начислило ДДС в размер на 23 815,83 лв. по облагаеми доставки, съгласно издадени фактури за доставка, разплатени по банков път, както следва:

- фактура № **********/22.07.2022 г. на стойност 94 000 лв. с предмет на доставка „топлоизолационни панели“ с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД, платена по банков път на 22.07.2022 г. и дължим ДДС по тази доставка 15 666,67 лв.;

- фактура № **********/25.07.2022 г. на стойност 48 894,99 лв. с предмет на доставка „сглобяеми къщи“ с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД, платена по банков път на 25.07.2022 г. и дължим ДДС по тази доставка 8 149,16 лв.

Установен е реализиран оборот от дейността на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД за периода от 22.07.2022 г. до 11.08.2022 г. в размер на общо 142 894,99 лв. Приходите от продажби са получени по банков път. „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД е следвало да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки, съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗДДС за периода 22.07.2022 г. - 11.08.2022 г., както следва:

- за периода 22.07.2022 г. – 31.07.2022 г. на стойност 142 894,99 лв. с данъчна основа (ДО) – 119 079,16 лв. и ДДС - 23 815,83 лв.;

- за периода 01.08.2022 г. – 11.08.2022 г. на стойност 0,00 лв. с ДО -0,00 лв. и ДДС – 0,00 лв.

Органите по приходите са определили данъчната основа от стопанска дейност на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД във връзка с облагане по ЗДДС за периода 22.07.2022 г. - 31.07.2022 г. вкл. общо в размер на 119 079,16 лв. Данъчната ставка е 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е посочено, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

При ревизията е начислен ДДС, определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС общо в размер на 23 815,83 лв., който се дължи ведно с лихва за просрочие, изчислена на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

За констатираните факти и обстоятелства в хода на ревизионното производство е съставен РД № Р-16001622004349-092-001/14.11.2022 г. от Е.С.Ц. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П.М.Х. – главен инспектор по приходите (л. 48 и сл.). Срещу РД от ревизираното лице не е подадено възражение, въпреки продължения срок с Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионния доклад № Р-16001622004349-РУС-001/30.11.2022 г. (л. 43).

Така съставеният РД е послужил като основание за издаване на процесния РА.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който е постановил и Решение № 95/21.03.2023 г., с което РА е потвърден в обжалваната в настоящото производство част (л. 22 и сл.).

За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Обсъдени са възраженията на дружеството, като е прието, че от събраните и приложени по административната преписка доказателства по безспорен начин се установява, че с фактура № **********/22.07.2022 г. „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД е документирало извършена продажба на топлоизолационни панели с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД на стойност 94 000 лв., която представлява доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, извършена на територията на страната, която продажба е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и следователно, сумата по осъществената продажба формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като на дата - 22.07.2022 г. е налице възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от материалния закон. Поради наличието на това обстоятелство, на 22.07.2022 г. за дружеството е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1, изречение второ от същия закон. Прието е също така, че до 29.07.2022 г. (22.07.2022 г. + 7 дни) от страна на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС. Цитирана е разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в която ясно са разграничени две хипотези, в които задължените лица имат задължение да подадат заявление за регистрация по ЗДДС. Едната хипотеза засяга достигане на оборот за регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. през 12 последователни данъчни периода, а другата засяга случаите, при които е достигнат оборот за регистрация от 50 000 лв. в рамките на 2 последователни данъчни периода. И в двете хипотези данъчно задължените лица имат задължение за подаване на заявление в 7-дневен срок - съответно след края на месеца, в който е достигнат оборотът или от датата, на която е достигнат оборотът. Решаващият орган е приел, че „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация по втората хипотеза, визирана в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че с изменението на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г.) и въвеждането на изречение второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален случай на задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия оборот на данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от 2 последователни месеца, преди текущия. При колизия между двете предвидени хипотези на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС предимство има специалният ред по изречение второ на посочената разпоредба, което нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период - до 2 месеца извършват облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лв. или повече. Посочено е, че целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС - от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС - от датата, на която е достигнат оборотът. От доказателствата по административната преписка е установено, че от страна на дружеството е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС на 22.07.2022 г. - датата, на която е извършена доставка на стойност 94 000 лв. и която се явява облагаема по смисъла на ЗДДС и няма основание да се приеме, че е налице различна дата на данъчното събитие от посочената в издадената от дружеството фактура № **********/22.07.2022 г. Именно и поради тази причина, за „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД възниква задължение за регистрация по ЗДДС при спазване на разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, а именно - реализиран е облагаем оборот в рамките на 2 последователни месеца, който надвишава сумата от 50 000 лв. Безспорно се сочи, да е установено, че до 29.07.2022 г., дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, с което е нарушило нормата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Отчетен е фактът, че разпоредбата не свързва задължението на субекта с изпълнение някъде във времето, а е изрично посочено точно до кога може да бъде подадено заявлението, а именно в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, който срок категорично е задължителен, като всяко действие, извършено след него, се смята за нарушение на закона, т.е. налице е процесуално бездействие за изпълнение на процесуално задължение. Мотивирано е, че подаденото от страна на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД заявление за регистрация по ЗДДС не води след себе си извод, че дружеството е извършило действие при спазване на императивните разпоредби на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, тъй като в случая от значение са два основни факта: 1) да е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС и 2) лицето да не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от закон срок. А в конкретно разглеждания случай и двете предпоставки са налице.

Обсъдено на следващо място е Решение № 8 от 30 юни 2020 г. по конституционно дело № 14 от 2019 г., в което Конституционният съд приема, че приведените аргументи в подкрепа на искането от страна на Висшия адвокатски съвет, не налагат извод за противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.

А по отношение на допълнително начисления ДДС по повод издадените от дружеството фактури № **********/22.07.2022 г. и № **********/25.07.2022 г. е посочено, че към жалбата не са приложени доказателства за получени авансови плащания за тях, поради което и решаващият орган е възприел напълно направените от органите по приходите констатации и формираните правни изводи, касаещи горепосочените фактури и определения допълнително косвен данък.

В заключение органът е приел, че в нормата на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г.) изрично е посочено, че задълженията по ал. 3 и ал. 4 от този член се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК, какъвто в конкретния случай се явява именно обжалваният РА, като за несвоевременното разчитане с бюджета на допълнително определеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на 23 815,83 лв., на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК е начислена прилежаща лихва в размер на 996,11 лв.

В хода на съдебното производство от страните не са ангажирани доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са представени Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив, както и Заповед № А-8093/18.08.2022 г. и Заповед № 8093/18.08.2022 г. на Директор на офис за обслужване Стара Загора (л. 4 и сл.). Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства – сертификати и CD със записани в него електронни документи (л. 3) се установява, че ЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство, са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Впрочем, спор по отношение на тези факти, не се формира между страните.

Предмет на настоящото производство е РА, с който на дружеството-жалбоподател са установени задължения за данък върху добавената стойност на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС за периода от 22.07.2022 г. до 31.07.2022 г. в размер на 23 815,83 лв. и лихви в размер на 996,11 лв.

Тези публични задължения са установени във връзка с подадено заявление от „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 163912203224366/01.08.2022 г., по повод на което започнала проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС, в последствие в хода на възложена с посочената по-горе ЗВР ревизия за конкретния период. Безспорна е констатацията, че за периодите от 02.11.2021 г. до 31.07.2022 г., дружеството е реализирало облагаем оборот в размер на 153 894,99 лв., от който за период от 01.06.2022 г. до 22.07.2022 г. е в размер на 105 000 лв., формиран от фактура № **********/28.06.2022 г. на стойност 11 000 лв. с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД и от фактура № **********/22.07.2022 г. на стойност 94 000 лв. с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД. Т.е. несъмнено дружеството-жалбоподател е достигнало облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 105 000 лв. на 22.07.2022 г., със сделката, документирана с фактура № **********/22.07.2022 г. на стойност 94 000 лв. с получател „БИЛДИНГ ШЕЙПС“ ООД и с посочено ДДС – 0,00 % - 0,00 лв. (л. 101).

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.), озаглавена „Задължителна регистрация“, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Според новелата на ал. 2, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В ал. 3 е заложено, че в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1. В облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същият е регистрирано лице на основание, различно от този член или чл. 100, ал. 1, или е нерегистрирано по този закон лице, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него. При отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи (ал. 4).

Задължението за регистрация за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1 (ал. 5).

Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите; 2. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

А според ал. 4 (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.

При тази правна рамка, приложението на нормата на чл. 102, ал. 4, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС изисква да се определи облагаемият оборот, дефиниран в чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, цитиран по-горе. За да се установи достигнат ли е прагът за задължителна регистрация, а именно облагаем оборот над 50 000 лв. и за какъв период, е необходимо на първо място да се изследва продажбата на „топлоизолационни панели“ дали не попада в хипотезата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, която изключва доставките от облагаемия оборот. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява, а и не се представят доказателства въпросната доставка да е изключена от облагаемия оборот. Предвид това, съдът намира, че е правилен изводът на органите по приходите, че дружеството-жалбоподател е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 29.07.2022 г. вкл. В случая, заявлението за регистрация е подадено на 01.08.2022 г., т.е. извън законоустановения срок, поради което и е регистрирано по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422203327327/10.08.2022 г., връчен на 12.08.2022 г. Ето защо законосъобразно на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС на жалбоподателя е определен дължим данък върху добавената стойност в размер на 23 815,83 лв. върху данъчната основа в размер на 119 079,16 лв., за облагаемата доставка по фактура № **********/22.07.2022 г. и фактура № **********/25.07.2022 г.

Съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, на което материалноправно основание е издаден процесният РА, не противоречи на чл. 287 от Директива 206/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Чл. 287 от Директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. за ДДС (в дял XII Специални режими, глава 1, Специален режим за малки предприятия) позволява на държавите членки да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не превишава определена в националното законодателство горна граница. България се е възползвала от тази възможност като в общия случай е освободила от облагане доставките на данъчно-задължени лица, чиито облагаем оборот е 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, а с оспорваната разпоредба на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС за определена категория субекти е намалила периода на това освобождаване. Разпоредбата третира задължения на доставчика по облагаема доставка за внасяне на данък върху доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., включително и за доставката, с която посоченият праг е надхвърлен. Принципът на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на облагане с ДДС в ЕС би бил нарушен, ако начисленият данък на доставчика, на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, не подлежи на приспадане от получателя. Това, с което оспорената разпоредба засяга правното положение на доставчика, е обстоятелството, че е възможно той да не е получил платен ДДС от получателя по сделката, а да бъде задължен да внесе този данък. Събирането на дължимия ДДС от получателя по облагаемата доставка обаче е въпрос на спор между частноправните субекти - страни по сделката и не е предмет на регулация от публичното право (в този смисъл Решение № 2086 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2020 г., I о.).

Освен това, както правилно е посочил и решаващият орган, с Решение № 8 от 30.06.2020 г. по к. д. № 14/2019 г. на Конституционния съд на РБ е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Прието е, че не са налице твърденията за противоречие на цитираната норма с чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ. Предвид това, жалбата против РА, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Не води до извод в обратната насока и представеното от жалбоподателя копие на разяснение, дадено от зам. изпълнителния директор на НАП. Това е така, защото в случая не се установява, дружеството-жалбоподател за последните 12 последователни месеца преди текущия, както и в периода от два последователни месеца, включително текущия, да е извършил една единствена облагаема доставка. Видно от представените по делото доказателства е, че на 22.07.2022 г. дружеството-жалбоподател е извършило доставка на „топлоизолационни панели“, като на 28.06.2022 г., т.е. по-малко от един месец преди това е извършило отново доставка на „топлоизолационни панели“, които доставки освен всичко друго, са свързани с основната дейност на дружеството, която дейност самото то е декларирало, а именно: внос и търговия с топлоизолацаионни панели и сглобяеми къщи (така декларация на л. 81). В този случай, наведените възражения, съдът намира за неоснователни.

Неоснователни и недоказани са и следващите твърдения, свързани с наличието на авансови плащания, доколкото по делото нито се твърди, нито се представят доказателства да е било договорено, респ. извършено авансово плащане по коментираните доставки.

Все в тази насока и следва да се посочи, че по делото няма данни Актът за регистрация по ЗДДС от 10.08.2022 г. (л. 112), който е бил редовно връчен на адресата на 12.08.2022 г., да е обжалван и да е изразено несъгласие с констатацията по съществото на настоящия спор, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 29.07.2022 г., а е сторило това едва на 01.08.2022 г. В този смисъл и доколкото органът по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, то в случая приложима при определяне на задължение за ДДС е нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Отделно от това, на съда е служебно известно, че с влязло в сила Решение № 2318/14.12.2023 г., постановено по КАНД № 2421/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, е оставено в сила Решение № 1499 от 24.08.2023 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 492 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 682843-Р682811/20.12.2022 г. на Х.Г.Х. - Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД, е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 4 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а именно, когато не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

При така установеното, РА в оспорваната в настоящото производство част е законосъобразен, в т.ч. и относно начислените лихви. Или иначе казано, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер на 2 633,07 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция).

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Драгота“ № 3, партер, представлявано от управителя П.Й., против Ревизионен акт № Р-16001622004349-091-001 от 11.01.2023 г., издаден от Н.Ж.К. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Е.С.Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение № 95 от 21.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, част за допълнително начислен ДДС в размер на 23 815,83 лв., ведно с прилежаща лихва в размер на 996,11 лв.

ОСЪЖДА „ФЕРАННО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Драгота“ № 3, партер, представлявано от управителя П.Й., да заплати на Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 сумата от 2 633,07 (две хиляди шестстотин тридесет и три лева и седем стотинки) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: