Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
10.07.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
десети юни две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 554 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по
иск за делба на съсобствен недвижим имот, с правно основание член 34 от ЗС, във фазата по
допускането ù.
Ищецът – Н.В.К.
твърди, че с ответника били законни наследници на В.Н.К.,***,
починал на 16.01.1974г., Акт за смърт № 1/17.01.1974г. на
Кметство с. В.Л., който бил техен баща. През 1999г.,
ПК К.с преписка вх. № 3570/13.09.1991г., в качеството им на
наследници им били възстановени с Решение № 08271/05.02.1999г. и Решение № 08272/05.02.1999г., следните недвижими имоти, а
именно:
- НИВА от 7134
кв.м., шеста категория, находяща се в землището на с. В.Л., община К., в
местността „Д.о.“, съставляваща имот № 019203 по плана
на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 019204 - нива на Д.И.Н., имот №
019212 - полски път на ОПФ В. Л., имот № 019175 - нива на В.В.В., имот № 019174
- нива на Д.М.Н., имот № 019173 - нива
на наследници на Г.И.Т., имот № 019172 - нива но М. И.Г.;
- НИВА от 281 кв.м.,
седма категория, находяща се в землището на с. В.Л., Община К., в местността
„Б.“, съставляваща имот № 032123 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при
съседи: имот № 032123 - нива на наследници на И.Х.Л., имот № 032043 - полски
път на ОПФ В. Л., имот № 032122 - нива на наследници на И.С.Г., имот № 032123 -
нива на наследници на С.Г.С.;
- НИВА от 1702
кв.м., шеста категория, находяща се в землището на с. В.Л., Община К., в
местността „П.“, съставляваща имот № 001135 по плана на землището, ЕКАТТЕ
10207, при съседи: имот № 000855 - населено място на с. В.Л., имот № 001134 -
нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000129 - нива на
наследници на Д.М.К.;
- НИВА от 698 кв.м.,
девета категория, находяща се в землището на с. В.Л., Община К., в местността
„К.“, съставляваща имот № 020125 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при
съседи: имот № 020124 - нива на П.И.Р., имот № 020150 - полски път на Община
К., имот № 020126 - нива на наследници на С.П.Н., имот № 020116 - нива на
наследници на Ц.Л.М.;
- ДВОРНО МЯСТО с
площ 880 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със
застроена площ 60.00 кв.м., мазе с площ 16.00 кв.м. и навес с оградни стени с
площ 30.00 кв.м., находяща се в с. В.Л., Община К., съставляващо ПИ № 197, за
който по регулационния план на селото е отреден УПИ VIII-197 с площ 770 кв.м.,
с неуредени регулационни отношения, в кв. 27 по плана на село В.Л., при съседи:
от две страни улици, УПИ IX-198 и УПИ VII-196.
С
допълнителна молба от 10.06.2019г. уточнява
страните по делото станали съсобственици по смисъла на чл. 77
от ЗС на дворното място и постройките в него, в качеството им на наследници на
общия им наследодател и техен баща - В.Н.К., който придобил имота по давност.
Документа, който притежавали съделителите - наследници,
относно собствеността на процесния имот е първото отразяване в разписната книга
по плана одобрен през 1974г. на името на баща
им В.Н.. Началният момент за придобиване на имота от общия наследодател на
страните В.Н.е повече от 20 години, преди одобряването на плана на село В.Л.
през 1974г., което обстоятелство ще установяват със свидетели. След смъртта на
баща им през 1974г., ищцата продължила да владее
имота, в качеството и на наследник, в който имот живеела и понастоящем, а брат
й (ответник по делото) повече от 30-40г. живеел в град
Х.. Сочи, че видно от завереното копие от Община К.на
разписния лист, като първоначален собственик било записано името на общия
наследодател на съделителите и в последствие било записано името на ответника,
който се е снабдил с констативен нотариален акт № 191, том 4, peг. № 9449, дело № 756/2009г. на Нотариус Станка Ранджева. Тъй
като след завеждане на делото установили, че ответника се е снабдил с
констативен акт по наследство и давност на съсобствения им недвижим имот -
дворно място и постройките в него, както и че се е разпоредил с част от
съсобствените недвижими земеделски имоти по силата на нотариален акт № 32, том
1, peг. № 1002, дело №32/2008г. на нотариус Т.Р.К.за
имот НИВА от 1.702 дка, в землището на село В.Л., в местността „П.“,
съставляваща имот № 001135 по плана на землището и по силата на нотариален акт
№ 155, том 1, peг. № 2970, дело № 155/2008г. Нотариус
Т.Р.К.за имот НИВА от 281 кв.м., в землището на село В.Л., в местността „Б.“, съставляваща
имот № 032123 по плана на землището, то оспорва посочените актове. Сочи, че с ответника не могат доброволно да разделят процесните
имоти.
МОЛИ съда, да
постави решение, с което да допусне делбата на имотите, описани в исковата
молба, при квоти: за ищцата - 1/2 ид.ч. и 1/2 ид.ч. за ответника.
Ответникът - Н.В.К.
намира иска за делба за неоснователен по следните причини:
По отношение на
описаните в исковата молба четири броя недвижими имоти - земеделска земя,
съдържащи се в Решение № 08271 и № 08272 от 05.02.1999г., с които на наследници
на В.К. Н.се възстановява право на собственост, съгласно план за земеразделяне
на описаните в решенията имоти - за да се разпореди с два от описаните имоти -
нива от 0.281 дка в местността „Б.“, имот № 032123 и нива от 1.702 дка, в
местността „П.“, имот № 001135, Н.В.К. се е снабдил с удостоверение за
наследници на В.К. ***, в което същият е вписан като единствен наследник.
Н.В.К. е действал
изключително добросъвестно, тъй като му е било известно, макар да не е
разполагал с писмени документи, че сестра му Н., която е родена през 1953
година, в началото на 1954 година е била осиновена и от шестмесечна възраст е
заживяла в дома на осиновителите си в град К., квартал С.до тяхната смърт. По някое време през 80-те години на миналия век се премества в град
К.и ражда двете си деца. Едва през 90-те години се
настанява в с В.Л., където брат й Н.В.К. и предоставя подслон в къщата, която
имал от своите родители. Предоставяйки и възможността
на ползва този имот за живеене брат й Н. продължавал да смята този имот за
свой, по наследство от своите родители, поради което на 17.12.2009г. се снабдява чрез нотариус с констативен акт за собственост,
придобит по наследство и давност. Макар в акта изрично да не
е посочен момента на придобиване на правото на собственост, то той не съвпадал
с датата на издаване на акта.
Правото на
собственост (без титул за собственост) е принадлежало на родителите на Н. - В.и
Х.. След смъртта им (1974г. на В.и 1981г. на Х.)
единственият, който е упражнявал власт върху този имот е бил Н.В.К.. Същият се е грижил за имота, плащал е
разноските му и го е смятал за своя собственост. Придобивната
давност, изтекла за неговите родители е била присъединена към неговата, и е
продължила да тече и след смъртта на родителите му. Към
датата на установяване на Н.В.К. в имота, фактически предоставен и за ползване
от брат и Н.В.К. е бил собственик на този имот и такъв го предоставя на Н. да
го ползва.
По
изложените доводи твърде, че не е налице твърдяната между страните
съсобственост, по наследство от В.К. Н.и искът за делба на този имот е
неоснователен.
По отношение на
земеделските земи: като единствен наследник на В.К. Н.се е разпоредил с два от
описаните имоти. Разпореждането към датата на предявяване на иска за делба
изключва включване на тези имоти в делбата, независимо дали сделката е породила
изцяло или части действие, тъй като по отношение на имотите права били
придобили трети лица, които не били посочени като страна в настоящето
производство.
Освен
като наследник на В.К., Н.Н.В.К. бил и единствения, който от възстановяване на
правото на собственост е упражнявал фактическа власт върху земеделските земи
като свои, със съзнанието, че е единствен наследник и е придобил правото на
собственост по давност.
За правилното
изясняване на фактите по делото и произтичащите от тях правни изводи на
изясняване подлежат следните въпроси: Била ли е Н.В.К. осиновявана, от кои лица
и при условията на какъв вид осиновяване; По каква причина кметство с. В.Л. по
различно време е издавало удостоверение за наследници на В.К. Н., с различни
съдържания - по отношение на кръга наследници; Упражнявала ли е ищцата
фактическа власт върху имотите, от кой момент и за какъв период от време.
Оспорва
представеното с исковата молба № 11/24.01.2019г. удостоверение
за наследници, издадено от Кметство с. В.Л. за лице - В.Н.К.. Това лице е посочено в исковата молба и уточняващата молба като общ
наследодател на ищцата и ответника. В представените с исковата молба
Решение № 08271 и 08272 от 05.02.1999 г. на ПК К.и приложените скици се
възстановява правото на собственост на наследници на друго лице - В.К. Н..
Сочи, че в представеното удостоверение за наследници № 127/17.04.2008 г. се
съдържали данни за наследниците на В.К. Н., роден на
*** г., починал на 16.01.1974 г. и оставил - съпруга Х. Х.Х., ЕГН **********,
починала на 31.01.1981г. и деца К.В. Н., ЕГН
**********, починал на 01.11.1997г. и Н.В.К., ЕГН
**********. В удостоверението е вписана и починалата преди
него дъщеря - П.В.К., починала на 10.11.1963г. В
представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 11/24.01.2019г.,
издадено от Кметство с. В.Л. на лицето В.Н.К. не фигурирала почиталата преди
него дъщеря П.В.К., но фигурира ищцата Н.В.К., а за дата на смъртта на
съпругата Х. Х.Х.а е 29.01.1982г.
Процесуални действия
в хода на делото:
В хода на делото, съдът е
констатирал, че по отношение на един от процесните имоти, представляващ - НИВА от 0.281 дка,
съставляваща имот № 032123 е включен чрез обединяване в имот № 032208. Доколкото делбата е нищожна при неучастието на всички
съсобственици, е дал указания на ищеца ищецът да посочи - поради каква причина
не са конституирани всички съсобственици на имот № 032208, като съделители в
процеса, притежаващи останалите идеални части от същия.
Във
връзка с дадените указания, по искане на ищцовата страна, съдът е конституирал, като съделител
в процеса, в качеството му на ответник, лицето - А.И.Б., като същият в дадения
му едномесечен срок, по реда на чл. 131 от ГПК, за
депозиране на писмен отговор, с който намира предявения иск за делба на
имотите, описани в исковата молба за процесуално допустим. Намира, че по
същество, искът за делба на имота, представляващ НИВА с площ от 281кв.м.,
съставляваща имот № 032123 по плана на землището с ЕКАТТЕ 10207 е
неоснователен. Доколкото този имот е обединен с други негови имоти в имот №
032208 в същото землище, който имот е с площ от 3.034 дка в местността „Б.“,
категория седма, при граници и съседи: № 000808 Път I клас на Държавата, №
032126 индустр. култура на наследници на С.С.С.и др., № 032043 полски път на
Община К.и N2 032121 нива на наследници на Л.И.Н., то НЕОСНОВАТЕЛЕН намира и
искът за делба на този имот. На основание чл.79, ал.5 от ЗС прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за
придобиване по давност на имота, представляващ НИВА с площ от 281 кв.м., в
землището на с. В.Л., съставляваща имот № 032123, както и на частта от № 032208
в същото землище, който имот е с площ от 3.034 дка в местността „Б.“, която
част съответства на бивш имот с № 032123. Твърди, че е
придобил процесния имот № 032123 по силата на Договор от 13.03.2008г. по нотариален акт № 155, том I, рег.№ 2970, дело №
155/2008г. на Нотариус Т.Р. град К.. От този момент насетне е владял и ползвал имота, като добросъвестен
владелец, без дори да е подозирал, че трети лица биха могли да имат претенции
за този имот. На 09.01.2009г. сключил договор за наем за срок от 10 години за този имот. През 2011г. с наемателя прекратили
действието на този договор за наем. След това обработвал
имота лично, като участвал с него в различни програми за подпомагане на
земеделските производители. В последствие засадил този
имот и съседните му също негови имоти с рози. В
последствие обединил този имот с други имоти, които също били моя лична
собственост, като променил и начина на трайно ползване от нива в индустриална
култура. Т.е. през целия този период от време не само, че е демонстрирал
явно правото си на собственост по отношение на този имот, като е осъществявал
действия по фактическото му държане и ползване, но и е извършвал действия на
разпореждане - правни действия, които били изцяло в правомощията на собственика
на един имот. През целия този период от време никой не е
предявявал, каквито и да било претенции спрямо него, включително и ищцата по
настоящото дело, както и не му е пречил да осъществява описаните правни и
фактически действия.
МОЛИ
съда да приеме, че описаните имоти са негова лична собственост, по отношение на
същите не е на лице съсобственост между него и ищцата и съответно - да отхвърли
иска за делба по отношение на същите. Като алтернативно на формулираното
искане, моли съда да приеме, че е придобил собствеността върху процесиите имоти
по реда на чл.79, ал.1, т.е. в негова полза е изтекла 10-годишната придобивна
давност и на това основание между него и ищцата не е на лице съсобственост,
поради което да отхвърли иска за делба на тези имоти. Претендира
за направените по делото разноски.
В ПРОВЕДЕНО открито
съдебно заседание на 10.06.2020г., след направен от
съда доклад по отношение на постъпилия отговор от съделителя А.И.Б., ищцата,
представлявана от процесуалния си представител – адвокат Г., на основание чл. 232 от ГПК, оттегля частично иска си за делба, по отношение на
имот, представляващ - НИВА с имот № 032123.
С
влязло в сила на 18.06.2020г. протоколно определение от 10.06.2020г., съдът е
прекратил производството
по делото, в частта относно предявения иск за делба, отнасящ се за имот №
032123 по плана на село В.Л., местността „Б.“, представляващ нива с площ от
0.281 кв.м., поради оттегляне на иска от ищеца.
Доколкото
съделителят – А.И.Б. е включен в делбата във връзка със съсобствеността по
отношение на имот № 032123, с прекратяване на делото в тази му част, същият е
заличен като съделител по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представеното удостоверение за наследници № 11/24.01.2019г. на
Кметство В.Л., Община К.се установява, че В.Н.К. е починал на 16.01.1974г.,
като е оставил за законни наследници:
– преживяла
съпруга: Х. Х.Х.а (починала по-късно, а именно на 29.01.1982г.); синове: К.В.
Н.(починал на 01.11.1994г., като не е оставил преки наследници) и Н.В.К., както
и дъщеря: Н.В.К..
Видно
от представената и неоспорена декларация за идентичност на починало лице с
различни имена (л. 27), ищцата под страх от наказателна отговорност е
декларирала, че имената на В.Н.К. и В.К. Н.са на едно и също лице.
Видно от постъпилата
кореспонденция от Община К.(съдържаща се на л. 94 и 95
от делото), представено с заверено копие от Акта за раждане на лицето - Н.В.К.
с ЕГН **********, от който се установява, че същата е родена на ***г. от майка:
Х. Х.Х.а (по баща) или Х. В.Н.а (по мъж) и баща: В.К. Н.. В графа – „Забележка“ е удостоверено, че с Определение № 344/25.05.1959г. на Л.градския народен съд, детето е осиновено от Д.М.М.и
Д.П.М., като му е дадено името - Н. Д.М..
Видно
от постъпилата кореспонденция от Окръжен съд – Пловдив (съдържаща се на
л.111-114 от делото), с влязло в сила Решение № 1558/30.11.1976г., постановено
по гр.д.
№ 2507/1976г. по описа на ОС
– Пловдив, съдът е прекратил осиновяването, допуснато с Определение №
344/25.05.1959г. на Карловски районен съд по гр.д. № 68/59г. между Д.М.М.и Н. Д.М..
Видно
от представените по делото – скица № 189/01.04.2019г. и разписен лист, на
имено на В.Н.К. се води имот с площ 770 кв.м., ведно с построените в него
сгради, находяща се в с. В.Л., Община К., съставляващо ПИ № 197, за който по
регулационния план на селото е отреден УПИ VIII-197 с площ 770 кв.м., в кв. 27
по плана на село В.Л., при съседи: от две страни улици, УПИ IX-198 и УПИ
VII-196.
По отношение на този
имот, ответникът - Н.В.К. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давност № 191, том 4, peг. №
9449, дело № 756/2009г. на Нотариус С.Р. град К., като същият е признат
за собственик на основание наследство и изтекла придобивна давност за имот,
представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ 880 кв.м., ведно с построените в него
паянтова жилищна сграда със застроена площ 60.00 кв.м., мазе с площ 16.00 кв.м.
и навес с оградни стени с площ 30.00 кв.м., находяща се в с. В.Л., Община К.,
съставляващо ПИ № 197, за който по регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № 770/1974г. е отреден УПИ VIII-197 с площ 770
кв.м., с неуредени регулационни отношения, в кв. 27 по плана на село В.Л., при
съседи: от две страни улици, УПИ IX-198 и УПИ VII-196.
По
делото е приложено копи от нотариално дело № 756/2009г. по
описа на нотариус С.Р.за 2009г. Видно от материалите по
преписката, в същата фигурира Удостоверение за наследници № 127/17.04.2008г.
на В.Н.К.,***, в което не фигурира името на ищцата -
Н.В.К., като наследник на В.Н.К..
Видно
от представените Решение № 08271/05.02.1999г. и №
08272/05.02.1999г., двете издадени по преписка № 3570/13.09.1991г. на ПК – К., на наследниците на В.К. Неделев са възстановени
следните имоти:
- НИВА от 7.134 дка,
шеста категория, находяща се в землището на с. В.Л., община К., в местността
„Д.о.“, съставляваща имот № 019203 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при
съседи: имот № 019204 - нива на Д.И.Н., имот № 019212 - полски път на ОПФ В.
Л., имот № 019202 – нива на наследници на К.И.В., имот № 019175 - нива на
В.В.В., имот № 019174 - нива на Д.М.Н., имот
№ 019173 - нива на наследници на Г.И.Т., имот № 019172 - нива но М.
И.Г.;
- НИВА от 1.702 дка,
шеста категория, находяща се в землището на с. В.Л., Община К., в местността
„П.“, съставляваща имот № 001135 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при
съседи: имот № 000855 - населено място на с. В.Л., имот № 001134 - нива на земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000129 - нива на наследници на Д.К. М.;
- НИВА от 0.698 дка,
девета категория, находяща се в землището на с. В.Л., Община К., в местността
„К.“, съставляваща имот № 020125 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при
съседи: имот № 020124 - нива на П.И.Р., имот № 020150 - полски път на Община
К., имот № 020126 - нива на наследници на С.П.Н., имот № 020116 - нива на
наследници на Ц.Л.М..
Представени
са скици на земеделските имоти. Относно твърдението на ответника, че същия се е разпоредил с два от
земеделските имоти, по делото не са представени доказателства за това – чия
собственост са към момента. В две от скиците, се
съдържат данни за прехвърлителна сделка, осъществена през 2008г.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От показанията на
свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелят
Т.Б.С.твърди, че познава Н. и Н. от много дълго време. Твърди,
че от 1981г. работел като Кмет на село В.Л. и
във връзка с това познавал хора от селото, в това число и страните по делото.
Познавал възрастната жена в семейството им - тяхна майка и по този повод е
ходил в къщата им, а оттам бил запознат с тяхното житие и битие – най-вече това
на Н. и по-малко с това на Н., тъй като през това време той вече не живеел във
В.Л., а в град Х.. Спомените му били от 1981г. и последно до след 2010г. Твърди, че в
регулацията на селото имали един имот, който се намирал в северозападната част
на селото. Представлявал малка, срутена къщичка със
земя около декар, в едно дере. В тази къща живеела
тяхната майка и когато й се влошило здравословното състояние, Н. заживяла там и
присъствала постоянно в имота. Няма спомен Н. да е
живял в къщата по това време. Като кмет е посещавал
имота и запомнил Н. в къщата още от 1981г. През цялото
това време възрастната жена била немощна, в изключително тежко положение -
психическо и физическо. Н. стопанисвала имота с
нейния син, като поотраснало дете. Твърди, че в село В.Л.
нямало кооперация, която да се грижи за имотите, но имало отделни стопани,
които ползват имоти. Почти всички имоти били
разпределени за ползване между отделните ползватели. Предполага,
че Н. и Н. имат имоти, които се ползвали от ползватели. Не е чувал нито е виждал Н. да идва да работи тези имоти. През цялото му присъствие в селото го е виждал един или два пъти.
Твърди, че продължава да живее в село В.Л., но към днешно
време също не е виждал ответника в селото. Сочи, че
като жител *** Л. му бил известен факта, че Н. е била осиновено дете, но не
документално не е виждал нищо. Знае е, че от малко
дете Н. живяла някъде другаде. Нейното присъствие и
тяхното запознанство било свързано с работата му в кметството. Причината да се върне Н. в селото била във връзка с влошеното
здравословно състояние на майка й. Твърди, че Н. и синът й полагали грижи по
имота, особено последните години, когато извършили ремонт. Двамата винаги са полагали грижи за този имот.
Свидетелят В.С.Ц.твърди, че познава
страните по делото, както и факта, че двамата имат къща с двор в село В.Л. и
един земеделски имот, който бил над къщата. Къщата
била порутена, нямало абсолютно нищо, само една стая, където Н. живеела и едно
коридорче, в което дори кладяла огнище. Н. чувствала
дома си като бащина къща, отдавна си живеела там. Твърди, че
синовете им били приятели от много години и знае, че синът с майка си живеели в
този имот около 40 години. Братът на Н. въобще не го е
виждала да идва в двора на този имот. Страните имали и
друг имот, под къщата, но той бил застроен. Твърди, че
имали и земеделските имоти, но никой не ги работел, дори Н. и Н. не ги
работели. Дали ги на някаква кооперация, но не й е
известно дали взимат среден добив - рента. Не й е
известно Н. да е оспорвал това, което Н. владее и това, като имат като
наследство. В последния момент разбрала, че Н. си е
извадил нотариален акт за къщата и останали възмутени, защото Н. нищо не
знаела. Сочи, че след раждането си, Н. не живеела в този имот, тъй като
била осиновена в С.. Това го знаело
и цялото село. След време, тези хора от С.я
разсиновили. И това се знаело от цяло село. Тя си приела името на баща си и се върнала в селото. Н. се грижила за майка си, без брат й да отиде. Когато Н. се е грижила за майка си е живяла в тази къщата.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна
се установява следното: Свидетелят С.П.С.- първи
братовчед на страните твърди, че му е известна къщата, предмет на делото. Същата била стара къща, която ответникът притежавал от баща му и
дядо му. Бащата на Н. – В.си живеел в тази къща и там
починал, неговата жена (майка на страните) също живяла там, но след като
двамата починали, къщата стояла празна. Н. ***. Къщата
стояла празна и Н. отишла да живее в нея. Не може да
конкретизира - колко време къщата стояла празна и откога Н. заживяла в нея.
Твърди, че от доста години вече, Н. живеела в този имот.
Знаело се в селото, че Н. била осиновено в С., но не е
чул, че е разсиновена. Твърди, че Н. се снабдил с нотариален
акт, а той му бил свидетел, за да си извади документ. Не
знае, дали майката на страните по делото е била болна. Н. след като отишъл да живее в Х., идвал в селото на мотокрос
лятото. Не го е виждал да стопанисва или да прави ремонт на
къщата. Никой не работел и земеделските имоти.
Свидетелят В.Н.К. - син на ответника и
племенник на ищцата твърди, че ищцата живеела в село В.Л. от 90-те години, а
преди това живеела в К.по квартири. Завърнала се 90-те години, при едно
тяхно отиване в село В.Л.. Твърди,
че си ходели редовно в селото - ако не всяка седмица, то през седмица, защото
си гледали двора, който садели. Имало една заключена
врата с катинарът, който бил разбит и тя била вътре. Друго
нямало в къщата. Към онзи момент, дядо му и баба му
били починали. Имали скандали, но баща му я оставил да
живее, защото нямала къде да живее. Твърди, че помни
баба си, но не и дядо си. Преди да почине баба му,
същата живеела сама в къщата. Никой не се е грижил за
нея. Посещавал я баща му, като не му е известно дали
Н. е ходела при нея. Лично не я е виждал при баба му.
Знаел, че Н. била осиновен, баща му също знаел това. Твърди, че тя присъствала в имота със съгласието на баща му.
Данъците за имота ги плащал баща му. От както баба му починала, баща му не е правил ремонт на къщата, не
е поддържал и двора. Знае, че леля му и баща му имали
земеделски имоти. Доколкото знае - баща му ги стопанисвал,
но леля му вземала рентата. Баща му нито ги копаел,
нито ги орял, но имал документ за собственост на тези имоти.
Във връзка със стопанисването на земеделските земи, по делото
са представени копия от договори за наем за стопанските 2011г., 2012г., 2013г и
2018г., видно от които Н.В.К. е предоставила на наемател за срок от една
година, НИВА от 7.134 дка, в землището на с. В.Л., в местността „Д.о.“, съставляваща имот № 019203 по плана на селото срещу
наемно плащане в натура в размер на 10% от средния добив на житни култури за
съответната стопанска година, но не по малко от 30 кг.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
От данните по делото се установи, че Н.В.К.
е рождена дъщеря на В.Н.К. и Х. Х.Х.а, която е била осиновена с Определение №
344 от 25.05.1959г. на Л.градския народен съд
от Д.М.М.и Д.П.М..
Действащият
правен режим на осиновяването към 1959г. е
уреден със Закона за лицата и семейството (ДВ, бр. 182/09.08.1949г., в сила от
10.09.1949г.). До изменението на чл. 81 от ЗЛС-отм. през 1961г. (Изв.бр.50/61г.), българското право познава само
така нареченото - непълно осиновяване (addotio minus plenae), съгласно което,
осиновеното лице е наследник на своя осиновител, както и осиновеното лице
запазва всички права и задължения със семейството, към което принадлежи по
рождение, т.е. наследява и родителите си по произход.
След изменението на
ЗЛС през 1961г., с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЛС-отм., законодателят
установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите
родители по произход се прекратява по силата на самия закон. Т.е.,
налице е една съществена законодателна промяна, която не само действа занапред,
но и пренормира с обратна сила съществуващите към този момент „осиновителни
правоотношение“, като за случаите на заварено непълно осиновяване, се прилага
новото правило и те се считат за пълно осиновяване (addoptio plenae).
Едва с разпоредбите
на СК от 1968г.-отм., българският законодател урежда възможността едно лице,
при определените условия, да бъде осиновено пълно, т.е. да преустанови всякаква
връзка с роднините си по рождение и единствено правната връзка да обуславя
отношенията в рода на осиновителя, както и непълното осиновяване, при което
наред с новите връзки с осиновителя и неговите роднини, се запазват и връзките
с роднините по произход. Съгласно чл. 105 от ЗПР на СК
от 1968 г.-отм., за заварените осиновявания се прилагат правилата
относно осиновяването по чл. 54 от СК (пълно осиновяване) от
1968г.-отм., а разпоредбата на чл. 55 от СК
от 1968г.-отм. (непълно
осиновяване) се прилага за заварени осиновявания при определени условия.
В настоящия
случая, доколкото осиновяването е извършено към 1959г.,
осиновяването на Н.В.К. е преминало от непълно в пълно осиновяване, с оглед
изменението на ЗЛС от 1961г. и чл. 105
от СК от 1968г.-отм. За своите изводи, съдът има
предвид и практиката на ВКС, и по-точно
Решение № 136 от 12.03.2009г. на ВКС по гр.д. №
5982/2007г., II г. о., ГК, съгласно което, заварено осиновяване е онова
осиновяване, което при влизане в сила на изменението на чл. 81,
ал. 2 ЗЛС (отм.), респ. СК от 1968 г., съществува и
страните по него (осиновители-осиновен) са живи. По делото
няма данни кога са починали осиновителите. Не
постъпиха данни за това и при служебна направена справка в Национална база
данни, по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. за
реда и начина да предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до НБДН.
Видно обаче от материалите по делото, исковата молба за
прекратяване на осиновяването е депозирана от осиновителя – Д.М.М.на
12.07.1976г. В обстоятелствената част от същата, същият твърди, че
заедно с покойната му съпруга - Д.П.М. са гледали и издържали осиновената -
Н.В.К. до юни месец 1975г., т.е. към приемането на новия Семеен кодекс от
1968г., осиновителката - Д.П.М. е била жива. Въз основа на
тези косвени данни съдът прави извод, че осиновяването на Н.В.К. е преминало от
непълно в пълно след изменението на ЗЛС от 1961г. и
представлява „заварено осиновяване“, по смисъла на чл. 105 от
СК от 1968г.-отм.
Мотивиран от
изложеното съдът,
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.