Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
18.07.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………
Велислава Трифонова .……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 380 по описа за 2018год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
46/06.03.2018г. по гр.д. № 673/2017г. на ЧРС е прието за установено в отношенията между ищцовата страна – А.Д.С. *** с
ЕГН ********** и ответниците Д.Ц.М. с ЕГН ********** *** и Т.Г.М., с ЕГН ********** ***, че ищеца А.Д.С.
*** с ЕГН ********** е собственик
на недвижим поземлен имот, с
площ от 483,44 кв.м., находящ се в гр.Червен бряг, ул. „Батемберг“ № 29А, с идентификатор
80501.802.217 по кадастралната карта, а по предходен документ имота е
урегулиран поземлен имот – незстроен с площ 505 кв.м., находящ се в гр.Червен
бряг, обл Плевен, съставляващ парцел І-859 в в стр. кв. 31 по ЗРП на града от
1989г., видно от нот. акт № 36 том ІІІ рег. № 1902, дело № 258/17.06.2016г. на
Нотариус № 22 Я.Я. гр.Червен бряг, вписан в СВ при АВ при ЧРС с вх. рег. №
1149, акт № 69, том ІV , дело № 668/2016г., и че ответниците Д.Ц.М. с ЕГН ********** *** и Т.Г.М., с ЕГН ********** *** са съсобственици на недвижим поземлен имот, с площ от
547,32 кв.м., находящ се в гр.Червен бряг, ул. „Ал. Батемберг“, с идентификатор
80501.802.218 по плана на гр.Червен бряг.
Оставил без
уважение, като неоснователно искането на А.Д.С. ***
с ЕГН ********** за определяне на границите на имот с идентификатор
80501.802.217 и имот с идентификатор 80501.802.218, съобразно устройствения
План, одобрен със Заповед № 767/1989г. на Кмета на Община гр.Червен бряг, които
граници са посочени в Скица № 186/13. 07.2016г.
Отхвърлил изцяло предявения от ответниците Д.Ц.М. с ЕГН ********** *** и Т.Г.М., с ЕГН ********** *** срещу ищеца А.Д.С. *** с ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС като недоказан.
Постановил разноските да останат за страните така, както са
направени.
Недоволен от Решението на ЧРС е останал А.Д.С. от гр.Ч.
бряг, който чрез адв.Ф. И. от ПлАК го обжалва с оплаквания за допусната грешка
от ЧРС при посочване на площта от ПИ с идентификатор
80501.802.218 по Плана на гр.Червен бряг в решението, която е 457,32кв.м, а не
547,32кв.м. Твърди, че ЧРС не е изследвал въпроса правилно или погрешно е
заснета границата между двата имота при изготвяне на кадастралната карта, а
според него границите между ПИ с идентификатор 80501.802.217 по кадастралната карта и ПИ с идентификатор 80501.802.218 по кадастралната карта на
гр.Червен бряг са одобрени в нарушение на ЗКИР, защото на терена няма
материална граница. Навежда доводи, че е нарушен чл.24 ЗКИР – границата между
двата имота е определена със ЗРП, одобрен със Заповед № 767/1989г. на Кмета на
гр.Ч. бряг, действащ към момента на издаване на нот. акт № 68, том 1, дело №
117/1994г., както и чл.41 ЗКИР, съгласно който кадастралната карта се създава
чрез обединяване на данни, съдържащи се в карти, планове, регистри и друга
документация, има характер на основна кадастрална карта и отговаря по
съдържание и точност на изискванията, определени с Наредба по чл.31 ЗКИР.
Излага съображения, че погрешно заснетите, неверни имотни граници в
кадастралната карта дават на имотите различни площи от тези по издадените
документи и одобрени устройствени Планове, като имотната граница между двата
процесни ПИ е тази по ЗРП на гр.Ч. бряг, одобрен със Заповед № 767/1989г. на
Кмета на Община гр.Ч. бряг. Като навежда доводи в подкрепа
на жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция моли въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС и да
постанови ново решение, с което да уважи иска и да му присъди разноските.
Ответниците по въззивната жалба и ответници по делото пред ЧРС
Д.Ц.М. с ЕГН ********** *** и Т.Г.М.,
с ЕГН ********** *** от САК изразяват становище, че ищецът е
сезирал съда с иск за определяне на граница между два урегулирани ПИ и поради
това такъв иск по чл.109А ЗС е недопустим – безспорно е по делото, че за гр.Ч.
бряг има утвърдена Кадастрална карта със Заповед на Изп. директор на АГКК гр.София,
която е влязла в законна сила. Според тях ищецът е следвало да се позове на чл.54
ал.2 ЗКИР предвид оплакванията по жалбата за нарушени разпоредби на ЗКИР, а не
да иска защита по чл.109А ЗС. Досежно оплакването на ищеца за изписаната площ
на техния поземлен имот като 547,32кв.м., а не 457,32кв.м., считат че е налице
очевидна фактическа грешка, която се поправя по реда на чл.247 ГПК, а не по
реда на въззивното обжалване. В случай, че съдът приеме искът по чл.109А ЗС за
допустим, молят ПлОС да остави жалбата на ищеца без уважение като неоснователна
и да им присъди разноски за въззивното производство.
Жалба срещу решението са подали и Т.Г.М. и Д.Ц. М., двамата
от гр.Ч. бряг чрез адв.М. П. от САК в Частта, с която е отхвърлен насрещния им
иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС като недоказан, както и в Частта
за разноските. Твърдят, че са предявили насрещен иск ЧРС да признае за
установено спрямо ищеца, че те са собственици на ПИ с идентификатор 80501.802.218
по кадастралната карта на гр.Ч. бряг с обща площ от 463кв.м. Навеждат доводи,
че са поискали заключение на вещо лице – СТЕ, с което по делото е установено,
че техния ПИ е с площ от 463кв.м., като границите му съвпадат с тези по
кадастралната карта. Излагат съображения, че този ПИ владеят и ползват
непрекъснато повече от десет години. Освен това показанията на двамата
свидетели са потвърдили техните твърдения.
Молят съда да отмени решението и да постанови ново, с което
да признае за установено спрямо ищеца А.Д.С.
*** с ЕГН **********, че те са
собственици на недвижим поземлен имот с площ от 463 кв.м., находящ се в гр.Червен бряг,
ул.„Хан Кубрат“ № 29, с идентификатор 80501.802.218 по плана на гр.Червен бряг
и да им се присъдят направените по делото разноски.
Отговор на тази въззивна жалба е
постъпил от ищеца чрез адв.Ф. И. – л.22 от делото на ПлОС, със становище че
жалбата на ответниците е неоснователна.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.188 ГПК /отм./, намира за установено следното:
Жалбите са
подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и следва
да бъдат разгледани.
Обжалваното
решение е недопустимо, т.к. при постановяването му РС гр.Ч. бряг е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до отхвърляне на недопустим
иск по първоначалната ИМ и на насрещен иск, предявен с нередовна ИМ, за който
предвид начина на постановяване на диспозитива на решението по същия, поставя
се въпросът иск с какво съдържание е отхвърлен на ответниците против
първоначалния ищец.
Безспорно
по делото е и това се установява от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 36, том 3, рег. № 1902, дело 258 от 17.06.2016г. на Нотариус Я.Я. с рег
№ 022 с район на действие РС Червен бряг – л.3 от делото на ЧРС и нот. дело в
заверен препис – л.34 – л.46 от настоящото дело, че ищецът е закупил от Б.М.Ч.
като наследник на Ц.Б.Ч. незастроен поземлен имот от 480кв.м., находящ се на ул.Батенберг
№ 29А с идентификатор № 80501.802.217 по Плана на гр.Ч. бряг от 2005г. с
описание на имота по предходен документ за собственост като незастроен УПИ с
площ от 505кв.м., съставляващ парцел I-859 в стр.кв.31 по ЗРП на гр.Ч. бряг от
1989г., одобрен със Заповед на Кмета № 767/1989г. Праводателят на ищеца
установил правото си пред Нотариуса с нот. акт № 122/05.07.2006г. за
собственост на имот, придобит на основание наследство, съдебна делба и
давностно владение на Нотариус И. И.а с рег. № 023 при НК с район на действие
района на ЧРС – л.37 от настоящото дело, в който обаче предходен документ за
собственост на имота не е посочен.
Не се спори и се установява от представения с Отговора и
насрещния иск на ответниците нотариален акт № 105, том 3, рег. № 2248, дело №
394 от 30.06.2006г. на Нотариус И. И.а с рег № 023 при НК с район на действие
района на РС Червен бряг – л.29 от делото, че Т.Г.М. и Д.Ц.М. за закупили от Н.Т.Д.
ПИ с идентификатор № 80501.802. 218 по Плана на гр.Ч. бряг от 2005г., целият от
463кв.м., заедно с построените в него Жилищна сграда на 85кв.м. и
селскостопанска сграда от 24кв.м., а по Скица № 277/12.06.2006г. на Техн.
служба при Община гр.Плевен, съставляващ УПИ № II-859 в стр.кв.31 по Плана на
гр.Ч. бряг от 1989г., заедно с построените в него Жилищна сграда от 118кв.м. и
второстепенна сграда от 25кв.м. Праводателката на ответниците установила
правото си пред Нотариуса с нот. акт № 68/04.02.1994г. – л.50 от делото, видно
от който Н.Т.Д. е придобила по дарение Дворно място от 435кв.м., съставляващо
УПИ № II-859 в стр.кв.31 по Плана на гр.Ч. бряг от 1989г., заедно с построените
в него Жилищна сграда, Стопанска сграда и пристройка.
Безспорно по делото е и се установява от представеното
копие от Заповед № 18-2941/26.04.2017г. на Началник СГКК гр.Плевен – л.8 от
делото на ЧРС, че със същата е отказано изменение на кадастралната карта и
регистри на гр.Ч. бряг, одобрени със Заповед № РД-18-2/20.01.2005г. на Изп.
директор на АГКК за промяна в границите на съществуващите обекти - ПИ с
идентификатор № 80501.802. 218 по Плана на гр.Ч. бряг от 2005г., целият от
463кв.м. и ПИ с идентификатор № 80501.802.217 по Плана на гр.Ч. бряг от 2005г,
целият от 480кв.м. в съответствие с границите на УПИ № I-859 в стр.кв.31 по ЗРП
на гр.Ч. бряг от 1989г., одобрен със Заповед на Кмета № 767/1989г. и УПИ №
II-859 в стр.кв.31 по Плана на гр.Ч. бряг от 1989г., одобрен със същата
Заповед, поради неоснователност на искането на ищеца и наличие на спор за
материално право между ищеца и ответниците. Въпреки, че настоящия състав на
ПлОС изиска цялата преписка по издаване на Заповедта от СГКК гр.Плевен – л.27
от делото, Отговор от СГКК гр.Плевен не постъпи по делото до съдебното
заседание.
При тези данни и предвид начина на формулиране на
твърденията по ИМ и насрещния иск, както и петитумите по същите, спорния по
делото въпрос не може да се дефинира и това е налагало оставянето без движение
на първоначалната ИМ за отстраняване на нередовностите поради несъответствие
между обстоятелствената Част на ИМ и петитума й, и неприемане за съвместно
разглеждане на насрещния иск поради нередовната ИМ, подадена след Отговора и
преди първото по делото съдебно заседание, но предвид извършените от ЧРС
процесуални действия, предявен в срока за Отговор – л.14 и л.15, както и л.31 -
л.34 от делото на ЧРС.
Съгласно чл.109А ЗС, находящ се в Раздел Девети на Закона –
Защита на правото на собственост – собственикът на недвижим имот може да иска
определяне на границите между своя и съседните имоти.
Съгласно
чл.54 ал.1 - ал.6 ЗКИР, находящи се в Глава шеста на ЗКИР – Поддържане в
актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри – Непълнотата
или грешката се допълва или поправя от Службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на
вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с
координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от
проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за
изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а,
т.1.
Не се смята за
непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от
граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания,
когато е по-малка от допустимата, определена с Наредбата по чл.31.
Измененията в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със Заповед на Началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта
се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се
съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.
В случаите на чл.51
ал.4 измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти се одобряват със Заповед на изпълнителния директор, която се
обявява на заинтересованите лица по реда на чл.35
ал.3.
Заповедите по ал.4 и ал.5 могат да се
обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.
ВКС на РБ е имал възможност да изясни,
позовавайки се на трайно установената съдебна практика, че искът по чл.109а ЗС
има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното
местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и
твърдение за отнемане на владение на Част от имота или създаване на пречки за
пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторният иск съдържа в себе си
и установителен иск за собственост върху
спорната ивица между двата имота. Трайно установената съдебна практика
приема, че е недопустим такъв иск относно урегулираните поземлени имоти, защото
очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането
на Плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното
местоположение на границата. Доколкото спорът за граници на имоти в регулация е
свързан със спор за собственост, то на разположение на заинтересованите е друг
иск - този по чл.54 ал.2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на
собственост, но към минал момент - към влизане в сила на регулационния план, в
случая кадастралната карта на гр.Червен бряг, одобрена със Заповед на Изп.
директор на АГКК от 2005г. В този смисъл е Решение № 1161 от 14.11.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 4952/2007 г., II г. о., както и четирите цитирани от
ответниците съдебни решения на ВКС на РБ, описани в писмената им защита пред
ЧРС – л.77 – л.80 от делото на ЧРС.
Като се държи сметка за горното и ТРОСГК №
8/23.02.2016г. по тълк. дело № 8/2014г. на ВКС на РБ, според което исковете по
чл.54 ал.2 ЗКИР са оценяеми и цената на иска се формира по данъчната оценка на
Частта от имота, правото на собственост върху която се защитава с предявяването
на иска и в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, още при подаване на ИМ от
ищеца ЧРС е следвало да я остави без движение, защото твърденията за различия в
квадратурата на имота на ищеца от 505кв.м. по ЗРП от 1989г. и 480кв.м. по
кадастралната карта от 2005г., и предприетата административна процедура от
ищеца пред СГКК Плевен не са обуславяли правен интерес от иск по чл.109А ЗС, а
от такъв по чл.54 ал.2 ЗКИР, но за него А.Д.С. е следвало да формулира
твърдения коя е непълнотата или грешката в кадастралната карта, защо счита че
имота му трябва да е 505кв.м. и къде е спорната ивица от терена от 25кв.м. От
друга страна ищецът не е следвало да иска да се променят границите на
поземлените имоти с посочени идентификатори в съответствие с границите между
неговия и този на ответниците имоти по ЗРП на гр.Ч. бряг от 1989г., одобрен със
Заповед на Кмета № 767/1989г., а да се установи грешката в кадастралната карта
от 2005г. като се признае за установено за спорната ивица от имотите, че е
негова собственост, като възложи на вещо лице – правоспособно по Кадастър,
изработването на комбинирана Скица с координати на граничните точки. Съдебното
решение с проект за изменение на кадастралната карта, ще е основание за нейното
изменение, поради което Скицата следва да се приподпише от съдията и да е
неразделна Част от решението.
Като се е
произнесъл по недопустим иск за определяне на граници между урегулирани
поземлени имоти, ЧРС е постановил недопустимо решение, което подлежи на
обезсилване, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на ЧРС.
Досежно насрещния
иск на ответниците, видно от ИМ твърденията в обстоятелствената Част и петитума
също не са в хармонично съответствие и единство на причинно – следствена
връзка. Предявен е установителен иск за собственост на имот, придобит по
давностно владение – кой е имота или Частта от имота при условие, че видно от
нот. акт ответниците са придобили по покупко – продажба 463кв.м., но нот. акт
на праводателя им е за 435кв.м. – поставя се въпросът тяхната продавачка имала
ли е правото на собственост върху тези 28кв.м. в повече и как го е придобила за
да може да им го прехвърли, петитума е за признаване на установено, че са
собственици на ПИ, за който имат нот. акт като титул за собственост, а съгласно
чл.79 ЗС правото на собственост се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на десет години, но те не конкретизират от кога са установили
свое владение и спрямо кого е текъл този десет годишен давностен срок, за кой
имот или Част от имота, как и кога построена Стопанската сграда в техния имот,
която навлиза в имота на ищеца, но от друга страна не се вижда на представената
от него Скица № 186/13.07.2016г. Видно от представеното У-ние за данъчна оценка
на имота на ищеца – л.58, същият плаща данъци върху имот – УПИ по Плана от
1989г. от 505кв.м. – л.58 от настоящото дело. С други думи насрещната ИМ е
нередовна, защото не държи сметка за фактическия състав на придобивната
давност, нито за ТРОСГК № 4/2012г. на ВКС на РБ, изяснило въпросите за
приложението на чл.79 ЗС.
След като е била
нередовна насрещната ИМ на ответниците поставя се въпросът какъв иск по чл.79
ЗС е отхвърлен от ЧРС като недоказан при условие, че той е съединен с
първоначалния иск за установяване на грешка в кадастралната карта на гр.Ч. бряг
за двата имота, одобрена със Заповед на Изп. директор на АГКК от 2005г.?
Описаните недостатъци не могат да бъдат отстранени от ПлОС с оставяне без
движение на исковите молби, защото ако въззивната инстанция се наеме да реши
делото по същество, в нарушение на конституционно гарантираното право на
страните тяхното дело да се разгледа на три инстанции, страните биха получили
отговор по правилно уточнените словесно искания и твърдения по обективно
съединени установителни искове, свързани със спор за материално право за грешка
в кадастралната карта на гр.Ч. бряг на ищеца за първи път пред ПлОС.
Това,
че ищецът цифрово квалифицира претенцията си по определен текст и Закон не
обвързва съда и правната квалификация на исковете е тази, която съдът даде
съобразно твърденията и фактическите обстоятелства по ИМ и словесно
формулираното искане – петитума по ИМ. Докато ищецът и ответниците не приведат
в съответствие с твърденията си и фактическите обстоятелства в ИМ, исканията си
/петитума/ по ИМ до съда, не определят конкретно Частта от имота, за която е
налице спор за материално право и която са придобили по давност ответниците
според техните твърдения, исковете остават недопустими и такова се оказва и
съдебното решение, което обжалва ищеца пред ПлОС.
След обезсилването му, делото следва да се върне на ЧРС за произнасяне по
предявените искове, без да се обсъждат оплакванията по същество на въззивните
жалби, защото неправилността на първоинстанционното решение изисква то да е
допустимо и валидно постановено, но не на същия състав на съда, т.к. видно от
мотивите ЧРС е изложил съображения по доказателствата, отнасящи се до
съществото на предявения първоначален иск.
С решаване на делото по същество или неговото прекратяване поради
недопустимост на исковете ЧРС ще следва да се произнесе и за разноските,
направени от страните и в настоящото производство в зависимост от изхода на
делото.
При тези съображения и на основание чл.270 ал.3, предл.3 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 46/06.03.2018г. по гр.д. № 673/2017г. на Районен съд
гр.Ч. бряг – изцяло като недопустимо и
ВРЪЩА делото за произнасяне по предявените искове от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.