№ 20488
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110131197 по описа за 2025 година
Предявен е от А. Г. А.ов срещу „Д.О.З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева ,
предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 1687,04 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на панел заден
ляв, стоп ляв, лайсна задна броня лява и облицовка задна броня на собствения на ищеца
автомобил марка ***, с рег. № ***, причинени вследствие ПТП, настъпило на 06.08.2024 г. в
гр. Бургас, път I-6 около километър след магазин Д. в посока кв. Ветрен, по вина на водача
на т.а. ***, с рег. № ***, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 07.08.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 06.08.2024 г. около 14:30 ч. в гр. Бургас, път I-6
около километър след магазин Д. в посока кв. Ветрен, автомобилът на ищеца – марка ***, с
рег. № ***, бил блъснат от т.а. ***, с рег. № ***, управляван от М.К.. Излага, че неговият
автомобил е бил управляван от Н. И., която се движела в дясна пътна лента по път I-6 с
посока отмагазин Д. към кв. Ветрен. Около километър след магазин Д., водачът на т.а. ***, с
рег. № ***, който се движел в лявата пътна лента, предприел маневра за преминаване в дясна
пътна лента, като не пропуснал л.а. ***, с рег. № *** и го блъснал в задната лява част. За
настъпилото ПТП, водачите попълнили двустранен констативен протокол, в който посочили,
че виновен за настъпване на ПТП е водачът на т.а. ***, с рег. № ***, който твърди, че е
застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност. Излага, че на 07.08.2024
г. е уведомил ответника за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил опис заключение. Твърди, че му е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 312,96 лв. Сочи, че сумата за възстановяване на
автомобила възлиза на 2000 лв., поради което счита, че ответникът следва да му заплати още
1687,04 лв., от които в настоящото производство претендира само 100,00 лв., ведно със
законната лихва считано от 07.08.2024 г. Претендират се и разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
„Д.О.З.“ЕАД не оспорва, че е застраховател по гражданска отговорност за т.а. ***, с рег. №
***, както и че е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 312,96 лв., с което счита, че е
1
изпълнил задълженията си. Сочи, че при завеждането на щетата, ищецът е декларирал
изрично, че желае да му бъде изплатено обезщетение по оценка на застрахователя. Оспорва
размера на претенцията и счита, че същият е прекомерно завишен и не отговаря на средната
пазарна цена за възстановяване на действително причинените вреди. Обръща внимание, че
увреденото МПС е било в експлоатация близо 16 г. към датата на ПТП, поради което при
определяне на стойността, необходима за ремонта му, счита, че следва да се вземат предвид
цените от алтернативни доставчици и сервизи. Излага, че липсват доказателства ищецът да е
извършил ремонт на автомобила в размер на претендираната сума. Оспорва и началната
дата на претенцията за мораторна лихва, като счита, че такава би се дължала евентуално
след изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ при
условията на пълно и главно доказване от ищеца следва да бъдат установени следните
правопораждащи факти: предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
неимуществени вреди/, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и
ответника към момента на настъпване на процесното ПТП, както и размера на причинените
му имуществени вреди.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция
е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са приети
обстоятелствата, че към дата на ПТП ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на т.а. ***, с рег. № ***; че на 06.08.2024 г. около 14:30 ч. в гр.
Бургас, път I-6 около километър след магазин Д. в посока кв. Ветрен, е настъпило ПТП
между автомобила на ищеца – марка *** и т.а. ***, с рег. № ***, управляван от М.К., в това
число и че ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. ***, с рег. № ***; че ответникът е
заплатил извънсъдебно на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 312,96 лв.
Спорът по настоящото дело се концентрира единствено върху въпроса за това в какъв
е размерът на обезщетението.
Изслушано и прието по делото е заключение по САТЕ, вещото лице по която е дало
отговор, че в прозесното ПТП е насътпило по вина на водача на т.а. ***, с рег. № ***.
Отговорено е, че от техническа гледна точка описаните щети по л.а ***, с рег. № *** е
възможно да бъдат получени и са следствие събитието на 06.08.2024г. Посочено е, че
стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени е 794,16
лева. Вещото лице посочва, че с оглед представените по делото доказателства щетите,
нанесени на МПС ***, рег.№ ***,- се намират в причинно-следствена връзка с възможния
механизъм на получаването -им при. конкретното пътно-транспортно произшествие. В
обстоятелствената част на заключението вещото лице е описало, че към датата на
произшествието автомобилът е бил на около 17 години след пускане в експлоатация, както и
е описал поотделно увредените части, степента на увреда, стойността им и стойността на
труда според нужното време. Посочено е кои са използваните сервизи, на база които вещото
лице е определило средната пазарна стойност, посочвайки и използваните от тях цени.
Заявява, че използваните от него сервизи оперират и на територията на гр. София.
При наличието на частична щета размерът на обезщетението следва да се определи
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ - в размер на вредата, а същата е равна на възстановителната ,
стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на застрахователното
събитие. От приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че действителната
2
стойност, необходима за възстановяване на щетите е в общ размер на 794,16 лева. Именно
тази сума следва да се присъди, която не надхвърля договорения в полицата лимит. Тази
стойност се отнася за получените щети, които са в причинна връзка с произшествието и няма
такива, които остават извън него, поради което възражението не се споделя. Заключението
съдържа обоснован отговор на всички въпроси, в него се съдържа означение на
използваните за справка сервизи, описани са увредените части, необходимия ремонт,
времето труд, боя и консумативи, след което е направена калкулацията. По изложените
мотиви, заключението се ползва от съдебния състав като обосновано и няма съмнения за
неговата правилност, поради което хипотезата на чл. 201, ал. 1, предл. 2 ГПК не е налице.
Вземането възлиза в този размер и повторно заключение не се налага и защото няма
твърдения и доказателства от ищеца автомобилът да е бил възстановен или да се налага да
се възстанови в официален сервиз. Стойността за възстановяване се определя по средни
пазарни цени за материалите и труда към датата на произшествието. Вещото лице е
определило стойността именно по този начин, избирайки произволни сервизи и посочвайки
кои са те. Заключението съдържа обоснован отговор на всички въпроси, в него се съдържа
означение на използваните за справка сервизи, описани са увредените части, необходимия
ремонт, времето труд, боя и консумативи, след което е направена калкулацията. По
изложените мотиви, заключението се ползва от съдебния състав като обосновано и няма
съмнения за неговата правилност, поради което хипотезата на чл. 201, ал. 1, предл. 2 ГПК не
е налице.
Именно с оглед съблюдаване възстановителната стойност на увреденият автомобил,
съдебната практика е застъпила разбирането, че при имуществените застраховки стойността
на дължимото застрахователно обезщетение се определя измежду тези начини, както следва:
ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две
условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. Поради липса на твърдения за необходимостта
от възстановяване на автомобила в официален сервиз или вече възстановяването му в такъв,
то при определянето на средната пазарна цена експертът не следва да се ръководи от цени,
предлагани в официален сервиз на марката, а следва да определи средната пазарна цена на
пазара за този вид ремонт на детайли съобразно цените, предлагани предимно в обикновен
сервиз, както е сторено и възлиза на 794,16 лева. От тази сума следва да се приспадне
платената от ответника част от 312,96 лева, поради което дължимо остава обезщетение в
размер на разликата от 481,20 лева. Тъй като ищецът търси по-малка сума, то искът следва
да се уважи изцяло. Сумата се присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба като акцесорна последица.
По разноските:
При този изход на спора по делото, отговорността за разноските се разпределя по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК. Сторените от ответника разноски по делото са в общ размер
от 930.00 лева, от които 50.00 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и
480.00 лева адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати А. Г. А., с ЕГН********** със съдебен адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
3
сумата от 100 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 1687,04 лв. представляващо
застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на притежавания от
ищеца лек автомобил марка ***, с рег. № *** в резултат на застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 23.04.2023 г. в гр. София, по вина на водача на т.а. ***, с рег. № *** със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата от 100 лв. от датата на подаване на исковата молба (30.05.2025 г.) до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 930 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4