Р Е
Ш Е Н
И Е № 260237
гр. Сливен, 17.11.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
5067 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявените искови
претенции са с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 и чл. 422 от ГПК.
В исковата молба на
ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3646 по описа на СлРС
за 2019 година.
От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3646
по описа на СлРС за 2019 година. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но по
делото е постъпила молба, с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил
писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Като прецени, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу
ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите
претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се
дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3646 по описа на СлРС за 2019 година.
Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013
година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат
общо на 329,19 лева, включват държавни
такси и юрисконсултски възнаграждения.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Т.И.Д. *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.”, клон България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, както следва: сумата 1979.82 лева /хиляда деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет
и две стотинки/, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски
заем с номер CARU-11217476, сключен на 01.04.2015 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
02.07.2019 година до окончателното изплащане на задължението; сумата 299.59 лева /двеста деветдесет и девет
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена
за периода от 05.01.2018 година до 05.04.2019 година; сумата 268.34 лева /двеста шестдесет и осем
лева и тридесет и четири стотинки/ представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 05.02.2018 година до 06.06.2019 година;
ОСЪЖДА Т.И.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.”, клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 сумата 329,19 лева /триста двадесет и девет
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: