Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи март две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при участието на секретаря Виктория И.,
като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 12734 по описа на СГС
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, е
отхвърлен предявения от Ц.С.И. срещу С.Д.Г. иск с правно основание чл. 43, ал.
1, б. „б“, пр. 2 ЗН за унищожаемост на нотариално завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г.
на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район
на действие – СРС, извършено от общия наследодател на страните С.В.Г., починал
на 23.07.2014 г. С решението е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 3, изр. 3, пр. 2 ЗН запазената част на Ц.С.И. в размер на
¼ от наследството на С.В.Г., починал на 23.07.2014 г., като е намалено с
¼ завещателното разпореждане по нотариално завещание № 2, том
I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г. на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район на действие – СРС, с което С.В.Г. е
завещал на съпругата си С.Д.Г. цялото си имущество. Освен това С.Д.Г. е осъдена
да заплати на Ц.С.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството в размер на 690 лв., а Ц.С.И. е осъдена да заплати на С.Д.Г. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв.
Подадена е
въззивна жалба от С.Д.Г. срещу решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта му, в която е уважен
искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърди, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че при направено универсално
завещание при преценката за основателността на иска с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН не е необходимо да се образува и остойностява наследствена маса по чл. 31 ЗН, като в този случай
редуцирането на завещателното разпореждане се извършва с дробна част, равна на
запазената част на оспорващия наследник, определена съобразно разпоредбите на
чл. 29 ЗН. На основание посочената разпоредба от ЗН запазената част на ищцата е
¼ от наследството, поради което първоинстанционният съд е приел, че следва
да бъде възстановена нейната запазена част и намалено завещателното
разпореждане на С.В.Г. с ¼. Поддържа, че тези мотиви на
първоинстанционния съд касаят правилото, от което съдебната практика приема, че
има изключение, а именно – когато в полза на наследника, който твърди, че
запазената му част е накърнена с универсално завещание, завещателят е направил
приживе завети или дарение. В този случай, независимо, че се касае до
универсално завещание, не може да се
приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши
остойностяване на притежаваното имущество към момента на откриване на
наследството по реда на чл. 31 ЗН. Посочва, че само след формиране на масата на
наследството по реда на чл. 31 ЗН може да се определи с какво точно е
облагодетелстван наследника по завещание и дали е накърнена запазената част на
ищцата и в какъв размер е това накърнение, като за целта следва да се приспаднат
направените в полза на ищцата дарения. Посочва, че от
изслушаните в първоинстанционното производство експертизи се установява, че
оценката на наследствената маса към момента на смъртта на наследодателя С.В.Г.,
определена по реда на чл. 31 ЗН, е на обща стойност – 1 057 384,24
лв. Запазената част на ищцата е ¼, която остойностена възлиза на сумата
от 264 346,06 лв. Общата стойност на трите дарения, извършени приживе от С.В.Г.,
в полза на ищцата, възлиза на сумата от 376 140,05 лв. След приспадане на
стойността на извършените в полза на ищцата дарения от запазената част от
наследството на ищцата, която според СТЕ възлиза на сумата 264 346,06
лв., се установява, че с извършеното в
полза на С.В.Г. универсално завещание не е накърнена запазената част на ищцата.
Твърди, че посочените обстоятелства не са били обсъдени от първоинстанционния
съд, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
постановяване на неправилно решение, с което искът с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН е бил уважен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, в
частта му, в която е уважен искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като
вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло иска.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна – Ц.С.И. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението в обжалваната му част е
правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че доколкото процесното завещание има универсален характер, то при
преценката на основателността на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не е
необходимо да се образува и съответно да се остойностява наследствена маса по
чл. 31 ЗН, като евентуалното редуциране на завещателното разпореждане в тези
случаи е извършва с дроб, равна на запазената част.
При условията на евентуалност поддържа,
че ако съдът приеме, че е необходимо остойностяване, то следва да се вземе
предвид, че в първата СТЕ, изготвена от вещото лице Ю.П., е допусната
техническа грешка, като оценката на имота, посочен под N 1 oт
експертизата, а именно – ап. 64, находящ се в гр. София, район Студентски, кв. ******,
касае 3/8 ид. ч. от него, а с процесното нотариално завещание е завещана
½ ид. ч. от него, което е довело и до грешка в заключителната част на
таблицата – стойността на ½ ид. ч. от 81 043,45 лв. е
40 521,72 лв. а не – 30 391,29 лв. Tвърди, че в т. 10 от СТЕ на
вещото лице Ю.П. е дадена цена за имот, който не съществува към настоящия
момент, като са оценени 2/3 ид. ч., вместо – ½ ид. ч. В тази връзка
поддържа, че имоти № 9 и № 10 oт първата експертиза не следва да се включват в
наследствената маса, тъй като първият имот е собственост на въззиваемата,
изплатен с нейни заемни средства, а вторият имот не е индивидуализиран,
несъществуващ и e с оценка към момента на изготвяне на заключението. Поддържа,
че второто заключение на СТЕ посочва, че наследствената маса е в размер на
1 057 384,24 лв., но не отстранява грешките в първото заключение,
като не посочва, че ап. 33, находящ се в гр. София, ж. к. Дървеница, ******, е
изплатен със средства на въззиваемата и съпруга й. Оспорва и оценката на имот 3
от заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице В.Я.. Иска се от съда да
постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната му част.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Ищцата
Ц.С.И. твърди, че с нотариално заверено завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3 от 09.05.2014 г., съставено
и заверено от нотариус Р.Б., с рег. № 273 на НК, баща й С.В.Г. завещал на
ответницата С.Д.Г. всички недвижими имоти и движими вещи, ценни книжа,
спестовни влогове и друго имущество, придобити от него, както и ½ ид. ч.
от следните недвижими имоти, придобити по време на брака, представляващи
съпружеска имуществена общност, а именно: ап. 64, находящ се на ет. 6 във вх. В
на бл. 40 в ж. к. Дървеница, район Студентски, СО, заедно с избено помещение №
16, и 2,062 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, както и ап. 15, находящ се на ет. 6, във вход на бл. 409 в ж. к. Младост – 4, район Младост, СО, заедно с
избено помещение № 15 и 4,807 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. Твърди, че на 23.07.2014
г. С.Г. е починал. Поддържа, че оспореното завещание е унищожаемо, тъй като той
е бил в тежко здравословно състояние и е бил принуден от съпругата си да
направи завещението. Твърди, че с процесното завещание С.Г. е накърнил
запазената й част от наследството, оставено от баща й, в размер на ¼.
Прави искане в случай, че съдът приеме, че оспореното завещание е действително,
то да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от С.Г., до размера
на запазената й част. Иска се от съда да постанови решение, с което да унищожи
нотариално заверено завещание № 2, том I – Б,
рег. № 6692, дело № 3 от 09.05.2014 г., съставено и заверено от нотариус Р.Б.,
с рег. № 273 на НК, направено от С.В.Г. в полза на С.Д.Г., тъй като момента на
съставянето му е била опорочена волята му, с оглед влошеното му здравословно
състояние, и е налице натиск и принуда, а при условията на евентуалност се иска
да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателя С.В.Г.,
починал на 23.07.2014 г. по отношение на съпругата му С.Д.Г., на основание чл.
30, ал. 1 ЗН, и да бъде възстановена запазената част на Ц.С.И. в размер на
¼ от оставеното наследство. Претендира разноски.
Ответникът
С.Д.Г. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че приживе със съпруга й си
направили взаимно завещания, с които всеки завещал на другия след смъртта си
своята ½ и. ч. от посочените в исковата молба два апартамента, както и
от всички други свои недвижими имоти, движими вещи, ценни книжа, спестовни
влогове и друго придобито имущество. Оспорва като неистински твърденията на
ищцата, че завещанието от страна на съпруга й е било направено, когато той не е
бил в състояние да завещава поради влошено здравословно състояние, както и под
натиск и принуда от страна на ответницата и сина им. Твърди, че с взаимно
направените завещания ответницата и съпругът й не са накърнили запазените части
на двете си деца, в т. ч. и на ищцата. Посочва, че приживе съпругът й
самостоятелно и двамата заедно са направили няколко дарения на недвижими имоти,
които на основание чл. 30, ал. 1, пр.
последно ЗН следва да бъдат прихванати. Твърди, че съпругът й С.В.Г.
самостоятелно е направил две дарения на децата си Ц.С.Г. и Б.С.Г.. Посочва, че с
нотариален акт № 75/23.06.1966 г., том XVIII, дело
№ 3313/66 г. на I – ви нотариус при
Софийския народен съд С.В.Г. е дарил на всеки от тях по ¼ ид. ч. от
неурегулирано дворно място, цялото с пространство от 3 декара, намиращо се в
землището на с. Дървеница – София, в местността „Барата“, който имот
впоследствие е бил отчужден от държавата и през 1985 г. ищцата е получила в
замяна жилищен имот – ап. 33, находящ се в гр. София, ж. к.
******, съгласно нотариален акт № 91/01.07.1985 г., том XII, дело № 2291/85 г., а с нотариален акт №
177/10.05.1990 г., том VII, дело № 3096/90
г. на I – ви нотариус при Нотариалната служба при Втори
районен съд е дарил на всеки от тях по 1/3 ид. ч. от празно място от 2500 кв.
м., съставляващо имот планосн. номер 1051 от кв. 13 по плана на ж. к. Младост – 1 в местността на част – II. Посочва, че двамата заедно със съпруга й са дарили
само на ищцата Ц.С.И. следния имот, представляващ съпружеска имуществена
общност, а именно – ап. 3, находящ се на ет. 3, на кота „+6,40“ във вход 1 на
жилищна сграда – бл. 288, ж. к. Младост – 2, район Младост, гр. София. със
застроена площ от 114,00 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение №
17, с полезна площ от 2,75 кв. м., заедно с принадлежащите му 5,626 % ид. ч. от общите части на сградата и 3 % ид. ч. от правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата – УПИ № III – 1337 в кв. 1В по плана на гр. София, местност
ж. к. Младост – 2, с площ на имота по графични данни от 1140 кв. м., заедно с
гаражна клетка № 16, заедно с принадлежащите й 5,233 % ид. ч. от общите части
на подземните гаражи на сградата, заедно с принадлежащите й 3 % ид. ч. от
правото на собственост върху поземления имот, на който е построена сградата.
Твърди, че с прихващането на така описаните дарения, извършени от ответницата и
съпруга й в полза на ищцата, не е налице накърняване на запазената част на
ищцата в размера, посочен в исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Видно от
удостоверение за граждански брак № 6/03.07.1960 г., издадено от СНС, с.
Дървеница, С.В.Г. и С.Д. К. са сключили граждански брак на 03.07.1960 г. в с.
Дървеница, община Софийска, като след брака съпругата е приела да носи
фамилното име – Г..
От представеното
като доказателство по делото нотариално завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г. по описа на
нотариус с рег. № 273 на НК, се установява, че С.В.Г. е завещал на съпругата си
собствената си ½ ид. ч. от следните недвижими имоти, придобити по време
на брака, представляващи съпружеска имуществена общност, а именно:
1/.
ап. 64, находящ се на ет. 6 във вх. В на бл. 40 в ж. к. Дървеница, район
Студентски, гр. София, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 60,47 кв. м., заедно с избено помещение № 16 и
2,062 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, на който е построена сградата.
2/.
ап. 15, находящ се на ет. 6 във вх. А на бл. 409 в ж. к. Младост – 4, район
Младост, гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 65,58 кв. м., заедно с избено помещение № 15 и
4,807 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата, както и всички други
недвижими имоти и движими вещи, ценни книжа, спестовни влогове и друго
имущество, придобито от него до настоящия момент, както и тези, които би
придобил в бъдеще.
По
делото не се спори между страните, а и от удостоверение за наследници с изх. № 863/31.07.2014 г., издадено от СО, район Младост, се
установява, че С.В.Г. е починал на 23.07.2014 г., като е оставил за свои
наследници по закон, както следва: С.Д.Г. – съпруга, Ц.С.Г. – дъщеря и Б.С.Г. –
син.
За установяване
на обема на наследствената маса на С.В.Г. по делото са събрани писмени
доказателства.
От нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 89, том LLLI, дело
№ 30727/93 г. по описа на нотариус при СРС, се установява, че на 06.12.1993 г. С.В.Г.
и С.Д.Г. са придобили чрез покупко –
продажба следния недвижим имот: ап. 15, находящ се в жилищна сграда, ******,
построена върху държавна земя, кв. Младост – 4 част, в гр. София, заедно с
избено помещение № 15, и съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото.
Видно от схема №
15 – 322683/10.09.2014 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4089.97.2.124, издадена от СГКК, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД
– 18 – 15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, имот с административен адрес:
гр. София, район Младост, ж. к. ******, е с идентификатор 68134.4089.97.2.124.
С нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 29, том II, дело № 229/90 г.
по описа на нотариус при СРС, Д.Н.М.е признат за собственик на следния недвижим
имот: ап. 64, находящ се в бл. *****, кв. Дървеница, в гр. София, със застроена
площ от 60,47 кв. м., ведно с избено помещение № 16, и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
От
удостоверение за наследници с изх. № 1564/28.08.2014 г., издадено от СО, район
Витоша, се установява, че Д.Н.М.е починал на 09.02.1994 г., като е оставил за
свои наследници по закон – З.П.М.– съпруга, С.Д.Г. – дъщеря, Й.Д.А.– дъщеря и Н.Д.Н.–
син, починал на 02.01.1993 г., и заместен от Д.Н.Д– син и Д.Н.Д. – Б.– дъщеря.
От
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 6, том V, рег. № 13049, дело № 920/01 г. по описа на нотариус
с рег. № 274 на НК, се установява, че на 20.12.2001 г. З.П.М., Й.Д.А.,
Д.Н.Ди Д.Н.М.са продали на С.Д.Г. и С.В.Г. своите идеални части от съсобствения
им недвижим имот, а именно – ап. 64, находящ се в жилищна сграда – бл. ***** в
кв. Дървеница, в гр. София, с площ от 60,47 кв. м., и избено помещение № 16,
заедно с принадлежащите 2,062 % ид. ч. от общите части на сградата.
Видно от схема №
15 – 322677/10.09.2014 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1603.5798.5.64, издадена от СГКК, по КККР на гр. София, одобрени със
заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, имот с
административен адрес: гр. София, район Студентски, кв. ******, ап. 64, е с идентификатор
68134.1603.5798.5.64.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том LXXI, дело
№ 14229/93 г. по описа на нотариус при СНС към Втори районен съд, се
установява, че на 10.06.1993 г. В.Г.К.е продал на сина си С.В.Г. следния свой
собствен недвижим имот: неурегулирано дворно място, със площ от 2 100 кв.
м., находящо се в гр. София – Дървеница, местността „Г.– Върбите“, съставляващо
реална част от имот планоснимачен номер 1425, нанесен в кадастрален лист № 667
и № 11 по неодобрения кадастрален план на гр. София.
Видно
от скица на поземлен имот № 15 – 322716/10.09.2014 г. с идентификатор
68134.1610.1804, издадена от СГКК, по КККР на гр. София, одобрени със заповед №
РД – 18 – 38/10.07.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, имот с административен адрес: гр. София, район
Студентски, с площ от 2034 кв. м., с номер по предходен план: 1804, е с
идентификатор 68134.1610.1804.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том LXIII, дело
№ 12490/93 г. по описа на нотариус при СНС към Втори
районен съд, се установява, че на 27.05.1993 г. В.Г.К.е продал на сина си С.В.Г. следния
свой собствен недвижим имот: 1/. празно място,
бивша ливада, първа категория, с площ от 1 100 кв. м., находяща се в
строителните граници на гр. София – Дървеница, м. „Алчиница – Е.“,
представляваща реална част от имот № 3462 по кад. план от 1939 г., целият с
площ от 5 050 кв. м. ; 2/. празно място, бивша нива, втора категория, с
площ от 300 кв. м., находяща се в строителните граници на София – Дървеница, м.
„Ридо – Герена“, представляваща реална част от имот № 1471 по кад. план от 1939
г., целият с площ от 1764 кв. м.; 3/. празно място, бивша нива, втора
категория, находяща се в строителните граници на София – Дървеница, м. „Ридо –
Градината“, с площ от 520 кв. м., представляваща реална част от имот № 1441 по
кад. план от 1939 г., целият с площ от 1671 кв. м. 4/. празно място, бивша
нива, първа категория, с площ от 2 030 кв. м., находяща се в строителните
граници на гр. София – Дървеница, м. „Г.– Дългата“, представляваща реална част
от имот № 1414 по кад. план от 1939 г., целият с площ от 6356 кв. м.
По
делото са представени и скица на поземлен имот № 15 – 322688/10.09.2014 г. с
идентификатор 68134.1604.1769, издадена от СГКК, скица на поземлен имот № 15 –
322693/10.09.2014 г. с идентификатор 68134.1610.1783, издадена от СГКК, скица
на поземлен имот № 15 – 322735/10.09.2014 г. с идентификатор 68134.4091.278,
издадена от СГКК, скица на поземлен имот
№ 15 – 322738/10.09.2014 г. с идентификатор 68134.4091.379, издадена от СГКК. и
скица на поземлен имот № 15 – 322704/10.09.2014
г. с идентификатор 68134.1610.1792, издадена от СГКК.
От представения
като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75,
том XVIII, дело № 3313/66 г. на I – ви нотариус при СНС, се установява, че на 29.06.1966
г. С.В.Г. е дарил на децата си Ц.С.Г. и Б.С.Г., чрез тяхната майка и законен
представител С.Д. К., по ¼ ид. ч. на всяко от тях или общо на двете – ½ ид. ч. от следния
свой собствен недвижим имот: неурегулирано дворно място, цялото с пространство
от 3 декара, намиращо се в землището на с. Дървеница – София, в м. Барата.
По делото не се
спори между страните, че описаният в нот. акт № 75, том XVIII, дело № 3313/66 г. е бил отчужден от
държавата. Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 91, том XII, нот. дело № 2291/85 г., Ц.С.И. е призната за
собственик на следния недвижим имот: ап. 33, находящ се в жилищна сграда – бл. *****,
кв. Дървеница, в гр. София, със застроена площ от 83,81 кв. м., ведно с
принадлежащите му избено помещение № 9, както и
2,868 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том XVII, дело
№ 3096/90 г. на I – ви нотариус при
Нотариалната служба при Втори районен съд С.В.Г. е дарил на децата си Ц.С.И. и Б.С.Г.
по 1/3 ид. ч. от своето собствено празно място от 2500 кв. м., съставляващо
имот планосн. номер 1051 от кв. 13 по плана на ж. к. Младост – 1 в местността
на част II – гр. София.
От
нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 22, том II – A, рег.
№ 23 963, дело № 200/07 г. по описа на нотариус с рег. № 273 на НК, се
установява, че С.Д.Г. и С.В.Г. са дарили на дъщеря си Ц.С.И. следния свой
собствен недвижим имот, а именно – ап. 3, находящ се на ет. 3, на кота „+6,40
м.“, във вход 1 на жилищна сграда – блок 288, ж. к. Младост – 2, район Младост,
гр. София, със застроена площ от 114,00 кв. м., заедно с принадлежащото му
избено помещение № 17, заедно с принадлежащите му 5,626 % ид. ч. от общите
части на сградата и 3 % ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот,
върху който е построена сградата, заедно с гаражна клетка № 16, намираща се в
сутерена на сградата, на кота „-2,40 м.“, със застроена площ от 12,00 кв. м.,
заедно с принадлежащите й 5,233 % ид. ч. от общите части на сградата и 3 % ид.
ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена
сградата.
От представените
към молбата от 08.04.2019 г. и към молбата на л. 256 от първоинстанционното
дело от Ц.С.И. писмени доказателства се установява следното:
С
решение № 739а/53 от 08.06.1993 г. на ПК при ТОА „Студентска“ за възстановяване
на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. София – Дървеница е възстановено правото на
собственост на В.Г.К.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следния имот: нива от 0,388 дка, II категория,
находяща се в строителните граници на гр. София, в м. Ридо – Стърната, част от
имот № 3880 по кадастралния план от 1958 г., при граници /съседи/: Я.Г.,В.Г.,
пасбище. Въз основа на решението е съставен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 7, том XIV, дело
№ 2720/96 г., с който С.В.Г. и П.В.Л., като наследници на В.Г.К., са признати
за собственици на по ½ ид. ч. от празно дворно място, с площ от 388
кв.м., съставляващо имот планосн. номер 1713, нанесен в кад. лист № 668 по
неодобрения кадастрален план на гр. София, м. Южна градска територия – II част. От скица на поземления имот № 15 –
322731/10.09.2014 г. с идентификатор 68134.4091.200, издадена от СГКК, съгласно
КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД – 18 – 15/06.03.2009 г. на изп.
директор на АГКК, се установява, че поземлен имот с адрес: гр. София, район
Младост, ж. к. Младост – 2, местност I – 71, с площ от 385
кв. м., и с номер по предходен план: 1713, към настоящия момент е с
идентификатор 68134.4091.200.
С решение №
9053/302;16;53/01.11.2000 г. на ПК – София, район Витоша е възстановено правото
на собственост на наследниците наВ.Г. К., на наследниците на Я.Г. К. и на
наследниците на В.Г.К.във възстановими стари реални граници на следния имот:
нива от 3,000 дка, II категория, находяща
се в строителните граници на гр. София – Дървеница, м. Ридо – Големия Кър,
представляваща част от имот пл. № 1389 по кад. план от 1958 г., при граници
/съседи/: от изток – селско пасище, от север – П.П.., от запад – братя К., от
юг – Р.Т.. С решение № 136/22.07.2013 г. по гр. д. № 1523/10 г. на ВКС, I г. о., е отменено решението от 12.07.2010 г.,
постановено по гр. д. № 4105/02 г. по описа на СГС, като вместо него е
постановено друго решение, с което Министерство на вътрешните работи е осъдено
да предаде на С.Г. В., П.В.Л., М.И.С., В.И.С., С.С.К., В.И.К., Б.В.К., И.А.Я., Я.А.Д.,
Г.А.Г., Я.И.Г., Б.И.Г.и Ц. М.Г. владението върху недвижим имот с площ от
2 767 кв. м., съставляващ имот пл. № 1201 по плана на гр. София, вилна
зона „Малинова долина“, одобрен през 1985 г., идентичен с имот пл. № 2873, кад.
лист 687 от неодобрения кадастрален план, възстановен на наследници наВ.Г. К., Я.Г.
К. и В.Г.К.с решение № 9053/302;16;53/01.11.2000 г. на ПК – София, община
Витоша. От скица на поземлен имот № 64375/30.10.2013 г. с идентификатор
68134.4090.14, издадена от СГКК съгласно КККР на гр. София, одобрени със
заповед № PД – 18 – 15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, се установява, че поземлен имот с адрес: гр. София, район Младост, ж.
к. Младост – 2, с площ от 2762 кв. м., с номер по предходен план: 2873 е с
идентификатор: 68134.4090.14.
С решение №
9039/53 от 10.10.2000 г. на ПК – гр. София, район Витоша, за възстановяване на
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. София – Дървеница е възстановено правото на
собственост на наследниците на В.Г.К.във възстановими стари реални граници на
следния имот: нива от 1,130 дка, II категория,
находящ се в строителните граници на гр. София в м. „Дервишкото“ – Тотковата –
Къро, представляващ част от имот № 3968 от кадастралния план от 1939 г., при
граници /съседи/: от изток – Д.П., от север – М.С.С., от запад – Д.В.и от юг –
трите им сестри. От представената справка по КК за поземлен имот с
идентификатор 68134.4082.6146, съгласно КККР, одобрени със заповед № PД – 18 – 15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК,
с последно изменение на заповедта № КД – 14 – 22 –
1145/29.07.2013 г. на началника на СГКК – София, се установява, че поземленият
имот с адрес: гр. София, район Младост, с площ от 1129 кв. м., е с
идентификатор 68134.4082.6146.
С решение № 2701/53 от 14.03.2000
г. на ПК – гр. София, район Студентски, за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. Дървеница е възстановено правото на собственост на наследниците
на В.Г.К.във възстановими стари реални граници на следния имот: нива от 0,275
дка, I категория, находяща се в строителните граници на гр.
София в м. „Герена“ – Долна река, представляваща част от имот № 2473 от кад.
план от 1939 г. /идентичен с нов № 1218/, при граници /съседи/: Я.Г. и дял на
сестрите, река и Найдо Дешов. По делото
не се спори, че към настоящия момент същият представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.1610.1218.
С
решение № 1646/16;53;302 от 27.06.1995 г. на ПК – гр. София, район Студентски,
за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. София – Дървеница е
възстановено правото на собственост на наследниците на Я.Г. К., на В.Г.К.и наВ.Г.
К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива
от 0,198 дка, находяща се в строителните граници на гр. София, м. Плуговина,
представляваща част от имот № 2972 по кадастралния план от 1939 г., при
граници: от север и изток – път, от юг – В.С.И., от запад – П.Г.С.. По делото
не се спори, че същият към настоящия момент е адрес: гр. София, район Младост,
ж. к. Младост – 2, и представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4082.206.
От
нотариален акт за продажба № 82, том XXXXXV, дело № 9637/90 г. на I – ви
нотариус при СНС при Втори районен съд, се установява, че на 14.12.1990 г. В.Г.К.и
съпругата му Ц. С.К.а са продали на С.В.Г. следния свой собствен недвижим имот,
а именно: празно дворно място, с площ от 2240 кв. м., за което място е отреден
планосн. номер 1202 в кв. 13 по плана на гр. София, местността ж. к. Младост –
1, при съседи по нот. акт: К., Д.Е., С.И.и пасбище.
По
делото не се спори между страните, че с нотариален акт № 8, том XIV, дело № 2721/18.07.1996 г., издаден от I – ви нотариус при СРС, С.В.Г. и П.В.Л.се легитимират
като собственици на по ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1784
по КККР на гр. София, с площ от 119 кв. м., и с адрес на поземления имот: гр.
София, район Студентски. За поземления имот е издадена скица № 15 –
322697/10.09.2014 г. на поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1784 по КККР
на гр. София.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 62, том LLVIII, дело № 21692/93 г. на I – ви нотариус при Нотариалната служба при СРС В.Г.К.е
продал на сина си С.В.Г. следния недвижим имот: а/ празно място, бивша нива,
втора категория, с площ от 2,200 кв. м., находяща се в строителните граници на
гр. София – Дървеница, м. „Ридо“, представляващо реална част от имот планосн. №
3880, кад. лист 668 по кад. план от 1958 г., целият с площ от 4 304 кв. м.
Видно от скица № 629/2007 г., издадена от СО, район Младост, поземлен имот III – 1337 в кв. 1В по плана на гр. София, м.
Младост – 2, е идентичен с имот № 3880 от стария кад. план, описан в нот. акт №
62, том LLVIII, дело № 21692/93 г. От справката по КК на гр. София, издадена от
СГКК, е видно, че поземленият имот е с идентификатор 68134.4091.5736.
С решение № 1345/01.11.1994 г. на
ПК – София, район Студентски за въстановяване на правото на собственост на земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. София –
Дървеница е възстановено правото на собственост на наследниците на В.Г.К.в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 0,730
дка, I категория, находяща се в строителните граници на гр.
София, в м. „Канзоверица“, представляваща част от имот № 1785 по кад. план от
1939 г., при граници /съседи/: Я.Г., И.С., път, втори дял на сестрите, и при
сегашни съседи: наследници на Я.Г. К., наследници на С., З.и Д.Г., наследници
на И.С. Минков.
С решение № 2665/369 от
14.12.1999 г. на ПК – София, район Студентски, за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. Дървеница е възстановено правото на собственост на наследниците
на З.Б.К.във възстановими стари реални граници на следния имот: нива от 0,924
дка, I категория, находяща се в строителните граници на гр.
София, в м. Г.– Лозенски път, имот № 2486 от кад. план от 1939 г., при граници
/съседи/: бр. З., път, Н.К.и Г.М.. С договор за доброволна делба с нот. заверка
на подписите от 21.02.2000 г. в дял и изключителна собственост на С.В.Г., П.В.Л.,
Д.С.Д., Д.С.Д., С.С.Д., П.М.Л., В.М.Л. и Д.М.Л.е поставен следния недвижим
имот: празно дворно място, с площ от 462 кв. м. /източна част/, представляващо
½ ид. ч. от нива, м. Г.– Лозенски път, имот пл. № 2486, кад. лист 9 от
кад. план от 1939 г., цялата с площ от 924 кв. м., при граници на частта: братя
З., Г.М., Н.К., Т.Р.В.и А.Р.Б..
С
решение № 1399/369 от 05.01.1995 г. на ПК – София, район Студентски, за
възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. София - Дървеница е
възстановено правото на собственост на наследниците на З.Б.К.във възстановими
стари реални граници на следния имот: нива от 0,433 дка, I категория, находяща се в строителните граници на гр.
София, в м. Крайната, имот № 2051 от кад. план от 1939 г., при граници
/съседи/: Н.К., Г.К., С.Е., равина, и при сегашни съседи: имот № 205 от кад.
план от 1939 г., улица, Р.З.К.. От скицата, находяща се на л. 394 от делото, е
видно, че имот пл. № 2164, с площ от 433 кв. м. е идентичен с имот пл. № 2051
по стария кад. план от 1939 г. и е част от него.
От
удостоверение за наследници с изх. № 1554/04.12.2013 г., издадено от СО, район
Изгрев, се установява, че В.Г.К.е починал на 15.05.1994 г., като е оставил за
свои наследници по закон – Ц. С.К.а – съпруга, С.В.Г. – син и П.В.Л.– дъщеря.
От
удостоверение за наследници с изх. № 492/21.08.2000 г., издадено от СО, район
Изгрев, се установява, че Ц. С.К.а е починала на 20.07.1998 г., като е оставила
за свои наследници по закон - С.В.Г. – син и П.В.Л.– дъщеря.
Съгласно
основното заключение на СТЕ пазарната стойност на описаните в т. I oт молбата от 30.05.2016 г. от С.Д.Г. недвижими
имоти, притежавани от С.В.Г., към момента на откриване на наследството му –
23.07.2014 г., е, както следва:
-
3/8
ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, кв. Дървеница, бл. *****, е
30 391,29 лв.
-
½
ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. Младост, бл. *****, е 42 722,37 лв.
-
½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1804 е 42 486,73 лв.
-
½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1604.1796 е 23 520,19 лв.
-
½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4091.278 е 2 819,92 лв.
-
½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1783 е 3 070,57 лв.
-
½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4091.379 е 10 778,34 лв.
-
½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1792 е 42 068,96 лв.
-
½
ид. ч. от отчуждено неурегулирано дворно място, цялото с пространство от 3
декара, намиращо се в землището на с. Дървеница, и получен апартамент - 10355/12101 от апартамент, находящ се в гр.
София, ж. к. Дървеница, бл. 42А – 3, на
стойност – 48 116,11 лв.
-
2/3
ид. ч. от празно място от 2500 кв. м., съставляващо имот с планосн. номер 1051
от кв. 13 по плана на ж. к. Младост – 1, е на стойност 538 700,78 лв.
-
½
ид. ч. от ап. № 3, находящ се на ет. 3 на кота „ +6,40“ във вх. 1 на жилищна
сграда – бл. 288 в ж. к. Младост – 2 в гр. София, ведно с ½ ид. от
гаражна клетка – 82 731,61 лв.
Общата стойност
на посочените идеални части от недвижими имоти към 23.07.2014 г. е
867 406,87 лв.
От неоспореното
от страните допълнително заключение на СТЕ се установява, че от описаните в
молбата от 08.04.2019 г. от Ц.С.И. 11 бр. имоти еднозначно определени са:
имотът, посочен в т. 1 от молбата: поземлен имот с идентификтор 68134.4091.200;
имотът, посочен в т. 2 от молбата: поземлен имот с идентификтор 68134.4090.14;
имотът, посочен в т. 3 от молбата: поземлен имот с идентификатор
68134.4082.6146; имотът, посочен в т. 7 от молбата: поземлен имот с
идентификатор 68134.1610.1784. Останалите имоти влизат в територията на по –
голям имот или за посочените идентификатори изобщо няма данни в КАИС, поради
което вещото лице е дало пазарна оценка само на посочените 4 бр. имоти.
Според
допълнителното заключение на СТЕ пазарната оценка на имотите, които
представляват част от наследствената маса на наследодателя С.В.Г. към момента
на откриване на наследството /23.07.2014 г./, е:
-
½ ид. ч. от поземлен имот с идентификтор 68134.4091.200 – 10 390,84
лв.
-1/6
ид. ч. от поземлен имот с идентификтор 68134.4090.14 – 124 953,06 лв.
-
½ ид. ч. от поземлен имот с идентификтор 68134.4082.6146 –
35 895,64 лв.
-
½ ид. ч. от поземлен имот с идентификтор 68134.1610.1784 – 3211,71 лв.
В
същата не следва да се включва 1/20 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1610.2486, посочен в т. 10 от молбата от 08.04.2019 г. от Ц.И., тъй като
не е ясно как са определени притежаваните от С.Г. идеални части от този имот,
както и с оглед на обстоятелството, че няма данни в КАИС за имот с такъв
идентификатор и липса на индивидуализация на имота.
Пазарната оценка на посочените 4 бр.
имоти към 23.07.2014 г. е 174 451 лв.
От
разпита на вещото лице по допълнителното заключение на СТЕ се установява, че
стойността на наследствената маса на наследодателя С.В.Г. към момента на
откриване на наследството му – 23.07.2014 г. е 1 041 857,87 лв., като
същата включва стойността на имотите, предмет на допълнителното заключение на
СТЕ – 174 451 лв., както и стойността на имотите, предмет на
първоначалното заключение на СТЕ – 867 406,87 лв.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във
въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната му
част, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение в частта
му, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 2 ЗН, е влязло в сила като необжалвано.
За основателността на иска с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН в тежест на ищеца е да докаже: че е сред кръга от
наследници с право на запазена част, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН; че
наследодателят се е разпоредил със свое имущество в полза на ответника чрез
завещание; че оставеното от наследодателя наследство не е достатъчно за
получаване от наследника със запазена част на пълния размер на тази част поради
извършеното завещание.
Според
чл. 28 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение
да накърнява онова, което представлява тяхна запазена част от наследството.
Частта от наследството, вън от запазената част, представлява разполагаема част
от наследството, с която той може приживе да се разпорежда.
В случая, ищцата
твърди, че с нотариално заверено завещание № 2, том I – Б,
рег. № 6692, дело № 3/09.04.2014 г., съставено и заверено от нотариус с рег. № 273
на НК, наследодателят С.В.Г. е завещал в полза на съпругата си С.Д.Г. всички
недвижими имоти и движми вещи, ценни книжа, спестовни влогове и друго
имущество, придобито от него, както и ½ ид. ч. от недвижимите имоти,
придобити по време на брака, представляващи СИО, които са описани в
завещанието, като по този начин е била накърнена запазената й част от
наследството в размер на ¼.
Безспорно
обстоятелство по делото е, че ищцата Ц.С.И. е дъщеря на наследодателя С.В.Г.,
т. е. низходяща от първа степен, поради което е наследник с право на запазена
част от наследството му.
Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН запазената
част от наследството на низходящия, когато наследодателят е оставил съпруг и
две деца, е ¼ за всяко дете.
Следователно запазената част на
ищцата Ц.С.И. от наследството на баща й С.В.Г. е ¼.
Безспорно
обстоятелство по делото е, че С.Г. и съпругата му С.Г. приживе взаимно са си
направили завещания. Наследодателят С.Г. е починал на 23.07.2014 г., поради
което действие е произвело направеното от него нотариално заверено завещание №
2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.04.2014 г., съставено и
заверено от нотариус с рег. № 273 на НК.
Безспорно
обстоятелство по делото е, че процесното завещание има универсален характер,
тъй като завещателят е завещал в полза на съпругата си цялото имущество, което
притежава към момента на съставяне на завещанието, както и това, което би
придобил към момента на смъртта си, т. е. с него се изчерпва цялото
наследствено имущество.
Трайната
практика на ВКС приема, че при накърняване на запазената част с универсално
завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е
необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението,
съответно възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от
цялото имущество.
Съгласно разясненията, дадени в Решение
№ 155/06.02.2019 г. по гр. д. № 1230/18
г. по описа на ВКС, II г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „когато наследодателят е съставил универсално
завещание, но също така е извършил и дарения, горното правило не може да бъде
приложено. В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на
запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества
към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и
прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на
масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна – с какво точно
е облагодетелстван наследникът по завещание, а от друга страна – накърнена ли е
запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е
необходимо да се приспаднат даренията в негова полза /чл. 30, ал. 1 ЗН/.“
В случая, от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява по безспорен начин, че наследодателят е извършил безвъзмездни
разпореждания с универсално завещание и с дарения, в т. ч. и в полза на
претендиращия възстановяване на запазената си част наследник. Ето защо,
стойността на тези дарения следва да се съпостави със стойността на запазената
част, за да се установи дали запазената част, ако не се покрива от даренията,
подлежи на допълване чрез намаляване на завещателното разпореждане. Затова в
случая следва да се формира наследствена маса при спазване на
последователността, посочена в чл. 31 ЗН, за да се изчисли стойността на
запазената част, респ. дали се налага намаляването й.
В
първоинстанционното производство са събрани доказателства за установяване на
обема на наследствената маса на наследодателя С.В.Г. към 23.07.2014 г., както
следва – молба от С.Г. от 30.05.2016 г. /л. 96 – 102/ и приложенията към нея,
молба от Ц.С.И. от 29.07.2016 г. /л. 201/ и приложенията към нея, молба от Ц.С.И.
от 14.02.2018 г. /л. 256 /и приложенията към нея, становище от С.Д.Г. от
28.02.2018 г. /л. 289 – 291/ и приложенията към него, становище от С.Д.Г. от
09.03.2018 г. /л. 294/ и приложенията към него, молба – становище от Ц.С.И. от
24.04.2018 г. /л. 306 – 307/, молба – становище от Ц.С.И. от 04.05.2018 г. /л.
308 – 311/ и приложенията към нея, молба – уточнение от Ц.С.И. от 08.04.2019 г.
/л. 340 – 343/ и приложенията към нея, и становище от С.Д.Г. от 27.05.2019 г.
/л. 402/.
Имотите,
формиращи обема на наследствената маса на С.В.Г. оценени от основното
заключение на СТЕ и от допълнителното заключение на СТЕ, към момента на
откриване на наследството му /23.07.2014 г./, са:
-3/8
ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, кв. Дървеница, бл. *****, е
30 391,29 лв.
-½
ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. Младост, бл. *****, е 42 722,37 лв.
-½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1804 е 42 486,73 лв.
-½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1604.1796 е 23 520,19 лв.
-½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4091.278 е 2 819,92 лв.
-½
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1783 е 3 070,57 лв.
-½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор 68134.4091.379 е 10 778,34 лв.
-½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор 68134.1610.1792 е 42 068,96 лв.
-½ ид. ч.
от отчуждено неурегулирано дворно място, цялото с пространство от 3 декара,
намиращо се в землището на с. Дървеница, и получен апартамент - 10355/12101 от апартамент, находящ се в гр.
София, ж. к. Дървеница, бл. 42А – 3, е –
48 116,11 лв.
-2/3 ид. ч. от
празно място от 2500 кв. м., съставляващо имот с планосн. номер 1051 от кв. 13
по плана на ж. к. Младост – 1, е на стойност 538 700,78 лв.
-½ ид. ч.
от ап. № 3, находящ се на ет. 3 на кота „ +6,40“ във вх. 1 на жилищна сграда –
бл. 288 в ж. к. Младост – 2 в гр. София, ведно с ½ ид. от гаражна клетка
– 82 731,61 лв.
-½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификтор 68134.4091.200 – 10 390,84 лв.
- 1/6 ид. ч. от
поземлен имот с идентификтор 68134.4090.14 – 124 953,06 лв.
-½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификтор 68134.4082.6146 – 35 895,64 лв.
-½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификтор 68134.1610.1784 – 3211,71 лв.
Стойността на
притежаваните от С.В.Г. недвижими имоти към момента на откриване на
наследството му /23.07.2014 г./ е 1 041 857,87 лв.
Към
тази стойност следва да се прибави стойността на извършените от наследодателя
три дарения в полза на въззиваемата – ищца.
Първото
дарение е обективирано в нотариален акт № 75/23.06.1966 г., том XVIII, дело № 3313./66 г. на I – ви нотариус при СНС, с който С.В.Г. е дарил на Ц.С.Г.
¼ ид. ч. от неурегулирано дворно място, цялото с пространство от 3 дка,
намиращо се в землището на с. Дървеница – София, м. Барата, който имот
впоследствие е отчужден от държавата и през 1985 г. Ц.С.И. е получила в замяна
жилищен имот – ап. 33, находящ се в гр. София, ж. к. ******.
Второто
дарение е обективирано в нотариален акт № 177/10.05.1990 г., том VII, дело № 3096/90 г. на I –
ви нотариус при Нотариалната служба при Втори районен съд, с който С.В.Г. е
дарил на Ц.С.Г. 1/3 ид. ч. от празно място от 2500 кв. м., съставляващо имот
планосн, номер 1051 от кв. 13 по плана на ж. к. Младост – 1, в местността на
част II, в гр. София.
Третото
дарение е обективирано в нотариален акт № 22/14.11.2007 г., том II – A, рег. № 23963, дело № 200/07 г. на
нотариус Р.Б., с който С.В.Г. заедно със съпругата си С.Д.Г. са дарили /той
своята ½ ид. ч./ на Ц.С.И. ап. 3, находящ се на ет. 3, на кота „+6,40
м.“, във вход 1 на жилищна сграда – блок 288, ж. к. Младост – 2, район Младост,
гр. София, със застроена площ от 114,00 кв. м., заедно с принадлежащото му
избено помещение № 17, заедно с принадлежащите му 5,626 % ид. ч. от общите
части на сградата и 3 % ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот,
върху който е построена сградата, заедно с гаражна клетка № 16, намираща се в
сутерена на сградата, на кота „-2,40 м.“, със застроена площ от 12,00 кв. м.,
заедно с принадлежащите й 5,233 % ид. ч. от общите части на сградата и 3 % ид.
ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена
сградата.
Пазарната оценка
на посочените три дарения /към 23.07.2014 г./ е дадена в основното заключение
на СТЕ /под № 9, 10 и
11 от таблицата в заключението/.
Оценката
на първия имот, фигуриращ под № 9 в таблицата от основното заключение на СТЕ,
който е бил отчужден от Ц.И. и за който е получила в обезщетение апартамент в
ж. к. Дървеница, е в размер на 96 232,22 лв. От документите, съдържащи се
в преписката по отчуждението и определяне на обезщетението, е видно, че идеалната
й част от отчуждения имот е била оценена на 3 393,00 лв. Стойността на
полученото в обезщетение жилище е 12 101,00 лв., от които са прихванати 3 393,00 лв., като въззиваемата – ищца е
доплатила остатъка от 8 708,00 лв. със
заемни средства от ДСК. Съотношението между стойността на отчуждената ¼ ид.
ч. от поземления имот, собственост на ищцата, към общата стойност на дадения в
обезщетение апартамент, е 1 към 4.
¼ от оценката на имота към момента на откриване на наследството,
дадена от СТЕ – 96 232,22 лв., е 24 058,05 лв., която представлява
стойността на дарението. Неоснователно е възражението на ищцата, че посоченото
дарение не следва да се прихваща от запазената й част, тъй като е изплатила
изцяло дадения й в обезщетение апартамент. От представената по делото
отчуждителна преписка е видно, че ищцата е заплатила само част от цената на
апартамента, а част от нея е приспадната от оценката на отчуждената й идеална
част от поземления имот.
Оценката
на втория имот, фигуриращ под № 10 от таблицата към основното заключение на
СТЕ, е 808 051,16 лв. От този имот С.Г. е дарил на Ц.И. 1/3 ид. ч. Ето
защо, оценката на дарената 1/3 ид. ч. от имота е 269 350,39 лв.
Неоснователно е твърдението, че посоченият имот не е индивидуализиран и че не
съществува. Видно от приложената извадка от кадастралния план към основното
заключение на СТЕ са налице достатъчно данни за индивидуализацията му и
съществуването му. Правилно по отношение на процесния имот в наследствената
маса са включени и оценени 2/3 ид. ч. от процесния имот на основание чл. 31,
изр. 2 ЗН. Оценката на имота е дадена по
критериите и методиките, посочени в заключението.
Оценката на
третия имот, фигуриращ под № 11 от таблицата към основното заключение на СТЕ, е
157 190,06 лв., а с включена към него гаражна клетка /8 273,16 лв./, е на
обща стойност – 165 463,22 лв. От този имот С.Г. е дарил на Ц.И. ½
ид. ч., поради което стойността на ½ ид. ч. от дарения имот, в т. ч. и
от гаражната клетка, е 82 731,61 лв.
Правилно
заключението на СТЕ е дало оценка на 3/8 ид. ч. от имота, като част от
наследствената маса на С.Г., а не на ½ ид. ч. от имота, както твърди
ищцата. Това е така, тъй като процесният имот е бил собственост на бащата на С.Г.
Д.Н.М., получен като обезщетение за отчужден по реда на ЗТСУ негов недвижим
имот, като след смъртта му, по наследяване по закон С.Г. е придобила ¼
ид. ч. от имота, а останалите ¾ ид. ч. от имота са закупени от нея и
съпруга й С.Г. от останалите наследници на Д.Н.М.с нотариален акт за покупко –
продажба № 6/20.12.2001 г., том V, рег. № 13049,
дело № 920/01 г., при условията на СИО. Ето защо, след смъртта на С.Г. в
наследствената маса се включва ½ ид. ч. от ¾ ид. ч. или 3/8 ид.
ч. от имота.
Общата стойност
на трите дарения, извършени приживе от С.Г. в полза на Ц.И., възлиза на сумата
от 376 140,05 лв. Стойността на наследствената маса, представляваща сбор
от притежаваните имущества и дарения, е в размер на 1 417 997, 92 лв.
Запазената част от наследството на С.Г. на ищцата /при двама низходящи и
съпруг/ е ¼ /чл. 29, ал. 3 ЗН/. При така установена стойност на наследствената
маса от 1 417 997,92 лв., стойността на запазената част на Ц.И. /1/4/
се равнява на 354 499,48 лв. След приспадане от стойността на запазената
част на Ц.И. в размер на 354 499,48 лв. на стойността на извършените в
нейна полза дарения от С.Г. в размер на 376 140,05 лв. се установява, че с
извършеното от С.Г. в полза на С.Г. универсално завещание не е накърнена
запазената й част от наследството, оставено от баща й.
Предвид
изложеното по – горе, евентуалният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради
несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд решение № 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, в
частта му, в която е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 3, изр. 3, пр. 2 ЗН запазената част на Ц.С.И. в размер на ¼ от
наследството на С.В.Г., починал на 23.07.2014 г., като е намалено с ¼
завещателното разпореждане по нотариално завещание № 2, том
I – Б, рег. № 6692, дело N 3/09.05.2014 г. на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район на действие – СРС, с което С.В.Г. е
завещал на съпругата си С.Д.Г. цялото си имущество, както и в частта му, в
която С.Д.Г. е осъдена да заплати на Ц.С.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за производството в размер на 690 лв., следва да се отмени като
неправилно, като вместо него следва да се постанови друго решение, с което
предявеният от Ц.С.И. срещу С.Д.Г. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
намаляване с ¼ на завещателното разпореждане по нотариално завещание N 2, том I – Б, рег. N 6692, дело N 3/09.05.2014 г.
на нотариус Р.Б.с рег. N 273 на НК, с район
на действие – СРС, с което С.В.Г. е завещал на съпругата си С.Д.Г. цялото си
имущество, и за възстановяване на запазената й част от наследството му с
¼, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, направено от въззиваемата Ц.С., касаещо адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на въззивника, е основателно. Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
въззивницата е в размер на 1200 лв. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, е в размер на 600 лв.
Предвид обстоятелството, че въззивното производство е приключило само в едно
открито съдебно заседание и в него не са събирани нови доказателства,
въззивният съд намира, че уговореното и заплатено за въззивното производство
адвокатско възнаграждение от въззивницата в размер на 1200 лв. е прекомерно и следва
да бъде намалено до минимума, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба №/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение -
600 лв.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.И. следва да бъде осъдена да
заплати на С.И. сумата от 900 лв., представляваща направени разноски в
първоинстанционото производство /за депозит за възнаграждение на вещото лице по
СТЕ – 500 лв. и за адвокатско възнаграждение – още 400 лв./, както и сумата от
990 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство /за
държавна такса в размер на 390 лв. и за адвокатско възнаграждение – 600 лв./.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 178034/17.08.2020 г., постановено по гр. д. №
15694/15 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта му, в която е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 3, изр. 3, пр. 2 ЗН запазената част на Ц.С.И., ЕГН: **********,
в размер на ¼ от наследството на С.В.Г., починал на 23.07.2014 г., като
е намалено с ¼ завещателното разпореждане по нотариално завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г.
на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район
на действие – СРС, с което С.В.Г. е завещал на съпругата си С.Д.Г., ЕГН: **********,
цялото си имущество, както и в частта му,
в която С.Д.Г., ЕГН: **********, е
осъдена да заплати на Ц.С.И., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за производството в размер на 690 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, ж. к. Младост – ******срещу С.Д.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ж. к. Младост – 4, бл. *****, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване с ¼ на завещателното разпореждане по нотариално
завещание № 2, том I – Б, рег. № 6692, дело № 3/09.05.2014 г.
на нотариус Р.Б.с рег. № 273 на НК, с район
на действие – СРС, с което С.В.Г. е завещал на съпругата си С.Д.Г. цялото си имущество, и за възстановяване на
запазената част на Ц.С.И. в размер на ¼ от оставеното наследство.
ОСЪЖДА Ц.С.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, ж. к.
Младост – ******да заплати на С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к.
Младост – 4, бл. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 990 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: