Р Е Ш Е Н И Е
№ 1030
гр. Пловдив, 08. 06. 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, пети
състав в публично заседание на 10,05,2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря М.Г. разгледа докладваното административно дело № 17 по описа за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65 ал.4 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/,
във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят
- Л.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.Н., оспорва Заповед №
ЖИ-14/14.12.2021 г. на Кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с която е
наредено да се изземе недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в
***, а именно: апартамент 4/8, състоящ се от една стая, кухня, баня-wc и антре
със застроена площ 46.30 кв. м, който се държи без правно основание от Л.И.П..
В жалбата се твърди, че издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и се
иска нейната отмяна.
Ответната страна – Кметът на район „Източен” при
община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима
и неоснователна. Твърди се , че
оспорената заповед е издадена след уведомление до лицето за започване на административно
производство по издаване на заповед за изземване. По отношение на наличието на
правно основание, на което да се държи имотът, твърди се , че
жалбоподателката не е представила
доказателства, различни от тези по договора за наем.
Доколкото по делото е направено
възражение за просрочие на жалбата, съдът като взе предвид представените
по делото доказателства / л. 77-79, 93-94/ приема че жалбата е допустима, като подадена в
срок и от лице с правен интерес.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът със свое определение № 325 от 25 февруари 2022 година е СПРЯЛ до приключване
на съдебното производство изпълнението на процесната Заповед № ЖИ-14/14.12.2021 г. на Кмета на район
„Източен“, Община Пловдив, като определението не е обжалвано и е влязло в сила. На лист 13 по делото е приложен Акт
№ 1601/21.08.2002г. за частна общинска собственост, с посочено местонахождение
на процесния имот – ***, а именно:
апартамент 4/8, състоящ се от една стая, кухня, баня-wc и антре със застроена
площ 46.30 кв. м.
Няма спор между страните, че на 04.12.2018г.
между Л.П. ***, чрез ОП „Жилфонд“-Пловдив, е сключен договор за наем на
общинско жилище № Ж-4691 (лист 12-15), с който са уредени отношенията
възникнали по силата на Заповед за настаняване № 261/04.12.2018г.
Видно от приложената на лист 15 по
делото доп. Споразумение между ОП „Жилфонд“ – Пловдив, още към 30,09,2016г. П.
е имала задължения в размер на над 3000
лв. за наем и за такса битови отпадъци. В тази връзка на лист 20 е приложен списък на нередовните наематели на
общински жилища, намиращи се на територията на район „Източен“ , в който под №
16 фигурира Л.П. с 1728 лева задължение, към м.август 2020година.
Видно от лист 23 по делото е налице и друго доп.
Споразумение между ОП „Жилфонд“ – Пловдив, за разсрочено плащане
към 04,11,2020г. , като П. е имала
задължения в размер на около 1500 лв. за наем и за такса битови отпадъци.
На лист 39 е приложен списък на нередовните наематели на
общински жилища, намиращи се на територията на район „Източен“ , в който под №
9 фигурира Л.П. с 860 лева задължение, към м. юни 2021година.
С писмо от 21,05,2021г.
жалбоподателката е уведомена по чл. 26 от АПК , че започва процедура на
основание чл.41 ал.1 т.1 от НУРУЖННОЖП наемните правоотношения се прекратяват,
поради неплащане на наемната цена и/или на консумативните разноски за повече от
3 месеца. Посочен е и размерът на дължимите и неплатени задължения, като е
указано, че в 14-дневен срок от получаване на писмото следва да погаси
задълженията си. Указано й е още, че при неизпълнение следва да освободи
заеманото общинско жилище и да предаде ключа.
Последвало е издаването на оспорената
Заповед № ЖИ-14/14.12.2021 г. на кмета на район „Източен“, при Община Пловдив,
с която на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, чл.42, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински
жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/ и чл.80 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ е
наредено изземването на процесния апартамент – частна общинска собственост,
находящ се в гр.Пловдив, район „Източен“, описан подробно по-горе.
Административният орган е приел, че посоченият общински имот се държи без
основание, поради което е издал и процесната заповед.
В мотивите на заповедта, органът се е
позовал на Заповед № ЗРИ-654/20,10,2020г. за прекратяване на договор за наем,
както и на Констативен акт № 9 от 20.05.2021г., цитирал е писмо изх.№ 9400-1048/28,05,2021г.,
по отношение на което пък е посочено, че писмото е получено лично, на 01,06,2021г. , но в 14 дневен срок жилището
не е било освободено доброволно.
По делото са представени посочените
по-горе доказателства , като между страните няма спор по пълнотата на админ.
преписка.
Спора по същество между страните е
относно законосъобразността на оспорената заповед.
При така установеното от фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС общински
имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение
или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на
кмета на общината. А съгласно чл.65, ал.2
от ЗОС в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1
могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени
от общинския съвет. Общински съвет Пловдив е уредил случаите и реда за
изземване на общински имоти в Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Според чл.80, ал.1 на тази
наредба, изземването на общински имоти се извършва със заповед на кмета на
района по местонахождението на имота, а съгласно ал.2 заповедта се издава въз
основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал.1, съставен от
длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района. Следователно,
кметът на район "Източен" има компетентност да издаде заповед за
изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията
на район "Източен".
Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона (чл.59, ал.2 от АПК) писмена форма.
Не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да
водят до незаконосъобразност. Съдът констатира прилагането на
уведомлението по чл.26 от АПК.
Всички възражения и доказателства,
които П. е могла да представи в хода на административното производство, са
направени и ангажирани от нея и в
настоящото съдебното производство, поради което настоящият съдебен състав
счита, че правото й на защита не е засегнато, по какъвто и да е начин.
За да упражни правомощията си по
чл.65, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.80, ал.1 от НРПУРОИ кметът на района следва
да установи наличието на предпоставките, визирани в цитираната норма. Т. е., по
силата на чл.65, ал.1 от ЗОС, преповторен в нормата на чл.80, ал.1 НРПУПОИ,
заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ, този имот да се
владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко
хипотези, като е необходимо и достатъчно поне една от тях да е осъществена.
Наличието на тези предпоставки в настоящия случай се доказа от представените по
делото писмени доказателства.
По безспорен начин по делото се
установява, че процесния имот е актуван като общински с Акт № 1601/21.08.2002г.
за частна общинска собственост, с посочено местонахождение в ***, и
представлява апартамент 4/8, състоящ се от една стая, кухня, баня-wc и антре
със застроена площ 46.30 кв. м.
Понастоящем фактическата власт върху
имота, общинска собственост, се осъществява от жалбоподателката и за това не се
спори.
Що се касае до втората предпоставка,
като такава в заповедта е посочено „държи без основание“, като в тази насока в
мотивите си ответният орган е посочил че
със Заповед № ЗРИ-654/20.10.2020г.,
влязла в сила е прекратен Договор за наем № Ж-4691/04.12.2018г.
По делото няма данни, а и не се
твърди, че заповедта за прекратяване на договора за наем е оспорена. Ето защо
следва да се приеме, че същата е влязла в сила, следователно е налице и втората
предпоставка на чл.65, ал.1 от ЗОС.
Оспорваната заповед е издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, при
издаването й не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Ето защо подадената срещу нея жалба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът обсъди внимателно изложеното в
писмената защита на П. относно ЕКПЧ.
По отношение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК при издаване на заповедта следва да се има предвид , че предмет на спора е
съществуването на основание за държане на имота, като с оглед на това му
съдържание следва да бъде преценявано спазването на принципа за съразмерност.
Фактическото отнемане на възможността за обитаване на жилището не е пряка
последица от изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС и
неблагоприятно въздействие би настъпило от заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС за
изземване на имота, при чието издаване и евентуално изпълнение действията на
административния орган трябва да са подчинени на принципа в проявленията му по
чл. 6 и чл. 272 АПК. Защита по чл. 8 ЕКЗПЧ би могъл да търси собственик,
носител на ограничено вещно право или наемател, който е изряден спрямо
наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите
на сключен договор. В конкретния случай
това не е така и права от собствено неправомерно поведение не следва да бъдат
признавани. Чл. 8, ал. 1 от КЗПЧ гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал.
2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение
от общия принцип на ненамеса. В случая, намесата при упражняване на това право
е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е
предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е
пропорционално, с оглед данните от преписката.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед
№ ЖИ-14/14.12.2021 г. на Кмета на район „Източен“, Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/