МОТИВИ по НЧХ ДЕЛО № 294/2020 г.
Производството е образувано по подадена частна тъжба от О. *** срещу А.Х.Т.
***, с която срещу последния е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, осъществено по време, място и начин, описани подробно в
обстоятелствената част на тъжбата.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният
граждански иск от тъжителя О. ***, с ЕГН:********** против подс.А.Х.Т. *** за
причинените му неимуществени вреди в следствие на престъпление по чл.130, ал.1
от НК в размер на 3000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на причиняването – 18.09.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв.Б.
изтъква в пледоарията си, че обвинението е безспорно доказано. Изцяло поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения,
и пледира за налагане на справедливо наказание на подсъдимото лице.
Предявения граждански иск да бъде уважен в пълния размер. Излага съображения в
хода по същество. Претендира за разноски по делото.
Подсъдимия
А.Х.Т. в с.з. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Моли съда
да бъде оправдан изцяло.
В
сПодсъди
Защитникът на подсъдимия – адв.Р.Х.
изтъква в пледоарията си, че фактическата обстановка така, както е описана в
тъжбата, не се доказа в хода на съдебното следствие. Прави обстоен анализ на
показанията свидетелите и извежда извод, че не е доказано подсъдимия да е
виновен, поради което следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 18.09.2020 год. е постъпило обаждане в дежурната стая на РУ Момчилград
за възникнал инцидент в с.Балабаново. На място са пристигнали св.О.Р., св.Д.К.,
като по-късно е пристигнал и свидетеля А.А. ***. И тримата свидетели са видели
тъжителя в същата вечер, като и тримата обясняват, че по лицето тъжителят О.О.
не е имал наранявания, а същият е бил ухапан от кучета по задните части на
бедрата. На място, служителят на МВР – св.Д.К. е извикал и подсъдимия от къщата
му, като е забелязал, че в къщата има още едно лице, а именно: св.Ш.Ю., който
се е намирал в двора на подсъдимия.
Четири дни след случая, на 22.09.2020 год., тъжителят посещава съдебен
лекар Н.М. и в съдебномедицинско удостоверение № 205/2020 год. е отбелязано, че
по лигавицата на долната устна в дясната й половина се установява тъмночервено
кръвонасядане със съответните размери, като в това съдебно медицинско
удостоверение са описани евентуалните ухапвания от куче по задната повърхност
на задното бедро, както и в долната трета на лявото бедро.
Видно от амбулаторен лист от 18.09.2020 год. съставен от св.А.А. за преглед
на тъжителя О.О., като анамнеза е записано ухапване от куче по краката, задната
части на бедрата и в самия лист въобще не е отбелязано наличието на разкъсно
контузна рана по долната устна и въобще по лицето.
Горната фактическа обстановка се прие и потвърди от съда след събиране на
наличните доказателства по делото, а именно: свидетелските показания на св.О.Р.,
св.Д.К., св.А.А., писмени такива: съдебномедициско удостоверение №205 от
22.09.2020 год., амбулаторен лист от 18.09.2020 год. на ЦСМП Момчилград.
Съдът кредитира тези показания, на тези трима свидетели, като логични,
непосредствени, кореспондиращи помежду си и тъй като тези свидетели по никакъв
начин не са се оказали пряко заинтересовани от изхода на делото. И тримата
свидетели обясняват, че по лицето, в същата вечер те не са забелязали
кръвонасядане, в която и да е част на тъжителя, още повече, че св.А.А. е
направил пълен медицински преглед, като е отбелязал всичко което е забелязъл по
тъжителя и от което е видно, че липсва описание на разкъсно контузна рана по
лицето на пострадалия. Следва да бъде отбелязано, че съдебномедицинско
удостоверение е четири дни след случая, за който говори тъжителя и в което е
описано тази разкъсно контузна рана по лигавицата на долната устна.
Съдът не кредитира обясненията на тъжителя, показанията на св.Г.О. – сестра
на тъжителя, св.Ш.Ю., св.В.В. ***, тъй като същите са в противоречие с
установената и възприета от съда фактическа обстановка, а и са се оказали пряко
заинтересовани от изхода на делото, като следва да бъде посочено, че в самата
тъжба е очертана фактическа обстановка, която е в противоречие и с показанията
на горните свидетели. Така например, самият тъжител в тъжбата сочи: „попита ме
защо ги псувам и без да изчака отговора ми, ми нанесе юмручен удар, който
попадна в областта на долната ми устна в дясната й половина. След удара аз
загубих равновесие и паднах на земята, като двете кучета скочиха върху мен, но
не ме ухапаха, успях да се обадя на сестра си Г.М.О., че подсъдимият ме бие и
кучетата му ме нахапаха“. Така например св.В.В. говори, че на следващия ден е
видял и е разговарял с пострадалия, като е забелязъл, че същият е имал
нараняване по лицето „едното му око му беше посинено, имаше нараняване и по
устната му“. Дори самият тъжител не сочи, че има нараняване в областта на
едното око. Същият свидетел обяснява, че вероятно нараняването по окото не е
станало от куче, а е станало от удар от страна на подсъдимия. Никъде по делото
няма доказателство, което да установява нараняване на тъжителя в областта на
някое от очите.
Така или иначе следва с оглед гореизложеното да бъде постановена
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, тъй като той не е извършил
предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК изразяващо се в причиняване на
телесни увреждания извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно
контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долната устна; кръвонасядания и
охлузвания на кожата на долните крайници. В случая няма нито едно доказателство
извън твърденията на тъжителя, което да навежда съда на извода, че в следствие
на нанесен юмручен удар е получил разкъсно контузна рана и кръвонасядане на
лигавицата на долната устна и падайки е бил нападнат и ухапан от кучета, които
са насъскани от подсъдимия. Единственото сигурно нещо по делото следва да бъде
повторено е че на 18.09.2020 год. този подсъдими не е имал никакви увреждания
по лицето. В следствие на този факт няма как съда да гадае дали
кръвонасяданията и охлузванията на кожата на долните крайници са се случили по
описания механизъм от самия тъжител в тъжбата. Ето защо постановяването на
оправдателна присъда би се явило единственият и правилен резултат в следствие
на многобройните събрани гласни и писмени доказателства по делото.
При това положение следва да бъде отхвърлен и предявения гр.иск от тъжителя
против подсъдимия, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото тъжителят следва да заплати на подсъдимия
направените от последния съдебни разноски, които са в размер на 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение,
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
/Й.Геров/