Р Е Ш Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 29.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 412 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл.
69 от Закона за наследството, и е в втора фазата по извършване на делбата.
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим
имот, предявен от ищеца
В.Т.Д.,
ЕГН********** *** против А.Г.Д., ЕГН ********** *** и Т.Г.Д., ЕГН **********
***.
Иска се допускане на съдебна делба на следните съсобствени
имоти, а именно: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259,
целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с
идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с
идентификатор 10450.502.3027, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се
от редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж. Както и на включените в делбата от ответника А.Д., сгради
на допълващо застрояване построени в същото дворно място: 1. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.2 с площ
от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна”;
2. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.3 с площ от 23 кв.м. и предназначение
“гараж”, при квоти: 4/6 за ищцата В.Д. и по 1/6 за ответниците А.Д. и Т.Д..
С влязло в законна сила на 12.02.2021г. съдебно
Решение № 69/23.03.2020г. на Велинградския районен съд е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА
ДЕЛБА между В.Т.Д., ЕГН********** ***
от една страна, А.Г.Д., ЕГН ********** *** и Т.Г.Д., ЕГН ********** *** от
друга, на следните недвижими имоти:
1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор
10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор
10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор
10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с построените в имота
две сгради, а именно: Жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ
68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж; Сграда с идентификатор
10450.502.259.3 – едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ 23
кв.м. и Сграда с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и
предназначение “баня и тоалетна”.
ПРАВАТА на страните са определени в решението
както следва: За дворното място,
жилищната сграда и “баня и тоалетна” - по 1/3 ид. част за всеки от съделителите В.Д., Георги Д. и Т.Д.,
а за гаража – 4/6 ид. части за В.Д. и по 1/6 ид. част за Георги Д. и Т.Д..
В с.з. ищеца
лично и чрез пълномощника си адв.Кремова, подържат предявения иск за делба. Ви
скова молба ищецът е заявил претенции да му бъде възложени имота на осн.
чл.349, ал.1 ГПК, като преживяла съпруга.
В с.з. ответника Т.Д., редовно уведомени не се явява, не се
представлява.
В с.з. ответника А.Д.
лично и с пълномощника
си адв.Чакърова,
е също е заявил претенции да му бъде възложени имота на осн. чл.349, ал.1 ГПК,
тъй като независимо да не е живял в него към момента на откривана на наследството, а имота е наследствена, то той понеже няма друго жилище
това се явава единствено такова за този ответник.
Във втората фаза на
делбата съделителите не се предявили претенции по сметки.
Като се запозна с
представените по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, за да се произнесе съдът прие за установено следното:
От заключението на
допуснатата и изслушана по делото съдебно техническа експертиза, изготвена от
в.л.Б. и прието от съда като доказателство, се установява следното: Процесната
½ ид част от Поземления имот с идентификатор 10450.502.259, целия с площ
от 392 кв.м. е неподеляем, тъй като размерите му непозволяват от него да се
образуват повече УПИ с размери отговарящи на изискванията на чл.19, ал.1 от ЗУТ.
Жилищната сграда е еднофамилна и е реално неподеляема на три жилища, които да
съдържат изискващите се помещения по чл.40, ал.1 от ЗУТ. Не поделям е и гаража
на три самостоятелни обекта, отговарящи на правата на съделителите. Според
заключението стойността на имота определен по метода на налога, като са взети
предвид обстоятелствата които понижават стойността му /наличие на
съсобственост, малка площ на двора и невъзможност да се извършва друго
строителство/ е общо в размер на 82 021лв., в това число: 16856лв. – стойност
на дворното място; 49464лв. – стойност на жилищната сграда; 6800лв. – стойност
на баня и тоалетна и 8901лв. – стойност на гаржа. Пазарната стойност на
дворното място, жилищната сграда и баня с тоалетна е общо 73120лв., а
стойността на 1/3 ид част е 24373,33лв. Стойността на гаража е 8901лв., а на
1/6 ид. част от него – 1484лв. и на 4/6 ид. части- 5933лв.
Ответникът А.Д. е
оспорил заключението на в.л. Б., с аргументите, че цената е занижена, тъй като
не е отчетено бостоателството имота да се намира в идеалния център на
гр.Велинград.
От заключение по повторна СТЕ
изготвено от в.л. Г., неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, се установява следното: Стойността на имота
определен по метода на пазарните свидетелства, като са взети цени на
реализирани сделки, е общо в размер на 110850лв., в това число: 21560лв. –
стойност на ½ ид част от дворното място; 77553лв. – стойност на
жилищната сграда с идентификатор с идентификатор състояща се от редовен етаж,
абитаем таван и избен етаж; 7600лв. – стойност на баня и тоалетна и 4140лв. –
стойност на гаража.
Други доказателства не
са ангажирани.
Претенции за възлагане
на имота са релевирани от ищцата В.Д. и ответника А.Д..
В случая искането на
ищеца се основава на разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК – в качеството на
праживяла съпруга, а тази на ответника А.Д. на разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК
– като наследник който няма друго жилище.
Следва да се отбележи,
че според чл. 349, ал.2 ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Тоест следва да са налице
едновременно и двете условия – съделителят наследник да е живял в имота при
откриване на наследството и да няма друго жилище. И тъй като ответника А.Д. и
сам заявява, че не живял в имота към момента на откриване на наследството, то
дори да няма друго жилище /в каквато насока липсват доказателства/, той не може
да се ползва от правото да му бъде възложен имота, тъй като не налице първата
предпоставка за това. Ето защо и искането му е неоснователно и като такова ще
се остави без уважение.
Страните не спорят по
обстоятелството, че ищеца В.Д. е преживяла съпруга на общия наследодател на
страните, а и това се установява от представеното Удостоверение за наследници.
Не се спори и по обстоятелството да няма друго собствено жилище, както и към
момента да живее в същото жилище. В случая съсобствеността за страните е
възникнала от наследяване, като за ищеца тази съсобственост не е възникнала в
резулатат на придобиване на жилището в режим на СИО. Тоест не се касае за
неподеляем имот - жилище, което да е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг. При което и не е налице разпоредбата
на чл.349, ал.1 ГПК.
В случая обаче са
налице предпоставките предвидени в чл.349, ал.2 ГПК по отношение на ищеца,
който е направил искане за възлагане. В тежест на съделителя, направил искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК е докаже, че делбеният
имот е наследствен, че е живял в наследствения имот при откриване на
наследството и трето, че няма собствено жилище. Безспорно се установи по
делото, че делбения неподеляем жилищен имот има наследствен характер и
следователно е налице първата от изискуемите от закона предпоставки. Не е спорно
между страните, че ищцата е живяла в процесния имот към момента на откриване на
наследството, от което тя черпи права. Наследникът следва да е живял в имота
постоянно, продължително, т. е. да е налице трайно фактическо състояние, което
да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване,
пребиваване в делбения имот, с цел използването му по предназначение за
задоволяване жилищните нужди на съделителя - т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС. Не се спори между страните, а и от приетите писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че ответницата е живяла през цялото време от
откриване на наследството, преди това, както и понастоящем в процесния имот.
Факта, че ответницата няма друго жилище също не е спорен между страните по
делото. Следователно налице са всички изискуеми от закона предпоставки за
възлагане на делбения недвижим имот на ищеца В.Д..
Ето и защо претенцията
на ищеца за възлагане на делбения имот е основателна и като такава ще се уважи,
но само по отношение на имотите, представляващи жилище, а именно: 1/2 ид.част
от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при
съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ
с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с
построените в имота две сгради, а именно: Жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от
редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж и
Сграда с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение
“баня и тоалетна”, като фунционално свъзана с жилището.
При това положение
съдът приема, че съсобствеността следва да се прекрати при условията на чл. 349, ал.2 от ГПК – като част от допуснатите
до делба имоти, посочени по-горе се възложи на ищеца В.Д..
Що се отнася до
допуснатия до делба имот - Сграда с идентификатор 10450.502.259.3 – едноетажна с предназначение
хангар, депо, гараж с площ 23 кв.м.,
то тази сграда като гараж е самостоятелен обект на правото на собственост,
респективно спрямо него могат да се извършват разпоредителни сделки отделно от
жилището. И тъй като тази постройка е неподеляема, а съделителите са трима, то
и делбата за нея ще се извърши по реда на чл.238 ГПК чрез изнасянето й на
публична продан. А претенцията на ищеца В.Д. за възлагане и на този имот, ще се
отхвърли, като неоснователна.
За уравнение на
дяловете от недвижимия имот съделителя В.Д. следва да заплати на всеки от ответниците
Т.Д. и А.Д. сума, съответна на техните идеални части от съсобствеността върху
възложения й имот на стойност 106710лв.=(110850лв.- 4140лв.), в това число:
21560лв. – стойност на ½ ид част от дворното място; 77553лв. – стойност
на жилищната сграда с идентификатор с идентификатор състояща се от редовен
етаж, абитаем таван и избен етаж; 7600лв. – стойност на баня и тоалетна, без
4140лв. – стойност на гаража, а именно – сумата от по 35570лева, в шестмесечен
срок, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната
лихва върху дължимата сума, считано от тази дата до окончателното й заплащане.
С настоящето съдебно
решение съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ с оглед стойността
на дяловете им, която при обща стойност на жилищния имот по справедлива пазарна
цена от 106710лв., стойността на 1/3 ид част е 35570лв., а при стойност на
гаража от 4140лв., стойността на 4/6ид.части е 2760лв., а на 1/6 ид.части е 690лв.
Ето защо и ще се осъдия страните да заплатят държавна такса както следва: за
ищеца В.Д. - ДТ от 1533,20лв. на база стойността на дела й от 38330лв.(35570лв.+
2760лв.); за
ответниците А.Д. и Т. Дамянаов- ДТ от по 1450,40лв. на база стойността на
дела й от 36260лв.(35570лв.+ 690лв.).
Въз основа на изложените
по-горе съображения ВлРС,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Г.Д., ЕГН ********** ***, по
чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от поземлен
имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с
идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с
идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с
построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.259.1
с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7 кв.м.,
тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж. Както и на включените в делбата от
ответника А.Д., сгради на допълващо застрояване построени в същото дворно
място: 1. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и
предназначение “баня и тоалетна”; 2.
СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.3 с площ от 23 кв.м. и предназначение
“гараж”.
ВЪЗЛАГА в дял, на осн.чл.349, ал.2 ГПК, на В.Т.Д., ЕГН ********** ***, на следните неподеляеми
жилищни недвижими имоти:
1/2 ид.част от поземлен имот с
идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор
10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор
10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с построените в имота две
сгради, а именно: 1. Жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ
68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж и 2. Сграда с идентификатор
10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна”, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за възлагане и на имота СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.3
с площ от 23 кв.м. и предназначение “гараж”, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, В.Т.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на А.Г.Д., ЕГН ********** ***, за уравнение на дела му
сумата от 35570лева (тридесет и пет
хиляди петстотин и седемдесет лева), в срок от шест месеца, считано от
датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, В.Т.Д., ЕГН **********
***, да заплати на Т.Г.Д., ЕГН **********
***, за уравнение на дела му сумата от 35570лева
(тридесет и пет хиляди петстотин и седемдесет лева), в срок от шест месеца,
считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното й заплащане.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
неподеляем недвижим имот: Сграда с идентификатор 10450.502.259.3 – едноетажна с
предназначение хангар, депо, гараж, с площ 23 кв.м., посторена в Поземлен имот
с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м., при съседи: ПИ с
идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с
идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027.
СЛЕД извършване на проданта получената цена за
гаража да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както следва:– 4/6 ид. части за В.Д.
и по 1/6 ид. част за Георги Д. и Т.Д..
ОСЪЖДА съделителителя В.Т.Д., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС– Велинград,
държавна такса в размер на 1533,20лв. /хиляда петстотин тридесет и три лева и
20ст./.
ОСЪЖДА съделителителя А.Г.Д., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС– Велинград,
държавна такса в размер на 1450,40лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и 40ст./.
ОСЪЖДА съделителителя Т.Г.Д., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС– Велинград,
държавна такса в размер на 1450,40лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и
40ст./.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………
/Валентина Иванова/