Решение по дело №400/2017 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20177240700400
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154                                        18.05.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На 08.05.2018г.

в открито заседание в следния състав:

                                                                                   СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Секретар: Ива Атанасова

Прокурор: Маргарита Димитрова

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №400  по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на И.В.Т. против Комисията за финансов надзор гр. София за сумата от 9436.80лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да продаде на 23.08.2012г., 11 796 броя поименни компенсационни бонове –ISIN код BG**********, по лична сметка №************ в Централен депозитар, от незаконосъобразни бездействия на ответника да изпълни задълженията си да контролира и регулира инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти, с което е станал причина за злоупотреба с посочените поименни инвестиционни бонове, извършена на 29.06.2010г. и 30.06.2010г. от длъжностни лица на Инвестиционен посредник „Е.” АД. На 29.06.2010г. ПКБ са прехвърлени по клиентска подсметка при инвестиционния посредник, а на 30.06.2010г. са продадени, чрез сделка, сключена на „ Българска фондова борса-София” АД.

       От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати пазарната цена на липсващите от 30.06.2010г. 11 796 броя Поименни компенсационни бонове, определена към 23.08.2012г., когато ищеца е имал желание да ги продаде но БФБ, ведно със законната лихва от същата дата до изплащане на обезщетението, ако ответника не уважи искането му за намиране на законов начин за компенсиране на засегнатите инвеститори. Инвестиционния посредник „Е.” АД се разпоредил неправомерно с ценни книжа, собственост на над 60 вложители, като злоупотребата е в размер на над 1.8млн лв., извършена в периода 2009-2010г по данни на Софийска районна прокуратура. В този продължителен период от време е извършвана злоупотреба и това обстоятелство не е предизвикало никаква реакция от страна на Комисията за финансов надзор. Следователно последната няма стратегия за превенция на злоупотреби, включваща система за оценка и управление на риска. Комисията  има правомощия да отнема лиценз, да налага принудителни административни мерки, да назначава независим квестор, да контролира и регулира инвестиционните посредници, но не е упражнила правомощията й, предоставени с цел защита на инвеститорите, което е дало възможност за злоупотреба с финансови инструменти. Извършването на злоупотреба в продължителен период от време – източване на клиентски сметки сочи и на липса на контрол върху централния депозитар, защото информацията за партиди и наличности по тях е достъпна само на неговите служители. Броя на лицата, чиито ценни книжа са присвоени и с тях е злоупотребено, времето на извършването и изтичането на информация от ЦД сочат, според ищеца на бездействие от страна на ответника да упражни контролните си правомощия. Твърди още, че лиценза на ИП „Е.” АД е следвало да бъде отнет с оглед годишните финансови отчети за 2008 и 2009г, сочещи на тенденция за трайно намаляване обема на дейността му, като този факт е установен и от Софийска районна прокуратура, трябвало е да бъдат освободени избраните на 08.04.2010г. членове на управителния орган, както и да се провери прехвърлянето на квалифицираното участие, извършено на 16.04.2010г., за което Комисията е следвало да бъде предварително уведомена. В становище са посочени и конкретни разпоредби от Закона за пазарите на финансови инструменти, които Комисията не е спазила, а е нарушила – чл.11 ал.2 относно изискванията за образование и професионален опит към членовете на управителните органи на ИП, чл.118 ал.1 т.5 – не е наложила принудителна административна мярка „ писмено нареждане на поднадзорно лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват и представляват, и да отнеме управителните и представителните права до освобождаването му”,  чл.26а ал.1 вр. с чл.127 ал.1 т.2 –задължение за предварително уведомяване на комисията от всяко лице, решило да прехвърли квалифицираното си участие в инвестиционен посредник, което се санкционира с административно наказание „глоба” т.е. Комисията не е наложила глоба на  три лица /конкретно посочени/, които          на 16.04.2010г. прехвърлят квалифицираното си участие в „Е.” АД, но уведомяват комисията на 19.04.2010г. Ищеца счита, че те са прехвърлили квалифицираното си участие с оглед на влошеното финансово състояние на дружеството, а новите участници в него са назначили управители, които не отговарят на изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПФИ, но въпреки това Комисията не е предприела никакви действия по отнемане на лиценза. Освен това, не е изпълнила изискването на чл.12 ал.1 т.9 от Закона за комисията за финансов надзор да приеме правила и системи за управление на рисковете на финансовите пазари.

     В чл.24 ал.1 от ЗПФИ са посочени изисквания за издаване на лиценз на инвестиционен посредник, съответно основанията за отнемането му, сред които и изискването за капитал, който видно от финансовите отчети е намалял под изискуемия от закона минимум. Комисията не е упражнила правомощията си по чл.18 и чл.19 от Закона за комисията за финансов надзор: първата разпоредба визира конкретните права на членовете на комисията и на длъжностните лица за осъществяване на правомощията им, а втората реда за извършване на проверки. Ищеца твърди още, че Комисията е била длъжна да приема наредби, да издава инструкции и указания по тълкуването и прилагането на закона, включително да прилага принудителни мерки и да налага административни наказания, но не е упражнила тези свои правомощия за регулация и контрол върху дейността на инвестиционния посредник с цел защита на инвеститорите.  Не е наложила административни наказания на лицата, прехвърлили квалифицираното си участие без предварително да уведомят Комисията, не е отнела лиценза на инвестиционния посредник, въпреки  неизпълнението на изискването за капитал, не е инициирала производство по несъстоятелност, след като е отнела лиценза на дружеството, не е наложила принудителна административна мярка с цел освобождаване на двамата нови управители, които не са отговаряли на изискванията за образование и професионален опит. Не е упражнила правата си по чл.18 от ЗКФН, нито е извършила проверки на дейността на ИП по чл.19 от същия закон в периода 2009-2010г., поради което ищеца прави извод, че Комисията не се е възползвала в пълна степен от предоставената й възможност да регулира и контролира пазара на финансови инструменти, с което свое бездействие тя е допуснала възможността инвестиционния посредник да злоупотреби с предоставените му правомощия.

   В съдебно заседание по същество, процесуалния представител на ищеца иска от съда компенсиране на претърпените материални вреди в следствие на неправомерно прехвърлените ПКБ.

       Ответника Комисия за финансов надзор гр. София, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Не е налице нито една от предпоставките на л.1 ал.1 от ЗОДОВ – не са постановени незаконосъобразни актове на КФН, нито незаконосъобразни бездействия и действия на нейни длъжностни лица. След установяване на извършени от инвестиционния посредник престъпни деяния КФН е уведомила Прокуратурата на РБ.

      Становището на прокурора при ОП Стара Загора е за неоснователност на исковата молба, поради което предлага на съда да бъде отхвърлена.   

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:  

         Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с предмет обезщетение за имуществени вреди от неправомерно разпореждане със собствените на ищеца ценни книжа, извършено на 29.-30.06.2010г. от ИП „Е.“АД. Ищеца твърди, че увреждащото го събитие, а именно разпореждането с ценните му книжа без негово знание и съгласие и без да получи сумата по сделката е пряка последица от бездействие на ответника в периода 2009-2010г. да упражни правомощията си по отнемане на лиценз на инвестиционните посредници, налагане на принудителни административни мерки и извършване на проверки. Твърди, че ако КФН бе отнела лиценза на ИП „Е.“ АД в посочения период, то неговите ценни книжа не биха били продадени на 30.06.2010г. без негово знание и съгласие. Като не е упражнила правомощията си да отнема лиценз и да налага принудителни административни мерки КФН не е изпълнила задължението си да предоврати злоупотреба с ценните книжа на над 60 вложители, включително и тези на ищеца. Ищеца счита, че КФН е следвало да отнеме лиценза на инвестиционния посредник на основание годишните финансови отчети за 2008 и 2009г., сочещи на тенденция за трайно намаляване обема на дейността му, трябвало е да освободи избраните на 08.04.2010г. членове на управителния му орган, както и да провери прехвърлянето на квалифицираното участие, извършено на 16.04.2010г-, за което Комисията е следвало да бъде уведомена предварително. КФН не е изпълнила задълженията си по чл.11 ал.2 от ЗПФИ, чл. 118 ал.1 т.5 от ЗПФИ, чл.26а ал.1 вр. с чл.127 ал.1 т.2 от ЗПФИ, не е спазила изискването на чл.12 ал.1 т.9 от Закона за КФН, не е упражнила правомощията си по ч. 18 и чл.19 от ЗКФН вр. с чл.24 ал.1 от ЗПФИ. Комисията е била длъжна да приема наредби, да издава инструкции и указания по тълкуването и прилагането на закона, включително да прилага принудителни административни мерки и наказания, но не е упражнила тези свои правомощия за регулация и контрол върху дейността на инвестиционния посредник с цел защита на инвеститорите. Не е наложила наказания на лицата, прехвърлили квалифицираното си участие без предварително да уведомят КФН, не е отнела лиценза на ИП, въпреки неизпълнението на изискването за капитал, след което да инициира и производство по несъстоятелност, не е наложила принудителна мярка с цел освобождаване на двамата нови управители, които не отговарят на изискванията за образование и професионален опит. Не е упражнила правата си по чл.18 от ЗКФН, нито е извършвала проверки на дейността на ИП по чл.19 от същия закон в периода 2009г-2010г. поради което допуснала възможността инвестиционния посредник да злоупотреби с предоставените му правомощия.

        По делото се установяват следните от посочените в исковата молба факти: Безспорно между страните е извършването на разпореждане със собствените на ищеца  11 796 бр. / номинал/ ПКБ с ISIN код BG********** на 29.06.2010г., чрез ИП „Е.“ АД, на която дата са прехвърлени от собствена  сметка на ищеца в клиентска сметка / един и същи собственик/ като захранването е извършено от А.Г.Л., а на 30.06.2010г. същите са прехвърлени от клиентската сметка в собствена сметка на друго лице – „Е.“ ООД по данни от БФБ / справка на стр.72 по адм.д. № 224/2015г, преобразувано в настоящото адм.д. след отмяна на Решение № 207/23.112015г. и връщане на делото за ново разглеждане/. Няма спор също така, че ищеца е подал сигнал до КФН на 28.08.2012г. за разпореждане с посочените компенсаторни бонове, след като е получил информация от ИП „К.“ АД за невъзможността да му бъде издаден дубликат за притежаваните от него КИ, предвид на факта че емисията е използвана. За извършени разпореждания с ЦК без знанието на собственика им, чрез посредничеството на ИП „Е.“АД ответника е уведомен за първи път на 28.10.20009г. с молба на стр.94 по делото, която е оттеглена на 14.12.2009г., но на 16.04.2010г. в КФН е постъпила жалба / стр.97/ относно финансова измама в изключително голям размер, чрез продажба на акции от „Е.“ АД – Бургас на 04.03.2010г. В отговора на КФН по тази жалба е посочено, че при извършена проверка на посочените в жалбата инвестиционни посредници, включително ИП „Е.“ АД гр. Бургас се установило, че същият е  изпратил сигнал до „Икономическа полиция“ при СДВР за проверка на случая. След обстойна проверка на събрата по повод на жалбата документация не са установени нарушения от страна на инвестиционните посредници на ЗПФИ като КФН не разполага с правомощия да извършва проверка на истинността на представените пред инвестиционните посредници удостоверения за наследници и документи за самоличност. Поради това всички събрани в хода на проверката документи са изпратени на МВР с копие до Софийска градска прокуратура. На жалбоподателя са дадени указания за правото му да търси обезщетение за вреди от престъпление в хода на съдебната фаза на наказателното производство или по гражданско правен ред след неговото приключване. Постъпилите и след тази дата жалби по повод на идентични казуси – разпореждане с ценни книжа с посредничеството на ИП „Е.“АД, но без знанието и съгласието на собственика, са изпращани по компетентност на РП Бургас. Друга проверка, освен посочената в отговора на жалбата от 26.04.2010г. не се твърди и установява да е извършвана.

     На 27.12.2010г. ИП „Е.“АД / посредника/ предявява искане пред КФН за отнемане на издадения му лиценз, като по този повод и на 24.10.2011г. ответника е поискал справка Централен депозитар относно операциите с финансови инструменти, извършвани чрез инвестиционния посредник за сметка на негови клиенти в периода 01.01.2010 -28.10.2011г., което се установява от мотивите  към Решение №772-ИП от 20.12.2011г. за отнемане на лиценза на дружеството на основание чл.20 ал.2 т.1 от ЗПФИ / отменен/ - неизвършване на разрешените услуги и дейности за повече от 6 месеца. В това решение е вписано, че до 11.03.2011г. инвестиционния посредник е изпълнявал задълженията си да представя изискуемата на основание чл.144 ал.1 т.1 от Наредба №35 за капиталовата адекватност и ликвидиност  на ИП / Наредба №35/ отчетност, като до този момент на дружеството не е съставят АУАН  т.е.  няма  констатирано нарушение на относимата нормативна уредба. След 11.03.2011г. дружеството не предоставя никаква информация в КФН, а по повод на постъпилите множество жалби в КФН от клиенти на дружеството с твърдения за неправомерно продадени финансови инструменти до ИП са изпратени писма с искане за предоставяне на информация за извършени сделки, чрез инвестиционния посредник, като на 19.03-2011г- дружеството представя копие на удостоверение за образувано досъдебно производство №1001/16.03.2011г. по негова жалба за кражба на документите. постъпила в КФН от жалби на засегнатите лица не е основание за отнемане на разрешението за извършване на дейността. По делото ответника КФН не представя писмото, с което е изискало от ИП „Е.“ документи с цел извършване на проверка на дейността на дружеството по повод на постъпилите жалби за злоупотреби, поради което може е единствено да се приеме, че по повод на процесния казус ответника е извършил следното: По първата жалба от 26.04.2010г. е извършена проверка в отговор на която е получена информация от ИП, че е уведомена СДВР , а по всички следващи е изисквана информация от ЦД АД са наличности по клиентски сметки, която е изпращана на органите на досъдебното производство. Проверка на ИП е инициирана след подаване на негово искане от 20.12.2010г за отнемане на лиценза, на който извод сочат както мотивите към решението за отнемане на лиценза, така и датата 19.03.2011г., на която в КФН е получено удостоверение №1001 от 16.03.2011г. за заведена преписка на същата дата под същия номер, вероятно след изискване на документи за проверка от КФН. В периода от първата жалба – 26.04.2010г. до датата на отнемане на ПКБ на ищеца -29.06.-30.06.2010г. КФН не е предприемала правни и фактически действия спрямо инвестиционния посредник, а именно извършване на проверки или издаване на административни актове.

      Въведения с исковата молба предмет на делото, а именно не упражняването на правомощия за отнемане на лиценз и не налагане на принудителни административни мерки с цел недопускане некомпетентни лица да управляват инвестиционния посредник в периода 2009-2010г.  представлява ли пряка и непосредствена причина за разпореждане с ценните книжа на ищеца без негово съгласие, и дължи ли му се стойността на ПКБ към момента, в който той е решил да ги продаде изисква отговор на първо място на следните въпроси:

      Какъв е правния характер на сочените в исковата молба правомощия и задължения на ответника КФН – несъмнено отнемането на лиценз, както и издаването на лиценз е властническо волеизявление, представляващо административен акт, от който могат да се търсят вреди само след неговото отменяване като незаконосъобразен или обявяването му за нищожен в съдебно решение или в мотивите към него. В случая се търсят вреди от не упражняване на правомощия по издаване на административен акт, който няма за адресат ищеца, нито може по негова жалба да бъде извършван контрол за законосъобразност т.е. не се касае за вреди от фактическо, а от правно бездействие. Действително при отнет към 29.06.2010г. лиценз дружеството не би могло да осъществява посредническа дейност на БФБ и не би било възможно извършването на престъпното деяние, от което са настъпили претендираните за обезщетение вреди. Основанието, на което ищеца твърди, че е следвало да бъде отнет лиценза, а именно чл.20 ал.2 т.2 от ЗПФИ / отменен/ не се установява да е съществувал към края на 2009г. От представените от ответника отчети правно значение има този за капиталовата адекватност към 30.12.2009г., а от него се установява, че дружеството има със 108 000лв. повече от необходимите 250 000лв. Следователно не е било налице основание да се отнеме лиценза и така да се предотврати настъпването на посоченото в исковата молба и установено по делото вредоносно събитие.

   По отношение оплакването, че е следвало да се наложат принудителни административни мерки по чл.118 ал.1 т.5 от ЗПФИ – писмено разпореждане до ИП за освобождаване на двете лица, подали заявления на 19.04.2010г. до КФН за одобряване на избирането им като членове на съвета на директорите, едното и председател на съвета и представляващ „Е.“ АД следва да се каже, че контрол върху спазване на изискванията чл.11 от ЗПФИ е осъществен, видно от писмата на КФН от 10.05.2010г. до  двете лица, с което се изисква представяне на документи за удостоверяване наличието на професионален опит. Вярно е, че лицата са избрани с протокол от общото събрание на дружеството на 08.04.2010г. като КФН е уведомена в деня на вписване на обстоятелствата в ТР – 19.04.2010г., но налагането на АУАН за това нарушение не би могло да предотврати процесната злоупотреба с книжа, доколкото може да бъде извършена от лице, без необходимото образование. По същите доводи и  налагането на ПАМ по чл.118 ал.1 т.5 от ЗПФИ не би могло да предотврати увреждащото събитие. В тази връзка следва да се каже, че КФН няма правомощия по предотвратяване на престъпления като посоченото в исковата молба, като нейно задължение е своевременно да констатира извършването на нарушения на приложимата нормативна уредба и тяхното санкциониране, включително наличието на основание за отнемане на лиценз. Всички посочени в исковата молба нормативни разпоредби касаят тезата на жалбоподателя, че дружеството предприема промени в членския състав на управителния си орган през април 2010г. с оглед на влошено финансово състояние, което е следвало да бъде установено от комисията и тя или да отнеме лиценза, или да наложи принудителната мярка по чл.118 ал.1 т.5 и дори т.6 – да назначи квестор, и така да предотврати извършената злоупотреба с неговите финансови инструменти.  Тъй като се касае за исково производство, съдът установява съществуването на фактите посочени в исковата молба и тяхната причинно следствена връзка с вредоносното събитие, а в настоящия случай се твърди, че лиценза е следвало да бъде отнет поради липса на достатъчно капитал, което не се доказа. Останалите посочени в исковата молба твърдения за не издаване на подзаканови нормативни актове и конкретно липса на стратегия за управление на риска се явяват и неотносими към конкретния фактически състав, тъй като се претендират вреди от престъпление, което е трябвало да бъде предотвратено от ответника, според ищеца.

       Фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е следния: незаконосъобразен акт / отменен, обявен за нищожен/, незаконосъобразно фактическо действие или бездействие /случаите, в които органа не постановява актове, а извършва дейност по силата на закона/, чиято незаконосъобразност се установява от съда по обезщетението, вреда и пряка причинно следствена връзка между правната и/или фактическа административна и незаконосъобразна деятелност и вредите.  В случая между твърдените в исковата молба не упражняване на правомощия по посочени от ищеца правни разпоредби и вредата – стойността на ПКБ стои извършена дейност от трето лице, която не е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, и върху която дейност – на конкретното физическо лице, извършител на деянието, КФН няма задължения за контрол и предотвратяване на престъпления, установени от посочените в исковата молба разпоредби. Вредата трябва да е закономерно и неизбежно следствие от незаконосъобразната административна дейност в широк смисъл, без между тези две събития да стоят други фактори. В настоящия случай се установи, че преди 29.06.2010г. КФН не е имала основание да отнеме лиценза и така да предотврати настъпването на вредоносно събитие, което е резултат от действията на трето лице, поради което първите два елемента от фактическия състав – незаконосъобразно действие/бездействие, административен акт на административен орган в лицето на ответника и причинно-следствена връзка с вредата не се установиха.

       На следващо място и за пълнота. Вредата е настъпила към 30.06.2010, към която дата стойността на ПКБ е била 0.151 български лева за брой /1782лв/, а към датата -23.08.2012г., на която се иска да бъде установен размера на вредата стойността е 0.820лв. т.е. 9 672лв. Вредите се остойностяват към момента на тяхното настъпване и представляват сумата, с която е намаляло имуществото на ищеца, като пропуснатите ползи  от отчуждаване на имуществото на 30.06.2010г. вместо в по-късен момент и на по-изгодна цена могат да бъдат предмет на отделен иск – за пропуснати ползи. В тази връзка следва да се каже, че намерението да се продадат ПКБ на посочената дата освен без правно значение за обезщетение на вредата, представляваща стойността на намаляване на имуществото, не може и да бъде установена.

     

 Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

      ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Т. против КФН гр. София иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 9 436.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от продадени без негово съгласие 11 796 ПКБ на 30.06.2010г.

       

       Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

       

 

18.05.2018г.                                       

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: